ЕС с бюджет за следващия програмен период

21.07.2020

481

 

След почти 5 дни преговори и над 90 часа дебати, рано сутринта днес на 21 юли, европейските лидери постигнаха съгласие по Плана за възстановяването на Европа (ЕС- Ново поколение) и Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 https://www.consilium.europa.eu/media/45137/210720-euco-final-conclusions-bg.pdf

Бюджетът на Съюза за следващите 7 години ще е 1 824.3 млрд. евро, в т.ч. МФР от 1 074.3 млрд. евро и 750 млрд. евро по ЕС Ново поколение.

Договорената от Съвета МФР е с около 60 млрд. евро по-малка от предложената през м.май 2018 г. от Комисията Юнкер http://europa.eu/rapid/press-release_IP-18-3570_bg.htm и то при условие, че тя предвиждаше принос от страните-членки в евробюджета от 1.11% от техния БНД, при настоящо решение същият да е 1.4% от БНД.

Таблица: МФР май 2018 г. спрямо постигнатите на договорености от Срещата на върха през м. юли 2020 г.:

Милиони евро, цени 2018 г.
 1 134 5831 074 300
МФР 2021-2017, май 2018 г.МФР 2021-2017, юли 2020 г.
1.Единен пазар, иновации и дигитализация:166. 303132.781
2. Сближаване и цености391.974377.768
3. Природни ресурси и околна среда336.623356.374
от които свързани с пазара и преки плащания по ОСП254.247258.594
4.Миграция и управление на границите30.82922.671
5. Сигурност и отбрана24.32313.185
6. Добросъседство108.92998.419
7. Европейска публична администрация75.60273.102

 

За сметка на по-малкият бюджет, финансирането от ЕС за регионите и държавите-членки, ще е при по-благоприятни от първоначално предложените условия и при спазване на принципа „ за всекиго по нещо“.

Конкретно за България се предвижда допълнителна алокация от 200 млн. евро по цел  „Инвестиции за работни места и растеж“ от Структурните фондове,  за по-слабо развитите региони. Това несъмнено е добре, въпреки че други-държави членки, например последната присъединила се Хърватия договори допълнителни 500 млн. евро от Структурните и земеделския фондове. Малта, която е с население от 515 хил. ж. (по малко от това на област Пловдив) ще получи допълнителни 100 млн. евро, а Чехия 1.55 млрд. евро. Холандците ще получат отстъпка от 1.9 млрд. евро от вноската си към бюджета на Съюза, има и държави, които не получиха бонуси.

 

 Договореностите по ЕС Ново поколение:

390 млрд. евро ще са грантове, а 360 млрд. евро дългосрочни кредити. 70% от бюджета ще се разходва през следващите 2 години- 2021 г. и 2022 г. Останалите 30% са за 2023 г. През 2021 г. авансово ще се изплатят 10% от средствата. Разпределението на бюджета през 2021-2022 г. ще на база критерии отчитащи жизнения стандарт, размера и равнището на безработица на държавите-членки. За 2023 г. критерият за безработица ще бъде заменен от спада в БВП през 2020 и 2021 година. По правило максималният обем на заемите за всяка държава-членка няма да може да надвишава 6.8% от нейния БНД. Приетите от Съвета решения по бюджета на ЕС Ново поколение, предвиждат средствата му да се разходват в 7 направления, всяко от които с бюджет, съгласно таблицата по-долу:

Милиарди евро, цени 2018 г.
 ЕС Ново поколение, м. юли 2020 г.
Механизъм за възстановяване и устойчивост672.5(заеми- 360 млрд. евро, грантове- 312.5 млрд. евро)
ReactEU47.5
Хоризонт Европа5
InvestEU5.6
ОСП7.5
Фонд за справедлив преход10
RescEU1.9
Общо750

 

Допустимостта на разходите по ReactEU и Механизма за възстановяване и устойчивост, ще е от 1 февруари 2020 г.

