Доклад на Европейската комисия за приноса на Европейския социален фонд в периода 2014-2018 г.

09.02.2021

134

Доклад на Европейската комисия оценява приноса на Европейския социален фонд (ЕСФ)  в периода 2014-2018 г. за подкрепа на политиките свързани със заетостта, мобилността на работната сила, социалното включване, образованието и обучението. Целта е освен оценка на приноса на ЕСФ за програмен период 2014-2020, така и формулирането на изводи за целесъобразността на инвестициите по ЕСФ+ за програмен период 2021-2027.

ЕСФ е един от 5-те Европейски структурни и инвестиционни фондове, като инвестициите по него допринасят за реализацията на 4 от 11 тематични цели за програмен период 2014-2020. Общият му бюджет е 121 млрд. евро, от които приносът на ЕС е 84 млрд. евро. През програмен период 2014-2020, общо 187 оперативни програми в ЕС са подкрепени от фонда, от които 92 са многофондовите.

Подкрепата за заетостта и мобилността на работната сила:

Една от основните цели на Стратегията „Европа 2020“, е увеличаването на заетостта на хората на възраст от 20 до 64 години с най-малко 75% до 2020 г.  Данните показват, че в периода 2014 г. и 2018 г. заетостта в ЕС се увеличава с 4% и достига 73.2%. В периода се увеличава със 7% и младежката заетост. Въпреки това са налице големи разлики в заетостта между държавите-членки, както и между възрастовите групи и половете.

През 2018 г. заетостта е под 70% в Белгия, Гърция, Испания, Хърватия, Италия и Румъния, но близо 80% или повече в Чехия, Германия, Естония, Холандия и Швеция. Разликата в равнището на заетост между мъжете и жените е почти 12%. Основната причина е високият дял на неактивните жени – 27.6% срещу 15.7% при мъжете. Степента на заетост варира и според възрастта. Най-висок процент е заетостта във възрастовата група от 40 до 44 г.-83.1% през 2018 г., като с нарастването на възрастта, заетостта спада.

Между 2014 г. и 2018 г. делът на гражданите от други страни на ЕС в общата заетост се увеличава от 7.1% на 8.3%. И тук са налице много големи разлики между държавите-членки. В Люксембург над половината от заетите са граждани на други държави от ЕС, докато в България, Хърватия, Литва, Полша, Словакия и Румъния, делът им е под 1%.  

Подкрепата от ЕСФ за заетостта и трудовата мобилност, се предоставя чрез 151 оперативни програми във всички държави-членки. Общият бюджет на тези програми е 32.1 млрд. евро, равняващ се на 26% от общия бюджет на ЕСФ за периода 2014-2020.

Най-забележителният резултат постигнат чрез ЕСФ е 1.6 млн. души включени в заетост след 6 месечна подкрепа. Участниците в подкрепените от фонда мерки  информират и че са повишили самочувствието и мотивацията си. Голямата част от тях отбелязват, че обученията по основни умения (90%) са много полезни за насърчаване на социалното приобщаване и за борба с бедността и дискриминацията.

Подкрепата за социално включване:

Делът на хората в ЕС, страдащи от тежки материални и социални лишения, намалява между 2014 г. и 2018 г. от 8.9% на 5.9%.

Въпреки че през 2016 г. 86.3% от децата от 3 г. до минималната задължителна училищна възраст получават формално образование и грижи в ранна детска възраст, коефициентът им варира значително в различните страни - от 51.3% в Хърватия до 98.6% в Белгия.

Направлението се финансира от 145 оперативни програми във всички държави-членки и региони. Бюджетът им е около 31.3 млрд. евро - около една четвърт от общото финансиране по ЕСФ. Заделените от държавите –членки средства, варират значително - от 8 млн. евро в Люксембург до 4 млрд. евро в Германия. 14 държави-членки инвестират и средства в направлението по линия на подхода ВОМР.

