Преработен и актуализиран Социално-икономически анализ на регионите в България

01.10.2020

362

  

На https://www.eufunds.bg/bg/oprd/node/5747 е публикуван първия преработен и актуализиран Социално-икономически анализ на регионите за планиране от ниво 2 в Република България.

Основната цел на разработката е да се изготви детайлен социално-икономически и демографски анализ за нуждите на Програмата за развитие на регионите и други програми, финансирани със средства от ЕСИФ, както и за нуждите на документите за стратегическо планиране на регионалното и пространственото развитие за периода след 2020 г.

Анализът има три основни части, които с приложенията към тях, са в обем от над 1 100 страници. Първата час анализира:

  • Състоянието и развитието на административно-териториалните и териториалните единици. Представена е информация за: структурата на територията на общините и регионите по начина на земеползване; степен на урбанизация на общините; територии със специфични характеристики; селищна мрежа и урбанистично развитие; степен на полицентричност в територията на общините, областите и регионите; полюси и оси на урбанистично развитие; агломерационни образувания и функционални урбанистични ареали; териториално сътрудничество (преглед на програмите за трансгранично и териториално сътрудничество и насоки и приоритети в трансграничното сътрудничество за периода 2021-2027 г.). Обобщените изводи от териториално-урбанистичния анализ, са:
    • В националната територия земеделските територии са 58.2%, горските територии 34.7%, урбанизираните територии 4.5%, водните площи и течения 1.8%, транспортните територии 0.6%, нарушените територии от добив на полезни изкопаеми 0.2%. Допълнително, припокривайки се с горски и земеделски територии, защитените територии са 5.2% и защитените зони по Натура 2000 са 34.4%. Тенденцията към леко повишаване на урбанизираните територии е за сметка главно на земеделските;
    • 18 от общините са класифицирани като силно урбанизирани общини (централни), 95 общини като средно урбанизирани общини (междинни) и 152 общини с центрове много малки градове и села като слабо урбанизирани (селски). Слабо урбанизираните общини могат да се идентифицират със селските общини (райони);
    • Слабо урбанизираните общини са разположени сравнително равномерно във външните и във вътрешните периферии на националната територия. Сравнително равномерно са разпределени и в регионите от ниво 2 и не са те причината за наблюдаваните междурегионални различия. Тяхното присъствие и в силно развити региони, като Югозападния, подчертава извода, че и в тези региони не липсват регионални проблеми и силно изразени вътрешно регионални различия;
    • Увеличава се разликата в развитието на столицата София (1-во йерархично ниво) и следващите я големи градове от 2-ро йерархично ниво, което засилва проявлението на проблема „център-периферия“;
    • Неравномерното разположение на големите градове от 2-ро йерархично ниво засилва проявата на проблема „център-периферия“. Лишена от достатъчно големи градове е територията на Северозападния регион, а също и територията на Северна България в сравнение с Южна България;
    • От предложените за стимулиране градове от 3-то йерархично ниво в НКПР и нейната актуализация (АНКПР) 2019 г., за да подобрят баланса, сравнително добро развитие показват Велико Търново и Благоевград, но не и Видин, който намалява като брой население с висок темп -15.5 %, главно поради недоизградената транспортна инфраструктура;
    • Средните градове от 3-то йерархично ниво, центрове на области, са разположени равномерно в територията на страната и регионите и балансират добре регионалните центрове. В периода 2011-2019 г. всички градове от 3-то йерархично ниво намаляват по население, с изключение на Велико Търново и Благоевград. Най-голямо е намаляването на градовете от Северозападния и Северния централен региони;
    • Малките градове от 4-то йерархично ниво са разположени равномерно в територията и играят важна роля за обслужване на населението в собствените им общини и в съседни малки общини в селските райони. В периода 2011–2019 г. те намаляват с темп средно около и над 10%. Изключение правят някои малки градове, разположени на Черноморското крайбрежие и в околоградската зона на София;
    • Много малките градове и селата от 5-то йерархично ниво, центрове на общини, някои от които с важно значение за развитието на селските райони, намаляват прогресивно по население с темп около и над 10%. Изключение отново правят някои много малки градове на Черноморското крайбрежие. Загубата на население и функции при някои от много малките градове от 5-то йерархично ниво поставя въпроса за съществуването на техните общини като териториални общности в бъдеще;
    • След преброяването през 2021 г. ще бъде наложително да се актуализира йерархичната система от градове центрове в страната;
    • Междурегионалните различия не са толкова съществени, колкото вътрешно регионалните различия между общините в региона от ниво 2 и това отново се дължи на градовете центрове на общини. Много по-сериозни от междурегионалните различия са различията между Северна и Южна България и това се дължи на степента на развитие на градовете в двете части на България, както и на инфраструктурното им осигуряване.

