Изключително голям интерес към заседането на Комисиите по еврофондовете и земеделието

19.11.2021

394

На 18 ноември, се проведе съвместното открито заседание на Постоянните комисии на НСОРБ по европейски фондове, национални и международни програми и проекти и земеделие, гори, селски и планински райони. За участие в работата на Комисията се регистрираха 224 представители на 124 общини и райони на общини, в т.ч. 24 кметове, 7 общински съветника и 29 заместник-кметове.

По темите от дневния ред на заседанието взеха участие заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган (УО) на ОП „Региони в растеж“ (ОПРР) Нина Стоименова, Ивайло Стоянов, началник отдел „Стратегическо планиране и програмиране“, в УО на ОПРР, Иван Иванов, директор дирекция „Централно координационно звено“ в Министерския съвет, Стоян Котов, директор дирекция „Морско дело и рибарство“ в Министерството на земеделието, храните и горите и Десислава Георгиева, директор дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ.

  

Работата на Комисиите се председателства от д-р Красимир Джонев, кмет на община Летница и председател на Постоянната  комисия по земеделие, гори, селски и планински райони. При откриването на заседанието, д-р Джонев подчерта, че данните за участниците във форума показват, че трайно се запазва големият интерес към съвместните заседания на двете Комисии, което е разбираемо, предвид факта, че до края на 2027 година ни предстои да инвестираме огромен по размер европейски ресурс, индикативно възлизащ на над 24 млрд. евро, както по Програмите финансирани от европейските фондове, така и по Плана за възстановяване и устойчивост. Принос има и екипът на НСОРБ по програми и проекти на общините, който работи активно и постоянно информира общините за хода на подготовката на Програмите с европейско финансиране за периода 2021-2027 и Плана за възстановяване, както и активно лобира за оптимизиране и ускоряване изпълнението на проектите от програмен период 2014-2020 г.

В началото на заседанието изпълнителният директор на НСОРБ, Силвия Георгиева поздрави участниците и в тяхно лице благодари на общините за устойчивостта и издръжливостта, проявени през последните месеци на политически турболенции. Проектите са живи организми, подчерта тя и не се интересуват от Covid кризата и изборите и въпреки които, на общинско ниво работата по реализацията на инвестициите не е спирала. Георгиева очерта и важните натрупани проблеми, които предстои да бъдат коментирани, а именно огромните забавяния при възстановяването на средства към общините по европроектите им. Като положителни сигнали от последните дни, тя отбеляза връщането към нормален ритъм на разплащанията по ОПРР и по проектите, управлявани от ДФЗ и изрази надежда, че усилията на НСОРБ за търсене на диалог с УО водят до резултат, което ще позволи да бъдат наваксани забавянията. Сред най-важните предизвикателства на новия програмен период, който вече е настоящ, е интегрираният начин на усвояване на средствата, като подготовката за него значително изостава. Въпреки това, местните власти проявяват активност и вече са подписани две споразумения за реализиране на интегрирани териториални инвестиции, което е обнадеждаващ сигнал. Тя отдели внимание и на сериозния ресурс – около 7 млрд. лв., който ще бъде инвестиран от и с участието на общините по линия на Плана за възстановяване и устойчивост и то в изключително кратки срокове.

В първата работна част на форума фокус на обсъжданията бяха Интегрираните териториални подходи през програмен период 2021-2027: интегрираното градско, териториално и трансгранично развитие и подходът „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР).

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Нина Стоименова, изрази задоволство от постигнатото през последните няколко месеца от УО на ОПРР и отбеляза активната роля на НСОРБ и кметовете на общини, с които е имала редица срещи през последния месец и съвместно са намерени решения на проблеми, някои от които, трупани с години. По разрешаването на други открити въпроси, съшо се работи. Тя благодари на всички общини за проявеното търпение и работата в партньорство и увери, че УО ще се постарае да запази доброто темпо в работата си. По ОПРР в последните няколко дни, са верифицирани допълнителни 40 млн. лв., още над 1 млн. лв. са средствата по трансграничните програми със Сърбия и Турция, които в следващите дни ще бъдат разплатени към общините-бенефициенти. Тя подчерта, че двете ресорни дирекции в МРРБ се отнасят с изключителен професионализъм към подготовката на новия програмен период и с готовност ще представят напредъка в рамките на заседанието.

