×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Новини Новини

Общините днес

Начало | Общините днес | Велико Търново да бъде вписан в Конституцията на България като историческа и духовна столица

Велико Търново да бъде вписан в Конституцията на България като историческа и духовна столица

25.09.2022
Велико Търново да бъде вписан в Конституцията на България като историческа и духовна столица
Източник: община Велико Търново

В българската Конституция да бъде записана разпоредба, която изрично предвижда, че историческа и духовна столица на България е Велико Търново, а нормативно да бъдат определени административни, процедурни и бюджетни правила за нейното прилагане - тази идея беше подкрепена от участниците в национална кръгла маса, проведена във Велико Търново. Форумът бе един от акцентите в честванията на Деня на Независимостта.

Идеята лансираха изявени общественици и историци през 2019-а година, а първата крача бе приемането на акт на Народното събрание, с който Велико Търново бе обявен за историческа и духовна столица на България

По време на форума историците проф. д-р Пламен Павлов, проф. д-р Милко Палангурски и проф. д-р Петко Петков представиха трансформациите на идея за Търново като столица на България през различните исторически епохи. В тяхна подкрепа се изказа и д-р Николаос Мердзимекис  от Министерство на културата на Гърция.

Обособяването на Велико Търново за втора столица би се изпълнило със смисъл, ако поне две или повече от големите държавни институции намерят седалище тук. Конституционният съд е една от тези институции, каза проф. Борис Велчев и даде за пример конституционните съдилища в редица държави, които са извън административните столици на държавите. Своята подкрепа към тезата изказаха юристът проф. д-р Атанас Семов, председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев и Симеон Сакскобургготски – премиер в мандат 2001-2005.

Кметът на Велико Търново Даниел Панов подчерта при откриването на конференцията, че инициативата е на Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на България“, а през 2023 г., когато се отбелязват 115 години от обявяване на Независимостта на България, голяма част от събитията ще са посветени именно на статута на Старата столица.

Проф. Петко Петков припомни неоспоримия, според историческите документи факт, че от 22 март 1879 г. по предложение на Драган Цанков и като конституционен текст  решение, вписано в протокола на Учредителното събрание, е Търново да бъде определено за  историческа столица на страната ни.

Велико Търново е единствената възможна духовна престолнина на България, заяви категорично д-р Николаос Мердзимекис, представител на Министерство на културата на Р Гърция, който представи ролята на града в историческите и дипломатически отношения на Балканския полуостров. Той припомни, че 1375 г. е знаменателна в историята на източното славянско православие и  бележи връхната точка и утвърждаването на търновската духовна доминация в славянския свят.

Велико Търново е огромно богатство в европейски и световен мащаб. Няма град с толкова културно-исторически обекти. Той е вечен паметник на българската държавност. Но всичко това е огромно бреме и отговорност. Няма Община, която да е в състояние да поддържа такова богатство, сподели по време на дискусията заместник-кметът на община Велико Търново Нейко Генчев и припомни, че всички най-мащабни дейности в града са се случвали след държавна намеса и специално отношение като създаденият през 1965 г. Общонароден комитет за развитие на Велико Търново.

Най-наболелите проблеми пред опазване на недвижимите културни ценности в стария град, които са 680, представи главният архитект на Велико Търново Николай Малаков. Дейностите по запазването им задължително подлежат на централизирано съгласуване с Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата, като включват дори текущите ремонти по поддръжка на сградите. Тежката и бавна процедура води често до незаконни действия от страна на собствениците. С нашите предложения целим част от тези процедури да се извършват на местно ниво, а някои съгласувания на паметници с по-ниско значение да се извършват от звено, позиционирано във Велико Търново, посочи арх. Малаков.

Той припомни, че лошото стопанисване на сградния фонд в  някои от европейските държави дори е криминализирано. Необходима е приложима процедура държавата и общините да могат да отчуждават изоставени и рушащи се недвижими културни ценности, да има програма на МК за целева финансова подкрепа на собственици на недвижими културни ценности. Всичко това изисква специфични решения и специален статут на Велико Търново като град,  съхранил историята и идентичността, категоричен бе арх. Малаков.