 

  • Териториалните аспекти на секторните политики. Включва информация за: МСП; научно-изследователска и развойна дейност; политики в сферата на селското стопанство, горското стопанство и рибарството; туризъм и туристическа политика; социални политики (образование, здравеопазване, спорт, социална политика и политика на пазара на труда); култура и културно наследство; техническата инфраструктура (транспорт, енергетика, телекомуникации, ВиК, управление на отпадъците); околна среда. Обобщените изводи, са:
    • Във всички национални доклади на Европейската комисия за България общо за страната и по сектори се отбелязва бавен напредък. Постигнатите добри стойности на показателите за равнище на безработицата и за младежката безработица са резултат както на проведени реформи, така и на допълнителни фактори като например повишаване на възрастта за пенсиониране, общото намаляване на населението в определени възрастови групи и др.;
    • Налага се обобщеният извод за необходимостта от все по-добра интеграция между секторните политики, за която са нужни не само определени хоризонтални приоритети, но и повече усилия от страна на държавните и местни органи на управление за взаимодействие и координация. По-доброто взаимодействие ще намали обема на вложените усилия и финансови ресурси, ще повиши ефективността и ефикасността на политиките и ще ускори напредъка, благодарение на очакваните синергия и добавена стойност.

 

  • Институционалният и административният капацитет на централно, регионално областно  ниво;
  • Участието на общините, областите и регионите в усвояването на средства по политики и програми на ЕС. Включва информация за брой и стойност на европроекти по общини. По критерий „брой на населението (по данни на НСИ към 04.2020 г.), брой реализирани проекти (активност), средства (усвоена сума)“, общините са класифицирани в 4 групи. Представен е и анализ на усвояването на евросредства от общините през 2-та програмни периода по Оперативни програми и Програмите за селските райони и рибарството. Прави се и оценка на резултатите и въздействието на Оперативните програми върху регионалното развитие. Формирани са изводи и препоръки за следващия програмен период, с оглед значителното намаляване на бюджета на ЕС, климатичните промени и кризата породена от Covid-19. Препоръките са:
    • Повишаване на ефективността и ефикасността на европейското финансиране;
    • Използване  на възможностите предлагани по Зелената сделка и Плана за възстановяването на Европа.

 

Конкретните действия, които се препоръчват за това, са:

    • Опростяване на правилата за кандидатстване и одобряване на проекти;
    • Повишаване на експертния капацитет зает в процеса на изготвяне, одобряване и изпълнение на проекти;
    • По- индивидуализиран подход към регионалното развитие;
    • Опростяване на процеса по кандидатстване и изпълнение на проекти;
    • Пълна координация с Програмата за подкрепа на структурните реформи;
    • Повече възможности за полезни взаимодействия в инструментариума на бюджета на EC;
    • Премахване на трансграничните препятствия и подкрепа за междурегионалните иновационни проекти;
    • Подобрени правила за постигане на по- добри резултати от инвестициите на EC;
    • Засилено използване на финансови инструменти

 

