Facebook
Вход
5
Ученически конкурс "Живо ли е словото на Бенковски" дава начало на събитието от 15:00 часа в къщата-музей "Георги Бенковски". В 18:00 ч. на откритата сцена на старото училище започва концерт на Представителния ансамбъл на въоръжените сили, а от 20:00 часа пред паметника на революционера ще се състои тържествена програма на военни духови оркестри. Кулминацията на вечерта ще бъде 12-минутният светлинен спектакъл "Князът Бенковски", който ще завърши с празнична заря. Програмата продължава и на 22 септември, когато преди обяд на площад "20 април" ще премине парад на военните униформи "България през вековете".
Вечерта в читалищния салон е премиерата на филма "Записки по едно предателство" на режисьора проф. Георги Дюлгеров. В събота отново в културната институция ще се излъчи документалният филм "Князът".
Тържествата се провеждат под патронажа на президента Румен Радев.
"Името Георги Бенковски не е просто случайност. То принадлежи на един полски патриот, заточен от руското правителство на остров Сахалин. Този поляк сполучил да избяга от каторгите и стъпил в Япония. Френският посланик в Едо го взел под своя защита, защото французите и до днес не са отказали още да дават своето покровителство на нещастните поляци. Той дал на поляка френски паспорт, в който се бележело и името му – Антон Бенковски, за да се върне с него в Европа. Антон Бенковски си избрал за местожителство Турция, така също гореща покровителка на неговите съотечественици, и тръгнал за Цариград. В паспорта му се говорело открито, че той е полски емигрант. Когато пристигнал в Диарбекир, срещнал се случайно със Стояна Заимова, познат вече на читателите. Тоя последният, така също заточеник от турското правителство, бил турил вече намерение да избяга. Като си разправил хала на А. Бенковски, предложил му, ако желае, да отстъпи нему френският паспорт, а той да си извади турско тескере. А. Бенковски склонил и продал паспорта на Заимова за 5 лири. С тоя паспорт Заимов сполучил да избяга в Румъния през 1875 година. Когато нашият Бенковски тръгвал за Цариград през същата година, за да го пали, както споменах вече по-горе, то Заимов му дал паспорта на А. Бенковски, и така нашият Гаврил Хлътев бил принуден да замести своята българска фамилия с поляшка.“ - Захари Стоянов