Проф. дюн Борис Велчев - съдия в Конституционния съд на България 2012 г. и председател на Конституционния съд 2015 г. -2021 г., припомни , че именно той, по време на националните чествания за 140 години от приемане на Търновската конституция, предложи на президента Румен Радев да бъде направено допълнение в Глава 10 в Конституцията на България, в която да бъде включен текст за реалното място на Велико Търново като историческа и духовна столица. „И тогава, и сега си давам сметка, че това е един протоколен акт, който, ако остане само на думи, постепенно ще се износи. Вписването на статута в Конституцията е справедливо и необходимо,  заслужено е написването на втори текст,  който да казва, че статутът се урежда със специален закон, поставящ Велико Търново в положение, различно от останалите градове. Но и това не е достатъчно“ - посочи проф. Велчев.

Акцент на националната дискусия беше емоционалното слово на чл.-кор. проф. дюн Атанас Семов - съдия в Конституционния съд на България.

„Аз категорично подкрепям идеята за вписването на статута на  Велико Търново в Конституцията, защото това културно-историческо богатство  трябва да се опазва с национални усилия, а не голяма част от него да бъде оставено на усилията само на Общината“ - посочи той.  Проф. Семов изтъкна, че „правната норма е важна, но по-важна от всяка норма е мукаетът  - съчетание на можене и воля – можене да направиш нещо и воля наистина да го направиш. Съчетание на чалъм и хатър, на смисъл и мъжество. Затова, когато казвам, че България има потребност Търново да е велико, мисля преди всичко за истинския търновски мукаетлък. За онова съчетание на горд болярски дух, старопрестолна извисеност и възрожденска духовност, с трудолюбие и лично пряко участие, което вие, търновци, сте показали неведнъж“ -  каза проф. Атанас Семов. „Тъй като силно обичам Велико Търново и смятам, че обич без честност няма, ще го кажа направо. Трета година идеята за Велико Търново като духовна и историческа столица се развива от шепа хора. И все още й  липсват мащабност и порив“ - допълни проф. Семов.

„Да е историческа и духовна столица на България, за Велико Търново няма смисъл да е нито протоколна титла, нито закичено на ревера на и без това изключително красивия град, тенекиено отличие, нито изкуствен, поради това евтин повод за гордост. Налице са много предпоставки Велико Търново да стане вторият по важност град в България. Не непременно  по големина, нито на население, нито по икономика. А по своята роля в живота на Родината. Да стане град - мост за добро развитие. На първо място със силна законност. Днес тук се чуха силни и мъдри слова за историята и богатствата на старопрестолния град. И съм убеден, че именно от тук трябва да тръгне възстановяването на същинския конституционализъм. Не само, като се премести седалището на Конституционния съд по модела на редица други държави, а заради изключителния дух на Търновската конституция, която е смятана за най-демократична за своето време в света. На второ място, със силна държавна и общинска подкрепа за образованието и културата.

Къде другаде, ако не във Велико Търново да се направи Институт за опазване на националната памет, Национално училище за традиции, култура и културен туризъм, Факултет за културно-историческото наследство? Къде другаде има по-подходящи хора за всичко това?“ – обърна се към аудиторията и обществеността конституционният съдия проф. Атанас Семов.

С приветствие към участниците в Кръглата маса се обърна и Симеон Сакскобурготски, министър-председател на България 2001-2005 година. „С голям интерес изслушах всички изказвания особено съм впечатлен от думите на проф. Атанас Семов. Гордея се с това, че съм внук на цар Фердинанд, гордея се, че носих титлата княз Търновски. Подкрепям изцяло идеята за правен статут на Велико Търново като историческа и духовна столица, както и това важни държавни институции да имат седалище тук. Този статут не трябва да има само символно значение, а с общи усилия идеята да бъде реализирана административно“ -  каза Симеон Сакскобурготски.

Край на форума сложи адвокат Йордан Цветанов, председател на Управителния съвет на Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на България“. Той благодари на всички за участието.

„Когато се роди идеята за статута на Велико Търново, много хора определиха начинанието като лудост, но тя вече е факт. Вероятно и промяната в Конституцията звучи нереално за някои, но аз съм убеден, че с общи усилия  и това ще се случи“ -  каза адвокат Йордан Цветанов – председател на УС на Сдружение „Велико Търново – историческа и духовна столица на Бългаия“ и се обърна към бъдещите народни представители от всички политически сили да се обединят и да подкрепят инициативата.