Втората част акцентира върху сравнителен анализ на социалното, икономическото, демографското и екологичното състояние и развитието и инфраструктурното осигуряване на регионите, областите и общините. Анализирани са междурегионалните и вътрешно регионалните различия, представен е и нарочен анализ на Югозападния район. Направено е и сравнение на развитието на регионите ни с тези от други страни членки на ЕС. Обобщените изводи, са:

  • Един от най-сериозните проблеми, пред които е изправена страната е демографският. Застаряването на населението, което е характерно за много други европейски държави, у нас се проявява особено силно, защото е свързано и с намаляването на населението и обезлюдяването на периферните територии, където са разположени малки населени места с уязвимо възрастно население, с ограничен достъп до услуги и без потенциал за развитие. Тези проблеми, заедно с неравномерното разпределение на населението на територията на страната изправят пред сериозни предизвикателства регионалната политика с нейните социални измерения. Съпроводена с бавния напредък в системите за здравеопазване, образование и социална грижа, при ниска раждаемост, голяма смъртност и неовладяни емигрантски процеси, тази демографската ситуация става още по-тежка. Именно това налага демографската политика да бъде поставена сред приоритетите на страната, за да бъдат ограничени негативните тенденции;
  • Неблагоприятните демографски тенденции се отразяват и на пазара на труда, поради намалено възпроизводство на трудоспособното население. България постига напредък в намаляването на безработицата, но все още са постигнати само целевите стойности, заложени в европейските и национални документи за намаляването на младежката безработица. Коефициентът на икономическа активност (15-64 г.) расте във всички региони и области в изследвания период и показател за резултатите от това е по-добрият икономически растеж в областите със силни пазари на труда. Въпреки постигнатия напредък в някои области от Северна България безработицата остава над 10%, а в 43 общини тя е над 25%, което е  илюстрация на вътрешнорегионални и междурегионални различия;
  • Анализът на икономическите показатели показва нарастване на размера на БВП, респективно БДС за целия период на изследването, увеличаваща се производителност на труда, с най- ускорен темп в индустрията, и нарастване на броя на МСП. След 2013 г. се повишават и разходите за придобиване на ДМА, които са най-много в сектора на услугите и преимуществено свързани с хотелиерството и транспорта, а най-малко в аграрния сектор. Бавно се повишават разходите за НИРД, 70% от които са в производствената сфера. Запазват се междурегионалните различия по всички показатели, като най-силно са изразени различията в показателя БВП, които стават още по-отчетливи между областите на ниво 3. Демографските проблеми, които се отразяват върху всички икономически показатели, имат пряко отражение и върху инвестиционната активност и ЧПИ. Макар и слабо и с колебания през годините се повишава обемът на ЧПИ с натрупване. Те са най-малки в слабо населените територии с недостиг на кадри и по-специално на такива с необходимата квалификация, и с проблеми в транспортната и инженерна инфраструктура. Дори и там, където са направени инвестиции за осигуряване на транспортна и индустриална инфраструктура, не се използва пълноценно потенциала на индустриалните зони и на т.нар. „свободни зони“;
  • Отражението на демографската криза е видно в сферата на социалните услуги и на най- важните от тях – образованието и здравеопазването. То се изразява в намаляването на броя на обучаваните в системата на предучилищното, училищното и висшето образование, както и на действащите обекти в образователната инфраструктура, което налага по-добра организация и подобряване на достъпността. Въпреки инвестициите в обновяване и подобряване на енергийната ефективност на учебните сгради, са необходими допълнителни средства за подобряване на материалната база и за модерното им обзавеждане, за да се осигурят условия за адекватно на равнището на съвременните технологии обучение и среда за научни изследвания. Изоставането в постигане на целите за приобщаване на ромите в образователната система и за намаляване на относителния дял на младежите, които са извън образование, обучение или трудова заетост, ще наложи допълнителни действия в тази насока;
  • Изолираност на периферията и малките населени места и диспропорции в инфраструктурната изграденост, висока енергийна интензивност на икономиката, много малък дял на битовата газификация, ниска компютърна грамотност и бавно навлизане на цифровите технологии и иновациите в МСП;
  • Страната ни е в групата на последните 10 държави по БВП, продължителност на живота, обща и детска смъртност, изследвания, технологии и иновации и регионална конкурентоспособност. Областите, в които страната отчита напредък - намаляването на емисиите на парникови газове, използването на ВЕИ, намаляването на младежката безработица и развитието на телекомуникационната инфраструктура, изискват продължаващо внимание за решаване на съпътстващите ги и нерешени проблеми;
  • Все още развитието на регионите се дължи предимно на силните урбанистични центрове – големите и средни градове. Остават подценени потенциалите на селските територии, на селското стопанство и на селските населени места. Автоматичното разделяне на градски и селски населени места, без да се отчита тяхното разположение, близостта до големи градове и първокласна инфраструктура и услуги, вместо да се прилага аналогична полицентрична мрежа и на по-ниските териториални нива, представлява риск за крехката стабилност, особено в малките общини.

