С проблемите по прилагането и координацията на интегрирания териториален подход по Програмата за развитие на регионите (ПРР) 2021-2027 г. започна двудневния форум „Възможности за сътрудничество за интегрирани подходи в местното развитие“, за общините от Югоизточния регион за планиране. Събитието е организирано от търговското дружество на НСОРБ – НСОРБ Актив и събра заместник-кметове с ресор проекти и програми, инвестиции и икономическо развитие, ръководителите на звена и експерти в общините, ангажирани с подготовката, управлението и изпълнението на общински проекти.
Управителят на НСОРБ-Актив Людмила Величкова и експертът в НСОРБ Симеон Петков, задно с представители на консултантския екип, който съдейства на общините, заявили желание за разработване на концепции за интегрирани териториални инвестиции (ИТИ), запознаха участниците в срещата с реда, механизмите и сроковете за изпълнение на ИТИ по ПРР 2021-2027 г.
Подготвяните промени в Правилника за прилагане на Закона за регионалното развитие предвиждат прецизиране на отговорностите и функциите на звената към Регионалните съвети за развитие, детайлизиране на стъпките за подбор за концепции за ИТИ, дефиниране на видовете концепции за ИТИ и въвеждане на механизъм за одобрение на Общата концепция за приноса на фондовете на ЕС.
Подходът за изпълнение на интегрирани териториални инвестиции, съгласно ППЗРР включва два етапа:
Подбор на концепции за ИТИ
Подбор на проектни предложения
Предвижда се при приоритизирането на Концепциите за ИТИ да бъдат вземани под внимание и елементи, кореспондиращи с принципите на Новия Европейски Баухаус, на Дунавската стратегия на ЕС, както и участие на партньори от други държави.
Вече са идентифицирани и разработени от общите параметри на 4 концепции за ИТИ от консултантите, които чрез НСОРБ предоставят експертна помощ на общините.
МРРБ работи над подготовката на Единни указания за кандидатстване с концепции за ИТИ, които ще бъдат структурирани с активното участие на Управляващите органи на всички програми, като целта на документа е да даде по-ясна представа за допустимите за финансиране дейности, критериите за оценка и подбор на Концепциите, възможните източници на финансиране. Срокът за изготвянето на указанията е в рамките на м. април.
Началник-отдел „Водено от общностите местно развитие (ВОМР)“ в Министерство на земеделието Стефан Спасов се включи в дискусията по темата за изискванията към стратегиите, партньорствата и възможните инвестиции при подготвителните проекти по подхода ВОМР 2023-2027г.Той заяви, че има изискване стратегиите да бъдат съгласувани и одобрявани от Регионалните съвети за развитие преди подаването им в МЗ, за да няма противоречие с ИТИ.
„В постоянна връзка сме с кметовете на общини, имаме сключени 50 договора за финансиране на дейности за изготвяне на дейности за местно развитие. Предвиждаме в следващите няколко дни да се сключат още 57 и процесът да приключи“, заяви Стефан Спасов. Той сподели впечатленията си от провеждащото се на 23-24-ти март, в Монтана, Първо изложение на местни производители, стартирали бизнеса си чрез МИГ-партньорство и анонсира провеждането на събитие в Община Добрич през следващата седмица. Там, освен изложение на местни продукти, е предвидено обучение по подхода във връзка с изпълнението на договорите. Те са със срок до 6 месеца и по тях трябва да се извърши определен набор на дейности, който да завърши с изготвяне на стратегия и регистриране на Местна инициативна група. Представителят на МЗ поясни, че дейностите включват информационни срещи, изготвяне на анализи, общественото обсъждане на стратегията. От МЗ ще се предоставят Указания за изготвянето на стратегиите и ще се проведе обучение за прилагането им.
Участниците в срещата коментираха конкретни въпроси, засягащи мястото на „интелигентните селища“ и инвестициите в земеделска техника в Указанията, които ще рефлектират върху критериите за финансиране и одобрение на стратегиите. Обсъден бе и въпросът предвижда ли се имплементиране на европейската стратегия „От фермата до трапезата“ и възможността за включване на дейности по дигитализация на селското стопанство.
През втория ден на събитието беше представена Програма УРБАКТ IV 2021-2027г., даваща възможност за международен обмен на добри практики и сътрудничество в областта на интегрираното местно и градско развитие.
