Topical Information

Българската делегация в Конгреса на местните и регионални власти в състав: кметовете на Каварна, Елена Балтаджиева, Русе, Пенчо Милков, Панагюрище, Никола Белишки, Созопол, Тихомир Янакиев, Венец, Нехрибан Ахмедова и Мирково, Цветанка Йотина участва в откриващата сесия и дебата с Генералния секретар на Съвета на Европа, Мария Пейчинович-Бурич.

Делегатите обсъдиха ролята на Конгреса и неговото бъдеще като институция на Съвета на Европа. Във фокуса на дискусията бяха предстоящата Среща на върха в Рейкявик, която следва да даде насока за опазване и защита на основните ценности в Европа в контекста на войната на Русия срещу Украйна; здравната и енергийна криза, както и екологичните предизвикателства.

В този контекст се очаква активизиране на цялата енергия на Съвета на Европа и чрез нея на европейските общества. Това изисква и подобрена ефективност на всички органи на Съвета на Европа, включително Конгреса и чрез него и на тази на местните и регионалните власти. Във връзка с това Конгресът настоява държавните и правителствени лидери да признаят териториалната демокрация и многостепенно управление като отличителен белег на европейската демокрация, засилвайки ролята на Конгреса.

Заплахите и предизвикателствата днес засягат всички общества без изключение и всички нива на управление. Устойчивият отговор на тези предизвикателства изисква решителна синергия между централните и местните власти, независимо от тяхното териториално измерение (регионално, провинциално или общинско). По-добрата координация гарантира по-бърза и по-подходяща реакция, но и допринася за изграждането на по-устойчиви и приобщаващи общества.

В изказванията всички делегати посочиха уникалната позиция на Конгреса като пазител на ценностите на Съвета на Европа на местно и регионално ниво. Разполагайки с уникалната правна рамка на Европейската харта за местно самоуправление и опита в мониторинга на нейното изпълнение, Конгресът разполага със система за ранно предупреждение на Съвета на Европа по отношение на състоянието на демокрацията чрез препоръките, които изготвят в мисиите за наблюдение на Хартата. В тази връзка бе отправено искане за предоставяне на възможност за мониторинг на изборите не местно ниво по собствената инициатива на Конгреса, както и повишаване на човешкия и финансов ресурс за това.

Сред другите искания към ръководителите на държавите членки е използването на Конгреса като консултативен орган от Комитета на министрите.

През първата част на пленарното заседание Конгресът единодушно прие декларация по повод една година от войната на Русия срещу Украйна. При представянето на документа, Президентът Вербек каза, че декларацията на Конгреса е ясно послание за осъждане на тази брутална война и силно препотвърждаване на непоколебимата солидарност на Конгреса с Украйна, нейните хора и общности: „трябва да продължим да показваме на нашите украински приятели, колеги и изборни лица, които са ангажирани в битка за живота си, гражданите, градовете и бъдещето си - че не са забравени и че ние ще направим всичко по силите си сега и в бъдеще, за да ги подкрепим. Президентът Вербек също подчерта, че декларацията потвърждава решителната подкрепа на Конгреса за суверенитета, политическата независимост и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници.

Дебатът беше предшестван от видеообръщение от украинския комисар по правата на човека Дмитро Лубинец. „Солидарността на нашите партньори укрепва устойчивостта на нашата съпротива срещу агресора и твърдата ни увереност в победата“, подчерта той, говорейки за тежката хуманитарна ситуация в Украйна. Той подчерта и важността на механизмите за защита правата на гражданите на местно ниво.

По време на дебата членовете на Конгреса подкрепиха създаването на специален международен трибунал за престъпната агресия срещу Украйна и създаването на международен механизъм за обезщетяване срещи нанесените вреди, понесени щети и загуби. С приетата декларация, членовете на Конгреса също посочват, че децентрализацията на Украйна и реформата на местното самоуправление значително ще допринесат за нейната устойчивост на местно и регионално равнище. Това предполага и продължаването на процеса на реформи по време на следвоенното възстановяване с цел по-нататъшно задълбочаване на местната и регионалната демокрация.