Светослав Цеков от Управляващия орган на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), представи напредъка по подготовка на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 - 2027. Подготовката е в напреднала фаза, разписани са интервенциите по публичните мерки, които касаят общините, като същите са представени на НСОРБ за обстоен анализ и становище. Все още в процес на изготвяне са Регламентите касаещи ОСП, динамично се изменят и различни елементи от образците, в които се подава информация към Европейската комисия.

Важен въпрос, който бе обсъден са възможните начини за усвояване на ресурса по т.нар. „преходен период“ по ОСП. Както знаем, поради закъснения в преговорите на европейско ниво по селскостопанската политика, се прие решение за „преходен период“, като към настоящите Програми за развитие на селските райони се насочиха допълнителни средства, които трябва да се договорят до 2023 г. и разплатят до 2025 г. По ПРСР понастоящем имаме заделени 60 млн. евро за общински инвестиции в подкрепа на интегрирания подход. Идеята е селските общини, чрез тези средства да могат да участват с градските общини и други заинтересовани страни в концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), чрез инфраструктурни мерки огледални на тези от Програмата за развитие на регионите (ПРР) 2021-2027. Мерките по ИТИ подхода трябва да са в съответствие с Интегрираните териториални стратегии на регионите, като такива приети към момента нямаме. За да не се рискуват средствата по ПРСР за ИТИ подхода, НСОРБ предложи в рамките на заседание на Комитета за наблюдение (на 19-ти ноември) да се обсъди възможност в първите месеци на следващата година разходването да бъде по прилагания до момента подход, а именно чрез подбор на проекти. Ръководството на МЗХГ е обсъдило това предложение и го счита за резонно. Тъй като средствата не са много, а ако се разходват чрез т.нар. гарантирани бюджети ще се паднат между 160 хил. евро и 310 хил. евро на община за инвестиции, УО ще се обърне към НСОРБ за съдействие за проучване на типовете инвестиции, по които да се инвестира ресурса и начина за това.

Цеков открои няколко важни дискусионни момента, свързани с изпълнението на ИТИ и гарантираните бюджети за общините. Новата дефиниция за селски райони обхваща вече 215 общини и МЗХГ допуска възможността не всички от тях да успеят да се включат в интегрираните инвестиции. Затова се допуска и втората възможност за кандидатстване, чрез конкурентен подбор, както понастоящем.

Все още не е изработен механизма, по който ще се прилагат гарантираните бюджети, неясно е какво ще се случва когато дадена община достигне тавана на гарантирания си бюджет, по какъв начин ще се насочват средства към гарантираните бюждети от спестен от предходни приеми ресурс- това са въпроси, по които ще следва да се дискутира.

Ивайло Стоянов - началник отдел „Стратегическо планиране и програмиране“ от  УО на ОПРР сподели детайли от процеса на преговори със службите на ЕК по новата ПРР. В началото на декември се очаква страната ни да получи финалните коментари по внесения проект на Програмата, което дава хоризонт до края на януари 2022 г., след отразяването им, проект на ПРР да бъде представен на ТРГ за одобряване. Всички отворени ключови въпроси са уточнени с Комисията, остават технически детайли – прецизиране на текстове и методики за някои от индикаторите.

Основно предизвикателство пред УО остава планирането на средствата от Фонда за справедлив преход (ФСП), който е повече от 1.2 млрд. евро. Средствата са интегрирани в ПРР и обособени в отделна приоритетна ос 3. Това създава сериозно предизвикателство пред програмирането, защото ФСП финансира широк кръг дейности, вкл. такива, по които УО на ОПРР няма голям опит от досегашните периоди като меки мерки, обучение и др., които са характерни за програмите, финансирани от Европейския социален фонд. От друга страна, за да се разпише приоритетна ос 3, е необходимо да бъдат готови поне първоначалните варианти на Териториалните планове за справедлив преход, които се разработват за най-засегнатите области. В момента се открояват 3 области в страната, които приоритетно ще бъдат подкрепяни по този механизъм: Перник, Кюстендил и Стара Загора. За изработването на Териториалните планове за справедлив преход отговорна институция е Министерството на енергетиката. По техни уверения в момента се намират в активна фаза на подготовка на стратегическите документи, което дава основания да се смята, че до края на годината има шанс да бъде формулирана по-подробно и приоритетна ос 3.

