×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища и коментари

Становища и коментари

Становище на УС на НСОРБ по проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България

Позицията на НСОРБ, приета от Управителния съвет на 27 ноември 2020 г., е структурирана в две части - принципни коментари и конкретни предложения и бележки по отделните стълбове на Плана, както следва:

 

  1. I ПРИНЦИПНИ КОМЕНТАРИ:

А. По структурата на Плана:

  • Формулираните четири стълба на Плана подходящо реферират към политическите цели на ЕС за програмен период 2021-2027. Следвайки логиката им, констатираме, че липсва петата цел на ЕС, а именно – „Европа по- близо до гражданите“. В тази връзка, предлагаме разширяването на обхвата на стълб 3 „Свързана България“, в който е компонента за местното развитие, като същият придобие наименованието „Свързана и по-близка до гражданите България“. Именно в този стълб на Плана НСОРБ вижда адекватното място за мерки, насочени към решаване на важните за местното самоуправление реформи;
  • Положително оценяваме структурирането на Интегрираната Програма за енергийна ефективност на сградния фонд, в това число и за енергоефективни мерки в публични и частни сгради. Оценяваме високо и заделения от нея ресурс за модернизация на уличното осветление;
  • Изразяваме своите резерви, че компонентът „Местно развитие“, част от стълб 3 „Свързана България“ беше подготвен, представен и обсъден на практика, без участието на общините, и това беше подчертано от всички други участници в дискусиите. В Плана липсват реформи, които да подкрепят местното развитие, като например децентрализация и по-голяма финансова самостоятелност на общините. Това е реформа, за която в последните години освен общините, подкрепа изразяват доста от утвърдените български и европейски финансови експерти и анализатори.

НСОРБ предлага целият бюджет на компонент „Местно развитие“ в размер на 884,2 млн.лв., както и ресурс от поне още 40 млн.лв при прецизиране на други мерки в Плана, да бъде предназначен за реално местно развитие и насочен към общините. Новият ресурс от около 923 млн. лв. по компонент „Местно развитие“, предлагаме да се разпредели, както следва:

  • 800 млн. лв. за Програмата за изграждане/доизграждане/реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи и пречиствателни станции за отпадни води за агломерациите между 2 000 и 10 000 е. ж., като обхватът й се разшири за агломерациите между 1 000 и 10 000 е. ж; както и за квартали и населени територии на големи градове под 2000 е.ж.;
  • 100 млн. лв. за нова Програма за подкрепа за общински проекти, насочени към икономическото развитие на териториите на база местните им дадености. Модел за Програмата може да бъде подходът по проект ГАЛОП на НСОРБ, финансиран от Норвежкия финансов механизъм (https://galop.namrb.org/ ) ;
  • 23 млн. лв. за системен проект „Ускоряване на реформите за децентрализация, чрез реорганизиране и преструктуриране на данъчната система в България“. НСОРБ счита, че настоящата криза е подходяща възможност България да проведе дълго отлаганата реформа за децентрализация на държавното управление. Предлаганият проект дава възможност в партньорство между местна и централна власт тази реформа, която ще доведе до подобряване на качеството на публичното управление, да бъде осъществена. Дигитализацията на целия процес на определяне, администриране и разходване на публичните приходи следва да бъде един от задължителните елементи на реформата. Предложението следва да се разглежда и в по-широк контекст с визия за цялостна реформа на публичните финанси.

В контекста на изтъкнатите от НСОРБ мотиви, в началото на месец ноември кметовете на редица големи европейски градове изпратиха писмо до председателите на Европейския парламент Давид Сасоли, на Европейския съвет Шарл Мишел и на Европейската комисия Урсула Фон дер Лайнен. В писмото се призовава поне 10% от средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост да бъдат насочени пряко за дейности на местно ниво и да бъдат насочени за осъществяването на реалистични проекти, насочени към местната икономика, ефективни действия за намаляване на шума и замърсяването на градовете. Кметовете призовават европейските институции да признаят общините като ключов партньор в постигането на целите за устойчиво възстановяване и развитие на Съюза - https://www.namrb.org/vazstanoviavaneto-triabva-da-zapotchne-na-mestno-nivo-prizovavat-kmetovete-na-evropejskite-gradove

            Б. По изпълнението на Плана и ангажиментите на общините:

Прочитът на НСОРБ на Плана, без претенции за изчерптелност, разпознава ангажираност на общините в изпълнението на инвестиции между 4.5 и 7 млрд. лв. от ресурсите на Плана, в следващите шест години. В допълнение, по новите оперативни програми, механизма REACT- EU и фондове с национално финансиране, се очаква общините паралелно да изпълняват в този период и други проекти, с които общата стойност на инвестициите на местното ниво, се оценява на над 15 млрд. лв.