За достъп до ресурса, държавите-членки ще трябва да подготвят Национални планове за възстановяване за периода 2021-2023 г. Те трябва да съответстват на специфичните за отделните страни препоръки, да включват реформи и да допринасят за екологичните и цифрови преходи, да стимулират растежа и заетостта и да засилят „икономическата и социалната устойчивост“ на ЕС. Плановете ще бъдат преразгледани през 2022 г. по отношение финансирането им за 2023 г. Същите по предложение на Комисията ще се одобряват от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство, в рамките на до 4 седмици от предоставянето им от страната-членка. Плащания към страните-членки от евробюджета ще има само, ако са изпълнени целите, заложени в Плановете им за възстановяване.

30% от средствата по МФР и ЕС Ново поколение ще следва да се насочат към проекти, свързани с климата. Върховенството на закона остава като условие за достъп до фондовете от европейския бюджет.

Собствен приходоизточник в бюджета на ЕС, освен вноските на държавите-членки от 1.4% от техния БНД (ще има отстъпки за Дания, Германия, Холандия, Австрия и Швеция, т.е. по-малък ще е приноса им с около 7.6 млрд. евро, който ще се компенсира от всички останали страни), ще е договореният нов данък върху пластмасите (върху неподлежащите на рециклиране отпадъци от пластмаса- 0.80 евро на кг). Той ще се въведе от 1 януари 2021 г. През първата половина на същата година, Комисията ще направи предложение за корекция на въглеродните емисии и за цифров данък, които се очаква да бъдат въведени от началото на 2023 година. По всяка вероятност схемата на ЕС за търговия с емисии ще се разшири и до авиационния и морския сектори. Може да има и други нови европриходи, като данък върху финансовите транзакции. Постъпленията от новите собствени ресурси, въведени след 2021 г., ще бъдат използвани за предсрочно погасяване на заемите по ЕС Ново поколение.  

Ще се създаде и резерв за Brexit от 5 млрд. евро (извън МФР) за подкрепа на държавите-членки и икономическите сектори, които са най-силно засегнати от излизането на Обединеното кралство от Съюза.

  Договореностите по бюджета за Кохезията

Същият вече ще е за Сближаване, устойчивост и ценности, но намален с около 14 млрд. евро спрямо предложението на Комисията от м. май 2018 г. Планираните средства за икономическо, социално и териториално сближаване са в размер на 330 млрд. евро.

Освен досегашното прехвърляне на до 5% от финансовите средства по програма от всеки от фондовете към всеки друг фонд на споделено управление, държавите-членки ще могат да трансферират и до 20% от средствата си от ЕФРР, КФ и ЕСФ + към ЕФРР, КФ и ЕСФ + по цел „Инвестиции в работни места и растеж“.

Общият бюджет:

Средствата по цел „Инвестиции за работни места и растеж“ ще са 322 285 млн. евро и ще бъдат разпределени, както следва:

  • 202 299 млн. евро за по-слабо развитите региони;
  • 47 789 млн. евро за регионите в преход;
  • 27 212 млн. евро за по-развитите региони;
  • 42 556 млн. евро по Кохезионния фонд;
  • 1 928 млн. евро за най-отдалечените региони;
  • 500 млн. евро за междурегионални инвестиции в иновации

Бюджетът на ЕСФ+ ще е 87. 3 млрд. евро (при предложение от 100 млрд. евро през 2018 г.).

По Европейското териториално сътрудничество, бюджетът е 7.95 млрд. евро (при 8.43 млрд. евро досега). За морско и трансгранично сътрудничество за заделени 5.7 млрд. евро, за транснационално сътрудничество бюджетът е 1.5 млрд. евро, за междурегионално сътрудничество средствата са 500 млн. евро, за най-отдалечените региони има подпомагане от 271 млн. евро, а за новите иновативни междурегионални инвестиции -970 млн. евро.