Другото сериозно предизвикателство пред подготовката за програмен период 2021-2027 е интегрирания териториален подход. Все още не са финализирани Интегрираните стратегии за регионално развитие, а те се явяват основен стратегически документ, на базата на който ще бъдат финансирани бъдещите инвестиции. Стратегиите са на заключителната фаза на екологична оценка, която се извършва от МОСВ. Очакванията са в следващите 10-тина дни да бъдат поучени становища от страна на ековедомството. Съгласно Закона за регионалното развитие (ЗРР), следващият етап предвижда Интегрираните стратегии за регионално развитие за бъдат внесени за одобрение от Регионалните съвети за развитие (РСР), след което да бъдат одобрени с решение на Министерския съвет. Реалистичните срокове този процес да бъде завършен е началото на 2022 г.

Подходът ИТИ в частта на ПРР е фокусиран в политическа цел „Европа за гражданите“ и позволява финансиране на различни сектори. Това дава възможност на потенциалните бенефициенти да предлагат проекти, съобразени с местните специфики. Важно е да се отбележи, че за ключови сектори като здравеопазване, образование, пътна инфраструктура, култура, социални дейности  – се изисква предварително идентифициране на бъдещите инвестиции. Това е приоритет на ресорните министерства, които имат правомощия по дефиниране на съответните политики, като очакванията са в кратки срокове картирането от тяхна страна да приключи.

Активно се работи по законодателните промени, свързани с изпълнението на новия програмен период. Подготвят се предложения за промени в  ЗУСЕСИФ и в ЗРР, за да се разпишат подробно процедурите и стъпките за изпълнението на инструмента ИТИ и първата фаза – кандидатстването с концепции, тяхната проверка и селекция от Регионалните съвети. Механизмът за управление и координация на самата Програма на практика ще бъде изчистен с приемането на нормативните актове.

УО е включил в процеса и областните информационни центрове (ОИЦ), т.к. се предвижда те да бъдат основен партньор, както при подготовката на ИТИ, така и при тяхното изпълнение. Техните служители са включени в експертните състави към РСР в звената по медиация и ще бъдат ангажирани с координирането на заинтересованите страни и комуникацията на местно ниво.

В работата на съвместното заседание, по традиция се включи и директорът на дирекция „Централно координационно звено“ в администрацията на Министерския съвет Иван Иванов. Той информира за провеждащите се преговори с ЕК по внесения от правителството на 15.10.2021 г. План за възстановяване и устойчивост на България. До момента приоритетно са обсъждани въпросите около заложените ключови реформи. Сега разговорите навлизат по същество, в детайлите на отделните проекти. Важното уточнение, което Иван Иванов направи, е ясното разбиране, че плащанията по механизма за възстановяване и устойчивост, който финансира Плана, не се извършват „на документална верификация, а при постигане на предварително заложени етапни цели. Заложени в Плана са сериозни реформи, в кратки срокове и при неизпълнението им, средства няма да бъдат възстановявани“ – уточни той. Това прави процеса на управление на проектите значително по-сложно. Важен фактор в процеса е и наличието на политическо съгласие по предвидените в Плана реформи.

Следващата седмица започват интензивни разговори с ЕК по отношение на бюджетите на проектите. Двата ключови елемента от преговорите с Комисията са свързани с мерките, предвидени от страната ни за постигане на декарбонизация, т.е. закривнето на въглищние централи и върховенството на закона-съдебните реформи. ЕК очаква от страната ни по-амбициозни приоритети по извеждането от употреба на въглищните централи.  България засега подхожда изключително внимателно по темата, както поради липсата на редовно правителство с мандат да взема дългосрочни политически решения, така и с оглед засягането на националната ни сигурност, от която енергетиката ни е част. Все още не е достатъчно ясна визията ни с какви мощности ще бъдат заменени извежданите от употреба въглищни централи и как ще бъде гарантиран баланса в енергийния микс.

Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) засега предвижда разширяване на мощностите за добив на енергия от възобновяеми източници и изграждане на парогенерираща централа, но според ЕК са необходими по-амбициозни реформи в сектора.

Другата ключова тема в процеса на преговорите е върховенството на закона. Известно втвърдяване на тона от страна на Брюксел се усеща след оповестяването на списъка с лица по Закона „Магнитски“. ЕК вижда недостатъчна активност по прилагането на мерки, свързани с борбата с корупцията, утвърждаването на върховенството на закона и функциите на главния прокурор. Част от този пакет от изисквания, е пряко свързан с нормативни промени, включително в Конституцията.

