Напредва подготовката на бъдещата Програма за сътрудничество с Турция

25.09.2020

143

 

На 24 септември се проведе второто заседание на Съвместната работна група за подготовка на Програмата за трансгранично сътрудничество България-Турция  2021-2027. От страна на НСОРБ, в заседанието се включи експерт от отдела по програми и проекти на общините в Сдружението.

В рамките на онлайн срещата над 60 представители на министерства, ведомства и други заинтересовани страни, коментираха и одобриха изготвения Териториален анализ и логиката на интервенциите по бъдещата Програма.

Териториалният анализ:

  • Бъдещата програма ще запази териториалния обхват на настоящата- областите Бургас, Хасково и Ямбол от българска страна и провинциите Одрин и Къркърлели от турска. Очакванията са, тя да е с бюджет по-малък от този от около 30 млн. евро на настоящата програма;
  • Районът включва граница от 288 км с 3 ГКПП и покрива територия от 29 000 км2. В него има 5 средно големи града- Бургас, Ямбол, Хасково, Одрин и Къркърлели (Лозенград). Населението е от 1.5 млн. ж. почти равномерно разпределени между 2-те държави. Негативни са демографските тенденции на българска територия и позитивни на турска. Застаряващо е населението в граничните райони и на 2-те страни;
  • Засилена е нелегалната миграция изискваща от българските и турските гранични власти да инициират повече съвместни дейности за предотвратяването й, чрез подобряване на обмена на информация и оперативното сътрудничество;
  • Увеличава се БВП, износа и чуждестранните инвестиции през 2017 г. спрямо 2007 г. на двата български NUTS 2 региона в обхвата на програмата- ЮИР и ЮЦР. Срив на турската лира през 2019 г. и инфлация от 11.8%, негативно влияние на коронавируса върху туризма, външната търговия и вътрешното потребление;
  • Голяма разлика между БВП на жител, БДС и обем на чуждестранните инвестиции между българските области включени в програмата (Бургас, Хасково и Ямбол). Преобладаващ сектор на услугите, следван от индустрията и селското стопанство в трансграничната зона;
  • Голям принос на сектор туризъм към развитието на граничния регион от българска страна, съчетан с недостиг на кадри (Бургас е с дял от 90%). Недостатъчно развит туризъм на турска територия;
  • Голям дял на МСП в българската част. Само 1 функциониращ индустриален и логистичен парк в Бургас;
  • Заетост на българската територия около средната за страната и над средната за турската част. Намаляващ дял на дългосрочно безработните и младите хора;
  • 256 здравни заведения с над 7 хил. места в граничния регион, проблемен достъп до здравеопазване на малките и отдалечени населени места;
  • ТГС района е добре обезпечен с пътна и ж.п. инфраструктура, лошо е състоянието на преминаващият през него велосипеден маршрут EuroVelo 13, има само 1 летище в Бургас и големи пристанища на българска територия;
  • Общо на територията на граничния регион има 19 обекта част от културното наследство на ЮНЕСКО, множество други движими и недвижими културни ценности, природен парк Странджа.

Заключенията и препоръките към бъдещата програма:

  • Прилагане както на стратегически, така и на конкурентен подход при подбора на проекти, в зависимост от конкретните цели;
  • Като се вземе предвид икономическото развитие на граничната зона, както и значително неблагоприятните икономически и социални ефекти от здравната криза от COVID-19, е подходящо програмата да подпомогне местния бизнес чрез нарочен Малък фонд за подкрепа;
  • Фокус върху спецификите на територията и интегриран подход в отговор на местните нужди и приоритети. Ориентиране на програмата към политическа цел на ЕС 5 „Европа по-близо до гражданите“ чрез инвестиции на база обща стратегия за териториално развитие;
  • Принос на бъдещата програма към специфичната цел на Интеррег за „По-сигурна и по-безопасна Европа“- укрепване на институционалния и оперативен капацитет на полицията и други публични органи в трансграничния район, за подобряване на ефективността и уменията им за управление на миграцията.

Логиката на интервенциите:

Препоръчва се бъдещата програма да обхваща две от 5-те политически цели (ПЦ) на ЕС- ПЦ 1 за по-интелигентна Европа чрез насърчаване на иновативния и интелигентен икономически преход и ПЦ 5, както и Специфичната за Интеррег цел за по-сигурната и по-безопасната Европа. По ПЦ 1 се предвижда подкрепа за МСП, по ПЦ 5 за реализацията на интегрирания подход, а по Специфичната цел за стратегически проект за по-добро управление на миграцията. Индикативното разпределение на финансовите ресурси, ще е както следва:

Приоритети% от бюджета на програмата
П 1: Увеличаване конкурентоспособността на МСП15%
П 2: Интегрирано развитие на граничния регион45%
П 3: По-сигурен и свързан граничен регион30%
Техническа помощ 10 %

 

За заседанието на групата, НСОРБ депозира становище по материалите обект на одобряване. В коментарите ни, които можете да видите на https://www.namrb.org/programa-za-transgranitchno-satrudnitchestvo-interreg-ipp-balgariia-turciia  посочваме, че:

Предложеният принос на бъдещата програма към ПЦ 5 е резонен и следва логиката на новия подход за регионално развитие, който България планира да прилага в следващия програмен период 2021-2027. Въпреки това и при отчитане на:

  • недостатъчният опит на европейско ниво в трансграничното интегрирано териториално развитие;
  • настоящото структуриране на подхода в България, което показва че това е времеемък процес;
  • липсата на подготовка на интегрираната териториална трансгранична стратегия, необходимото време по разработването й и обезпечаването на ресурс за това;
  • необходимостта от координация на множество териториални стратегии на българската територия от граничния регион, която освен това попада и в 2 български NUTS 2 и то на различни NUTS нива за: интегрирано градско развитие; интегрирано териториално развитие; евентуална аналогична стратегия за граничния регион с Република Гърция, в който попада област Хасково;
  • недостатъчният финансов ресурс за реализацията на интегрирания териториален подход – по предварителни изчисления под 14 млн. евро, който е несъизмерим с допълнителната административна тежест съпровождаща структурирането на подхода;
  • рискът от цялостно забавяне на старта на новата програма, поради необходимостта от време за разработването на стратегията и то в условията на правилото n+2,

 

е необходимо допълнително и задълбочено да се обмисли приноса на бъдещата програмата към избраната политическа цел. Тъй като подходът на интегрираното развитие е с безспорен принос, предлагаме прилагането му да се предвиди след натрупването на достатъчен опит на национално ниво след 2027 година.

Намеренията са първият вариант на бъдещата програма да е изготвен в края на месец февруари 2021 г.