Становища

Относно: Актуализирани предложения на НСОРБ по разчетите и стандартите за финансиране на делегираните от държавата дейности през 2023 г. в група „Култура“ на функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИНЕКОВ,

На основание чл. 77, ал. 1, във връзка с чл. 53 и чл. 71 от ЗПФ, РМС № 68/2022 г. за бюджетната процедура за 2023 г., на 8 септември Управителния съвет на НСОРБ одобри актуализираните ни предложения за общия размер на основните бюджетни взаимоотношения на общинските бюджети с централния бюджет и други предложения по проекта на базисен държавен бюджет за следващата година.

Във връзка с предвидените срокове и ангажименти на секторните министерства, съгласно Указания на МФ за подготовката и представянето на проектобюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет за 2023 г. и на актуализираните им бюджетни прогнози за 2024 и 2025 г. (№ БЮ № 4/02.09.2022 г.), НСОРБ предлага конкретни промени и актуализиране на разчетите за развитието на действащите политики по отношение на културните институти, които са съобразени с:

- поетите ангажименти по нормативни актове, приети през 2022 г., засягащи културните институти;

- предвидената политика по доходите, в т.ч. и такава, свързана с прогнозно увеличение на минималната работна заплата, минималните и максимални осигурителни прагове, отрасловите КТД и др.

- необходимостта от осигуряване на буфери за покриване на разходите във връзка със настоящото и бъдещо увеличение на цените на елекроенергията и енергоносителите, при отчитане на факта, че компенсацията за ел. енергия е гарантирана само до края на 2022 г., а подобна мярка за публичните услуги, ползващи природен газ, други горива или топлинна енергия за отопление не е предвидена все още.

На тези основания правим следните предложения за стойностните показатели за 2023 г. на делегираните от държавата дейности във функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, финансирани чрез бюджетите на общините по стандарти:

В тази връзка, предоставяме на Вашето внимание конкретните предложения на НСОРБ за стойностните показатели, определящи финансирането на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети през 2023 г. във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“, които да бъдат взети предвид при актуализирането на разчетите на Министерство на културата и при дефинирането на областите за развитие на действащите политики през 2023 както следва:

1. Предлагаме в проектобюджета за 2023 г. да бъдат предвидени минимум 202,5 млн. лв., или ръст от 23,7 млн. лв. спрямо актуализирания ЗДБРБ за 2022 г. за увеличение на стандартите за делегираните от държавата дейности в сферата на културата, като ръстът се диференцира по видове дейности и стандарти, както следва;

• за субсидираната численост музеите, художествени галерии и библиотеките – ръст с не по-малко от 20% или 16,8 млн. лв.;
• за читалищата – ръст с не по-малко от 6% или 5,9 млн. лв.

2. Да бъде въведен нов стандарт за финансиране на делегирана от държавата дейност „Финансова подкрепа за общински музеи“, като необходимите средства са в общ размер на мин. 7,3 млн. лв. Предлагаме за този стандарт натуралния показател да бъде субсидирана численост и площ на откритите и закрити площи.
3. В изпълнение на чл. 8, ал. 2 от ЗЗРК да бъде въведен нов стандарт за допълнително целево подпомагане на общински културни институти, на които са предоставени за ползване културни ценности по смисъла на чл. 50, ал. 1 от Закона за културното наследство, или са ангажирани с опазването или популяризирането на такива културни ценности в общ размер на минимум 2 млн. лв.

Мотиви: На 30.07.2021 в Министерство на културата беше подписан нов браншови колективен трудов договор (БКТД) за музеи и художествени галерии, средства за прилагането на който не бяха заложени в бюджета за 2022 г. Предложенията ни целят задържане и укрепване на капацитета на културните институти, финансирани чрез общинските бюджети, както и минимизиране на негативните ефекти върху тяхната дейност, породени от задълбочаващата се криза, растящата инфлация и ускорените ръстове на цените на електроенергията и горивата. При тези непредвидими условия, дейността на всички културни институции в страната, осигуряването на адекватни условия на труд на служителите и гарантирането и насърчаването на нормалния достъп на посетителите са поставени в риск и не биха могли да се осъществят без държавна подкрепа. Именно по тази причина през 2022 г. под различна форма, вкл. и със средства от централния бюджет културните институти получиха сериозно допълнително финансиране от над 16%, спрямо 2021 г.