В „експертния пакет“ от мерки, от страната ни се очакват по-амбициозни планове по отношение на реформите, свързани с електромобилността. Има и известни препоръки в областта на здравеопазването. Там акцентът, който България поставя с Плана е пренасяне на тежестта към превенцията, за да бъде намален натиска върху болничната система.

Добрата новина е, че по мерките, заложени в Плана, които пряко касаят общините, няма открити въпроси.

Повратен момент в хода на преговорите с Комисията, би било евентуално желание на бъдещия редовен кабинет да внесе корекции в Плана. Това значително би затруднило процеса на договаряне, крайният срок за който е 30 април 2022 г. След тази дата страната ни безвъзвратно ще загуби възможността да участва в разпределението на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост.

Самите проекти, финансирани от ПВУ, ще бъдат изпълнявани през ИСУН. Визията за момента е, че финансовият ресурс не представлява средства от споделено управление и затова за проектите няма да се прилага ЗУСЕСИФ. Министерството на финансите работи по детайлните правила за управление, като очакванията са те да са значително опростени.

„Периодът за изпълнение е кратък, но при добра мобилизация можем да се справим“ – смята директорът на дирекция ЦКЗ.

Във финален етап са и преговорите по Споразумението за партньорство за периода 2021-2027. Двата проблема, които са коментирани и по които е постигнат консенсус, са искането за по-висок ресурс за Югозападния планов район (ЮЗР), който вече е в категорията на  тези в преход, както и обхвата на областите, които да имат достъп до средствата от ФСП.  По предложение на ЕК средствата за ЮЗР са около 690 млн. евро, като България е поискала над 2 млрд. евро. Постигнат е компромис за 5% от националната алокация, които да са насочат към ЮЗР, което е около 300 млн. евро по-малка сума от поисканата от страната ни. За програмния период 2021-2027 г. няма да бъдат правени промени в обхвата на районите за планиране, но индикациите са ясни – Столицата трябва да бъде изведена от Югозападния район, т.к. показателите на София сериозно изкривяват данните за района и оказват влияние върху интензитета на помощта от ЕС. ЕК настоява акцента на солидарната подкрепа да бъде поставен върху по-бедните райони с цел догонване на средните европейски нива, каквато е и философията на кохезионната политика.

Що се отнася до достъпа до средства от ФСП, България настояваше за включването на още 8 области – позиция, която не се възприема от ЕК. Нейното разбиране е, че България има остър проблем, чието решаване е приоритетно и това е справянето с проблемите за преструктурирането на икономическия профил и социалните последствия в регионите, пред които предстои въглищния преход. Очаква се да бъде разширен обхвата за достъп до средства от ФСП като бъдат включени в него и 9 общини около Стара Загора, сред които Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Тунджа, Сливен, Хасково, Харманли. След изготвянето на Териториалните планове за справедлив преход на 8-те области, на база анализите от тях, ще се водят нови разговори с Комисията за разширяването на обхвата на ФСП, като за момента е важно темата да се затвори, за да може ПРР да се одобри и стартира изпълнението на ИТИ в обхвата й.

Споразумението за партньорство и Програмите за новия програмен период са изпратени за финално неформално съгласуване в ЕК, в началото на декември се очакват поредните коментари. Също през декември, вероятно, предстои и мисия на ЕК у нас. Допълнително прецизиране на текстове предстои по 2-те програми, чиято подготовка е започнала по-късно- за техническа помощ и наука и иновации.

Подготвени са изменения в ЗУСЕСИФ за програмен период 2021-2027. Те не предвиждат сериозни промени, а по-скоро оптимизиране на някои от сега действащите текстове, ПРСР остава в общата рамка, което е много важно.  

Прилагането на интегрирания подход се предлага да бъде нормативно уредено в два закона. Процесът на подготовка на интегрираните концепции, оценката и одобряването им да се извършва по реда на ЗРР, а изпълнението им по ЗУСЕСИФ. Мотивите зад това предложение са два основни: първо, логиката на интегрираните проекти не трябва да се ограничава само до европейските средства, а да се прилага и за национални и общински ресурс; и второ -  няма яснота дали одобряването на Стратегиите представлява административна процедура, която може да бъде обжалвана по административен ред. Затова тяхната селекция се предвижда да бъде уредена в ПП на ЗРР, на базата на Наредба. Изпълнението на одобрените в рамките на концепцията проекти, които се финансират с европейски ресурс, ще се осъществява по реда на ЗУСЕСИФ.

