Зелената трансформация – във фокуса на заседанието на Постоянната комисия по екология и чиста среда към НСОРБ

30.11.2021

198

На 30 ноември се проведе открито заседание на Постоянната комисия на НСОРБ по екология и чиста среда (ПКЕЧС), в което се заявиха над 100 представители на общини. Заседанието бе открито и водено от инж. Диана Стефанова, зам.-председател на комисията, директор на дирекция „Екология и чиста среда“ в община Благоевград.

          

В дневния ред бяха заложени темите на десетилетието – необходимостта от ускоряване на прехода към нов кръгов модел на ресурсна ефективност, устойчиво производство и потреблението, дигитализация и умно управлението на отпадъците, както и промяна на средата на живот и взаимоотношенията в общността. Разгледани бяха и теми, които стоят на дневен ред в работа в общините, както и предложения за тяхното разрешаване.

В началото на заседанието изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева поздрави участниците и се обърна към тях с думите: „Ще говорим за зелено развитие и зелени проекти. Зелената сделка не е финансов инструмент, а новата философия на Европейския съюз. Тя показва как се вижда Европа след 20 – 30 години и би следвало всички общински политики да бъдат съобразени с шестте стълба на Зелената сделка. Затова Вашата и на тази комисия работа ще става все по важна и централна“.

 

Срещата започна с обсъждане на новата Наредба за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, която представи Антон Пейчев от дирекция „Управление на отпадъците и опазване на почвите“ в Министерството на околната среда и водите. Наредбата въвежда изисквания на европейската директива от 2019 г. и въвежда забрана за пускането на пазара на определени пластмасови продукти за еднократна употреба, за които има наложени на пазара заместители за многократна употреба. Дава се приоритет на устойчивите продукти, които могат да бъдат използвани повторно, както и на осигуряване на допълнително висококачествени рециклируеми суровини с национален произход. Преходът към кръгова икономика е немислим без запазване стойността на стоките, материалите и ресурсите по-дълго в икономиката и прилагане на йерархията на отпадъците. В българското законодателство вече са въведени по-високите цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на битовите отпадъци – до 65% от всички генерирани отпадъци, както и намаляване до 10% на депонираните битови отпадъци до 2035 г. Това ще доведе и до увеличаване на разходите за управление на отпадъците във всяка община, особено когато липсва реална нагласа в гражданите за ефективно разделно събиране и в бизнеса за рециклиране или за преработка. Поради тази причина е изключително необходима промяната, която въвежда новата Наредба.

„Европейската директива е доста амбициозна, но бе приета доста бързо – само за 2-3 месеца ефективни преговори. Това доведе до нужда от доуточняване на много параметри, а ЕК трябваше да издаде насоки. Забавянето в транспонирането на директивата бе късното издаване на насоките. В тях някои уточнения са на 180 градуса различни от първоначалните. Това се отнася до изделията от биоразградима пластмаса и традиционните продукти от хартия и картон, съдържащи количество пластмаса – те се считат за обикновени пластмаси“, уточни Антон Пейчев.

За производителите на някои продукти – пластмасови чашки, съдове, бутилки, меки опаковки, мокри кърпички, тютюневи изделия и балони, се изисква допълнителна разширена отговорност – допълнително да заплащат за разходите за почистване от замърсяването с тях. Антон Пейчев съобщи, че догодина е предвидено национално представително проучване на количествата, състава и дела на отпадъците от тези продукти. На база на събраните данни ще бъдат определени разходите за почистването им и единична продуктова такса за производителите. Това проучване е заложено за всеки пет години, а заплащането на таксата е предвидено за 2025 г. Сериозно предизвикателство ще бъде определянето на обхвата на замърсяване с тези отпадъци и на методология за разпределяне на събраната продуктова такса към конкретни общини.

Участниците обсъдиха как ще се определя таксата и ще си ползва ли морфологичният анализ в общините, който е на база отпадъци от домакинствата, а замърсяването е навсякъде по обществените територии.

Анализите показват, че 86% от отпадъците по плажовете на територията на ЕС са пластмасови продукти за еднократна употреба, всяка четвърта цигара не попада в кошчето, а в канавката, на плажа, на пътя извън колата. Всяка година се изхвърлят над 800 тона фасове в околната среда, а за разграждането им са нужни от 3 месеца до 15 години, в зависимост от външните условия. Това лято 40 плажа по българското Черноморие, с подкрепата на общините, започнаха кампания срещу изхвърлянето на фасовете в пясъка. Инициативата носи името „Промени картинката.