В тази връзка, считаме че част от Плана следва да е описание на структурата по реализацията му, включително с отговорни ведомства, институции и звена, координационен механизъм за реализацията и наблюдението на изпълнението му.

НСОРБ има готовност да се включи в координацията на планирането и приоритизирането на мерки с бенефициенти общините. При осигуряване на адекватна техническа помощ, НСОРБ има готовност да сформира общински хъб, който да бъде ангажиран с:

  • Създаване на бази данни за общинска и държавна публична и частна инфраструктура, обект на подкрепа по Плана;
  • Приоритизация на обекти/проекти с бенефициенти и/или партньори общини;
  • Координация с отговорните за администрирането на изпълнението на отделните програми, проекти и инициативи, ведомства;
  • Комуникиране на всички елементи на Плана предвиждащи инвестиции на местно ниво с общините и др.

По всяка програма, проект или инициатива, включени в Плана, е удачно да се предостави кратка информация за процедурата и начина по реализацията на предвидените мерки, в т.ч. допустими кандидати, ако е подходящо проектна готовност на инвестициите и др. Това освен, че ще изясни бъдещите механизми по изпълнението на Плана, ще позволи и своевременната подготовка на необходима техническа документация, обявяване на процедури за избор на изпълнители, планиране на ресурс в общинските бюджети за 2021 г. за изготвяне, пре и съфинансиране на проекти;

Към всеки проект, програма, мярка и пр., следва да се приложат индикатори за изпълнение и резултат. По този начин ще е ясно, какви резултати ще се постигнат срещу заложените средства и с предвидените реформи. В допълнение, ще може да се прецени и изпълнимостта им, във фиксираните времеви рамки до 2026 г.;

НСОРБ вижда за удачно да се следва единен подход при описанието на отделните проекти, програми и мерки, включени в Плана. По-отношение на част от тях е налице твърде голяма конкретика, за други липсва яснота.

 

  1. II КОНКРЕТНИ КОМЕНТАРИ И БЕЛЕЖКИ ПО СТЪЛБОВЕТЕ НА ПЛАНА:

 

  1. Стълб 1. Иновативна България
  • Област на политика „Образование и умения”:
  • Изграждане на образователна STEM среда:

Считаме, че изграждането на STEM кабинети/ пространства/ системи, следва да бъде насочено предимно към училища, които все още нямат изградени такива, поради невъзможността на материално-техническата им база да създаде подходящи за STEM условия или поради това, че не са одобрени по проекти на Министерството на образованието и науката (МОН), подкрепени с национални и европейски средства. Като част от дейностите по изграждането на образователна STEM среда, е удачно да се включат обучителни модули за педагогическите специалисти и допълнително/ административно обучение на ръководните кадри в училищата. Би могло да се обсъди и включването в мярката и на висшите училища за изграждане на виртуални лаборатории и STEM зони;

  • Мярка за изграждане на центрове за личностно развитие на ученици и младежи:

При разработването на дизайна на мярката, трябва да се разпишат убедителни гаранции, както за необходимостта, така и за устойчивостта на инвестициите в изграждането на нови Центрове за личностно развитие (ЦЛР). Съществуващите в момента малко над 70 центъра функционират в резултат на значително дофинансиране на дейността им от страна на общините. Изграждането на ЦЛР би следвало да е при установена потребност. Тук би могло да се обсъди, насочването на част от ресурса от 70 млн. лв., който е и твърде мащабен за предвидените за създаване нови 200 работни места, към укрепване на читалища, културни институции, библиотеки, частни предприятия и други структури, които и в момента осигуряват извънучилищни дейности на деца и ученици.

