Проведе се XIII Национална среща на експертите по програми и проекти от общините

В София се проведе XIII Национална среща на експертите по програми и проекти от общините, организирана от НСОРБ и търговското дружество „НСОРБ-Актив“. Участие в събитието взеха над 230 представители на местните власти - кметове и ресорни заместник–кметове, ръководители на дирекции и отдели, експерти, общински съветници, председатели на ресорни постоянни комисии. Те имаха възможност да дискутират с представители на Управляващите органи на европейските програми актуални теми, свързани с ангажиментите и отговорностите по управлението на средствата от фондовете на ЕС.

В рамките на Националната среща се проведе и съвместно заседание на ПК по Европейски фондове, национални и международни програми и проекти и ПК по Земеделие, гори, селски и планински райони към НСОРБ, информация за което можете да прочетете на страницата на НСОРБ ТУК.

В първият делови ден на форума фокус на вниманието бяха програмите за развитие на селските райони и за регионално развитие.

Срокът за приемане на проектни предложения по процедурата за енергийна ефективност по ПРСР ще бъде удължен с два месеца. Новината съобщи заместник-министърът на земеделието Георги Събев по време на откриващата пленарна сесия. Той добави, че в плана е заложена интервенция, насочена към общините – мярка 7.2 – подобряване на основни услуги с инвестиции във всички видове малка по мащаби инфраструктура. Предвид изключителната важност на мярката за местните администрации, ресурсът в новия програмен период ще бъде около 8% от общия бюджет на Стратегическия план. Дизайнът няма да се различава съществено от сегашната мярка, защото тя отговаря на нуждите на местните общности, информира заместник-министър Събев. Цялото изказване вижте ТУК.

Изпълнителният директор на Фонд Флаг Надя Данкинова представи новите инструменти, които институцията въвежда за подкрепа на общините и връчи отличието „Общински експерти – устойчиви партньори“ на Людмила Величкова, управител на НСОРБ-Актив, като знак за дългогодишното успешно партньорство с екипа на търговското дружество на НСОРБ.

Държавният експерт от Министерство на регионалното развитие и благоустройството Цветомир Цанев запозна присъстващите с напредъка по Програмите за териториално сътрудничество 2021-2027, както и дейностите по приключване на предишния период 2014-202.

ИНТЕРРЕГ VI-A България Сърбия 2021-2027:

Програмата е одобрена от Европейската комисия на 23.11.2022г. и е с общ бюджет 38 млн. евро. Целта е укрепване на териториалното сближаване на трансграничния регион България – Сърбия, а допустими бенефициенти са общините от областите Видин, Монтана, Враца, София, Перник, Кюстендил. Предвидените дейности са по три приоритета: Конкурентоспособен граничен регион, Интегрирано развитие на граничния регион, По-устойчив граничен регион. Повече за Програмата: ТУК.

ИНТЕРРЕГ VI-A България Турция 2021-2027:

С бюджет от 34 млн. евро, програмата има за цел укрепване на териториалното сближаване на трансграничния регион България – Турция, чрез дейности по приоритети: Щадящ околната среда трансграничен регион, Интегрирано развитие на трансграничния регион, По-сигурен трансграничен регион. Допустими общини от българска страна са от областите Бургас, Хасково, Ямбол. Повече за Програмата: ТУК.

ИНТЕРРЕГ VI-A България Северна Македония 2021-2027:

Програмата има бюджет от 31 млн. евро и обхваща общините от областите Благоевград и Кюстендил. Приоритетните оси са По-зелен граничен район, По-свързан граничен регион, Интегрирано развитие на граничния регион. Повече за Програмата: ТУК.

По думите на Цветомир Цанев в периода 2021-2027 местните власти ще продължат да бъдат едни от основните бенефициенти и по програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешни граници на ЕС (в т.ч. програмата с Румъния), както и по програмите за транснационално и междурегионално сътрудничество, в които България участва с цялата си територия, а именно: програмите Дунавски регион, Евро-Средиземноморски басейн, Интеррег Европа и УРБАКТ.

