
На 4 юли в Страсбург се проведе заседание на Комисията по управление на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа. В него дистанционно се включиха и кметовете на общините Пловдив и Русе – Здравко Димитров и Пенчо Милков.
Комисията избра своя 5-ти заместник-председател и прие три доклада с резолюции и препоръки към тях:
- Интелигентите градове и региони: управление, основано на правата на човека;
- Речта на омразата и фалшивите новини: въздействие върху местните и регионалните изборни представители;
- Регионалните идентичности: насърчаване на диалога и многообразието в единството.
На заседанието беше обсъдено преразглеждането на Европейската градска харта II и сътрудничеството с Европейския комитет по демокрация и управление (CDDG). Генералният секретар на Съвета на Европа Андреас Киефер представи информация за подготовката за предстоящата 43-та пленарна сесия от 25 до 27 октомври, изборите за нов генерален секретар на Конгреса, наблюдението на предстоящите местни и регионални избори и мониторингови посещения за спазване на принципите на местната и регионална демокрация в държавите-членки. Той съобщи, че е създадена група на високо ниво по въпросите за войната в Украйна.
Членовете на комисията обсъдиха и приеха работния си план за периода 2022 – 2023 г.
Интелигентите градове и региони: управление, основано на правата на човека
Комисията прие преразгледаните референтните условия, които отразяват новите приоритети на Конгреса (2021 – 2026 г.) и разширяват обхвата на доклада за управление на интелигенти градове и региони с включване на регионалното измерение. Преразгледаната структура на доклада бе обсъдена на заседанието на Комисията на 19 ноември 2021 г., като в допълнение към лостовете на интелигентите градове и региони, цифровизацията следва да ангажира всички заинтересовани страни, вкл. гражданското общество, за да се подобри благосъстоянието на хората и да се изградят приобщаващи и устойчиви общности.
Градовете и регионите се призовават да ръководят проактивно политиките и да насърчават иновациите, отговарящи на нуждите на общността с ангажимент към правата на човека, демокрацията и устойчивото развитие. Подчертава се значението на преодоляването на цифровото разделение, особено в селските общности и маргинализираните групи, предоставяне на свободен достъп до интернет и насърчаване на цифровата грамотност. Другият акцент в доклада е спазването на неприкосновеността на личния живот и осигуряването на адекватен публичен надзор над цифровите технологии. Членовете на комисията приеха проектопрепоръка и резолюция, които ще бъдат внесени за разглеждане на 43-та сесия на Конгреса през октомври т.г..
Речта на омразата и фалшивите новини: въздействие върху местните и регионалните изборни представители
В доклада се изтъква, че фалшивите новини и речта на омразата могат да имат силни ефекти върху нашите демокрации и политическия живот, особено в периоди на избори или референдуми. Много местни изборни представители са били обект на онлайн заплахи и опити за сплашване, напр. кметът на холандския град Харлем и бивш член на Конгреса Жос Виинен. В някои случаи се стига и до физическа агресия – напр. към кмета на Кьолн (Германия) Хенриет Рекер, и убийството на кмета на Гданск (Полша) Павелов Адамович.
Онлайн речта на омразата и фалшивите новини не могат да се приемат лекомислено и изискват адекватни средства за защита, вкл. на местно и регионално ниво. Проектодокладът се основава на резултатите от междууниверситетски изследователски проект Counterfake (Борба с фалшивите новини и речта на омразата в общините и регионите), на дебата на Конгреса ,,Как да се защити местната демокрация пред лицето на фалшивите новини и речта на омразата‘‘, на дебатите по време на 41-вата сесия през октомври 2021 г., както и дебатите за натиска върху кметовете от 2018 г., 2019 г. и 2022 г.
Регионалните идентичности: насърчаване на диалога и многообразието в единството
Докладът разглежда средствата и инструментите за насърчаване и гарантиране на регионалните идентичности. В него се обсъждат механизми, които подобряват диалога, подпомагат изграждането на консенсус и насърчават разбирателството. Бившият председател на Комитета на регионите Карл-Хайнц Ламберц подчерта, че в доклада се проучват правните задължения по отношение на регионалните идентичности и се предлагат механизми за справяне с евентуални напрежения. Многообразието на държавите-членки –свързано с езика, религията, културата, социално-икономическите особености или географията – са богатство и следва да се разбират и приемат от държавите. Докладът представя въведение в концепцията за регионална идентичност и изследва зачитането на правните задължения в областта. Той представя и общ преглед на механизми за потушаване на напрежение при възникнали конфликти – институционални рамки за диалог, медиация и посредничество при териториални промени, както и механизмите, насърчаващи единството в многообразието.
Преразглеждане на ,,Европейската градска Харта II – манифест за нова урбанистика“
Първата Европейска градска харта, приета от Конгреса през 1992 г., бе реална стъпка и ключов етап в признаване на градското измерение в развитието на съвременните общества. „Европейската градска харта II – Манифест за нова урбанистика“, приета през май 2008 г., допълва и актуализира първоначалния принос на Конгреса и предлага нов подход към градския живот, като приканва европейските държави да изградят устойчиви градове и общества. Оттогава градският живот преминава през поредица от трансформации, свързани с бързото навлизане на изкуствения интелект и развитието на интелигентни градове, но и чрез промени и адаптации, продиктувани от пандемията Сovid 19 и глобалните климатични проблеми.
Актуализацията на Европейската градска харта в светлината на новите предизвикателства има специален резонанс с много други теми, обхванати от Конгреса, свързани с градския живот в Европа.