Предстои да бъде одобрен и втория транш по механизма ReactEU, като до 2 седмици се очаква решение на Съвета на ЕС. Средствата за страната ни са почти двойно по-малко от очакваните. Възниква и сложност при тяхното разпределение, тъй като задължително условие е 25% от ресурса да бъде вложен в зелени мерки, което означава да се насочат към ОПИК. Страната ни е поискала средства и за ОП Храни и за ОПРЧР, както и за здравеопазването.

На въпрос от участниците в заседанието, кога се очакват средствата за продължаване на програмата „Топъл обяд“ по ОП Храни, т.като общинските договори по същата изтичат на 10 декември, Иван Иванов отговори, че до тогава се очаква принципно съгласие от ЕК за насочването на ресурс от ReactEU към Програмата, но след това ще има и процедури на национално ниво отнемащи време. В тази връзка, МТСП следва да обмисли обезпечаване на програмата с национален ресурс.

По темата за прилагането на подхода ВОМР стана ясно, че от преходният период по ОСП за ВОМР са осигурени 34 млн. евро. 31.5 млн. евро бяха разпределени по сега действащите МИГ, или по около 800 000 лв. за малки проекти. Стратегиите на МИГ бяха изменени и средствата одобрени по тях това лято.

Други 3.5 млн. евро са заделени за подготовката на Стратегиите за ВОМР за новия програмен период. Приемът им следваше да се обяви през септември, като това не се случи. Подробности по темата представи Симеон Петков, секретар на Постоянната комисия по земеделие и експерт от екипа на НСОРБ.

През февруари 2022 г. се очаква да бъде отворен прием за подготовка на местни стратегии по подхода ВОМР. Приемът ще е с продължителност 3 месеца, като за съществуващи МИГ, които са изпълнявали подхода в предходните 2 програмни периода, средствата за подготовката на стратегиите ще бъдат до 25 000 евро с период на изпълнение 6 месеца.

За общности, които досега не са изпълнявали ВОМР, се предвижда подкрепа до 30 000 евро и 9-месечен период за разработване на местни стратегии.

  

В началото на първото  полугодие на 2022 г.  се очаква да бъде прието и ПМС, даващо рамката за изпълнение на подхода ВОМР и параметрите – финансови и тематични, за участието на всички програми, включени в него.

НСОРБ води преговори с УО на ПРСР  за значителен ръст в средствата за ВОМР - до 200 млн. евро от земеделския фонд, което да позволи одобряването на 100 МИГ. С по 2% финансиране от оперативните програми, които ще подкрепят подхода, бюджетът му ще достигне около 560 млн. евро, т.е. ще има възможност по Стратегиите да се инвестират до 7 млн. евро на местно ниво.

Местната  стратегия ще обхваща територия с население от 10 хил. ж. до 150 000 жители и ще трябва да включва минимум 1 община от селските райони, по актуализираната дефиниция, като са изключени само населените места с над 30 хил. ж.

Лидер/ВОМР се очертава като единствена възможност за финансиране на дребно мащабни дейности в населените места- инвестиции в читалища, спортна и туристическа инфраструктура, паркове и зелени площи. По Стратегическия план ще се инвестира в пътища, улици, ВиК, енергийна ефективност и образователна инфраструктура.

Стоян Котов, директор дирекция „Морско дело и рибарство“ в МЗХГ представи напредъка по подготовката на новата Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури. Втори неформален драфт е представен на ЕК, по който се очакват коментари. Рамката за ВОМР в периода 2021-2027 остава непроменена - с подготвителната помощ за създаване на нови партньорства, като и за подкрепа на вече съществуващи. На втори етап се прави оценка на подадените стратегии по ВОМР.

Акцентът не се отличава сериозно от предходния период, но се търси връзка с редица политики на ЕС и адресиране на специфичните проблеми в рибарските общности, като екологични аспекти на дейностите за експлоатация на запасите от рибни ресурси и съхраняването им, опазване на водните ресурси, борба с ниската доходност на населението в рибарските райони, повишаване на обществената приемливост на риболова и рибопроизводството, задържане на млади хора в рибарските райони, справяне с екологичните предизвикателства, дигитализация на пазара, скъсяване на веригите на доставки, кръгова икономика. Ще се търсят комплексни стратегии, които да адресират тези предизвикателства.