Програма ИНТЕРРЕГ VI-A Румъния – България 2021 – 2027:

Бюджетът на програмата е 207,5 млн. евро, като обхваща общините от областите Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра, Добрич. Дейностите са разпределени в 4 приоритета - Добре свързан регион, Зелен регион, Образован регион, Интегриран регион. Повече за Програмата: ТУК.

ИНТЕРРЕГ VI-A Гърция-България 2021 – 2027:

Териториалният обхват включва общините от региона на Благоевград, Смолян, Хасково и Кърджали (България) и Еврос, Ксанти, Родопи, Драма, Кавала, Солун и Серес (Гърция). Бюджетът от 84 млн. евро е разделен в три приоритета - По-устойчив и зелен трансграничен регион, По-достъпен трансграничен регион, По-приобщаващ трансграничен регион. Повече за Програмата: ТУК.

Програма Дунав 2021-2027:

Насочена е към развитие на сътрудничеството и добросъседството между т.нар. „дунавски държави“. Приоритетите на програмата са ориентирани към преодоляване на общите предизвикателства свързани с конкурентоспособността и иновациите в икономиката, защитата на околната среда и достъпното образование. Както и в досегашния програмен период, основен „хоризонтален“ приоритет е Развиване на административния капацитет и подобряване на сътрудничеството. Бюджетът е 215 млн. евро. Линк към сайта

Евро-Средиземноморски басейн (EURO-MED) 2021-2027:

Програма Евро-MED е нова за България. Принципно насочена към басейна на Средиземно море, през този програмен период програмата ще се разшири и към вътрешността на континента. България попадна с цялата си територия в разширения програмен ареал. Вече са обявени три покани по Приоритет 3 “Добро управление на Средиземноморския регион“. Подкрепят се проекти за институционален диалог – с бенефициенти регионални и национални публични органи, като целта е интегриране на резултатите от изпълнени проекти в практиката и публичните политики. От България участват 96 партньори, от които 18 общини. Бюджетът е 294 млн. евро.

NEXT Черноморски басейн 2021-2027:

Програмата подпомага участници от черноморския регион в областта на иновациите, син и зелен растеж, опазване на природата, защита на биоразнообразието и намаляване на замърсяването. Общият бюджет е 72 млн. евро, а допустими бенефициенти са национални, регионални и местни власти, неправителствени организации, образователни и научни институти, и др.

ИНТЕРРЕГ – ЕВРОПА 2021-2027:

Целта на проектите за междурегионално сътрудничество е да се подобри изпълнението на инструментите на политиката за регионално развитие на участващите региони чрез обмен на опит. Насърчава се изучаването на политиките в целия ЕС. Платформите за обучение на политики са пространство, където участниците в регионалната политика може да се възползват от ноу-хауто на експерти по регионална политика и колеги. Предлага се информация по различни теми чрез тематични публикации, онлайн събития и събития на място и директна комуникация с екип от експерти. По първата подадена покана от 30 проектни предложения с български партньори, има 11 участия на общини. Бюджетът е 474 млн. евро.

УРБАКТ IV:

Аналогично на предходните програмни периоди, УРБАКТ е едно от четирите програми за междурегионално сътрудничество, по които се очаква висок интерес от страна на местните власти. Основната цел на програмата е засилването на институционалния капацитет на общините и заинтересованите страни за прилагане на териториални стратегии за устойчиво градско развитие. Общ бюджет – 106 млн. евро. Повече информация: ТУК.

Участниците в Националната среща на евроекспертите коментираха с представителите на Главна дирекция "Стратегическо планиране и програми за регионално развитие" в МРРБ Пламен Илиев и Живка Георгиева темата за проектното приключване на ОПРР 2014 – 2020. По програмата са публикувани 24 процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП+ФИ) на стойност 3,14 млрд. лв. Сключени са 767 договора за предоставяне на БФП с общ размер на договорените средства (БФП+ФИ) 3,07 млрд. лв. Експертите обърнаха внимание, че крайният срок за допустимост на разходите е 31.12.2023 г., а приключването на процеса на верификация на ИП ще бъде до 31.05.2024 г.

