Стартира и реалната подготовка на бъдещата Програма за сътрудничество с Гърция

29.09.2020

85

 

На 28 септември се проведе първото заседание на Съвместната работна група за подготовка на Програмата за трансгранично сътрудничество Гърция – България за програмен период 2021-2027. От страна на НСОРБ, в заседанието се включи експерт от отдела по програми и проекти на общините в Сдружението.

В рамките на онлайн срещата, 35 представители на министерства, ведомства и други заинтересовани страни, коментираха и одобриха Вътрешни правила за дейността на групата и Концепция за бъдещата програма.

Според Правила за работа, съставът на групата от представители с право на глас и наблюдатели, е:

  • от гръцка страна: 5 представители с право на глас- Управляващият орган в лицето на министерството за развитие и инвестиции, Националния координиращ орган, 2-ма представители на регионите и 1 от Съюза на гръцките общини. 14 членове без право на глас- представители на министерства, бизнес, НПО и академичен сектор.
  • от българска страна: 7 представители с право на глас- Националния партниращ орган -МРРБ, Националния координиращ орган (ЦКЗ), 2-ма представители на регионалните съвети на ЮЗР и ЮЦР и 1 на НСОРБ, по 1 представител на работодателите и академичния сектор. 12 членове без право на глас- представители на министерства, АПИ и НПО сектор.

 

Програмната концепция:

Географски обхват: запазване на настоящия обхват от 7 префектури от гръцка страна (Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Солун и Серес) и 4 български области - Благоевград, Хасково, Смолян и Кърджали.

Основни териториални специфики на трансграничния район:

  • Население: над 2.7 млн. жители, от тях 1.9 млн. ж. в Гърция и 0.8 млн. в България. Намаляващо, застаряващо и мигриращо население;
  • Селищна мрежа: 10 големи града (над 50 хил. ж.), в които живее над 38% от населението и 25 по-малки града (между 10 хил. ж. и 50 хил. ж.);
  • Граничен регион с Турция и Северна Македония, през който преминават стратегически газопроводи и един от най-бедните в ЕС с БВП на жител под 50% от средния за ЕС;
  • Наличие на вътрешнорегионални различия в икономическо отношение.

 

Предстои разработването на подробен териториален анализ на трансграничния район, който ще очертае потенциала и предизвикателствата, които трябва да бъдат взети предвид при подготовката на Програмата.

Ориентация към стратегическо развитие:  

Визията е до 50% от бюджета на бъдещата програма да е за стратегически проекти от конкретни сектори. Потенциален проект адресиращ трансграничната свързаност и недостатъчните транспортни връзки е този за подготвителни дейности за подобряване на железопътната линия София-Солун. Здравеопазването и защитата на населението също могат да са стратегически приоритет.

Пряка подкрепа за стимулиране на икономическото развитие:

Предлага се директно предоставяне на подкрепа на МСП от определени направления или създаване на Фонд за малки проекти. Към Фонда за малки проекти може да има 2 инструмента: директна подкрепа до 100 хил. евро за МСП при опростени правила и подкрепа за проекти от типа „хора за хора“ с „меки интервенции“ или „дребномащабна инфраструктура“.

По подготовката на програмата предстоят консултации със заинтересованите страни през есента. За м. октомври се планира ново заседание на групата, на което да се одобрят програмните органи, териториалния анализ, програмната стратегия и интервенционна логика.

Подаването на програмата към Европейската комисия за одобряването й се планира през септември 2021 г. или веднага след одобрението на Регламента за Интеррег.