Разпределението на средствата между регионите и страните-членки:

Както и досега, ЕФРР и ЕСФ+ ще подкрепят 3 категории региони. Разпределянето на средствата между регионите е по 7 комплицирани стъпки за категориите по-слабо развити и региони в преход.

За по-слабо развитите региони, стъпките са:

1.Определяне на годишна сума (в евро), получена чрез умножаване на населението на съответния регион и разликата между БВП на жител на региона, спрямо средният БВП на жител в ЕС 27;

  1. Процент към горната сума, спрямо нивото на БНД, както следва:
  • за региони, чието ниво на БНД на жител е под 82% от средното за ЕС: 2.85%;
  • за региони, чието ниво на БНД на жител е между 82% и 99% от средното за ЕС: 1.25%;
  • за региони, чието ниво на БНД на жител е над 99% от средното за ЕС: 0.75%.
  1. Към сумата, получена по стъпка 2, се добавя 570 евро на безработно лице годишно, за броя на безработните лица в региона, надвишаващ този на безработните лица, спрямо средният процент на безработица във всички по-слабо развити региони в ЕС;
  2. Към сумата по стъпка 3 се добавя 570 евро за младо безработно лице (възрастова група 15-24 години), за броя на младите безработни лица в региона, надвишаващ този на младите безработни лица, спрямо средният процент на младежка безработица във всички по-слабо развити региони в ЕС;
  3. Към сумата, получена по стъпка 4, се добавя 270 евро на човек (възрастова група 25-64 г.) годишно за ниско образовани, за броя лицата в региона, надвишаващ този на лицата с ниско образование за всички по-слабо развити региони в ЕС;
  1. Към сумата от стъпка 5, се добавя 1 евро еквивалент на тон CO2 годишно, към частта от населението в региона за броят на тоновете CO2, с който държавата-членка превишава целта на емисиите парникови газове извън схемата за търговия с емисии, определена за 2030 г., съгласно предложението на Комисията от 2016 г .;
  2. Към сумата от стъпка 6 се добавят 405 евро на човек годишно за населението в региона,  спрямо миграцията към държавата-членка от страни извън ЕС от 1 януари 2014 г.

За регионите в преход се определя минимален и максимален годишен интензитет на подкрепа. Минималният е 15.2 евро на човек годишно, а максималният е 60% от този по стъпки 1 и 2 приложими за по-слабо развитите региони. Към тях се добавят от по 560 евро на безработно лице годишно и младо безработно лице, 250 евро за нискообразовано лице, 1 евро за въглеродни емисии и 405 евро за миграция.

За по-развитите региони подпомагането е 15.2 евро на човек годишно.

Националните алокации за всяка страна-членка се определят от сумите на отделните й региони, чрез 7 критерия, всеки от които има различна тежест:

  1. Население на регионите (с тежест 20%);
  2. Брой на безработните в регионите от ниво 2 с безработица над средната за всички по-развити региони (с тежест 12.5%);
  3. Заетост за постигане на средната (за възрастта от 20 до 64 години) за всички по-развити региони (с тежест 20%);
  4. Брой лица на възраст от 30 до 34 години с висше образование за постигане на средния процент на лицата с висше образование (на възраст от 30 до 34 години) за всички по-развити региони (с тежест 22.5%);
  5. Брой преждевременно напуснали образование и обучение (на възраст от 18 до 24 години), за достигане на средния процент на преждевременно напусналите образование и обучение (на възраст от 18 до 24 години) от всички по-развити региони (с тегло 15%);
  1. Разлика между БВП на региона и теоретичния БВП на най-проспериращия регион от ниво 2 (с тегло 7.5%);
  2. Население на региони от ниво 3 с гъстота на населението под 12.5 жители / км2 (с тегло 2.5%).

