Планът за възстановяване: инвестиции в ново начало

16.11.2021

213

Председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Велико Търново Даниел Панов участва в уебинар е на тема „План "Възстановяване" - къде сме ние”. Събитието се организира от вестник "24 часа" в рамките на проект "ТРЕНД Европа" с подкрепата на Европейския парламент. В дискусията взеха участие още евродепутатите Цветелина Пенкова и Андрей Новаков, министърът на икономиката Дниела Везиева и нейната заместничка Евелина Пенева, председателят на УС на Асоциацията на индустриалният капитал в България Васил Велев и икономистът от института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

Министърът на икономиката Даниела Везиева изтъкна важността на подобни публични разговори за по-доброто разбиране на европейските политики, което значително увеличава и шансовете ни разумно да се възползваме от възможностите, които те ни предоставят. Тя подчерта, че Планът за възстановяване и устойчивост е инструмент, който да подпомогне страната ни да извърши преходът към ново състояние на икономиката и обществото, за който исторически сме закъснели твърде много. Ресурсът от 12,9 млрд лв. е уникална възможност България да направи решителна крачка към новите европейски измерения чрез дигитализация и устойчивост. Според нея преходът може да бъде успешен, ако бъдат изпълнени заложените в Плана програми и бъдат постигнати както конкретните цели, така и косвения ефект от тях. „Ако повторим грешките на предходните програми - ще похарчим средствата без ефект“ – категорична беше министър Везиева.

  

Евродепутатът Андрей Новаков очерта не особено благоприятната перспектива, пред която се изправя страната ни, заради закъснялото внасяне на Плана за възстановяване в ЕК и заради забавянето на оперативните програми за новия програмен период, които също не са депозирани все още. Така освен 2021, следващата 2022 г. също се очертава като период без достъп на страната ни до европейско финансиране, подчерта той. Според него от изключително значение е съставянето на редовно правителство, което да има политически мандат за реализиране на заложените в Плана за възстановяване реформи. Другите важни стъпки, които страната ни трябва да реализира в кратки срокове, е внасянето на оперативните програми за одобрение, спешното изготвяне и приемане от НС на Бюджета на държавата за 2022 г., т.к. както проектите, финансирани през оперативни програми, така и тези, заложени в ПВУ, изискват съфинансиране, което трябва да бъде предвидено в бюджета. Трудно, но важно е и решението дали страната ни ще се възползва само от безвъзмездната подкрепа по механизма за възстановяване или ще  се реши на достъп до заемен ресурс, който да позволи по-мащабно разгръщане на реформи.

Цветелина Пенкова – депутат от ЕП обърна внимание, че механизмът за възстановяване е инструмент, предприет от ЕК, за да подпомогне на държавите-членки в процеса на възстановяване след пандемията. „Рискът, поет от ЕК за възстановяването е много голям, затова и средствата няма да се отпускат толкова лесно“ – подчерта в своето изказване тя. Комисията изисква от държавите ясни ангажименти, свързани с поне 37% зелени инвестиции, които да бъдат предвидени в националните планове, както и не по-малко от 20% дългосрочни инвестиции в иновации. Ключовото изискване за достъп до средствата за възстановяване е върховенство на правото в дотираната държава. Тя разясни, че в първоначалните версии на ПВУ  е имало сериозни индикации, че  той не отговаря именно на тези основни изисквания и дори по-рано предаден, не е имал шансове за съгласуване от страна на ЕК без гаранции за ефективна съдебна реформа.

Планът за възстановяване и устойчивост е част от дългосрочна стратегия за реформи, подчертаха участниците в дискусията. Формулата за получаване на средствата по Плана ги обвързва с извършването на ефективни преобразования в редица сектори, а възстановяването на вложените средства се извършва след приключване на процеса.

