Topical Information

Недвижимото културно наследство в България е по-скоро тегоба, отколкото повод за достойнство и гордост. Системата за опазването му е причината. Това заяви директорът на НИНКН арх. Петър Петров по време на първото за годината заседание на Постоянната комисия на НСОРБ по Устройство на територията и недвижимо културно-историческо наследство (ПК УТНКИН) в София.

Събитието се проведе в хибриден формат и събра кметове, общински съветници, заместник-кметове, главни архитекти и експерти в областта на устройственото планиране и опазването на недвижимото културно-историческо наследство от българските общини. Модератор на заседанието беше председателят на Комисията и главен архитект на Столична община арх. Здравко Здравков, а приветствие към членовете отправи изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Директорът на НИНКН, заедно с членове на екипа му, взе участие в панела, посветен на необходимите изменения в Закона за културното наследство, като коментира, че въпреки направените промени в законодателството до момента, системата за опазване на културното наследство все още е неработеща. Той заяви, че чрез установяването ценността на една сграда не означава, че държавата подава ръка на собственика й в поддръжката и опазването. Често собственици са пенсионери с финансова невъзможност да се погрижат за имуществото си или отсъстващи от страната хора. За 2022г. са разпределени близо 7  млн. лв. за опазване на недвижимите културни ценности - 100 пъти по-малко от нуждите на страната. Арх. Петров заяви, че това е нерешен проблем, който трябва да се дискутира на национално ниво и представи основните законови промени, които биха спомогнали за подобряване на процеса:

• Двустепенния режим на съгласуване НИНКН и министерство на културата. Обектите от национално/световно значение да минават по настоящия двустепенен режим, за тези от местно да се приложи едностепенно. С това ще намали времето за съгласувателна процедура. За миналата 2022 г. са издадени 2876 становища, припокриващи дейността и в двете ведомства.
• Липсата на експерти. Поради административната реформа, увеличаването на експертите е неприемливо. Общините биха могли да участват активно в изучаване и мониторинг, могат да подават сигнали за сгради в риск.
• Защита на обектите по категории. За обектите с категория национално значение не се разрешават промени по фасадата, разпределението и пространствените характеристики. За обектите от местно значение изискването е почти същото, освен допускането на минимални промени. Тези обекти са многобройни и има твърде голяма амплитуда в стойността им. Въвеждането на категорията „регионално значение“ би облекчило процеса по изготвяне на планове за опазването им.
• Увеличаване на наказанията. Унищожаването на тракийска могила в България се наказва с глоба от 30 хил.лв. За сравнение в Германия наказанието е от половин милион евро. Необходимо е по друг ред да бъдат криминализирани дейностите – дори с лишаване от свобода.
• Неточности в законовите текстове. Прехвърлянето на отговорности между местните власти и инспектората трябва да се изясни. Всеки трябва да има право да подава сигнал, че дадена сградата е в лошо състояние.

Председателят на Комисията арх. Здравко Здравков представи политиката на по опазването недвижимите културни ценности на територията на Столична община. В София има над 1700 обекта и териториални структури, сред които два историко-археологически резервата, 38 обекта на градското и парковото изкуство, системи от групови недвижими културни ценности, един от седемте обекта, включени в ЮНЕСКО – „Боянската църква“. Дейностите са административно обслужване на собствениците на сгради – недвижими културни ценности, подпомагане на дейностите по реставрация и консервация, съвместни дейности с НИНКН по актуализация и създаване на режими за опазване, както и упражняване на контрол и налагане на санкции при неправомерни действия от страна на собствениците.

Арх. Здравков презентира Програма „Културно наследство“ на Столична община, която има за цел да подкрепи опазването на недвижимото културно наследство на територията столицата като подпомага собствениците на недвижими културни ценности за извършване на необходимите дейности по опазването, реставрацията, консервацията и социализацията им. Финансира се изцяло обследване на сградите, съставяне на технически паспорт и изготвяне на инвестиционните проекти, заплащане на такси за съгласуване, издаване на разрешение за строеж. Предоставят се по 30 хил. лв., като ангажиментът на собствениците е дейностите да бъдат приключени за 3 години. По време на първата сесия на Програмата са кандидатствали няколко институции, във втората се включват и частни сгради.

Председателят на ПК УТНКИН представи и предложения за промени в Закона за културното наследство в посока увеличаване на правомощията на общините при опазването на НКН:

• Включване на кмета на общината в кръга на заинтересованите лица, които могат да оспорват заповедите на министъра на културата за предоставяне, изменение и отнемане на статут на НКЦ;
• Включване на министъра на културата, респективно кмета на общината като възложители при принудително изпълнение на указанията по чл. 72 и заповедите по чл. 73-76 от ЗКН;
• Създаване на регистър на застрашените НКЦ на територията на общината;
• Да се освобождават от данък върху недвижимите имоти сградите НКЦ, когато не се използват със стопанска цел и само ако техните собственици /концесионери/ ползватели полагат необходимите грижи за тяхното опазване, съхранение и поддържане в добро състояние.