Въпреки това, средната работна заплата в културния сектор видимо изостава както от целия сектор „Държавно управление“ (с около 52%), така и спрямо отделни подсектори като напр. „Образование“, където средната работна заплата е с 38% по висока от тази в сектор „Култура“ (по данни на НСИ към 31.12.2020 г.). По експертни изчисления на НСОРБ средната работна заплата в общинските културни институти е с едни от най-ниските нива от ок. 1 180 лв., при над 1 900 лв. средна работна заплата в системата на общинското образование и над 1 600 лв. за общинското здравеопазване. Този факт налага необходимостта от целенасочена политика за финансово подпомагане на културните институции в съответствие с предвидената национална политика по доходите не само като прогнозно увеличение с ръста на минималната работна заплата и осигуряването на договорените с колективни трудови договори нива на възнаграждения, но и като създаване на трайно система за задържане и развитие на кадрите в системата на културата .

В допълнение, чрез предложенията за въвеждане на нови стандарти за подпомагане на общинските музеи се постига равнопоставеност при финансирането на културните институции, тъй като те осъществяват едни и същи функции по издирване, опазване и експониране на културно-историческото наследство и се различават единствено по форма на собственост. В прогнозните разчети на НСОРБ са предвидени 220 нови субсидирани бройки, като целта на предложението е да се развие и през следващата година приложеният подход през настоящата в изпълнение на чл. 1, ал. 6, т. 10.6 от ЗДБРБ за 2022 г. и промените разпоредби на чл. 8, ал. 2 от ЗЗРК (в сила от 4.3.2022г.).

4. Предлагаме в съответствие с националните приоритети по опазване на културно-историческото наследство, в бюджета за култура да бъдат предвидени целеви средства за реализиране на национални програми, както следва за :
   • Финансиране на дейности по опазване и закрила на културното наследство, вкл. и за поддържане на управляваните от музеите открити експозиционни площи.

Мотиви: Освен законовите ангажименти по опазване, съхранение, поддържане и закрила на културните ценности, музеите поемат управлението и осигуряват поддържането на големи територии – резервати и открити пространства около недвижимите културни ценности и археологически обекти. Поради ограниченото финансиране на културните институти в преобладаваща част от случаите дейностите по поддръжка на откритите експозиционни площи се поема от общините, като средствата и експертизата за това не винаги са достатъчни.

Чрез подобна национална програма ще бъдат осигурени възможности за по-ефективно и ефикасно поддържане и промотиране на експозициите на музеите

• Финансиране на откупки за попълване на фондовете на музеи и художествените галерии.

Мотиви: Последните повече от 20 години регионалните и общинските музеи и художествени галерии на практика не разполагат с ресурс за откупки. Така например придобиването на нови експонати и произведения на изкуството от общинските културни институти е изключителна рядкост, поради несъвместимостта на тази дейност с процедури за разходването на средства от общинските бюджети. Основен източник за обогатяването на фондовете на галериите и музеите са дарения, но не винаги подобни експонати имат необходимата художествена или историческа стойност.

Съгласно проучване за управление на дейностите в областта на културата, проведено от НСОРБ в края на 2021 и началото на 2022 г., средства за попълване фондовете на музеите и галериите през последните 3 години са успели да заделят само 12 общини, като техният размер е незначителен и варира между 1 000 и 25 000 лв.

Системното закупуване на движими културни ценности – произведения на визуалните изкуства и музейни експонати е необходимо, за да се попълнят липсващите в хронологията на колекциите произведения, съществени за културната ни история в развитие, както от минали периоди така и от най-ново време. Това е особено важно за изследователската и популяризаторска работа на художествените галерии и музеите и за формирането на националното културно богатство. Допълнителните предложения и идеи за развитие на бюджетните политики в сферата на културата предоставяме в Приложение № 1.

Като се надяваме направените от нас предложения да бъдат отразени в бюджетната прогноза и разчетите за следващата 2023 година, които МК ще внесе в МФ, си запазваме правото, при сериозна промяна в социално- икономическата среда да Ви предоставим и някои допълнителни предложения.

С уважение,

Приложение № 1

Допълнителни предложения и идеи за развитие на бюджетните политики в сферата на културата през 2023 г.

НСОРБ трайно поддържа позицията, че предвидените в държавния бюджет средства за култура са недостатъчни.

Водени от разбирането за ефективно и ефикасно управление на публичните ресурси, смятаме, че е нужна кардинална промяна в начина на планиране на средствата за дейности в областта на културата, базирана на:

1. Нормативни промени, осигуряващи условия за ефективно и ефикасно финансиране на културните институти, управлявани от държавата и общините. За целта е необходимо създаването на специални разпоредби относно:

- начина на финансиране от държавния бюджет на различните културни институти - по стандарт за делегирана от държавата дейност, в зависимост от: вида на културния институт, начина му на работа – присъствено, он-лайн, виртуално и т.н., средата и материално-техническата база, видовете потребители/посетители, статута и качеството по утвърдени изисквания от страна на МК, необходими квалифицирани специалисти и др.