През първия ден членовете приеха и доклада относно повторните избори за регионални и областни съвети в Берлин, Германия. След дискусията по-рано в рамките на Комисията по мониторинг, изказванията на членовете бяха съсредоточени върху темата за въвеждане на възможност Конгресът да извършва мониторинг на изборния процес в съответната страна по своя инициатива, а не по изрична покана. Това бе и основното послание към държавите членки на Съвета на Европа. Повдигнат бе и въпросът за укрепване на регулаторната рамка, гарантираща прозрачност и отчетност на финансирането на кампаниите и партиите, по-специално относно въвеждането на таван на разходите и по-нисък праг за оповестяване на даренията.

Вторият ден от 44-та сесия на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа започна със заседания на двете Камари – на местните власти и на регионите. Българската делегация е представена само в Камарата на местните власти, отчитайки наличието само на едно ниво местно самоуправление в България. Делегатите обсъдиха и приеха доклада за наблюдение на местните избори в Словения, проведени на 20 ноември 2022.

Като цяло докладът е положителен, отчитайки високо ниво на доверие в изборния процес, въпреки няколкото избори, които са проведени през 2022 г. Кампанията е била съсредоточена главно върху местни проблеми и конкурентоспособността, с изключение на около 50 общини, където действащите кметове се кандидатираха без опозиция. Сред въпросите, по които се препоръчват подобрения са уеднаквяването на процедурите по отношение на броя на избирателите, регистрирани в избирателна секция; запечатването и идентифицирането на избирателните урни; укрепване на регулаторната рамка за финансиране на кампании и партии и въвеждане на разпоредби за улесняване на участието на жените в кметските надпревари. Интересна е препоръката на Конгреса, предлагаща да се обмисли въвеждането на максимален брой мандати за кметовете тъй като в около една четвърт от общините е имало само по един кандидат и почти всички действащи кметове са преизбрани. С въвеждането на определени ограничения се цели балансиране на ползите от мандата, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция за всички кандидати, включително младежите и жените.

Камарата на местните власти проведе и дискусия по темата за преките избори за кметове. Тримата основни говорители – кметовете на Харлем, Нидерландия, Ливърпул, Великобритания и Миконос, Гърция - разказаха за опита в отделните страни и съществуващите изборни системи.

В представянето си кметът на Харлем Marianne SCHUURMANS-WIJDEVEN сподели, че системата в Нидерландия макар и критикувана в скорошен доклад на Конгреса функционира добре, при пълна прозрачност и отчетност. Тя подчерта, че макар да не са изборни лица, кметовете в Нидерландия са обект на най-високото ниво доверие от гражданите. В Нидерландия кметът се избира или освобождава от общинския съвет, като кандидатът не принадлежи към определена политическа партия. Висшият орган в общината е общинският съвет и кметът се отчита за дейността си пред него.

Кметът на Ливърпул, Великобритания, Joanne ANDERSON е първата чернокожа жена избрана пряко от гражданите за кмет. Моделът за пряк избор в Ливърпул е в сила от 2012 г., когато общинският съвет взима решение да прекрати практиката с провеждане на местни референдуми. Г-жа Anderson е вторият пряко избран кмет и е на тази позиция от май 2021 с 4-годишен мандат. В изказването си тя подчерта, че изборната позиция от нейна гледна точка дава по-голяма стабилност на фигурата на кмета.

Членовете на Камарата проведоха и обсъждане по темата за ангажирането на младежи на местно ниво и как това укрепва демокрацията.

Преди сесия на Конгреса делегацията се срещна и с Постоянния представител на Република България към Съвета на Европа – Мария Спасова. Бяха обсъдени въпроси, свързани с мисиите на Европейски комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание (КПИ). По информация от г-жа Спасова в България в следващите дни предстои нова мисия, което бе потвърдено от кмета на Каварна и Русе. Ще бъдат извършени посещения и проверки в социални институции за лица с психични разстройства и умствена изостаналост. Разисквана бе темата за липсата на координация между отделните нива на управление при подобни мисии и възможните причини за негативните заключения на експертите от КПИ.