Участниците в Националната среща поставиха фокус върху Методиката за изменение на цената на договорите за обществени поръчки, включващи строителни дейности, в резултат на инфлация. Искането за изменение на Договорите за безвъзмездна финансова помощ (ДБФП) следва да съдържа всички необходими документи съгласно Методическите указания за изпълнение на договори по ОПРР при хипотеза на промяна на размера на предоставената БФП. Увеличение на БФП за СМР с 15% от първоначалната стойност е предвидено единствено за сключените договори с избрани изпълнители за строителство. В случаите на инженеринг, на индексация подлежат единствено разходите за частта на СМР. При решение на бенефициента за увеличаване стойността на договора с изпълнител с повече от 15% от първоначалната му стойност с ДДС в съответствие с Методиката, разликата следва да бъде поета със собствени или други средства.

Експертите от МРРБ запознаха участниците с необходимите документи и коментираха специфични моменти при подаване на искане за плащане за отчитане на разходи за индексация.

В последвалата дискусия бяха поставени въпроси от представителите на местните власти, касаещи санкции при неизпълнението на проектите, възможни конкретни дейности за дофинансиране, възможна дата за стартиране на програмата.

Представители на Фонд ФЛАГ – Ива Петкова и Любомир Царев и Яна Кирилова от Клуб „Икономика“ 2000 представиха проект за създаване на финансов инструмент за преход към чиста енергия - FLAG-FICET. Проектът е реализиран по програма LIFE на Европейския съюз и е съобразен с новите политики на ЕС – Европейската зелена сделка, климатичната неутралност до 2050г., намаляване на емисиите на парникови газове до 2030г., Fit for 55 и REPower EU. Целите на проекта са стартиране на иновативния финансов инструмент, техническа подкрепа към общините в подготовката на техните проекти за чиста енергия, както и повишаване на осведомеността за ползите от тези проекти. Работните пакети и дейности са разпределени в пет аспекта: Управление, Проучвания и анализи, Структуриране, Техническа помощ и Устойчивост. До местните власти е изпратен въпросник, като изпълнителите на проекта апелират общините да изпратят отговорите си до 23.12.2022 г. Повече информация за проекта: ТУК.

Възможностите за подобряване енергийните характеристики на публични и жилищни сгради, чрез прилагане на интегрирани енергоефективни мерки по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) бяха презентирани от директора да дирекция „Жилищна политика“ в МРРБ Добромир Василев. Основните цели са стимулиране на минимум 30% спестяване на първична енергия за обновените жилищни сгради, постигане на клас „В“ на енергопотребление, насърчаване използването на екологични материали.

Добромир Василев информира присъстващите, че Механизмът за възстановяване и устойчивост предвижда 1 176 960 000,00 лв. и дофинансирането от държавния бюджет с 235 392 000 лв. за жилищния сграден фонд. Поставен бе акцент върху етапите по Модела на предоставяне на финансова помощ, визията за изпълнение на процедурата, както и изискванията към сградите. Поясни се, че кандидатстването ще се случва чрез ИСУН, като едно сдружение може да подаде 1 проект. Допустими за финансиране дейности са:

по външните сградни ограждащи елементи (подмяна на дограма, топлинно изолиране на външните ограждащи елементи);
по системите за поддържане на микроклимата (ремонт или подмяна на амортизирани общи части на системите за отопление, охлаждане и вентилация на сградата за повишаване на енергийната ефективност; реконструкция на вертикалната система за отопление в хоризонтална; подмяна на електрическата инсталация в общите части на сградата и изпълнение на енергоспестяващо осветление в общите части; инсталиране на система за автоматизирано централизирано управление на осветлението в общите части на жилищната сграда;
инсталиране на системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници за енергийните потребности на сградата;
Ремонт на покрив;
СМР, които произтичат от нормативни изисквания свързани с безопасната експлоатация на сградите и са предписани като задължителни в техническия паспорт на сградата и СМР, които са нормативно необходими за въвеждане на сградата в експлоатация.

Относно мерките за подобряването на енергийната ефективност на публичния сграден фонд, представителите на МРРБ обявиха, че са предвидени 408 млн. лева. за проекти на територията на цялата страна, включващи държавни и общински сгради (в т.ч. сгради за административно обслужване, сгради за култура и изкуство, сгради за спорт). Бенефициенти могат да бъдат всички общини, областни администрации, министерства или друг публичен орган. Допустими дейности:

изпълнение на СМР за изпълнение на енергоспестяващи мерки, както и мерки от възобновяеми източници на енергия;
изготвяне на инвестиционни проекти съгласно ЗУТ;
извършване на обследване за енергийна ефективност и сертификат за енергийни характеристики на сгради в експлоатация.