 

Третата част обобщава синтезираните изводи от първите две части, като формулира изводи, резултати и тенденции.  Приложен е и секторен SWOT анализ и анализ на регионите. Съгласно същият, като слаби страни в усвояването на евросредствата от общини се очертават:

  • Зависимост на броя на изпълняваните проекти по различните програми от капацитета на местните администрации, а не от социално- икономическото развитие и потребностите на общините;
  • Необоснована териториална концентрация на броя на проектите и средствата, намаляваща търсеното териториално въздействие на някои от изпълняваните оперативни програми;
  • Несъобразени с местния потенциал и характеристики приоритети и изпълнение на проекти без задълбочен анализ на потребностите, ефективността, управлението и поддържането на изградения обект.

Силни страни са:

  • Наличие на определен административен капацитет в местните власти за усвояване на средства по оперативни програми;
  • Натрупване на инвестиции с икономически и социален характер, подкрепени от оперативните програми, необходими за растежа на териториалните единици.

Възможностите са:

  • Целенасочена подкрепа чрез подходящи средства за активизиране на бенефициенти за кандидатстване и изпълнение на проекти с оглед по- балансираното им разпределение и очакваното териториално въздействие;
  • Мярка в осите за Техническа помощ към отделните програми за повишаване капацитета в малките общини;
  • Повишаване на относителния дял на съвместни проекти със значение за няколко общини за повишаване на капацитета и на синергичния ефект;
  • Използване на инструментите за интегрирани териториални инвестиции, водещи до по-висока добавена стойност, икономия на ресурси и синергия. 

Заплахи са:

  • Продължаващо пренебрегване на по-малките и слаборазвити общини за получаване на подкрепа от оперативните програми, което допълнително влошава тяхната устойчивост и растеж;
  • Повишаване на равнището на корупция в общините;
  • Понижена креативност и предприемчивост поради създадена зависимост от помощи и предефинирани проблеми и решения.

Съгласно анализа, очертаващите се общи проблеми за всички сектори са: ограничените интелектуални, времеви и финансови ресурси и институционален капацитет, недостатъчната ефективност, недоизградената инфраструктура и потребността от интегрирани и координирани действия при прилагане на политиките и изпълнението на мерките за постигане на поставените цели.

 

В заключение се посочва, че Анализът не отразява пълноценно резултатите от първите проучвания за влиянието на кризата, породена от пандемията Covid-19. Прогнозите са, че тя ще има отражение върху всички сектори на икономиката, върху здравеопазването, образованието, културата и спорта, върху мобилността и социалното поведение, върху ритъма на живот и организацията на работата. С оглед на това, следващата актуализация ще представи една по-ясна картина на промените след Covid-19. Това, което, според авторите на Анализа е ясно още на този етап, е необходимостта от нови управленски умения за повишаване на мотивацията и на отговорността на екипите и за по- ефективна и динамична организация на работата във всички сектори.