 

КФ ще подкрепя отново страните-членки с БНД на жител под 90% от средния за Съюза. Разпределението на средствата между държавите е чрез умножаване на 62.9 евро на жител по територията й, спрямо общото население и територия на всички държави-членки имащи достъп до Фонда.

Разпределението на средствата за европейско териториално сътрудничество ще е по 4 критерия:

1.Общо население на всички гранични райони от ниво 3, от което поне половината живее в рамките на 25 километра от границата (с тегло 45.8%);

2.Население, живеещо в рамките на 25 километра от границите (с тегло 30.5%);

  1. Общо население на държавата-членка (с тегло 20%);
  2. Общото население на най-отдалечените региони (с тегло 3.7%).

По критерии 1 и 2 ще се определят средствата за трансгранично сътрудничество, а по критерий 3 за транснационално сътрудничество.

Отстъпките:

В допълнение към договорения по-малък принос в евробюджета на Дания, Германия, Холандия, Австрия и Швеция, ще има и други бонуси (допълнителни средства)- за Чешката република, Хърватска, Малта, Кипър, Финландия, Белгия, Германия, Португалия, Естония, Словения.

За България се предвижда допълнителна алокация от 200 млн. евро по цел  „Инвестиции за работни места и растеж“ от Структурните фондове за по-слабо развитите региони.  

За да се допринесе за концентрацията на финансирането за сближаване към най-слабо развитите региони и държави-членки и за намаляване на разликите в интензитета за подпомагане на жител (същите съгласно предложението от м.май 2018 г. са огромни, включващи подпомагане на жител от 12 евро за Холандия до 317 евро за Естония. За България са 178 евро на жител), ще се определи и максималното ниво на принос на фондовете за всяка държава-членка като процент от нейния БВП, както следва:

  • за държави-членки, чийто среден БНД на жител за периода 2015-2017 г. е под 55% от средния за ЕС-27: 2.3% от техния БВП;
  • за държави-членки, чийто среден БНД на жител за периода 2015-2017 г. е равен или над 68% от средния за ЕС-27: 1.5% от техния БВП;
  • за държави-членки, чийто среден БНД на жител за периода 2015-2017 г. е равен или над 55% и под 68% от средния за ЕС-27: процентът се получава чрез линейна интерполация между 2.3% и 1.5% от техния БВП.

 

За регионите, които са били класифицирани като по-слабо развити в програмен период 2014-2020 г., но чийто БВП на жител е над 75% от средното за ЕС-27, минималното годишно ниво на подкрепа по цел „Инвестиции в работни места и растеж“ ще съответства на до 60% от предишното им средно годишно подпомагане в рамките на МФР 2014-2020.

Когато населението на държава-членка е намаляло средно с повече от 1% годишно между периодите 2007-2009 г. и 2016-2018 г., тя ще получава допълнителни средства, равни на общия спад на населението между два периода, умножени по 500 евро.

Съфинансирането от фондовете, се връща в границите от настоящия програмен период (без това за по-развитите региони), като се добавя и нарочно такова за региони в преход, които в програмен период 2014-2020 са били сред по-слабо развитите региони:

Категория регионСъфинансиране от ЕС
По-слабо развити региони85%
Региони в преход били сред по-слабо развитите през програмен период 2014-202070%
Региони в преход60%
По-развити региони40% 

 

Съфинансирането от КФ ще до 85%, по Интeррег до 80%, при досегашни предложения от 70%.

Както се очакваше правилото за автоматичното освобождаване на средства се връща на n+3.