  • Модернизиране на образователните институции за по-привлекателна и качествена среда за учене и иновации:
  • В предизвикателствата към областта на политиката липсват свързани с предучилищното образование, професионалното образование, в частност дуалното. Същевременно в реформите и планираните инвестиции са посочени такива в предучилищното образование. В тази връзка, би било удачно да се допълни частта с предизвикателствата;
  • Не са предвидени дейности по ново строителство на образователна инфраструктура, а за предвидената за реновации липсва оборудване и обзавеждане. Инвестициите в образователна инфраструктура следва да са с приоритет дейности с дългосрочен ефект - иновативни източници на енергия (термопомпи, соларни и фотоволтаични инсталации), спортна инфраструктура на училищата и детските градини (салони, площадки), дейности, свързани с екологичното възпитание (въвеждане на разделно събиране, опитни станции за плодове и зеленчуци), дейности, свързани с опазване здравето на децата (климатични системи, санитарни възли и т.н.). Необходимо е мярката да дава възможност и за осъвременяване на образователната среда – мебели, учебни помагала и други, както и ремонтните дейности да са съобразени с новите насоки за физическата среда (регламентирани в Наредба на МОН);
  • Под въпрос е, доколко е реалистично да се осъществят планираните инвестиции в 1 200 училища и детски градини за следващите седем години. Практически това означава интервенции в над 170 образователни обекта годишно, всяка от които средно в размер на около 593 хил. лв. В този контекст, планираният брой интервенции изглежда силно надценен, а бюджетът за тях, в допълнение към предвидени неясни по брой цялостни ремонти и изграждане на ученически и студентски общежития и кампуси, значително подценен;
  • Препоръчително е и при дизайна на мярката, бюджетът й да се разпредели по типове инвестиции, т.е фиксирани средства за детските градини, училищата и висшите училища.
  • Област на политика „Научни изследвания и иновации“:
  • Програма за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации:

Удачно ще е привличането на международни университети с програми за развитие на дигитални умения и предприемачество. Това ще допринесе за насърчаване на университетското образование, което развива сферите на науката, технологиите, инженерните науки и математиката (STEM), интердисциплинарното инженерство и информатиката, както и предприемачеството.

  • Област на политика „Интелигентна индустрия”:
  • Програма за публична подкрепа за развитие на индустриални паркове и подобряване на инфраструктурната им свързаност:

Предлагаме в описанието на програмата, да се конкретизира броя на предвидените за финансиране индустриални паркове със стратегическо значение. В допълнение, считаме и че следва да се заложи задължителното участие на общините в целия процес – по структуриране на парковете, подбор на терените, привличане на инвеститори, административно управление и обслужване на парковете.

  1. Стълб 2. Зелена България:
  • Област на политика „Кръгова и нисковъглеродна икономика”, Програма за енергийна ефективност:

Положително оценяваме конструктивното представяне и комуникиране с общините на Програмата, от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). По същата продължава съвместната ни оперативна дейност по приоритизацията на обектите и механизмите за изпълнение на отделните й елементи. В хода на дискусиите с МРРБ, ще подложим на обсъждане реализацията на дейности за: захранване с минерална вода на сгради с обществено предназначение; подмяна на стари и неефективни, стационарни, индивидуални и многофамилни домакински горивни устройства на твърдо гориво с друг вид отоплителни устройства; внедряване на алтернативни източници на енергия, интелигентно управление на системите в сградите, възможност за „умно“ оползотворяване на генерирана енергия от ВЕИ, чрез разпределение между различни потребители, според конкретните нужди, изграждане на зелена инфраструктура (покриви, стени и др.).

Безусловно подкрепяме и планирането на ресурс за техническа помощ, както за водещото ведомство, така и на бенефициентите - общини, за цялостната реализация на най-мащабната инвестиция в Плана, каквато е Програмата за енергийната ефективност.

Обръщаме внимание, че механизмите за бъдещата й реализация, следва да се формулират по начин, изключващ поемането на финансови тежести по подготовка на техническите проекти, провеждане на съгласувателни процедури и плащане на финансови корекции от страна на общините за инвестициите в частни сгради и такива на държавната администрация.

По предложения на общини, считаме за удачно при евентуално увеличаването на бюджета на Програмата, обхватът й да се разшири с подкрепа за туристическия сектор, а именно за мерки за енергийна ефективност на местата за настаняване /независимо от формата на собственост/, в т.ч. и на туристическите хижи.

