НСОРБ представи в Парламента позицията на общините по Плана за възстановяване и устойчивост

28.04.2021

112

Заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова, изпълнителният директор на Сдружението Силвия Георгиева и експертите от екипа на Сдружението, участваха на 27 април в първото заседание на Парламентарната комисия по бюджет и финанси.

Основният акцент в дневния ред на депутатите бе обсъждане на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. За да представят вижданията си по документа, по който страната ни може да получи над 6 млрд. евро европейски ресурс в следващите години, освен НСОРБ в заседанието се включиха и представители на работодателските организации, синдикатите, както и ръководствата на Икономическия и социален съвет и на Фискалния съвет.

На днешното си заседание (28.04.2021 г.), Министерският съвет ще вземе решение за одобряването на Плана за възстановяване и устойчивост, след това намеренията са същият да се депозира пред Европейската комисия (ЕК) за предварителна оценка, информира вицепремиерът Томислав Дончев. Дончев съвместно с министъра на здравеопазването, заместник-министри на образованието и енергетиката, както и експерти от екипа работил по Плана, представиха пред депутатите основните стъпки по подготовката му, както и изискванията към съдържанието му на европейско ниво.

Работата по подготовката на Плана е стартирала през лятото на 2020 г., като министерства, ведомства и агенции са формулирали общо 107 проекта за включване в стратегическия документ. От тези проектни идеи част са ревизирани в последствие, други са определени като неподходящи. Финалният вариант на Плана включва 49 големи проекта и 37 реформи. Важно е и Плана да се разглежда в общия контекст на очаквания от страната ни до 2030 г. европейски ресурс от близо 50 млрд. лв., посочи вицепремиерът. От тях по линия на кохезионната и общата селскостопанска политики, както и по Фонда за справедлив преход, се очакват над 16 млрд. евро, като ресурсът по Плана е около ¼ от общото европейско финансиране. В началото при стартирането на подготовката на Плана, ЕК е указала в обхвата му да се включат само инвестиции, които не са обект на подкрепа по фондовете за периода 2021-2027, в последствие тази позиция се е променила. В резултат, финалният вариант на Плана предвижда и инвестиции за подкрепа на бизнеса, както и такива за социално включване. В хода на обсъжданията на стратегическия документ са получени над 90 предложения за нови мерки и дейности, като подходящите са намерили място в него. Планът включва широк набор от инвестиции в различни сфери и сектори, като акцентът е върху дигитализацията, икономическата трансформация и декарбонизацията. Чрез тях се търсят трайни ефекти за повишаване на икономическия потенциал и икономическо-социалната устойчивост, като същевременно адресират и препоръките на ЕК в рамките на икономическия семестър 2019-2020 г. Ясно е, че предизвикателствата пред страната ни са много, като ресурсът по Плана от 12 млрд. лв. не би могъл изцяло да разреши нито едно от тях. Планът включва система от индикатори, като непостигането им може да доведе до връщането на европейски ресурс. Той е бил и обект на оценка на въздействието, както и на анализ на финансовия му ресурс.

Крайният срок за депозирането на Плана пред ЕК, съгласно Регламента за механизма за възстановяване и устойчивост е 30 април. Според съобщения на ЕК, обаче Плановете ще могат да се депозират до 2022 г. За момента само един План, този на Португалия официално е депозиран. 17 държави-членки сходно на България са с работни проекти на стратегическия си документ, 6 държави са представили писмени предложения, а 4 имат само разписана структура на Плановете си. Страната ни е и една от малкото с много подробен и в зряла фаза за внасяне пред ЕК документ.

Заместник-министърът на образованието Карина Ангелиева, информира народните представители за планираните над 1.5 млрд. лв. инвестиции в Плана за образование и умения. С тях ще се осигури модерна образователна среда и ще се създадат STEM кабинети във всяко българско училище. Тя благодари на НСОРБ за добрата съвместна работа и подкрепата за инвестициите насочени към общинската образователна инфраструктура.

Жечо Станков, заместник-министър на енергетиката презентира Програмата за енергийна ефективност част от Плана. Същата, която има подкрепата на ЕК, ще включва и инвестиции в еднофамилни жилищни сгради, както и дейности за модернизиране на уличното осветление и публичната инфраструктура. За бизнеса са заделени над 900 млн. лв. за индустриални зони и техническа модернизация.

Томислав Дончев информира и че е взето решение страната ни да не се възползва от заемен ресурс (кредити) за реализацията на Плана. Мотиви за това решение, са както капацитетът за едновременното разходване на големия по обем ресурс от Плана и по линия на европейските фондове за периода 2021-2027, така и еднаквите правила за инвестирането на грантовия и кредитния ресурс. Той обясни изчакването от страна на правителството за внасяне на документа в ЕК с политическата обстановка и многобройните анонси за необходимостта, както от преработването му, така и от наличието на алтернативни варианти на стратегическия документ. В тази връзка най-удачно след решението на Министерския съвет за одобряването на Плана и насрочените разговори по обхвата му с двама от генералните директори на дирекции в ЕК, да се стартира процедурата по предварителната му проверка, която предхожда официалното му внасяне. Процедурата по предварителна проверка не е задължителна, няма и яснота за времето което ще отнеме същата.

