УС на НСОРБ проведе свое редовно заседание

26.11.2021

198

Общинските инвестиции и реформи в Плана за възстановяване и устойчивост на Република България бяха във фокуса на обсъжданията на проведеното хибридно заседание на УС на НСОРБ. Целта на дискусията бяха откритите въпроси по технологията на изпълнение на проектите, за да може екипът на НСОРБ да ги анализира обстойно и да и планира ефективната комуникация с правителството в следващите седмици.

Кметът на община Самоков Владимир Георгиев представи основните реформи, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, и свързаните с тях законодателни промени, по които НСОРБ трябва да оформи своята позиция. Плановете на всички държави-членки включват мерки и публични инвестиции, насочени именно към реформиране на различни сектори, като условие за възстановяване и по-нататъшно развитие. Постигането на целите на съответните реформи е условие за получаване на плащанията по проектите в Плана. Това е и едно от основните предизвикателства пред общините, т.к. липсата на планиран публичен ресурс за стартиране на изпълнението, към момента е сериозно препятствие.

Официално депозираният План за възстановяване и устойчивост на Република България включва 46 реформи, разпределени в четири основни тематични стълба. Част от реформите вече са осъществени, а други - са планирани за реализация до 2026 г. Те са свързани както с промени в действащото законодателство, така и с разработване и приемане на нови правни актове и изготвянето на нови стратегически документи. По-важните от тях, част от които се очаква да повлияят и върху дейността на общините, са планирани за подготовка през 2022 г. и началото на 2023 г.. Сред тях са нов Закон за професионалното образование и обучението; нова нормативна рамка за насърчаване на заетостта, разработване на План за прилагането на Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето, разработване на Стратегия за ученето през целия живот.

В рамките на Стълб 2 „Зелена България“ е предвидена и една от най-съществените реформи - създаване на Национален фонд за декарбонизация. Към този  фонд се предвижда и ситуирането на орган за отпускане на кредитите за въвеждане на мерки за енергийна ефективност в публичния сектор. Предстоят промени в Закона за управление на етажната собственост, която да регламентира професионалното управление на етажната собственост; създаването на възможност за учредяване на банкова сметка на етажната собственост - за средствата, събирани за управление и текуща поддръжка; кандидатстването за колективни кредити пред различни финансови институции и др.; Тези промени са важно условие за прилагане на разработвания от МРРБ механизъм за изпълнението на мерките за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради.

Много активни дейности се предвижда да бъдат насочени към намаляване на административната тежест. Сред кръга от дейности, свързани с разширяване на възможностите, в това число и на общините, за развитие на икономическа активност е и стимулирането на производството на електроенергия от ВЕИ. Предвиждат се изменения в Закона за енергетиката (до средата на 2022 г.), които ще позволят и участието на общините, под формата на публично-частно партньорство, при изпълнението на малки проекти, свързани с изграждането на ко-генерация на газ/биомаса, с инсталирана мощност от 1 до 30 MW.

Работата по интегрирани проекти в сферата на устойчивата градска мобилност и териториалното развитие са във фокуса на Стълб 3 „Свързана България“. Основните усилия са насочени към осигуряване на ефективен достъп до интегриран обществен транспорт и дейности за разширено въвеждане на електрическа мобилност.

Акцент в новия програмен период е предвидено пряко въвличане на местните общности в управлението на средствата от европейските фондове и инструменти по региони.

Противодействие на корупцията, регистровата реформа и реформите в публичната администрация и обществените поръчки са заложени в проектите, обединени в Стълб 4 „Справедлива България“. Значителен пакет реформи са предвидени в секторите здравеопазване и социални дейности.

Резюме на реформите в Плана, изготвено от екипа на НСОРБ, е публикувано на интернет-страницата на НСОРБ, на https://www.namrb.org/plan-za-vazstanoviavane-i-ustojtchivost-na-r-balgariia

Членовете на УС на НСОРБ разгледаха и основните инвестиционни проекти от Плана за възстановяване, които принципно могат да бъдат определени като „общински“. От общо 59 инвестиции, планирани в документа, 21 ще бъдат реализираяни от или в партньорство с общините. Обща стойност на проектите, които ще бъдат реализирани в общините и ок. 7,3 млрд. евро или 34,6% от всички инвестиции в Плана за възстановяване. В това число влизат и такива, които се очаква да бъдат реализирани и от други ведомства, но също имат пряко отношение към общините. Чистият обем инвестиции, които могат да влязат в населените места през Плана са около 5,5 млрд лв.

Всички „общински“ проекта в Плана за възстановяване и устойчивост са подробно представени, разпределени по съответните стълбове, в специалния раздел на сайта на НСОРБ: https://www.namrb.org/plan-za-vazstanoviavane-i-ustojtchivost-na-r-balgariia

Какво предстои?

По Регламент Европейската комисия разполага с двумесечен срок за съгласуването на Плана, който след договорка с държавата-член, може да бъде удължен с разумен срок. След съгласуването на Плана, Съветът на Европейския съюз, следва да го одобри в 4 седмичен срок.

След одобрението на държавата- членка се превежда и авансиране, възлизащо на 13% от договорената стойност на безвъзмездната помощ по Плана. Междинните плащания по Плана, за разлика от тези по Програмите на ЕС, не са обвързани с възстановяване на средства за извършени разходи, а с постигане на заложени етапни цели, включително по реализацията на реформи. В случай че Планът не бъде одобрен до края на 2021 г. има вероятност да не получим аванс и тогава България трябва да започне изпълнението на проектите със собствен ресурс. Това изисква и от нас да водим интензивни разговори с правителството за финансовите схеми, по които ще се изпълняват инвестициите в Плана. По информация на НСОРБ, в момента текат интензивни разговори с Европейската комисия, включително по отделните инвестиции. Няма открити въпроси от страна на Комисията по „общинските инвестиции“ в Плана, като по част от тях се изчистват технически детайли.

