Общините могат да бъдат двигател в прехода към устойчивото развитие

16.04.2021

159

НСОРБ  и Бюрото за връзка на Европейския парламент в България бяха организатори на уебинара на тема „Кръговата икономика ‒ инструмент за бързо възстановяване“, който се проведе онлайн на 16 април 2021 г. и предаван на живо във Фейсбук страницата на НСОРБ и ЕП.

Основните идеи, заложени в Новия план за действие за кръговата икономика на европейско ниво, възможностите и предизвикателствата пред общините и бизнеса, представиха Маргрете Аукен – евродепутат и съдокладчик по становище на ЕП относно кръговата икономика, Тисе Стелпстра, който е докладчик по становището на Комитета на регионите за кръговата икономика и кметът на община Сливен Стефан Радев, който е член на комисия ENVE на Комитета на регионите.

Ръководителят на Бюрото за връзка на Европейския парламент в България Теодор Стойчев и изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева подчертаха при откриването на форума важността на проблемите за устойчивото развитие, които в следващите десетилетия трябва да бъдат неразделна част от цялостния подход на местните власти към развитието на общините.

     

Правилното разбиране и ангажирането с прехода към кръгова икономика са част от общото европейско усилие към опазването на околната среда, заложено в редица документи на ЕС, подчерта в своето обръщение Маргрете Аукен. Концепцията за кръгова икономика не е само нов подход на бизнеса към производството, а цялостно пренастройване на обществените системи към зелените политики, подчерта тя.

Г-н Тисе Стелпстра подчерта необходимостта от цялостна промяна в манталитета на гражданите и в информираността на хората към проблемите. Именно в активното включване на гражданите той вижда и лидерската роля на местните власти в този процес. Усилията на общините и градските управи, обаче, не са достатъчни. Ефективният подход към зеления преход изисква широкото включване на тематиката в образователния процес и култивиране на умения за отговорно отношение към околната среда. Напредъкът на ЕС по прилагането на кръговата икономика не е хомогенен процес, подчерта Тисе Стелпстра, и именно в този факт той вижда възможност за разширяване на сътрудничествата и по-интензивен обмен на добри практики. Зеленият преход отправя предизвикателство и към пазара на труда, чието планиране трябва да стане дългосрочно и да бъде ориентирано към квалификация в полза на местната икономика. Един от най-големите рискове, според него, се крие в скептицизма и невежеството. „Трябва да убедим гражданите в предимствата на кръговата икономика. Така не само светът ще стане по-добър, но ще направим решителна стъпка към нова индустриална революция“ – подчерта в изказването си Тисе Стелпстра.

   

„Време е да преминем към модела на ресурсна ефективност с ангажиране на всички равнища на управление – държава, региони, общини, бизнеса и гражданите“ – сподели пред участниците във форума кметът на Сливен Стефан Радев. Той подчерта, че днес темата е още по-важна и натоварена с очаквания – не само заради предизвикателствата в сферата на околната среда, но и заради нуждата от ускорено възстановяване на икономиките ни, при това по устойчив и отговорен към бъдещите поколения начин. Стефан Радев открои ключовата роля на българските общини в този процес – да привлекат възможно най-широк кръг участници в него, стъпвайки на своя авторитет и откритост.

   

Той подчерта, че темата за управлението на отпадъците e в основата на постигне на целите за зелена икономика и в тази връзка пред общините в България стоят няколко важни приоритета.

Първият от тях е ясното дефиниране на отговорностите и задълженията на всички ангажирани в процеса на управление на отпадъците и прилагането на ясен механизми за финансиране на събирането и третирането на отпадъците. Друг важен момент, според Радев, е ясното разделяне на правата и отговорностите между общините и организациите по оползотворяване. Не на последно място е формирането на реална нагласа в гражданите за ефективно разделно събиране, а в бизнеса за рециклиране или за преработка.