Подкрепата за образованието и обучението:

Процентът на преждевременно напусналите образование и обучение, една от основните цели на „Европа 2020“, намалява от 11.9% през 2013 г. на 10.6% през 2018 г., въпреки че все още не е достигната целта на ЕС за 2020 г. -под 10%. Няколко държави-членки, все още не постигат целта на ЕС - България, Дания, Германия, Естония, Унгария и Румъния.

Делът на хората с висше образование, отбеляза стабилен растеж, от 37.1% през 2013 г. до 40.7% през 2018 г. Приблизително две трети от държавите-членки (18 от 28) постигат целта на ЕС до 2018 г. Все още има няколко държави, в които са необходими допълнителни усилия за постигане на националните им цели, като: България, Германия, Хърватия, Унгария, Малта, Португалия и Румъния.

Участието на възрастните в обучения също нараства, достигайки 10.1% при мъжете и 12.1% за жените през 2018 г.

Общо планираните средства в това направление са приблизително 39.2 млрд. евро, равняващи се на 32% от ЕСФ. И тук заделените от държавите-членки средства варират значително - от 5 472 млн. евро в Италия до 8 млн. евро в Люксембург и нула в Холандия.

Резултатите:

 

  • Общо 22 млн. души включени във финансирани от ЕСФ инициативи, като 52% от тях са жени;
  • Около 2.3 млн. души са започнали работа;
  • 3 млн. души са получили квалификация.
  • Ефективност: Има големи разлики в резултатите на държавите-членки, оперативните програми и инвестиционните приоритети. Капацитетът за реализиране на операции подкрепени от ЕСФ остава ограничение в някои страни, особено в по-слабо развитите региони. ЕСФ има ясен положителен принос за постигането на целите на ЕС 2020, свързани със заетостта и трудовата мобилност, социалното приобщаване и образованието, както от микро-, така и от макро гледна точка. Съществува значителен потенциал за дългосрочно въздействие на подкрепата от ЕСФ, както на системно ниво, така и чрез устойчиви иновационни мерки. Най-важният фактор, възпрепятстващ ефективността, е недостатъчният административен капацитет;
  • Ефикасност: Анализите на разходите и ползите, направени за социално приобщаване и подкрепа за образование и обучение, показват положителна възвръщаемост, особено при активното включване, преждевременното напускане на образователната система и висшето образование. Като цяло действителната и възприеманата административна тежест, включително увеличената административна тежест на национално ниво, водят до закъснения и засягат ефикасността на разходите. Качественият анализ показа, че факторите, които могат да насърчат ефикасността, включват използването на по-широки партньорства и опциите за опростени разходи;
  • Добавена стойност: Като цяло подкрепата на ЕСФ има ясна добавена стойност. Операциите по ЕСФ допринасят значително за живота на много хора в целия ЕС. Има данни и за устойчиви дългосрочни ефекти върху институциите, процесите и политиките. Освен това операциите по ЕСФ подкрепят трансфера на идеи и въвеждането на иновации и структурни реформи.

Основните констатации и препоръките за програмен период 2021-2027:

  • В резултат на забавяния в стартирането на операциите по ЕСФ, финансовото изпълнение е със 7% по-ниско в сравнение със същия период от програмен период 2007-2013;
  • Към края на 2018 г. договарянето е на 70% от планирания по ЕСФ бюджет, а плащанията са от 27% от същия;
  • Стратегиите на програмите по ЕСФ+ за периода 2021-2027, следва да бъдат интегрирани в национални (или регионални) планове;
  • Институционалният капацитет на всички нива и изисквания за получаването на подкрепа са свързани и оказват силно влияние върху ефективността. Управляващите органи трябва да координират процеса, да включват в него местните и регионалните власти и ключови партньори като НПО, организации на гражданското общество и социални партньори;
  • Необходими са силни партньорства между управляващите органи и заинтересованите страни;
  • Дизайна на операциите трябва да се основава на нуждите на целевите групи;
  • Действията, подкрепяни от ЕСФ, водят и до други промени извън заетостта и преквалификацията, като същите трябва да се покажат;
  • Трябва да се направи повече за промотирането и по-добрата видимост на подкрепата от ЕСФ.