Местни власти и бизнеса в дискусия за бъдещата устойчива трансформация

06.10.2021

160

В София се проведе се второто издание на Националния форум „Бизнесът и регионите – Трансформацията“, организиран от Magazine и Българска стопанска камара и BusinessGlobal.

Събитието бе открито вицепремиера по  управление на европейските средства Атанас Пеканов, който акцентира в своето видеообръщение, че предизвикателствата, пред които са изправени българската и европейската икономики, могат да бъдат решени само с общите усилия на бизнеса, местната власт и държавната администрация. „Приветствам днешната среща, инициираща този така важен диалог между големите компании, малките и средни предприятия и представителите на местната власт. Целта е да изградим именно тази визия на България – държава, която върви в крак с времето, но също така и защитава своите предприятия “, заяви вицепремиер Пеканов.

Министърът на икономиката Даниела Везиева поздрави участниците в дискусията и акцентира върху ангажираността на темите във форума с целите на Националния план за възстановяване и устойчивост.

В първия панел на форума “Бизнес модели на устойчива трансформация“ взеха участие ръководители на компании със сериозен принос за развитието на цели сектори на икономиката и отделни региони: Илия Гърков - вицепрезидент на „Дънди прешъс металс“, Доминик Хамерс – изпълнителен директор на „Геотехмин“ ООД, Цветанка Минчева - главен изпълнителен директор на „УниКредит Булбанк“, изпълнителният директор на КЦМ 2000 Груп Румен Цонев и Бисерка Янева - ръководител “Човешки ресурси” в „Асарел Медет“ АД.

Дискусията по темата „Регионални модели на устойчива трансформация“ беше открит от изпълнителния директор на НСОРБ – Силвия Георгиева. Тя сподели примери от работата на различни местни администрации в страната за привличане и задържане на големи инвеститори. Опитът на „Тракия икономическа зона“, индустриалните зони в Шумен и в Стара Загора, инвеститорите в община Крумовград показват, че местната власт може да активно да партнира със сериозни бизнес структури. Тя сподели с присъстващите, че НСОРБ вече е заявило пред премиера и министрите своята готовност да започне  работа, съвместно с компетентните ведомства, по разработване на механизмите за работа в рамките на Плана за възстановяване. Инвестициите, които ще бъдат реализирани от общините или в партньорство с местната власт, които са заложени в последната версия на Плана, възлизат на около 7 млрд лв. Изпълнителният директор на НСОРБ започна участниците с подхода, по който сдружението експериментално работи с 10 български общини – планиране на инвестициите не според конкретните отворени програми покани, а според задълбочен анализ на местния икономически потенциал.

 „Считаме, че работата в партньорство, сдружаването на общините и пълното доверие между  местна власт и бизнес е задължително условие за действителната икономическа трансформация на България. Това е и ключовото изискване за бенефициентите по бъдещите проекти с европейско финансиране“, допълни г-жа Георгиева и добави, че българските общини вече са започнали да изграждат тези партньорства.

Иван Кръстев – заместник-министър на труда и социалната политика  акцентира върху изключително важната роля на общините във всяка една от политиките, не само в областта на икономиката,  но и в сферата на социалното развитие. Доброто икономическо развитие е онова, което осигурява социалния баланс и прилага на практика европейския принцип „никой няма да бъде изоставен“, подчерта той.

„Ако ги нямаше българските общини, пазарът на труда в България щеше да изглежда по много по-различен начин, защото общината изпълнява много важна и балансираща роля по отношение търсенето и предлагането на труд“ заяви зам.-министър Кръстев. Той представи предвидените мерки в подкрепа на заетостта, които ще бъдат финансирани с европейски средства и се предвижда да обхванат над 500 хил българи за период от 5 години.

Кметът на Сливен Стефан Радев представи идеята за инвестиционна дестинация Сливен-Ямбол като пример за обединяване на ресурси, амбиции и усилия. Той конкретизира, че става въпрос за общ икономически профил на общините Сливен, Ямбол и Тунджа, с който те да бъдат презентирани и да се превърнат в забележима точка на картата на България - за инвестиции, възможности за работа, за по-богат социален и културен живот.

„Представяме готова и структурирана информация на потенциалния инвеститор на какво може да разчита по отношение на броя на населението, извършен е и анализ на работната сила и налична социална инфраструктура за трите общини, както и предимствата, които дава географското разположение“, каза още кметът. Той говори и за локалните възможности на Община Сливен на фона на глобалните перспективи и посоки на развитие.

„Най – умното, което може да започне да прави един регион, е да създава индустриални зони“ заяви зам.-кметът на община Пловдив Стефан Стоянов. Той подчерта нуждата от сериозни проучвания в регионите и ефективни контакти с потенциални инвеститори. „Има нова вълна на чуждестранни инвеститори. Това се случва след васяка криза. От друга страна, имаме нова българска индустрия, която произвежда и заплаща добре. Повече от половината от новите производства в „Тракия икономическа зона“ са български инвестиции“, съобщи заместник-кметът на община Пловдив.

Заместник-кметът на община Перник Стефан Кръстев също коментира темата за обособяването на индустриални зони. Община Перник също прави своите стъпки в тази посока. За последната година са присъединени  нови 500 дка, обособен е общински индустриален парк, управляван от акционерно дружество. Според него потенциала на региона, като сателитен на Столицата, е немалък и местната администрация има амбициозни планове.

Кметът на община Крумовград Себихан Мехмед представи пример за успешно партньорство на малка община със сериозен и перспективен инвеститор. „Крумовград не може да се сравни с общините с индустриални зони, но е пример как трансформацията и преобразяването започват от инвеститора“ – подчерта тя. Според г-жа Мехмед, важно условие за изграждането на устойчиво партньорство е ясното дефиниране на взаимните изисквания между страните. Встъпвайки в сътрудничеството, община Крумовград ясно е заявила своите интереси -  наемане и обучение на местна работна ръка, създаване на Фонд за подкрепа на микро-, малки и средни предприятия и др. Ясните цели на двете страни в партньорството гарантират откритост и взаимна коректност. Съвместната инициатива на община Крумовград с „Дънди Прешъс Металс“ поставя началото на поредица малки проекти, насъчаващи предприемачи в зеленчукопроизводството,  добив на етерични масла, обработване на дървесина, производство на мебели, алуминиева дограма,  автомивки,  млекопреработване и др. Сред перспективните проекти на партньорството е възобновяване на транспортните градски линии и стартиране на програма за привличане на медицински кадри в общината, чрез система от бонуси.