Анна Ангелова-Филипова, началник-отдел „Програмиране и подбор на операциите“ и Мариела Петкова, началник-отдел „Мониторинг и оценка“ в УО на Програма „Храни и основно материално подпомагане“ в Агенция социално подпомагане (АСП) дискутираха с присъстващите общински евроексперти Програмата за храни и основно материално подпомагане 2021-2027. Програмата е с общ бюджет от 411.7 млн. лв и предвижда четири направления за подкрепа:

Подпомагане с хранителни продукти и с пакети хигиенни материали (обявена процедура с бенефициент АСП);
Топъл обяд: общините са бенефициенти. По текущата процедура за набиране на проекти са получени 176 проектни предложения. Първите 46 договора с общините се подготвят за сключване. Съобразно темпът на инфлацията, ще има възможност за актуализация на ставката от 3.20 лв. за единица продукт- топъл обяд;
Пакети за новородени деца от бедни семейства;
Детска кухня – ще обхване 10 000 деца от 10 месеца до 3-годишна възраст от семейства обект на социално подпомагане. АСП ще предоставя ваучери, чиято стойност към момента се изчислява, за детска кухня на семействата на нуждаещи се деца, а всички общини ще могат да се включат като партньори.

Обсъдени бяха сроковете и обхвата на програмата, като представителите на АСП заявиха, че „Топъл обяд“ е мярка за директна подкрепа и апелираха общините, които още не са кандидатствали за услугата, да го направят.

В панела, посветен на Програмата за развитие на човешките ресурси, експертите от Министерство на труда и социалната политика Магдалена Тодорова и Ташка Габровска представиха дейностите по приключването на проектите от програмен период 2014-2020 и новите моменти в настоящия. Новата Програма за периода 2021-2027 е с бюджет от почти 3.9 млрд. лв. и включва мерки в няколко направления: Бъдеще на труда и инвестиции в цифрови и нови умения; Зелен преход и дигитализация; Активизиране за всички лица, търсещи работа (най-вече за младите хора); Aдаптиране на работниците, предприятията и предприемачите към промените; Баланс между професионалния и личен живот; Несъответствие между търсени и предлагани умения, регионални диспропорции. По нея вече има и 3 отворени процедури насочени към общините:

Процедура „Грижа в дома“: с бюджет от 175 млн. лв. , тя е реално продължение на добре познатите патронажни услуги.
Процедура „Подобряване на административния капацитет“ (бюджет от 25 млн. лв.) – включваща подготовка за обезпечаване правомощията на общините по ЗСУ, ЗХУ и ЗЛП и създаване на работни места, наемане, обучение и супервизия на персонала, както и подкрепа на общините за планиране и анализиране на предоставянето на социални и интегрирани здравно-социални услуги;
Процедура „Бъдеще за децата“ (бюджет от 81.2 млн. лв.), обхващаща дейностите здравна профилактика, патронажна грижа за деца от 0 до 3 години, услуги за ранно детско развитие, интегрирани здравно-социални услуги за деца и младежи, вкл. с увреждания и др.

През 2023 г. ще бъдат отворени за кандидатстване 5 схеми по ПРЧР, по които общините ще могат да кандидатстват. Те ще подкрепят:

Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица – 55 млн. лв., май 2023 г. (ваучери за общински служители);
Активно приобщаване и достъп до заетост на хора в неравностойно положение – 30 млн. лв., май 2023 г. (общините ще могат да участват като доставчици на социални услуги или като работодатели);
Устойчива заетост за лица в неравностойно положение – 100 млн. лв., юни 2023 г. (възможност за кандидатстване на общински предприятия, като работодатели, ако могат да открият нови работни места);
Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво – 22 млн. лв., септември 2023 г. (общини и общински предприятия;)
Младежка заетост + с бюджет 80 млн. лв. - в зависимост от изпълнението на операция Младежка заетост по ОП РЧР 2014-2020. (общини и общински предприятия ще могат да заявят възможности за стажуване).