УРБАКТ IV обхваща териториите на 27-те държави - членки на Европейския съюз, както и Норвегия и Швейцария и още пет страни по линия на ИПА - Албания, Черна гора, Сърбия, Република Северна Македония и Босна и Херцеговина. Други държави също могат да участват със собствено финансиране.
Програмата включва цялата територия на участващите страни и е отворена за градове от всякакъв размер. УРБАКТ конкретно подкрепя градските власти от ниво квартал до функционална градска зона, в зависимост от обхванатата тема и въздействието, което може да бъде оказано. Това включва връзки между градовете и селските райони и трансгранични функционални градски зони.
Дейностите в обхвата на УРБАКТ, са в рамките на един приоритет за насърчаване на интегрираното устойчиво градско развитие чрез сътрудничество.
Участниците в срещата в Сливен се запознаха с възможностите за участие на българските общини, с финансовите условия и контрол, осигуряването на необходимото собствено/национално съфинансиране.
Резюме на одобрената от Европейската комисия Програма за междурегионално сътрудничество УРБАКТ IV 2021-2027, подготвена от екипа на НСОРБ, можете да видите тук: https://www.namrb.org/bg/evropeysko-finansirane-na-obshtinite-2021-2027/evropeyski-fondove-2021-2027/programi-za-teritorialno-satrudnitchestvo/programa-za-mezhduregionalno-satrudnitchestvo-urbakt-iv-2021-2027
Добри практики и опит от досегашното участие на български общини по програма УРБАКТ III 2014-2020, сподели с присъстващите в срещата Симеон Петков. Той представи накратко опита на община Бургас, участваща в две мрежи и осъществила проекти за зелени коридори и по линия на синята икономика. Бургас става първата община, която реализира Хекатон, с участието на ученици и IT фирми, с интересни продукти за наблюдение на Черно море. Друга практика, която посочи експертът беше на община Варна, с водещ партньор – ВСУ (Варненски свободен университет). В него, с партньорството на италиански общини, е създаден продукт с информация за туристическите дадености на региона. Споделена беше и практиката на община Троян, която единствена от мрежа от 10 партньори, с водеща френска община, успяват да реализират успешно проект за овощна и зеленчукова градина на своя територия. Градината съществува вече няколко години и дава реколта, която се използва за осигуряване на храненето в детските и социалните заведения от общината.
Представителите на общините получиха информация и за отворената първа покана по Програма УРБАКТ IV. Целта на мрежите е насърчаване на партньорското и интегрирано планиране, фокусирано върху ключови въпроси на местното развитие, е в унисон с Кохезионната политика на ЕС. Подробна информация за поканата и условията за участие можете да намерите на адрес: https://urbact.eu/get-involved , а обобщена инфо-графика за поканата на български език: https://urbact.eu/sites/default/files/2023-01/INFOGRAPHIC%20call%20for%20networks%20BULGARIAN.pdf Срокът за участие е 31 март 2023 г.
Актуална информация за УРБАКТ можете да намерите на страницата на програмата: https://urbact.eu/blgariya и във Фейсбук: https://www.facebook.com/URBACTBG
Участниците в дискусионния форум се запознаха и с различни възможности за допълнителна подкрепа на общинските проекти и добри практики.
Онлайн се включи Андреас Пионтек, от Европейската инвестиционна банка, който представи подробно един по-непознат за България инструмент на ЕИБ - ELENA, който предоставя безвъзмездна техническа помощ за инвестиции в енергийна ефективност и възобновяема енергия в сгради и иновативен градски транспорт. Инструментът е въведен през 2009 г. Изискването за минимален праг от 30 млн. евро предизвика въпроси от страна на присъстващите, дали биха могли да се възползват повече обединени общини. Андреас Пионтек поясни, че те изискват един субект, който може да е представител на сдружение, сонсорциум и друга форма на сътрудничество, с общ проект. Той даде пример за осъществен проект на 15 общини в района на Краков, които създават свое сдружение, за да подкрепят собственици на частни сгради за подмяна на източници на твърдо гориво и инсталиране на фотоволтаици. В тази връзка, в срещата се включи и изпълнителният директор на Фонд ФЛАГ Надя Данкинова. Тя сподели различни идеи и варианти за подпомагане на общините.