НСОРБ започна преговорите по Бюджет 2022 с отделните министерства

02.11.2021

327

На 2 ноември УС на НСОРБ проведе среща с ръководството на Министерството на културата.

Кметовете на Троян и Димитровград Донка Михайлова и Иво Димов – заместник-председатели на УС на НСОРБ и колегите им Емил Кабаиванов – кмет на Карлово и Владимир Георгиев – кмет на Самоков и членове на УС проведоха работна среща с министъра на културата проф. Велислав Минеков и ръководния екип на културното ведомство. Основна тема на обсъжданията беше подготовката на държавния бюджет за 2022 г. НСОРБ представи своите предложения по стандартите за делегираните от държавата дейности за функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“, които включват ръст не по-малко от 18% или с 27,8 млн. лв. повече от средствата, заложени в бюджета за настоящата година.

Общините поддържат виждането, че финансирането по стандартите за делегирани от държавата дейности трябва да се предоставя на всички културни институти, а не само на тези с регионално значение, подчерта кметът на Троян Донка Михайлова. Тя обърна внимание, че културните институти изпълняват едни и същи функции по опазване и експониране на културно-историческото наследство, а държавата финансира само част от тях, при това по не особено ясни и прозрачни критерии. По данни на НСОРБ около 4 500 са специалистите, ангажирани в музеите, галериите и библиотеките на общинска издръжка. Екипът на Министерството на културата изрази разбиране, че предложеният подход е правилен и включването на всички културни институти в схемата за държавно субсидиране може да стане поетапно. И двете страни признават факта, че средствата, отделяни в момента, са недостатъчни и освен, че издържат общинските културни институти, общините подкрепят и много от държавните театри, музеи и библиотеки.

   

Членовете на УС на НСОРБ изразиха тревогата си, че възнагражденията в сферата на културата са съпоставими само с тези на общинските администрации - поддържат ниски за страната нива и значително изостават от заплатите в образованието и социалните дейности. На практика хората, които планират, координират и обезпечават нормалното функциониране на цели обществени системи на местно ниво, получават за своя труд и отговорности в пъти по-малко от специалистите, чиято дейност администрират.

Сходни са и проблемите в системата на министерството на културата, сподели проф. В.Минеков. Все по-трудно квалифицирани експерти в областта на културното наследство, музеите, информационните технологии, архитектурата и много други високо ценени специалности, могат да бъдат ангажирани за работа в институциите при нива на възнаграждение между 750 и 900 лв. месечно. „На този фон е много важно да обединим усилията си, за да гарантираме функционирането на структурите на държавно и местно ниво и да съхраним хората, които през годините са трупали знания и опит в специфичните сфери, свързани с управлението“ – подчерта кметът на Димитровград Иво Димов и изрази готовността на своите колеги да подкрепят настояванията на Министерството на културата за значително увеличение на средствата в държавния бюджет, предвидени за сектора.

„Всяка кризисна ситуация по-ясно откроява необходимостта от поддържане на духа и самочувствието на хората, а това не е възможно без запазване достойнството на професионалистите и творците, обърна внимание кметът на Самоков Владимир Георгиев.  Той очерта проблема с кадровото обезпечаване на МК като особено важен за всички общини, т.к. всеки общински проект, общ устройствен план, всяка реконструкция и ремонт са свързани със становища от различни институции под шапката на културното ведомство и трудностите във всяко от тези звена, рефлектира върху работата на общините, на предприемачите и на хората.

Общата рамка за дела на културата в държавния бюджет за 2022 г., подготвена от Министерството, е за 363 млн. лв. /за сравнение средствата за култура в бюджетите за последните две години са 244 млн. лв./. Амбицията на екипа на МК е с всяка година средствата за култура, отделяни от държавата да нарастват с 0,2%, докато достигнат поне 1,6% от бюджета на държавата. Увеличение с 50% на стандартите по делегираните от държавата дейности ще поиска Министерството на културата от финансовото ведомство и драстично увеличаване на средствата за капиталови разходи за културна инфраструктура. В работната среща взеха участие и директорите на ключови дирекции на Министерството на културата, които представиха пред членовете на УС на НСОРБ основните проблеми в отделните сектори и мотивите за исканите увеличения на бюджетите. Приоритет в работата на екипа на ведомството е, наред с образованието, културата да бъде припозната като траен национален приоритет и това да бъде защитено с реални политически действия, подчерта проф. Минеков.

Предвид широкия спектър от проблеми, трупани в години в сферата на културата, които бяха обект на дискусията, кметът на Карлово Емил Кабаиванов подчерта, че при демонстрираното единомислие е време да бъде създадена съвместна работна група между МК и НСОРБ, която системно да работи за намиране на решения по приоритетните въпроси.

  

Един от тях е по-ефективното управление на средствата, обърна внимание заместник-изпълнителният директор на НСОРБ Теодора Дачева. Тя подчерта, че дори при наличието на ресурс, липсата на ясна обвързаност с конкретни резултати или изисквания към дейността на културните институти, няма да доведе до реален публичен ефект. Слабата активност от страна на самите културни институти за кандидатстване по програми и възприетия принцип за субсидиране на бройки, а не на дейности, обезсмислят усилията за планиране на повече финансови средства за култура, защото в някои направления той остава неусвоен. Тя даде и конкретни примери – финансирането на читалища, част от които не работят ефективно, националната програма на МОН, която предоставя средства за обучение в музейна среда, но не се използва ефективно, възможностите на оперативните програми. Общините са потърпевши от липсата на взаимодействие между институциите, подчерта Теодора Дачева. Министерството на културата също оценява сериозните пропуски в това направление. В процес на подготовка е нов механизъм за финансиране в областта на сценичните изкуства, но сериозен остава проблема със субсидирането на читалищата, признават от МК. За тази година 89 млн. лв. са били насочени към читалищата в страната, но и министерството и общините споделят общи проблеми в тази сфера – липса на механизми за контрол над дейността им и за обвързване на предоставените средства с реална активност за обогатяване на културната среда. „На практика министерството финансира, общинският съвет предоставя сграда, общината ремонтира, но нито една от тези три страни няма контрол за ефективността и отчетността на предоставените ресурси“ – обърна внимание кметът на Карлово Емил Кабаиванов. Той и неговите колеги изразиха готовността на НСОРБ да участва активно в работата над нов закон за читалищата и за разработване на система, която да обвързва подкрепата с публичен ресурс с реална дейност и обществено значими резултати.