Специфичен момент ще е насърчаването на сътрудничество между съседни територии - участие на минимум 2 общини за разширяване на обхвата. В МИРГ ще се включват и рибарски, туристически и специфични за местната общност групи, партньорство ще е публични, частни, социално-икономически партньори. Важен момент е да бъдат създадени гаранции, че решенията няма да бъдат доминирани от определен партньор.

Около 50 млн. лв. са предвидени в бюджета за ВОМР. Очакванията са за одобрение на 15 стратегии, на фона на 9, които се изпълняват в момента.

Един от регионите, които остава непокрит от МИРГ е река Дунав. Ще се цели негово покриване, както и на Черноморието, а също така и на вътрешността на страната, където има обвързаност на територията с производството на аквакултури. Очаква се през 1-вото тримесечие на 2022 г. да се депозира Програмата за одобрение и веднага след това да стартира подготвителната мярка по ВОМР.

След апел на председателят на комисията по земеделие и кмет на община Летница, д-р Красимир Джонев, да се положат усилия за намаляване на административната тежест за МИГ и за оптимизиране на сроковете, се разясни че МЗХГ планира централизиране на подхода и пренасяне на повечето процедури, които понастоящем се извършват имзабавят от ДФЗ в Министерството. По този начин ще се ускори реализацията на проектите по Стратегиите за ВОМР.

В дискусията се повдигна въпроса за инвестиционните мерки, които през последните месеци са значително повлияни от ръста на цените в строителния сектор и за които се оказва, че средствата в проектите не достигат за тяхното реализиране.

Г-н Котов разясни, че въпросът за завишаване на БФП, в такива случаи, е поставян нееднократно по време на разговори с ЕК, но към момента не може да бъде намерен ефективен модел за индексиране на проектните предложения. Когато не е проведена обществена поръчка и се констатира необходимост от допълнителни средства за СМР, при известна гъвкавост могат да се намерят решения чрез промени в КСС и вътрешни такива в проекта, като договорите за БФП се анексират. По-сложно е при вече избран изпълнител и сключен договор за строителство. НСОРБ също предприема редица действия в тази посока. Алармирано е ръководството на УО на ПРСР за проблема, предложена е и среща с ДФЗ за обсъждане на различни решения. Партньорите от строителния бизнес и МРРБ работят по механизъм за системна актуализация на инвестиционните дейности.

Мариела Цонева, директор дирекция в община Велико Търново и заместник-председател на Постоянната комисия по европейски фондове модерира дискусията по интегрираното трансгранично сътрудничество. Тя, подчерта, че интегрираният териториален подход по националните програми с европейско финансиране, ще е и в основата на Програмите за трансгранично сътрудничество. Намеренията са те да включват нарочни приоритетни оси, които ще се реализират на базата на Интегрирани териториални стратегии. Регионалните съвети за развитие ще дават писма за подкрепа на българските кандидати по отделните Програми. През последните три месеца, усилено се работи по подготовката на бъдещите Програми за трансгранично сътрудничество. Представени бяха и първите им работни варианти, както и тези на Интегрираните териториални стратегии в обхвата им. Бюджетите на Програмите по външните граници на Съюза, с Турция, Сърбия и Северна Македония ще са по-високи от тези за периода 2014-2020. Обратното, Програмите с Румъния и Гърция се очаква да са с много по-малки бюджети от настоящите.

Напредъка по подготовката на програмите за трансгранично сътрудничество по външните и вътрешните граници на Европейския съюз представи Десислава Георгиева, директор на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ.

Георгиева информира за леко закъснение в процеса на програмиране, заради забавянето на нормативната база. В момента текат преговори по бюджета за Интеррег. Всички програми в ЕС за ТГС получават по-малко финансиране, поради ограничения в многогодишната финансова рамка, уточни тя. Обратното е валидно за програмите за междурегионално сътрудничество, които обаче подкрепят само меки мерки. Поради завишаването на средствата по ИПА, програмите по външните граници, ще са със завишен ресурс спрямо настоящия им.

МРРБ работи по анализ на финансираните интервенции и постигнатия от тях ефект в приключващия програмен период, но отсега е ясно, че общините са най-заинтересовани, като бенефициенти и с най-голям принос за изпълнението на програмите.

Основният извод е, че досегашният подход е бил ориентиран към широки приоритети и отворени покани, които провокират голям интерес, но за които няма достатъчно ресурс. Като резултат инвестициите имат разпокъсан характер и липсва взаимовръзка между интервенциите.