Важна роля за промяната в обществената нагласа за преминаване към кръгова икономика Стефан Радев вижда във въвеждането на задължение за прозрачност на продуктовите такси. „Ако гражданите знаят каква такса заплащат при покупката на даден продукт, това би имало сериозен възпитателен ефект и второ би провокирало гражданската активност за проследяване използването на тези средства“ – подчерта той. Също толкова важно е и ясното регламентиране на кръга от лица, които понасят разходите за управление на отпадъци. Така общините ще могат да получават средства за финансиране на тези, към момента самостоятелно изпълнявани дейности, от постъпленията от продуктовата такса или от организациите по оползотворяване.

По време на дискусията, в която участваха активно онлайн зрителите на уебинара, кметът на Сливен сподели опита на общината в управлението на отпадъците и подчерта, че първото важно изискване за ефективност на разделното събиране е да бъдат създадени възможности, които да позволят на гражданите да спазват изискванията, да бъде развита практична система от мерки за контрол и да бъде стимулиран бизнеса да използва отпадни продукти чрез рекултивация, влагане като добавка в строителни смеси и т.н. Създаването на цялостна система в тази посока преминава през законодателни промени.

Тисе Стелпстра подкрепи мнението на Стефан Радев, като сподели наблюденията си, че предизвикателството, по прилагане на зелените политики, е най-голямо на местно ниво и даде прозаичен пример: всеки домашен ремонт облагодетелства собственика на имота, но създава верига от проблеми за общината с отпадъците, които генерира.

В рамките на уебинара участниците имаха възможност да се запознаят с опита на словенската столица Любляна, която е европейски шампион по рециклиране на отпадъците. Нина Санкович, представител на общинското дружество, ангажирано с управлението на отпадъците и ВиК услугите, подробно разказа за нелекия път, изминат от общината за постигане на тези впечатляващи резултати.

   

Само преди 10 години ¾ от генерираните отпадъците в Любляна са били депонирани. През 2013 г. общината въвежда система за събиране на отпадъци от врата на врата. Сега вече са изградени 72 пункта за събиране на смет, усъвършенстват се мощностите и активно се подобрява осведомеността на гражданите. Именно тези три елемента от въведената в Любляна система през 2014 г. я прави първата европейска столица, която прилага стратегията нулеви отпадъци. Ефективната работа дава впечатляващи резултати: през 2020 г. 69% от всичките отпадъци в столичния град са събрани разделно, а плановете на общината са до 2025 г. да достигнат 75% дял на разделното събиране. В момента в Любляна работи най-модерното съоръжение в Словения за оползотворяване на отпадъци, което преработва генерираната смет от 57 общини. Градът е толкова напреднал в прилагането на зелените политики, че амбициозните цели и строгите правила в Любляна значително изпреварват националното законодателство в тази сфера. Нина Санкович не скри, че успехът преминава през разгорещени дискусии и изисква силна политическа воля за налагане на изисквания, които за кратък период от време водят до качествена промяна в манталитета на хората. Активната двупосочна комуникация е един от най-важните подкрепящи фактори в този процес. Значителна част от усилията на местната власт в словенската столица са насочен към изтъкване на практическите ползи за всеки от гражданите на прилаганите мерки. Добрият пример на местните институции е важен мотив по пътя на гражданите към промяната. Днес всички общински учреждения, училища и публични институции използват рециклирана хартия, произведена от преработката на картонени кутии от мляко и сокове, предадени разделно от гражданите.

Следвайки принципа „най-добрият начин да се отървеш от врага е да го направиш свой съюзник“ общината също участва в кръговата икономика: упоритите плевели от градските пространства се преработват и днес Любляна е един от лидерите в полуиндустриалното производство на хартия. Информационните кампании са част от ежедневието на жителите на Любляна, а съзнанието, че живеят в едно семейство, мотивира родителите да възпитават у децата си отговорност към общността.

Във втората част на уебинара бе представен и примера на Texcycle за сътрудничество между общините и бизнеса при събирането и оползотворяване на текстилни отпадъци.

Форумът „Кръговата икономика ‒ инструмент за бързо възстановяване“ е първият от поредицата събития, организирани в партньорство между НСОРБ и Бюрото за връзка на Европейския парламент в България.