Членовете на  ПК УТНКИН дискутираха вменяването от Закона за културното наследство обособяване на звено към шест общини, което да управлява недвижимите културни обекти. Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева заяви, че решението не е обективно и по-функционално би било позиционирането на изнесени структури на НИНКН. „Настоящите звена са с общинско финансиране, няма как да се очаква да покрият целия поверен регион. Трябва да се намери подходящ формат на такива структури. Създава се и правен проблем, защото прокуратурата пита защо не работят. Под чиято и шапка да са, ще бъдат изнесено гише поради липса на финансиране. Решението на този казус е промяната на статута на НИНКН, за което ние ще съдействаме. Предлагаме тези звена да бъдат по един в район за планиране“, каза Силвия Георгиева.

Главният архитект на община Правец  и заместник-председател на Комисията арх. Мариела Андреевска изрази виждане, че каквито и тактически промени да се правят, основен проблем на действащия закон е стратегическото позициониране. „Той е архаичен закон, мястото му сред останалите е неправилно позиционирано. Не може закон за ценността на нацията да е равнопоставен на Закон за устройство на територията. Формулировката му трябва да е такава, че да отчита неговата приоритетна роля. Това липсва“, заяви арх. Андреевска и добави, че управленческата функция на Закона за културното наследство не е развита добре – оставена е на самоорганизация и свободна инициатива, което е неудачно. Обществото не е узряло за такъв подход. В очите на нормотворците НИНКН е администрация – Законът е поверил на института полицейската функция на контрол, но  нищо от управленческия процес. Заместник-председателят на Комисията акцентира и върху нуждата от установяване на ново отношение към охранителните зони на паметниците на културата. „Масовата практика е, че не се зачитат от общинските власти. Не са отбелязани в устройствените планове“, заключи тя.

Началникът на отдел „ТСУ, кадастър и регулация“ в община Троян и заместник-председател на Постоянната комисия инж. Николай Хитров засегна темата опазването на археологическите паметници, като предложи да се набележат близки задача – бързи устройствени мерки за запазване на наследството.  Целта е да се облекчат дългите срокове и да се избегне саморазрушението на археологическата ценност, докато се очаква разрешение за укрепването й.

Представители на „Плейсмейк“ ООД и Направление „Архитектура и градоустройство“ в Столична община взеха участие в дискусията, посветена Наредбите за градската среда.  София стана първият български град с приета Наредба.  Ocнoвнa пpичинa зa cъздaвaнe нa нopмaтивния дoĸyмeнт e нeoбxoдимocттa oт peгyлaция нa oтнoшeниятa, cвъpзaни c oблиĸa, блaгoycтpoявaнeтo и cъxpaнявaнeтo cpeдaта, пpocтpaнcтватa, cгpaдитe и apxитeĸтypнитe aнcaмбли. Дaвa ce възмoжнocт пoeтaпнo дa ce cъздaвaт пpaвилa c yĸaзaния, вĸлючитeлнo в гpaфичeн вид, зa paзличнитe ĸoмпoнeнти и eлeмeнти нa гpaдcĸaтa cpeдa, oбocoбeнa в зoни. Πpи дeфиниpaнeтo нa зoнитe ca пpoвeдeни изcлeдвaния нa нaчинa и xapaĸтepa нa зacтpoявaнe, пpeдвиждaниятa нa OУΠ и фyнĸциoниpaнeтo нa гpaдa пo гpaдoycтpoйcтвeни eдиници. Изчиcлeни ca плътнocттa и интeнзивнocттa нa вcяĸa гpaдoycтpoйcтвeнa eдиницa пpeдвид cъщecтвyвaщoтo зacтpoявaнe в тяx. Πpecмeтнaтa e cpeдaтa и eтaжнocттa. C Наредбата се установяват стандарти за зa шpифт нa тepитopиятa нa CO,  нacoĸи зa oфopмлeниe нa yлични тaбeли, oфopмлeниe и цвeтнo peшeниe нa тypиcтичecĸa нaвигaция, както и oфopмлeниe нa фacaдитe в различни зони в столицата. Цялата Наредба вижте тук: https://sofia.obshtini.bg/doc/4507663 .

НСОРБ проведе допитване до местните власти за конкретни промени в ЗУТ, по повод поставената на предишното заседание на ПК УТНКИН тема за ролята на главните архитекти при съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти.

Резултатите бяха представени на настоящото заседание и включваха предложения за прецизиране и допълване на текстове и термини в Закона, публикуване на указанията и отговорите на всички въпроси по законодателството на страницата на МРРБ и ДНСК, конкретика за отговорностите на главните архитекти, правомощията на ДНСК за констатиране и издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от всички категории, подобряване на комуникацията и координацията на администрациите, прилагащи ЗУТ и свързаните закони с устройство на територията. 

Членовете на Комисията се обединиха около виждането, че трябва да се намери механизъм за разпределяне на отговорността при съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти. 

В заключение на заседанието Мила Гиздова – урбанист в НСОРБ и Секретар на Комисията анонсира предстоящото обсъждане на Законопроект за адресния регистър и напомни за предстоящото провеждане на Националната среща на главните архитекти и експерти по устройствено планиране в общините на 27-28 април 2023г., организирана от НСОРБ-Актив.