В новия програмен период ще се заложи на териториалния подход и  приоритизация на инвестициите, за сметка на конкурентния принцип. Предвижда се да бъде заделен ресурс за стратегически инвестиции, където има ясни национални стратегии. Пилотно ще бъдат реализирани мерки в подкрепа на бизнеса.

Националният център за териториално развитие е външен изпълнител, който подпомага разработването на териториалните стратегии по ТГС програмите.

Приоритети в програмата за ТГС със Сърбия, която се очаква да е с бюджет от 37.186 млн. евро ще са конкурентноспособността на МСП, интегрираното развитие (55% от ресурса на Програмата- 20.3 млн. евро) и адресирането на риска от бедствия.

Акценти в програмата за партньорство с Турция, която ще е с бюджет от 33.576 млн. евро ще са инвестициите в околната среда, интегрираното развитие (65% от бюджета на Програмата- 21.8 млн. евро) и адресирането на проблема с незаконната миграция.

По Програмата със Северна Македония, фокус е свързаността, чрез изграждането на нов ГКПП. 45 % от очаквания й бюджет от 30.393 млн. евро е за интегрираното развитие (13.7 млн. евро).

Проектите на Интегрираните стратегии съдържат широк набор от мерки за подкрепа на МСП и туризма. Понастоящем по Програмата за сътрудничество със Северна Македония, до 10 декември се набират и проектни идеи в рамките на Интегрираната стратегия за развитие. Няма ограничения за броя на идеите, които може да подаде всяка община от областите Благоевград и Кюстендил. МРРБ е на разположение, съвместно с НСОРБ, при необходимост да организира нарочно събитие за общините от избираемата българска територия, за да ми разясни и съдейства в процеса по набирането на проектните идеи.  

В съвместната програма с Румъния е заложено изпълнението на стратегически проект за адресирането на бедствията, ще има и възможност за набирането на проекти на конкурсен принцип водещи към адаптиране към климатичните промени. По темата свързаност ще се проучват възможностите за разширяването на ж.п. връзките и подобряване на корабоплаването. Ще има и открити покани за набиране на проекти насочени към образованието. В основата на Интегрираната стратегия е инвестирането в веломаршута EuroVelo6.

Плановете са програмите да се депозират за одобряване от ЕК до 31 март 2022 г.. Очакванията са, най-бързо да започне изпълнението на Програмите за междурегионално сътрудничество, като на 2-ри декември ще е откриващото събитие по бъдещата Програма EuroMed. В Програми като Урбакт и Интеррег Европа, ще е допустимо и участието на страни-кандидатки за членство в ЕС, което ще е в полза на българските общини, с оглед опита и създадените от тях партньорства по ТГС програмите по външните граници. В тази връзка е препоръчително общините да запазаят контактите си, както и да търсят нови с местни власти от ЕС и кандидати за ЕС, за депозиране по проекти по Програмите за междурегионално сътрудничество.

В отговор на въпрос за съдбата на старатегически проект по бъдещата Програма с Румъния за проучване на възможностите за изграждането на нови мостове на р. Дунав, се разясни, че поради оттеглена подкрепа от Министерството на транспорта, същият е отпаднал от Програмата. По информация от румънска страна, няма спестявания по настоящата програма за периода 2014-2020, които да позволят финансиране на многобройните проекти от резервните листи.

Във втората сесия на заседанието Весела Иванова – ръководител на екип „Програми и проекти“ в НСОРБ представи подробно инвестициите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, които са пряко ориентирани към общините или се предвижда да бъдат реализирани с тяхно участие. Екипът на НСОРБ е направил резюмета на всички предвидени общински интервенции по стълбовете на Плана, които са публикувани на интернет-страницата на НСОРБ, на  https://www.namrb.org/plan-za-vazstanoviavane-i-ustojtchivost-na-r-balgariia

Проектите в плана са в различна степен на готовност, бюджетите им са в различни валути, някои са с включен ДДС, други – без, което прави предварителните разчети за общинския дял от Плана, в известна степен условни, обърна внимание Иванова. Важно е и че по Механизма за възстановяване и устойчивост, ДДС не е допустим разход и за покриването му ще трябва да бъдат търсени алтернативни финансови източници.

Проектите, в които общините ще бъдат включени активно са на обща стойност около 7.3 млрд. евро. По всеки от тях има и дейности, които се очаква да бъдат реализирани от други ведомства, както и такива за организация и управление, но като цяло това са 34.6% от средствата по Плана.