Заместник изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ (ИАПО) коментираха структурата и бюджета на Програма „Образование“ 2021-2027. Общият бюджет е 1 887 млн. лв., разделен в 3 приоритета:

Приобщаващо образование и образователна интеграция - допустими бенефициенти са МОН, детски градини, училища, общини, НПО с доказан опит и експертиза. Дейностите са разделени в 3 групи - Разширяване на Механизма за обхват; Обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие в предучилищното и училищно образование и Превенция и предотвратяване тормоза и насилието и намаляване на агресията в училище.
Модернизация и качество на образованието - групите дейности по приоритета са Компетентностен модел; Дигитална трансформация; Подкрепа за ученици с таланти; Иновативни детски градини и училища; Алтернативен достъп към учителската професия. Общините са допустими бенефициенти.
Връзка на образованието с пазара на труда - групите дейности по приоритета са Развитие на дуалната система на обучение, Подкрепа за Центровете за високи постижения в ПОО, Подкрепа за развитие на умения за професиите на настоящето и бъдещето, Адаптиране на ПОО спрямо динамиката на пазара на труда. Общините са допустими бенефициенти.

Държавният инспектор в дирекция „Природни ресурси, концесии и контрол“ в Министерство на енергетиката Христина Стоичкова представи пред участниците в срещата важни моменти при кандидатстването и изпълнението на дейности по проекта „Енергийно ефективни общински системи за външно изкуствено осветление“ по НПВУ. Общият размер на инвестицията е 179 млн. лева, а крайни получатели са всички български общини. Основна цел е постигане на не по-малко от 30 % спестявания на първична енергия, което ще се установи чрез оценка на изпълнените мерки за енергийна ефективност след приключване на дейностите. Бюджетът е разделен според двете Покани по проекта, а основните изисквания по НПВУ са:

Осъществяване на предварителен и последващ контрол на обществени поръчки от страна на СНД;
Спазване на принципа за „ненанасяне на значителна вреда“ по смисъла на чл. 17 от Регламента за таксономията – формуляр за самооценка, декларация;
Самооценка относно приложимия режим на държавна помощ по отношение на оператора на инфраструктурата – непомощ или услуги от общ икономически интерес – извършва се след изпълнение на инвестицията;
Изискване за извършване на ежегодни вноски в размер на 10 % от получената сума във Фонд за декарбонизация за период 5 години след приключване на проекта.

Краен срок за изпълнение на проектите – 31 март 2025 г.

В рамките на Националната среща на експертите по програми и проекти от общините Галина Симеонова, ръководител на УО на ПОС 2021-2027, запозна участниците с основните приоритети на програмата в новия период:

Приоритет „Води“: допустими дейности за реализиране на инфраструктурни мерки за ВиК за териториите на области Търговище, Велико Търново, Габрово, Плевен, София-област, Хасково, Добрич и Столична община. Това включва изпълнение на втора фаза на проекти, стартирали през периода 2014-2020 г., както и разработване на РПИП за райони Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград след тяхното консолидиране.
Приоритет „Отпадъци“: финансирането от новия програмен период ще бъде само за разделното събиране на отпадъците и последващата им третиране. Няма да се подкрепят изграждането на инсталации за изгаряне и/или друго оползотворяване на отпадъци с производство на енергия, както и инсталации за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци. Предвидени са мерки за изграждане или надграждане на общински/ регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци.
Приоритет „Биологично разнообразие“: допустимите мерки ще са за интервенции в територии по и извън НАТУРА 2000 – 94.5 млн. лв. Основни бенефициенти са НПО, като за общините е интересна мярката за подкрепа за зоопаркове, приоритетно за опазване на местни видове чрез надграждане и модернизиране на съоръженията и осигуряване на оборудване, разполагаща с 58.5 млн. лв.
Приоритет „Риск и изменение на климата“: бюджет от 140.80 млн. лв. Предвижда се оборудване на ГД ПБЗН с цялата необходима техника на национално ниво за гасене на горски пожари.
Приоритет „Въздух“: фокусът е поставен върху интервенциите в 21 общини с нарушено качество на въздуха, като основен приоритет са тези, които имат регистрирани превишения на среднодневните норми и/или средногодишната концентрация на ФПЧ, отчетени в периода 2017-2021 г.

