Указания за разходите за оборудване и обзавеждане от бюджетните организации по ОП НОИР

01.12.2020

303

 

На http://sf.mon.bg/?go=news&p=detail&newsId=906  са публикувани Указания във връзка с допустимостта на разходите за оборудване и обзавеждане при изпълнение на договорите за БФП, сключени по процедури на МИГ по многофондови стратегии по подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП НОИР).

В Указанията от м.юни 2019 г. за подбор на проекти в категория „допустими разходи“, изрично се посочва, че „разходи за материали - разходи за оборудване и обзавеждане“, са допустими, при условие че активите са под прага на същественост. Категориите допустими разходи са включени и в Условията за кандидатстване от всички МИГ, по които всички бенефициенти са кандидатствали и с които са запознати.

В тази връзка, при закупуването на оборудване и обзавеждане от бенефициенти бюджетни предприятия, следва да се спазват указанията в ДДС № 20/14.12.2004 г. на Министерството на финансите, Дирекция „Държавно съкровище“, относно прилагането  на Националните счетоводни стандарти от бюджетните предприятия. Всички разпоредители с бюджетни средства следва да имат предвид разписаното в т. 16.16 от ДДС № 20/14.12.2004 г., където е регламентирано определянето на стойностния праг на същественост за признаване на ДМА и се прилагат следните принципи и правила:

  • в системата на първостепенния разпоредител следва да се прилага унифицирана политика по отношение на прага на същественост;
  • за признаването като ДМА на активи, които попадат в обхвата на дефиницията по т. 2 от НСС 16, се прилагат два прага – минимален и максимален. Минималният праг е в размер на 500 лв., а максималният – 1 000 лв.;
  • активите, които попадат в обхвата на дефиницията по т. 2 от НСС 16, но са със стойност по-ниска от 500 лв., задължително се третират и отчитат като краткотрайни активи (материални запаси);
  • активите, които попадат в обхвата на дефиницията по т. 2 от НСС 16 и са със стойност по-голяма от 1 000 лв., задължително се класифицират като ДМА;
  • за активите, които попадат в обхвата на дефиницията по т. 2 от НСС 16 и са със стойност между 500 лв. и 1 000 лв., класифицирането им като ДМА или краткотрайни активи се определя със счетоводната политика на бюджетното предприятие, която следва да се прилага систематично и последователно;
  • по отношение на компютърна конфигурация и други подобни взаимосвързани активи, когато стойността на цялата конфигурация надвишава минималния праг на същественост от 500 лв., съществените елементи (компютър и монитор) се завеждат като ДМА, независимо, че тяхната индивидуална стойност може да е под минималния праг. При това положение цялата стойност на конфигурацията се разпределя между тях. С разходите за последващата подмяна на стойностно несъществените елементи (клавиатура и мишка) не се променя стойността на вече признатите активи (т.е. отчитат се като текущи разходи);
  • при прилагането на праговете за същественост не следва да се взема предвид ефектът върху отчетната стойност на актива от признаването или непризнаването на данъчен кредит по ДДС и други данъци, т.е. за целите на праговете на същественост в стойността на актива не се включват ДДС и другите данъци.

Съгласно т. 4 от НСС 16 - Дълготрайни материални активи (изм. ДВ. бр.86 от 26 октомври 2007 г.) „първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи.

4.1. Преки са разходите, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Те са:

а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът);

б) разходи за първоначална доставка и обработка;

в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;

г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;

д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;

е) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за задължения за:

- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);

- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;

ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.“

Що  се отнася до компютърна конфигурация и други подобни взаимосвързани активи като лаптоп, таблет, ноутбук, ултрабук, нетбук и друга подобна компютърна техника, те също следва да  прилагат определеният в ДДС № 20/14.12.2004 г. минимален стойностен праг на същественост за придобиване на ДМА в размер на 500 лв., независимо от възприетия подход за отчитане на компютърните конфигурации – като разграничими взаимосвързани активи или като един актив, който следва да е унифициран в рамките на системата на съответния първостепенен разпоредител с бюджет чрез регламентиране в счетоводната му политика.

При прилагане праговете на същественост в стойността на актива не се включва ДДС и други данъци.

При вариант на доплащане от бюджета на училището, от училищното настоятелство или от общината не се променят единичната стойност на актива и начинът му на третиране според счетоводната политика на организацията.

Във връзка с изпълнението на допустимите дейности „Подобряване на материално-битовите условия в образователните институции, включително съвременно ИКТ оборудване” и „Подобряване на материално-битовите условия в професионалните гимназии и ученическите общежития, в които са настанени деца, учащи в професионални гимназии, включително закупуване на съвременна ИКТ и оборудване за провеждане на практическо обучение”, в случай на установена необходимост, одобреният проект може да бъде изменян и/или допълван по мотивирано искане на бенефициента в съответствие с чл. 39, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Промени по отношение на посочените дейности се извършват по реда на чл. 8 от Общите условия при предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритетна ос 3 на ОП НОИР чрез ВОМР, Ръководството за изпълнение на договори по приоритетни оси 2 и 3 на ОП НОИР и Условията за кандидатстване по съответната процедура. В случай, че исканата промяна касае оборудването, в частност предвидените компютърни конфигурации и други подобни взаимосвързани активи, то тя би била допустима ако новото оборудване е със сходно предназначение и функционалности от гледна точка на изпълнението на дейностите, за които са били предвидени компютърните конфигурации и другите взаимосвързани активи.