Размерът на инвестиционните интервенции само в общините са на обща стойност 5.5 млрд. лв. или съотнесени към общата стойност на Плана, това са  28.6%.

Усвояването на средствата по Плана ще се движи паралелно с проектите от настоящия програмен период и с тези от следващия. От 59-те инвестиции, включени в ПВУ в настоящия момент, 21 могат да бъдат определени като „общински“.

В рамките на представянето на общинските инвесриции, беше обърнато внимание на важни моменти, които общините следва да вземат под внимание. Така например, Планът предвижда средства за разширяване на мрежата от Центрове за личностно развитие, но общините ще трябва да осигурят ресурс за последваща  издръжка на тези обекти.

По отношение на инвестициите в индустриални зони, важно е да бъде обърнато внимание на предвидените референтни цени за всички видове инфраструктура. По разчет планираните средствата ще дадат възможност за изграждане на не повече от 4 индустриални зони. В този проект се предвижда и съществена роля да играе ЕИБ, както и стратегически борд към Министерството на икономиката. Икономическите зони с регионално значение се предвижда да бъдат финансирани чрез новата Програма за развитие на регионите.

С коренно променена философия е проекта за енергийна ефективност на сградния фонд, като сдруженията на собствениците, в зависимост от времето, в което кандидатстват, ще получат 100% или 80% безвъзмездно финансиране. Новият модел изисква и пълна проектна готовност на етап кандидатстване. Проектите, които ще бъдат финансирани, ще могат да възстановят разходите за предварителната подготовка. Концепцията предвижда предоставянето на специални услуги за етажната собственост от специализиран посредник, който ще подпомага и целия процес за кандидатстване.

Единичните мерки за ЕЕ в еднофамилни и многофамилни сгради ще бъдат достъпни само за общини с ненарушено качество на въздуха – 227 общини, а инвестициите в енергийната ефективност на публичната инфраструктура ще бъдат по различни модели: БФП, комбинирана подкрепа, ЕСКО договори. Обсъжда се и варианта съфинансирането от общините да бъде трансформирано във вноски от  спестената енергия в следващите 5 години в бъдещия Националния фонд за декарбонизация. Предвиден е и компонент, по който ще могат да участват общинските предприятия.

След сериозни усилия от страна на НСОРБ, почти тройно е увеличен ресурса за енергийно ефективно улично осветление. Програмата е достъпна вече за 160 общини.

По предложение на общините, в Плана е включен и проект за зелена мобилност, който, обаче, е с ограничен териториален обхват – 40 общини. Те няма да могат да кандидатстват самостоятелно, а в партньорства  помежду си и  с оператори на градски транспорт. Селските общини ще могат да се включват като асоциирани партньори. Визията е във всеки 1 от 6-те района да бъде финансиран поне 1 такъв проект.

В най-напреднал етап на подготовка е екипът на МТСП, за дейностите, свързани със социалната инфраструктура. Водеща институция по проектите, свързани с интервенции в здравеопазването ще бъде Министерството на здравеопазването.

НСОРБ е сред партньорите на ДАЕУ по проекта, който ще дигитализира архивите, свързани с документите за гражданско състояние. Предвижда се Сдружението да проведе обществената поръчка и да избере изпълнители, които да дигитализират общинските архиви. По предварителна информация се касае за над 50 млн. архивни единици, които трябва да бъдат приведени в машинно четим формат. За тази дейност е резервиран бюджет от 16.8 млн. лв.

Планът за възстановяване предвижда и няколко партньорски проекта, които ще бъдат осъществявани с активното участие на общините.

В заключение на работата си, Комисиите дискутираха проблема с големият брой финансови корекции и неравното третиране на бенефициентите при налагането им. Възможен изход за намаляването им през периода 2021-2027, е използването на опростени разходи за СМР и доставка.

Екипът на НСОРБ, благодари на над 200-та представители на общините, които въпреки продължаващата и нелека ситуация, свързана с пандемията от коронавируса, динамичното им ежедневие и многото им задачи, отделиха от времето си за участие в заседанието на Комисиите. Благодарности поднасяме и на председателя на Комисията по земеделие и на заместник-предсеедателя на Комисията по еврофондовете, за модерирането на форума, както и на говорителите от министерствата по отделните теми от дневния ред, за представената от тях много полезна информация, споделените съвместни предизвикателства и партньорския им подход към общините.