Могат ли отпадъците ще станат дигитални, обясни Ивайло Цеков от фирма Теоремус, която предлага умни системи за управление на процесите по сметосъбиране. Дигитализицията на управлението на отпадъците е глобална тенденция и един от основните паневропейски фокуси на Европейската комисия във връзка със „Зелената сделка“ и целта за постигане на кръгова икономика, каза той.

Дигиталната трансформация в управлението на отпадъците все още е проект „в развитие” и обхваща преди всичко оптимизирането на ефективността на събирането и разделянето на отпадъците, с различни опити за въвеждане на по-справедливи методологии за данъчно облагане на гражданите в съответствие с принципа „Замърсителят плаща”.

Фирмата изпълнява проекти в Бургас, Велико Търново, Монтана и София. Възложител в Монтана е общинското дружество, а в Бургас – Общината.

„Монтана е първият град с цялостна система – всички около 2 хиляди контейнера са с чипове, които дават възможност за пълен мониторинг на сметосъбирането и количеството боклук. Измерва се не само тежестта на всеки контейнер, но и на общия отпадък в бункера. Това помага за мониторинг на системата и за прогноза и оптимизация на процеса. Общинската администрация и ръководство бяха първите, които ни повярваха и проявиха смелост да приложат системата.

Ние сме лидери в изчисляване на генерирано количество смет на сграда, без да имаме заключващи системи. Над 70 компонента има алгоритъмът, по който можем да кажем за всеки ден коя сграда колко количество боклук е генерирала“, разказа Ивайло Цеков.

Община Бургас е лидер в събирането на данни за всички потоци отпадък, проследяването на които става с 8300 кофи (240/120л.) за биоразградим отпадък с RFID тагове чипове и 10 сметосъбиращи камиона с динамично тензооборудване.

Българските общини са ключов фактор в прехода към кръговата икономика и са натоварени не само със сериозни отговорности по управлението на ресурсите, но също и с промяната в обществената нагласа. Румяна Киризиева и Зоя Георгиева от Сдружение „БГ Бъди активен“ представиха свои проекти, насочени към стимулиране на гражданска активност и отговорност към отпадъците в общините и предотвратяване образуването на нерегламентирани сметища в населените места. Те представиха опита си от работата с училища и общности. През 2021 г. 230 училища от 118 населени места са участвали в различни кампании и инициативи на БГ Бъди активен, свързани с темите за разделно събиране, рециклиране на отпадъците и разкрасяване на средата. Истинското решение е в превенцията: диалог с институциите, инициативност за подобряване на събирането на отпадъци, работа за повишаване на осведомеността за проблемите и решението им, убедени са те. През тази година, в партньорство с общини, НПО сектор и колекторски фирми, са спестени на природата над 19 тона отпадъци от нерегламентирани сметища. „За втора поредна година това е един от основните ни акценти, а действията по издигането им са насочени към демонстриране и привличане на вниманието към проблема“, каза Румяна Киризиева.

„Смятаме, че общините играят важна роля чрез повишаване активността на хората. За да улесним работата им, свързана с превенция и въвличането на гражданите в процеси за създаване на красива и чиста градска среда, БГ Бъди активен работи и търси партньорства с местни, регионални и държавни администрации за решаване на проблема с незаконните сметища в дългосрочен план. В партньорство с НСОРБ осъществяваме мащабни кампании за споделяне на ресурси и знание. Нашите ресурси може да откриете свободно на https://thespot.bgbeactive.org/“, споделят от „БГ Бъди активен“.

Секретарят на комисията Десислава Стойкова, юрисконсулт в НСОРБ, представи депозирания пред службите на Европейската комисия Национален план за възстановяване и устойчивост, с акцент общинските екологични и зелени инвестиции. 

На интернет-страницата на НСОРБ са публикувани резюметата на инвестициите, които могат да се определят като общински: https://www.namrb.org/plan-za-vazstanoviavane-i-ustojtchivost-na-r-balgariia. Те са представени по стълбове, на база описанието на отделните проекти, приложени към последната версия на Плана от 14-ти октомври 2021 г. https://www.nextgeneration.bg/#modal-one Същите са унифицирани и съдържат информация за бенефициентите, допустимите дейности, бюджета им, графика за реализация и механизмите за изпълнение. Доколкото отделните проекти, част от ПВУ са в различна степен на готовност и детайлност, то не всички от резюметата включват цялата посочена информация.

Екипът на НСОРБ благодари на всички представители на общините, които въпреки продължаващата и нелека ситуация, свързана с пандемията и динамичното им ежедневие, отделиха от времето си за участие в заседанието на Комисията.