Именно този механизъм за финансиране на заложените в Плана проекти буди безпокойството на общините като публични структури, подчерта председателят на УС на НСОРБ Даниел Панов. Ресурс за започване на реалната работа по проектите, значителна част от които ще бъдат реализирани от общините, трябва да бъде предвиден или в бюджета за 2022 г. или като достъп до безлихвени заемни средства, подчерта той. Местните бюджети не позволяват на общините да заложат буферни средства за проектиране и подготовка на процедурите за публични търгове. По разчети на НСОРБ подготвителният период за ефективно изпълнение на инвестициите ще трае не по-малко от 1 година, а това означава, че преди края на 2022 г. достъпът до средства по Плана за общините не е реалистичен. Що се отнася до заложените интервенции, Панов подчерта, че през последните 18 месеца НСОРБ активно работи с три правителства, за да мотивира необходимостта от предвидените инвестиции в публична инфраструктура чрез повече от 20 проекта, заложени в Плана. Подобрени бяха и параметрите на някои от проектите, за други – като инвестициите във ВиК инфраструктура, общините не успяха да надделеят с аргументи. Засега най-сериозно безпокойство буди липсата на активност в отговорните министерства по отношение на подготовката на конкретни критерии и механизми, по които ще бъдат реализирани проектите в Плана. При липса на условие няма как да бъде решена задачата, подчерта Даниел Панов. Обществено напрежение ще породи и начинът за финансиране на мерките за енергийна ефективност в многофамилните жилищни сгради, изрази опасенията си кметът на Велико Търново. Според дискутираните варианти се предвижда 20% самоучастие на собствениците на жилища по програмата за устойчиво енергийно обновяване на сградния фонд. Реализираната досега Национална програма получава висока оценка от гражданите и заради постигнатия финансов ефект и заради безвъзмездното финансиране на инвестициите. Общините виждат възможност санирането да продължи с одобрените вече от Българската банка за развитие заявления, за които не достигнаха бюджетни средства. От гледна точка на общините, подчерта в изказването си Даниел Панов, от сериозно значение е да бъде дадена възможност достъп до средствата за енергийна ефективност да имат и собствениците на еднофамилни сгради – паметници на културата от местно значение. Ремонтът и поддръжката на културните ценности са непосилно скъпи и много от притежателите на подобни сгради ги изоставят, което е сериозен проблем за централните зони на редица градове с история.

  

Председателят на АИКБ Васил Велев открои доброто взаимодействие на бизнеса с екипа на министерството на икономиката в дизайна на мерките в подкрепа на предприятията. Значителна част от тях са били изработени съвместно и предприемачите се надяват, че реализирането им ще подпомогне трайния ръст на инвестиции в страната. За представителите на бизнеса инвестициите в реформи са от ключово значение за цялостната трансформация. „Потенциалът който има в подобряване на бизнес средата е много по-голям и с по-голямо значение от колкото преките пари“ – подчерта Васил Велев и открои важността за реформи в регулаторната среда, правната сигурност и електронното управление. Той призова публичните институции и бизнеса да не бавят изпълнението на заложените проекти, т.к. допустимостта на разходите по механизма за възстановяване е в сила от 1 януари 2022 г. Бизнесът се надява в хода на преговорите държавата да разшири възможностите за реформи като възприеме и ползването на кредитен ресурс. Според него това ще даде повече свобода в реализиране на мерките, свързани с иновации – сфера, в която страната ни и икономиката значително изостават от конкуренцията.

„Цялата идея на този механизъм е, това да е ресурс, който да подкрепи националните бюджети след кризата, породена от пандемията, за да не свият своите инвестиционни портфейли“ – подчерта икономистът Лъчезар Богданов. Втората цел на ПВУ, според него е  „това да не е просто харчене, а да е свързано с икономическа политика за устойчив растеж, чрез зелен и цифров преход“. Лъчезар Богданов обърна внимание, че в публичното пространство липсва системен поглед към Плана възстановяване, като част от общия инструментариум за подкрепа на държавите. „Ние продължаваме да дискутираме ПВУ отделно от останалата икономическа политика“ – подчерта той и обърна внимание, че ресурсът по Плана трябва да бъде интегриран в цялостната концепция за икономическото преструктуриране и публичните политики. На практика в следващите 5 години публичният сектор ще има достъп до 300 млрд лв., смята Богданов, като разглежда в съвкупност средствата по ПВУ, оперативните програми и останалите механизми за подкрепа в рамките на ЕС. Той подчерта, че за постигане на реална трансформация е необходим консенсус около приоритетите и целите, които трябва да бъдат достигнати чрез реформи. Финансовите източници са средството за постигане на целите, обърна внимание старши икономистът от Института за пазарна икономика.

„Финансират се идеи и ясни планове – подчерта и евродепутатът Андрей Новакови и очерта като най-сериозна заплаха пред нас като държава и общество в периода на възстановяване фактът, че „имаме много повече пари, отколкото идеи какво да ги правим“.

Дискусията беше излъчвана онлайн и в социалните мрежи. На сайта на вестник „24 часа“ и в книжното издание ще намерят място основните тези на участниците във форума „ТРЕНД Европа“.