Модели за финансова децентрализация – дискусия в УС на НСОРБ

27.04.2022

120

В рамките на второ поред свое заседание УС на НСОРБ разглежда пакет от документи, разработени от екипа на Сдружението и външни експерти, свързани с процеса на финансова децентрализация. По време на обсъжданията бяха разгледани конкретни параметри на евентуалните разчети по общини, при прилагането на различни модели за финансова децентрализация.

Кметът на община Карлово и член на УС Емил Кабаиванов запозна колегите си с мненията, изказани по време на дискусията, проведената в рамките на Регионалния форум за общините от Южния централен район на 15 април в Пловдив. Той обърна внимание, че НСОРБ години наред полага усилия да включи темата в дневния ред на държавата и изготвените анализи и прогнозни разчети вече дават достатъчно самочувствие да се пристъпи към преговори. Позицията на ръководството на НСОРБ е, че Сдружението трябва да настоява ефективните стъпки за промени в данъчното законодателство да бъдат предприети преди подготовката на бюджетите за 2023 г.

Анализът, който бе дискутиран по време на заседанието на УС на 27.04.2022 г. е фокусиран върху оценката на финансовите ефекти за повишаване на собствените приходи на общините, при предприемане на следните стъпки:

  • преотстъпване в полза на общините на 1/5 от постъпленията от подоходния данък;
  • преотстъпване на 1/ 10 от постъпленията от корпоративния данък;
  • преодоляване на изоставането на данъчните оценки на имотите спрямо пазара;
  • равнопоставено облагане на всички недвижими имоти.

В аналитичния материал са интегрирани и други експертни разработки, изследващи модели за промяна на изравнителния механизъм, както и варианти на административно-териториалната реформа. Целта на изследванията е структуриране на сравнително пълна картина на възможните рискове и допускания при започване на реформа за по-голяма финансова самостоятелност на общините.

В анализа са представени ефектите от реализирането на всяка една от предложените мерки, като данните са прецизирани по общини:

  • при равни други условия, ако 1/5 от приходите от ДДФЛ през 2019 г. бяха отстъпени на общините, то по местните бюджети биха постъпили допълнително 799,8 млн. лв. Средно за страната данъчните приходи на всички общини ще нараснат с 68%. Собствените приходи на общините биха се увеличили средно с 22%, а общинските бюджети - с 5%.
  • при равни други условия, ако 10% от корпоративния данък бъде преотстъпен на общините, то по местните бюджети биха постъпили допълнително 262,2 млн. лв. Данъчните приходи на всички общини средно за страната биха нараснали с 20%. Прогнозният ръст на собствените приходи е с 5%, а на общинските бюджети - средно с 2%.

Данните от анализа показват, че преотстъпването на част от корпоративния данък би имал значително по-малко влияние върху местните финанси в сравнение с част от ДДФЛ.

Анализът разглежда и други възможни решения, касаещи данъчното законодателство. По експертна оценка, само чрез актуализиране на данъчните оценки спрямо пазарните цени, по общинските бюджети биха постъпили допълнително над 172,5 млн. лв. При определянето на ефекта от мярката е отчетена и структурата на имотите, облагани с данък недвижими имоти, т.е. приложено е съотношение 60:40 на жилищните към нежилищните имоти средно за страната.

Общият кумулативен ефект от прилагането на изброените подходи за разширяване на собствената приходна база на общините, би могъл да доведе до ръст на собствените приходи в общинските бюджети в размер на 1,243 млрд. лв. (спрямо данните за 2019 г.).

Важен фактор за запазване на финансовата стабилност на общините е покриване на ресурсно неосигурените ангажименти на общините, възложени до сега.

Членовете на УС изразиха мнението, че промени в досегашния модел на финансиране на общините или редуциране на броя им не биха били приемливи като условие за въвеждане на финансова децентрализация. Разработените модели за финансова децентрализация ще бъдат обсъдени с общините по време на регионалните дискусии по райони за планиране, които сдружението провежда в момента. УС възложи на своя председател да представи пред Министъра на финансите разработените модели за финансова децентрализация и да заяви готовността на НСОРБ за провеждане на разговори по темата.

Иво Димов, кмет на Димитровград и заместник-председател на УС на НСОРБ: „ Започнахме този разговор по същество преди повече от година. Отначало звучеше твърде оптимистично, но въпросът сега е докъде биха ни стигнали силите да доведем замръзналия процес на децентрализация. Надявам се, да постигнем конкретни решения съвместно с изпълнителната власт и народните представители.“

Донка Михайлова, кмет на Троян и заместник-председател на УС на НСОРБ: „ Важен е разговорът какво сме готови да отстъпим и какво не сме готови. В преговорите ще трябва да направим и крачка назад, затова е важно да имаме единомислие по тази тема. Вицепремиерът Асен Василев пое ангажимент първите стъпки към финансова децентрализация да бъдат предприети с актуализацията на бюджета.  Разумно би било да създадем механизъм, чрез който да бъде поставено начало на промяната на данъчната реформа, защото преди приемане на бюджета е важно да бъдат приети промени в данъчните закони.“

Дончо Барбалов, заместник-кмет на Столична община: „Трябва да се опитаме да положим повече усилия в следващите месеци по темата за финансовата децентрализация. Свидетели сме на нарастващата инфлация, която сериозно увеличава разходите на общините. Що се отнася до приходите – в момента липсва механизъм за тяхното увеличаване, а това ще изправи общинските бюджети пред невъзможност да отговорят на нарастващите изисквания на гражданите. Затова е важно дискусията да се развие и да търси решение, било чрез преотстъпване на част от данъците, било чрез увеличаване на данъчните оценки, защото планирането на следващите бюджети ще бъде изключително трудно.“