По две основни теми са налице обструкции и сериозни коментари от Комисията:

  • Декарбонизацията на икономиката, т.е. закриването на въглищните централи. Тук ЕК настоява за по-амбициозни срокове и действия от страната ни.
  • Върховенството на закона. ЕК очаква от България залагането на по-мащабни антикорупционни мерки, съдебна реформа и съществена промяна на функциите на главния прокурор. Комисията очаква и съществени реформи, свързани с електромобилността и най-вече в сектора на здравеопазването, за намаляването на натиска върху болничната система.

На национално ниво остава открит въпроса по „последваща поредна ревизия“ на Плана, която може да се предприеме от очаквания редовен кабинет на Министерския съвет. В тази посока, в медийното пространство, вече има лансирани намерения – като например да отпадне големия проект за паро-газова централа на стойност над 2 млрд. лв. Поредна преработка на Плана изисква време, но по Регламент, ако той не се договори до 30 април 2022 г., то страната ни ще загуби възможността за получаването на средства.

При условие, че редовен кабинет не изменя официално депозирания План, то можем да очакваме одобряването му през януари 2022 г.

УС на НСОРБ обсъди новите инициативи на Фонд „Флаг“ и прие отчет за дейността му за трето тримесечие на 2021 г.

Членове на УС представиха и информация за проведените срещи с представители на държавни институции в периода между двете заседания.

 

На 2 ноември УС на НСОРБ проведе работна среща с ръководството на Министерство на културата. На нея присъстваха заместник-председателите на УС и кметове на общините Троян и Димитровград, както и членовете на УС и кметове на общините Карлово и Самоков и заместник-изпълнителния директор на НСОРБ. От страна на Министерството участваха министъра на културата проф. Велислав Минеков и неговия екип. Подробна информация е поместена на сайта на НСОРБ: https://www.namrb.org/nsorb-zapotchna-pregovorite-po-biudzet-2022-s-otdelnite-ministerstva

 

На 4 ноември 2021 г. се проведе работна среща с министъра на образованието и науката Николай Денков по организацията на тестването на децата от 1 до 4 клас в училище. В срещата участваха и зам.-министър Мария Гайдарова, главния секретар на МОН Таня Михайлова, началника на кабинета на министъра Иван Модев и други ключови експерти. НСОРБ беше представено от Теодора Дачева, заместник-изпълнителен директор и Нели Стайкова, експерт “Здравеопазване и администрация”. Основна тема на разговорите беше обезвреждането на биологичните отпадъци, генерирани в резултат от извършваните щадящи тестове на учениците от начален етап. Предложението на МОН беше този ангажимент да бъде вменен на общините, които да отговарят за транспортирането и унищожаването на отпадъка. Другото искане на министерството беше местните власти да осигурят допълнителен медицински персонал за тестването на децата (медицински сестри от детски градини, ясли и социални услуги). От страна на НСОРБ беше изразена позиция, че общините не разполагат с необходимия кадрови и финансов ресурс (в т.ч. и транспортни средства) за превозване и обезвреждане на отпадъците, за което е необходимо да бъдат сключени договори със специализирани фирми. Сдружението предложи МОН да препоръча на директорите на училища да бъдат по-активни в комуникацията с общините по места, които при възможност да осигуряват необходимите медицински специалисти. В резултат от изразената от представителите на НСОРБ позиция и последвалата оперативна комуникация, МОН създаде организация за обезвреждането на биологичните отпадъци без да възлага допълнителни ангажименти на общините.

 

На 5 ноември, по инициатива на МЗХГ, се проведе среща на представители на НСОРБ с министър Христо Бозуков по проблемите при снабдяването на населението с дърва за огрев. Сдружението беше представено от членовете на Управителния съвет - Владимир Георгиев, кмет на община Самоков, Мердин Байрям, кмет на община Върбица и Радослав Ревански, кмет на община Белица, Иван Вачков, директор на ОП „Управление на общински земи и гори“ в Столична община, заместник-изпълнителния директор на НСОРБ Теодора Дачева и експерти от екипа. Заедно с министър Бозуков в дискусията се включиха проф. д-р Иван Палигоров, съветник на министъра, Олег Илиев, директор на дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия“ и Елена Величкова, началник-отдел „Държавни предприятия“. Вижте подробно на сайта на НСОРБ: https://www.namrb.org/predstaviteli-na-nsorb-provedocha-rabotna-sreshtcha-s-ministara-na-zemedelieto-chranite-i-gorite-po-problemite-pri-osiguriavane-na-darva-za-ogrev

УС на НСОРБ взе решения във връзка с актуализиране на представителите на НСОРБ в Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020. Предвид факта, че единствената общинска инвестиция в Програмата е тази за Софийското метро, по предложение на Столична община УС определи Християн Петров – общински съветник и член на Постоянната комисия по транспорт и пътна безопасност в Столичния общински съвет за титулярен представител от квотата на НСОРБ в ОП ТТИ 2014-2020. Няма промяна в заместник-представителите ни в Комитета за наблюдение. Това са Добромир Добрев, кмет на община Горна Оряховица, Деян Дойнов, кмет на община Сопот и Пламен Петров, юрисконсулт на НСОРБ.

УС на НСОРБ определя д-р Веселин Милев – общински съветник и заместник-председател на Постоянната комисия по обществен ред и сигурност в Столичния общински съвет за представител на НСОРБ в състава на Национален съвет по миграция, граници, убежище и интеграция.

Председателят на Общински съвет Тетевен Мария Стойчева бе определена за представител на НСОРБ в състава на Националния съвет по въпросите на социалното включване.