Повече за Програмата вижте ТУК.

Програмата за морско дело, рибарство и коментира Стоян Котов, директор дирекция „Морско дело и рибарство“, Министерство на земеделието, УО на ПМДР. Общият бюджет на ПМДРА 2021-2027 г. е 121 349 569 млн. евро или 237 335 486 млн. лева безвъзмездна финансова помощ, като разпределеният финансов ресурс от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури (EФМДРА) е в размер на 84 944 698 млн. евро или 70% от общия бюджет, а националното съфинансиране е 36 404 871 млн. евро или 30% от бюджета на Програмата. Сред целите на ПМДРА 2021-2027 г. е заложено още укрепването на икономически, социално и екологично устойчиви риболовни дейности, производство на аквакултури и преработка на продукти от риболов и аквакултури. В тази връзка предприятията ще бъдат подпомогнати за инвестиции в повишаване на енергийната ефективност, дигитализация и диверсификация на производството.

През програмен период 2021-2027 г. фокусът ще бъде насочен и към насърчаване на устойчивото рибарство и на възстановяването и опазването на водните биологични ресурси; насърчаване на устойчивите дейности, свързани с аквакултурите, и на преработването и предлагането на пазара на продукти от риболов и аквакултури, като по този начин се допринася за продоволствената сигурност в Съюза; осигуряване на устойчива синя икономика в крайбрежните, островните и вътрешните райони и насърчаване на развитието на риболовни и аквакултурни общности; както и подкрепа за на международното управление на океаните и осигуряване на безопасни, сигурни, чисти и устойчиво управлявани морета и океани.

Темите, касаещи Програмата за развитие на селските райони и бъдещия Стратегически земеделски план, коментираха началниците на отдели в дирекция „Развитие на селските райони“ в Министерство на земеделието - Светослав Цеков и Стефан Спасов. Те заявиха, че общините са акцент в Стратегическия план и ще бъдат единствени бенефициенти по публичните мерки, с изключение на подхода ВОМР. Бюджетът за публичните мерки е малко над 500 млн. евро, като МЗ е успяло да осигури национално съфинансиране от 60 %. Европейската комисия е одобрила гарантираните бюджети по общини, но с условие, че на ниво „община“ ще се въведат критерии за подбор. Мерките, предвидени за подкрепа са идентични на сегашните.

Кметът на Белица Радослав Ревански, от името на колегите си в Управителния съвет на НСОРБ, настоятелно постави въпроса за спешното въвеждане на методиката за индексация на проектите по ПРСР.

МЗ е изготвило и Указания към общините бенефициенти по ПРСР за индексация на договорите им по Програмата. Средства за това има в рамките на Програмата, като индексацията може да е в порядъка 30-35%. Въпреки очакванията за общ европейски подход за индексацията на договорите за БФП, такъв няма да има, а всяка държава-членка ще следва да приложи собствен. Комисията е категорична обаче, че индексацията не следва да покрива цялата инфлация, а рискът трябва да подели между държавата-членка, бенефициентите и изпълнителите по проектите.

По подхода ВОМР за следващия програмен период са осигурени 890 млн. лв., от които 570 млн. лв. са от земеделския фонд. Над 200 общини са се заявили по подготвителната мярка за стратегиите за ВОМР. Следващата година ще се отвори и прием за реализацията на Стратегиите, като разчетите са, че с наличният ресурс ще се подкрепят около 120. Бюджетът за реализацията им е разпределен на база броя на обхванатото население от Стратегия, като в сравнение с настоящия период средствата ще са с около 50% повече. Очакванията са над 90% от Стратегиите да са многофондови. Експертите напомниха, че срокът на Трудовите договори на екипите на МИГ е до 30.09.2023г. Очакваното стартиране на прием за новия програмен период 2023-2027 за СВОМР на МИГ ще бъде юни - юли 2023г.

XIII Национална среща на експертите по програми и проекти от общините се организира от НСОРБ-Актив.