Дискусията:

В  последващата дискусия стана ясно, че посоченият от ЕК срок от 30 април за внасяне на Националните планове е ориентировъчен, а последващата процедура по одобряването им е около 3 месеца.  Същевременно от този срок зависи получаването на авансово плащане от страна на ЕК по Плана. Преработка на Плана ще отнеме няколко месеца, време ще изискват и оценките на въздействието и на финансите му. В тази връзка народните представители настояха в указания срок от 30 април, правителството да депозира пред ЕК Плана.

Страната ни има готовност да управлява финансовите потоци по Плана, като процедурата ще бъде сходна на тази използвана по европейските структурни и инвестиционни фондове.

Подкрепа от механизма за възстановяване и устойчивост за нови енергийни мощности, както ядрени така и използващи природен газ, не е допустима. Такава се допуска само за ВЕИ. Планът е и насочен към всички сектори на икономиката, с предимство ще са тези идентифицирани в Програмата за интелигентна специализация.

Мнението на общините и социално-икономическите партньори:

НСОРБ изрази категоричната позиция на местните власти, че Планът следва да бъде внесен в ЕК в предвидения индикативен срок - до 30 април. Така страната ни няма да загуби шансовете да приключи преговорния процес в рамките на календарната година и да се възползва от възможността да получи авансово средства в размер на 13%  още през 2021 г. Заместник-председателят на УС на НСОРБ Донка Михайлова посочи, че по оценки между 6 и 8 млрд. лв. ще са инвестициите на местно ниво. Тя открои приоритетните за общините проекти, заложени в Плана. На първо място това е интегрираната програма за енергийна ефективност на сградния фонд, която се предвижда да обхване както частни така и обществени сгради, в това число и еднофамилни. Михайлова подчерта, че НСОРБ работи активно за продължаване на възможността с публични ресурси да бъдат реновирани многофамилните сгради,  защото това се оценява високо от гражданите. НСОРБ не разглежда тези дейности като „саниране“ и „стиропор“, а като комплекс от инвестиции, водещи до подобряване на съответния енергиен клас на сградите. Общините имат и готовност с близо 90 проекта за инвестиции в улично осветление.  Другите важни приоритети в Плана за възстановяване са програмата за изграждане, довършване и реконструкция на водоснабдителните и канализационни системи,  в това число и на пречиствателни станции за отпадъчни води, за агломерациите между 2 000 и 10 000 е.ж. Сдружението настоява ресурсът да бъде увеличен и да бъде разширен обхватът на инвестициите и те да обхванат и агломерациите между 2 и 5 хил. е.ж.

От решаващо значение за продължаване на процеса за повишаване качеството на предоставяните публични услуги е да бъде използван предвиденият в Плана ресурс за дигитализация на общинските архиви. Той ще бъде насочен към цифровизация на регистрите на населението, които се съхраняват в общините от 1890 г. до днес. Този проект ще улесни предоставянето на услуги по гражданското състояние и е стъпка в подкрепа на усилията за предоставяне на електронно административно обслужване. Сериозен принос в тази посока ще има и предвидената за изграждане и развитие Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството.

Планът не включва и 2 много важни теми за общините. Това са децентрализацията, като в тази посока Сдружението предложи реализацията на проект по Плана за сериозни данъчни реформи. Вторият проект е за местно икономическо развитие на база неизползвания потенциал на общините. В момента този модел се пробира в 10 общини, като предложението на НСОРБ е с 100 млн. лв. от Плана той да се въведе на цялата територия на страната.

От страна на синдикатите и работодателите също се изрази мнение, че Плана следва да се внесе до 30 април в ЕК. По този начин, той би могъл да се одобри от Съвета на ЕС на насроченото му за 24 и 25 юни заседание. Това ще създаде и възможност за инвестиране на ресурса му за подкрепа на гражданите в рамките на годината. Членове на работодателските организации, също сходно на НСОРБ оценяват Програмата за енергийна ефективност като полезна за домакинствата, подкрепя се и се предлага и съвместна работа по децентрализацията. Социално-икономическите партньори считат и че страната ни не следва да се отказва от ползването на заемен ресурс по Плана.

Резюме на трета актуализирана версия на Плана е публикувана на интернет-страницата на НСОРБ  https://www.namrb.org/plan-za-vazstanoviavane-i-ustojtchivost-na-balgariia-versiia-3