Предлагаме към тази област на политика, с допълнителен финансов ресурс, да се обмисли включването и на мерки, насочени към:

  • отпадъците и повторното им оползотвоярване, като: площадки за строителни отпадъци и площадки за компостиране; използване на отпадъка за създаване на алтернативни горива; ремонт, повторна употреба и рециклиране на сгради и отпадъци; площадки за оползотворяване на излезли от употреба автомобилни гуми; обособяване и изграждане на площадки за събиране на едрогабаритни отпадъци; разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци чрез фамилно компостиране; обособяване на площадки с инсталации за преработване на дървесни отпадъци до получаване на продукт- пелети за последващо използване за отопление в социални домове и семейства в неравностойно положение; изграждане на площадки за събиране и подготовка за повторна употреба на излязло от употреба електрическо и електронно обзавеждане с последващо обезпечаване на социални домове и социално-слаби семейства;
  • декарбонизация на транспортния сектор в градовете и нов модел на градска мобилност;
  • стимулиране на промяна в консумацията и в производството на енергия, на нови енергийни източници, на нови или повторно използване на строителни материали;
  • разработване на модели за ефективност при комуналните услуги, включващ гъвкави и адаптивни бизнес модели, използващи дигитални решения, за подобряване ефективността на планирането и управлението по предоставянето на комунални услуги;
  • информационни платформи за потреблението на комунални услуги в реално време: Развиване на електронни услуги в сфери като: (1) енергийно и водно спестяване, (2) оптимизация на общественото осветление, (3) интелигентни системи за измерване, (4) наблюдение на околната среда, (5) прогнозиране на търсенето, (6) идентифициране на течове и инциденти, водещи до загуба на енергия;
  • създаване на електронни комунални услуги, с цел спестяване на енергия, газ и вода. Използване на интелигентни сензори. Създаване на мобилно приложение / уеб сайт за следене на използването на комунални услуги в реално време;
  • контрол на качеството на атмосферния въздух – проектиране и изграждане на общински системи от пунктове за мониторинг на атмосферния въздух и софтуерна система за отчитане, обработка и предоставяне на данните в реално време на съответния сайт; закупуване и акредитация на мобилна лаборатория за измерване на атмосферния въздух.
  • контрол на шума – проектиране и изграждане на шумозащитни екраниращи съоръжения (противошумови бариери) и др.;
  • „Зелена инфраструктура“ -за подпомагане развитието и реновирането на зелените пространства, вкл. проектиране и изграждане на нови градски и крайградски паркове, реконструкция на зелените междублокови пространства, създаване на зелени коридори, обследване на градската територия с цел определяне на зони подложени на силно антропогенно и климатично влияние (екстремни температури, силни ветрове, замърсеност на въздуха и др.) и изпълнение на подходящи зелени решения за смекчаване на ефектите;
  • Биоразнообразие:

Предлагаме да се предвидят мерки за интегриране на прилежащите на градовете и другите населени места защитени зони, защитени територии и други природно уязвими зони, в градското териториално и пространствено развитие и устойчивото използване на ресурсите им.

  • Област на политика Устойчиво селско стопанство: Дигитално земеделие:

Да се предвидят мерки, свързани с дигитализация на предлаганата продукция от земеделските стопани, с оглед прилагане на стратегията „От фермата до трапезата“.

  • Предлагаме и включването на нова област на политика „Устойчив туризъм, култура и спорт“ с примерни мерки за:
  • Създаване на условия за работа в дигитална среда - адаптиране на културни дейности/продукти към условия на пандемия, извънредна епидемична обстановка или други извънредни ситуации, включително за хора от уязвими групи и хора в неравностойно положение;
  • Създаване и адаптиране на културни и спортни пространства към условия на пандемия, извънредна епидемична обстановка или други извънредни ситуации, включително за хора от уязвими групи и хора в неравностойно положение, включващо: Адаптиране на съществуващата инфраструктура и културни пространства към новите изисквания, преустройства, насочени към създаване на система от мерки за сигурност: реконструкция  на съществуващи закрити, открити/полуоткрити сцени, сепариране на пространства, изграждане на вентилационни системи и т.н.;
  • Създаване на нови пространства – открити или полуоткрити, които могат да заместят в част от годината традиционните театрални и концертни зали;
  • Подобряване на достъпа до културно-историческите обекти;
  • Социализация на туристическите ресурси, чрез мобилни приложения и киоски;
  • Създаване на приложения за потенциалните туристи в чужбина и тези, които вече са в страната;
  • Закупуване на туристически електробуси и електрически влакчета и създаване на мрежа от зарядни станции за тях, които да бъдат използвани както от туристи, така и от местното население;
  • Изграждане на въжени панорамни линии и лифтове в градска и извън градска среда;
  • Изграждане и поддържане на спортни съоръжения.

Новата област би могла да е част и от стълб „Справедлива България“.