- реда, начина и условията за осигуряване на допълващо финансиране – чрез допълващи стандарти или по национални програми.

- елементите на разходите, които формират размерите на стандартите за делегираните от държавата дейности за различните културни институти.

- процедурите за разработване на стандартите за финансиране от държавния бюджет по реда на Закона за публичните финанси.

2. Механизмът за разпределение на бюджетните средства да бъде разработен на база актуален анализ на състоянието на съществуващите културни институти и обективна оценка за техния потенциал и дейност; при подлежащи на актуализация ясни и прозрачни изисквания за работата на музеите и галериите, които да включват критерии както за качеството на културната инфраструктура (поддръжка и обновяване на сградния фонд, енергийна ефективност с цел оптимизиране на разходите), но също така и критерии за обем и качеството на дейностите, свързани с обновяване на експозициите, съвременни техники и решения за експониране и интерпретация, насочени към преживяване и достойно представяне на ценностите, мащабна дигитализация.
3. Планирането на средства в сферата на културата да бъде обвързано с визията за бъдещата Национална стратегия за развитие на културата като целенасочена инвестиция в развитие на среда за творчески индустрии, подкрепа за създаване на съдържание, разширяване на публики, мобилност на творците, пряко ориентирани към постигането на конкретни цели.
4. Изграждане на устойчива система за координация на усилията на държавата и общините и работеща система за ефективно взаимодействие в областта на културата за постигане на ясни цели и критерии.
5. Унифициране на модела за финансиране на музеите и включване на музеите, финансирани като местна дейност в модела на делегираните от държавата дейности със съответните натурални и стойностни показатели.

В изпълнение на Заповед на министъра на културата РД09-882/31.08.2022 г. и във връзка с приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. и в съответствие със Закона за публичните финанси, работна група предложи разпределение на отпуснатите допълнителни средства в размер на 5,5 млн. лв. за финансова подкрепа на 50 общински музеи, финансирани от бюджетите на общините като местни дейности да бъде на базата на прилаганите стандарти за финансиране на музеите с регионален характер. НСОРБ поддържа позицията този подход да бъде приложен и в бюджета за 2023 г.

6. Осигуряване на достойно възнаграждение на специалистите в културните институти и разработване на адекватна система за определяне на възнагражденията, в контекста на различните функции на музеите, галериите и библиотеките и с оглед новите изисквания за дигитализация, поддържане на дигитални архиви и ефективен маркетинг на културните институти.

Средствата по стандартите за делегираните от държавата дейности за музеите и художествените галерии и библиотеките с регионален характер не са достатъчни за осигуряване нормалната дейност на тези институти и по тази причина общините дофинансират средно между 8- 10% на от разходите за възнаграждения на заетите. Залаганите ежегодно с бюджета ръстове компенсират единствено увеличението на минималната работна заплата, но не осигуряват запазване на диференциацията на възнагражденията спрямо МРЗ. Липсата на визия за развитие на възнагражденията на заетите в културните институти все повече затруднява процесите по задържане и развитието на кадровия ресурс в системата на културата.

НСОРБ настоява за приемането на стратегия за развитие на експертизата в сферата на културата, напр. по модела на системата на образованието (напр. чрез обвързване на възнагражденията в съотношение спрямо средните брутни работни заплати в обществения сектор по данни на НСИ), при отчитане на високите обществени очаквания, значимата културна и историческа стойност на дейността на музеите, галериите и библиотеките, както и на научния и изследователски принос на специалистите в тези сфери.

7. Създаване на гаранции за изплащане на дължимите по КТ обезщетения при пенсиониране на служители от сферата на културата чрез създаване на специална национална програма за реимбурсиране на разходите за тази цел, направени за сметка на местните бюджети.
8. Предлагаме създаването на специален механизъм за финансова подкрепа на културните институти при разплащането на сметките им за отопление през 2023 г. и/или внасяне на конкретни изменения и допълнения в Закона за енергетиката, чрез които да се осигури заплащане на енергията, ползвана от тях по цени за битови клиенти.

Съгласно проучвания на НСОРБ от 2022 г. за влиянието на ръста на цените на енергоносителите върху различните публични услуги, предоставяни в общините, системата на културата на местно ниво е разходвала 9,6 млн. лв. за горива и енергия през 2021 г. Културните институти в големите общини ползват за отопление или топлоенергия, или природен газ, за чието поскъпване през настоящата година няма предвидени компенсации. По наши експертни изчисления, при запазване и през следващата година на сегашния компенсационен механизъм за цените на електроенергията, само тази част от издръжката през 2023 г. би нараснала над 4 пъти, а без него – с над 10 пъти. Подобно увеличение ще бъде непосилно както за културните институти, така и за общините като собственици на предоставените сгради.