Управление на отпадъците

Пропуски в закони и наредби могат да спънат коректното изчисляване и събирането на таксата, която граждани и бизнес плащат за събирането и обработката на боклука. От 1 януари 2025 г. тя вече трябва да се изчислява на принципа "замърсителят плаща". Вариантите за пресмятането са няколко, а в момента общините правят проучвания и изчисления кой точно да приложат, коментира в обширна публикация електронното издание „Медиапул“.

Правилното изчисление е важно, тъй като това от една страна е най-голямото плащане на гражданите към общината. Докато при данък сгради могат да се прилагат сериозни отстъпки за първо жилище, то при такса смет такива почти няма. Освен това плащането за събирането и обработката на отпадъците е основно перо в собствените приходи на общините - за 2023 г. планираните постъпления са били над 780 млн. лева.

Според Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) обаче съществуват редица проблеми пред прилагането на таксата от 1 януари. Затова то ще настоява за нормативни промени, които да позволят събирането на такса смет и след 1 януари 2025 г., ако новият начин на определянето ѝ по някаква причина не влезе в сила навреме. Не е ясно дали и кога те ще се случат при задаващите се поредни предсрочни избори.

В момента таксата масово се изчислява като промил от данъчната оценка на имота. В близо 180 общини и към момента за бизнеса има възможност за плащане на съд за отпадъци.

"Принципът "замърсителят плаща" означава, че този, който произвежда отпадък, трябва да плати за неговото обезвреждане. Ако отпадъкът може да бъде оползотворен - повторно използван или рециклиран, за него не се дължи такса. Колкото по-голяма част от отпадъка се оползотворява, толкова по-малко такси се плащат за неговото обезвреждане. Това е усилие, което трябва да положи цялото общество, а към момента общините са сами в този процес", коментира за Mediapool изпълнителният директор на сдружението на общините Силвия Георгиева. Допълни, че заради това е важно да се насърчава разделното събиране, а системите с цветните контейнери да бъдат подобрени, за да може в общите кофи боклукът, за който отговаря общината, да е по-малко.

Общините могат да използват три начина за изчисляването на таксата за всеки човек.

Единият е според торби, които домакинствата купуват и цената им всъщност е таксата за отпадъците.

Вторият - чрез съдове за изхвърляне на отпадъците, които се ползват от една къща или блок, а след това количеството се разделя на броя на хората, които ги ползват.

Третият вариант е плащане на човек чрез средно изчисление на разхода за боклука, генериран от един жител на общината.

"Готвим се интензивно от една година за 1 януари 2025 г., но към момента държавата е изцяло встрани от този процес. Тя е заета да се занимава със себе си. През последните четири години трудно се подреждат централни правителства, парламентите са кратки, а това е задача за цялата държава и общество, а не само на общините", коментира Силвия Георгиева.

Тя допълни, че реформата с такса смет не е еднократен акт, а процес, който може да изисква промяна на местата или броя на контейнерите, на честотата на извозване. Нужно е и разширяване на системата с цветните контейнери за разделно събиране.

Според анализа на общините, посочва „Медиапул“, основният проблем пред ефективното въвеждане на новата такса смет се оказва информацията за адресната регистрация. Тези данни реално са нужни при изчисляването на таксата, по който и да е от трите начина.

"В момента нямаме автоматизирани обмени, както помежду си, така и с регистрите на държавата. Това не изисква толкова законодателна промяна, а осигуряване на безплатен, автоматизиран достъп на общините до регистрите на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" (ГРАО), на Националната агенция за приходите (НАП) и на Националния статистически институт (НСИ). Там се събират огромни количества данни, които ние трябва да ползваме, за да идентифицираме имотите и връзката на всяко лице със съответния имот", каза Силвия Георгиев.

Целта е да има максимално точни данни за регистрациите по настоящ адрес на хората, както и за броя на работещите във фирмите, за да може правилно да се изчисли така смет за всеки имот.

Дори и при такъв достъп обаче остава въпросът колко точни ще са данните. По думите на Силвия Георгиева в момента съвпадението между различните регистри е едва 30-40%.

"Спешно трябва да обсъдим с държавата пакет от законови промени, които според нас трябва да се случат. Трябва да се подобрят разпоредбите за настоящ и постоянен адрес. Съгласно законодателството ползватели на услугите по сметосъбиране и почистване са хората с настоящ адрес в съответния имот. Системата за регистрация обаче трябва да се модернизира", коментира директорът на НСОРБ. Тя добави, че е нужно и облекчаване на процедурите по дерегистрация.

Така в момента, ако собственик дава имота си под наем и наемателите имат регистрация по настоящ адрес в него, при прекратяване на договора за наем те трябва сами да се дерегистрират от имота. Собственикът няма право да го направи и не може да направи нищо, ако бившите наематели не желаят да съдействат. "Тази архаична система трябва да бъде реформирана", коментира Силвия Георгиева.

От НСОРБ смятат, че има нужда и от промени в Закона за етажната собственост, за да може местните власти да ползват регистрите на живеещите, които правят домоуправителите. Целта е те да се използват за засичане на информацията за регистрираните в даден имот. От Столичната община например разчитат именно на тези регистри, за да засичат реално живеещите в даден апартамент.

Според местните власти трябва и промяна в Закона за местните данъци и такси, за да може да се предвиди какво се случва след 1 януари 2025 г. в общините, в които новата такса смет не е приета по една или друга причина - няма мнозинство в общинския съвет ли пък наредбата за размера ѝ се обжалва. По закон общините трябва да определят таксата за битовите отпадъци за следващата година най-късно до 31 декември на предходната. Според настоящите текстове, ако това не се случи, се прилага ставката от предходната година - такъв е случаят в София за последните две години.

"Няма опция какво става, ако към 31 декември няма приета наредба на общинския съвет или тя е обжалвана. Тогава оставаме в ситуация да бъдем без приходи, защото няма как да изчисляваме такса смет. Нужен е законодателен текст, който да урежда този въпрос, за да не останем без приходи", коментира Силвия Георгиева.

Именно това е и най-големият проблем пред действителното въвеждане на таксата на принципа "Замърсителят плаща" - общини да останат без приходи, а от там и без пари да плащат за събирането, извозването и оползотворяването на отпадъците..

Заради тези проблеми от НСОРБ искат "плавен преход от няколко години" към новата такса смет. "Необходимо ни е време, за да обезпечим финансово, информационно и комуникационно целия процес. Да бъдат направени законодателни промени, които да ни гарантират приходи през следващата година, и други, които да ни помогнат да набираме лесно необходимите ни данни, за да правим коректни изчисления. Под плавно разбираме да работим партньорски с държавата по всички системи, които да бъдат реорганизирани и да имаме опция в закона, където не е приета наредбата, да можем да събираме до размера на таксата от предишната година", обясни Силвия Георгиева.

Цялата разработка по темата четете ТУК.