  1. Стълб 3. Свързана България:
  • Област на политика „Цифрова свързаност“:

НСОРБ обръща внимание, че в частта „планирани реформи и инвестиции“ текстът: „развитие на държавната опорна мрежа чрез изграждане на оптична свързаност до общини …“, следва да е „развитие на държавната опорна мрежа чрез изграждане на оптична свързаност до всички общини“. Ползването от общините на възможностите на някои централизирани платформи на е-управлението, както и на услугите на държавния хибриден частен облак, включително за създаване на защитени цифрови архиви на съхраняваните от тях данни на физически отдалечена среда (което е задължително изискване по Наредбата за минимални изисквания за мрежова и информационна сигурност), изисква общинските администрации да имат свързаност с държавната оптична опорна мрежа (ДООМ). По настоящем няколко десетки общински администрации нямат такъв достъп. Като се има предвид продължителния период на изпълнението на мярката и планирания финансов ресурс от 805.9 млн. лв., би следвало ясно да се гарантира на всички общини предоставянето на посочения достъп;

Предлагаме да се включат и мерки за:

  • Осигуряване на базова крайна свързаност (оптична и ел. свързаност), осигуряваща интеграция на датчици/сензори за мониторинг и управление на градската среда, видеонаблюдение и IoT;
  • Изграждане на оптична свързаност до квартали и съставни селища;
  • Изграждане на Център за възстановяване след инциденти (Disaster Recovery). Той трябва да осигури резервираност на всички информационни системи, с които работи администрацията. Целта е да се осигури непрекъсваемост на работните процеси при частично или цялостно отпадане на основната сървърна система.

 

  • Област на политика „Транспортна свързаност”: Предлагаме включването на нови мерки за:
  • Осигуряване на интегриран качествен и достъпен обществен транспорт във всички райони на страната.

Считаме, че в рамките на тази програма следва да бъде осигурено финансиране за изработване и изпълнение на Национален план за устойчива транспортна мобилност, за повишаване качеството и достъпа на хората до безопасен и сигурен обществен транспорт и ограничаване на негативното въздействие на транспорта върху околната среда и здравето на хората. За целта следва да бъде изготвена интерактивна и модерна републиканска транспортна схема, която да намали до миниум разходите и риска за пътуващите с обществен транспорт. Националният план може да се изготви на базата на планиране на местната или регионалната транспортна мобилност. За реализирането му може да се планира създаването на регионални и местни транспортни терминали и центрове, които ще осигуряват връзката и информацията за всички градски, междуселищен и междуградски връзки и превози - автомобилен и жп-транспорт. Като допълнителен ефект от мярката ще се намали натиска за търсене на жилища в големите градове, ще се забавят темповете на обезлюдяване на малките населени места, ще се намали замърсяването и ще могат да се провеждат и други еко-и икономически реформи за опазване на въздуха и околната среда;

  • Осигуряване на интермодална свързаност, чрез директни връзки между жп гарите и морските и въздушни пътнически и карго терминали.
  • Oбласт на политика „Местно развитие”:

НСОРБ оценява като разочароващ факта, че реални инвестиции в местното развитие са предвидени само във ВиК инфраструктурата за отпадни води и то на стойност в пъти по-малка от нуждите в сектора, които съгласно проучване на Сдружението и МОСВ надхвърлят 2 млрд. лв. НСОРБ настоява за равен достъп на всички общини до ресурса и за преодоляване на негативната перспектива за изключване на по-малките населени места от инвестиционните усилия по Програмата. При обсъжданията ни с МОСВ на програмата, ще предложим приоритетно да се финансират инвестиции с по-висока степен на проектна готовност и по-висок принос към екологичен проблем, който се решава. Ще предложим и включването на дейности за захранване с минерална вода на сгради, с цел резервно питейно-битово водоснабдяване, реконструкции и изграждане на открити отводнителни канализационна системи др

Предложенията на НСОРБ са и в посока включването на дългосрочна програма за за алтернативно водоснабдяване на населените места с питейна вода и подкрепящи мерки – залесяване на горски територии, минимизиране на горските сечи във вододайните зони и пр.