Изменя се и концентрацията на ресурсите по ЕФРР по политическите цели на Съюза

Група държави  и региониМинимум % по ПЦ 1 По-интелигентна ЕвропаМинимум % по ПЦ 2 По-зелена, нисковъглеродна Европа
Група 3: БНД под 75% от средното за ЕС25 (досега 35)30 (без промяна)
Група 2: БНД между 75%-100%40 (досега 45)30 (без промяна)
Група 1: БНД над 100%60ПЦ1 и ПЦ2 общо минимум 85% от ресурса (без промяна)

 

По отношение на тематичната концентрация по ЕСФ+ няма промяна.  Както и до сега 25% от националния ресурс ще трябва да се заделят за социално приобщаване, включително за интеграция на мигранти, а 2% за изхранване на най-бедните и нуждаещите се. Страни с % над средния за ЕС от 2019 г. на безработни и невключени в образование младежи трябва да заделят 10% от националните средства по ЕСФ за т.нар. Гаранция за младежта.

 

 Договореностите по Природните ресурси и околната среда

Поне 30% от ресурса (356.4 млрд. евро) ще трябва да се насочи към постигането на климатичните цели на ЕС. Въпреки, че общият бюджет по това направление намалява спрямо предложението от м.май 2018 г., средствата за директни плащания по 1-я стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) се увеличават с близо 4.4 млрд. евро.

Запазват се 2-та стълба на ОСП и изискването същите да са в Стратегически национален план за подкрепа на земеделието и селските райони. 40% от средствата по ОСП следва да се насочат към „зелени“ инвестиции. Както до сега, по 1-я стълб на ОСП съфинансирането от ЕС ще е 100%, а по 2-рия страните-членки ще следва да имат собствен принос.

Продължава и т.нар. външното сближаване на директните плащания. Всички държави-членки с директни плащания на хектар под 90% от средния за ЕС ще следва да покрият 50% от разликата между текущото им средно равнище на директните плащания и 90% от средното за ЕС на шест равни стъпки от 2022 г. Това сближаване ще се финансира пропорционално от всички държави-членки. Освен това всички държави-членки следва да имат ниво на директни плащания от най-малко 200 евро на хектар през 2022 г., а до 2027 г. да достигнат ниво от най-малко 215 евро на хектар.

Бюджетът на ЕЗФРСР за периода 2021-2027 г. ще е 77. 85 млрд. евро. За 15 държави-членки, но не и за България, ще има допълнителни средства: Белгия (100 млн. евро), Германия (650 млн. евро), Ирландия (300 млн. евро), Гърция (300 млн. евро), Испания (500 млн. евро), Франция (1 600 млн. евро), Хърватия (100 млн. евро), Италия (500 млн. евро), Кипър (50 млн. евро), Малта (50 млн. евро), Австрия (250 млн. евро), Словакия (200 млн. евро), Словения (50 млн. евро), Португалия (300 млн. евро), Финландия (400 млн. евро).

Съфинансирането от ЕЗФРСР, ще е до:

  • 80% от допустимите публични разходи за най-отдалечените региони и за по-малките острови в Егейско море;
  • 85% от допустимите публични разходи за по-слабо развитите региони;
  • 60% от допустимите публични разходи за регионите в преход;
  • 65% от допустимите разходи за плащания за естествени или други специфични за района ограничения;
  • 43% от допустимите публични разходи в другите региони.

80% ще е съфинансирането за ангажименти по околната среда, климата и други, както и  за подхода Лидер. Правилото за автоматичното освобождаване на средства остава на n+2.

По фондовете за управление на границите и миграцията допълнителни средства ще има за Кипър, Малта и Гърция. По тези за подкрепа на ядрената сигурност, страната ни ще получи 57 млн. евро за фонд „Козлодуй“ при съфинансиране от ЕС от до 50%.

Лидерите на ЕС приеха и заключения от извънредната си Среща. Същите са в обем от близо 70 страници, включващи  общо над 180 заключения, 33 по ЕС Ново поколение и по МФР за периода 2021-2027, както и допълнителни 153 по разходната и приходната част на бюджета на Съюза (МФР) за периода 2021-2027.

Решението за бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС след приемането му от Съвета следва да се одобри и от Европейския парламент. Същият обаче обикновено излиза в лятна ваканция от края на тази седмица до 1 септември.