  1. Стълб 4. Справедлива България:
  • Област на политика „Бизнес среда” :

Предлагаме включването на проекти за:

  • създаване на електронен портал за устройство на територията. Целта на предложението е създаване на електронна среда, която да обединява предвидените за създаване от МРРБ единен публичен регистър по устройство на територията, с включена електронна система за издаване на разрешение за строеж;
  • укрепване, доразвитие и надграждане на съществуващите функционалности на Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) и създаване на нови такива;
  • дигитализиране на архивни единици, сканиране на документи и индексиране на данни за: Регистри за разрешено строителство; Регистри на удостоверения за въвеждане в експлоатация; Технически паспорти на строежите; Емлячни регистри; Строителни площадки;
  • включване на регистрите на актовете за гражданско състояние и на населението;
  • осъществяване на регистрова реформа за по-пълно и коректно събиране и обработване на данни в публичните регистри и автоматично предоставяне на електронни административни услуги чрез тях;
  • дигитална трансформация на наличната информация за Туристическите ресурси в онлайн платформи.
  • Област на политика „Социално включване”:
  • Проект за продължаваща подкрепа за деинституционализация на грижата за възрастните хора и хората с увреждания:

Опитът по деинституционализацията на грижата за децата показва, че за осъществяването на реформата в сектора са необходими както време (два програмни периода), така и значителни финансови ресурси. В тази връзка, при липсата на конкретика за брой и тип обекти на интервенция, допълнително следва да се обсъди както времевия график от четири години, така и ресурса за инвестициите в сектора.

Във връзка с разкриване на нови консултативни социални услуги за лица и със задължението по Закона за социалните услуги, общините да насочват от 2021 г. кандидатите за настаняване, да ги регистрират в информационна система на общината и други, е необходимо да се осигурят средства за ремонт, обзавеждане и оборудване и за обособяване на нови помещения в общините за тази цел.

  • Проект за лична мобилност и достъпност за хората с трайни увреждания:

НСОРБ счита, че следва да се добавят и дейности в рамките на подкрепата за хората с увреждания за изграждане и адаптиране на домашната им среда, с оглед техните увреждания и потребности, вкл. ремонт на асансьори в многофамилни жилищни сгради, монтиране на подемни съоръжения до асансьорната площадка, адаптиране на жилищното и/или работното им пространство и т.н.;

  • Национална програма за обучение на възрастни:

По-резонно е настоящата програма да се включи като част от Стълб 1 в област на политиката „Образование и умения“. Удачно е да се обмисли и ангажиране на нови субекти в обученията. Следва да се има предвид, че на пазара на обучителните услуги съществуват частни субекти, професионални гимназии, центрове за професионално обучение и т.н.  Много по-удачно би било да се използват и развиват съществуващите форми за обучения, вместо да се създават нови с дублиращи ги функции;

  • Проект за достъп до европейски културен обмен и съдържание:

Необходима е яснота за дейности и инвестиции, за които ще се разходват планираните 60 млн. лв., включително за резултатите, които ще се постигнат с тях.

  • Област на политика „Здравеопазване”:

Сегашната криза показа най-големите ни дефицити в областта, а именно човешкият ресурс, организацията и координацията на системата. Тези предизвикателства следва да се адресират, чрез включването на мерки насочени към:

  • Ново строителство на материална база на държавни и общински лечебни заведения. Въвеждането на иновативни технологии за лечение, трудно може да бъде вписано в съществуващите сгради на здравната ни система, като пример в това отношение са дискусиите за новата/стара сграда на детската болница в София;
  • Подобряване координацията между лечебните заведения (ясна оценка на потребностите по региони, разпределение между лечебните заведения и създаване на допълняемост и ясни протоколи за действие);
  • Укрепване на извънболничната помощ – лични лекари, групови практики в т.ч. създадени от общините медицински центрове и осигуряване на финансирането им чрез НЗОК;
  • Обновяване и оборудване на здравни служби в отдалечени/труднодостъпни планински райони. Целта е подобряване на достъпа до качествени здравни услуги в трудно достъпните и отдалечени планински места, чрез въвеждането на телемедицина, закупуване на медицински автомобили, предназначени и оборудвани за извършване на мобилни медицински прегледи и тестове на пациенти;
  • Национална система за квалификация на кадрите – стимули за насочване към приоритетни специалности в медицината; политика за осигуряване на системата с лекари и здравни специалисти (възнаграждения, условия за труд и професионално развитие) и т.н.;
  • Укрепване на системата за лечение на онкозаболявания (приоритет и на европейско ниво) – в цялата палитра от дейности по модернизиране и/или създаване на нови диспансери, осигуряване на апаратура и кадри, научна и изследователска дейност (не само на национално, но и на европейско и световно ниво).