
Момчилград е сред 55 общини, избрани в допитване за изготвяне на проектонаредба за производство на домашни храни. Инициативата е на земеделското министерство, а целта е да се регламентират хранителни продукти, приготвени в домашни условия, съобщават от пресцентъра на общинската администрация. Оттам допълват, че според експертите няма официална статистика на този пазар, защото в момента той е в сферата на сивата икономика. Предположенията са, че близо една четвърт от населението произвежда в домашни условия на храни и хората имат интерес да предложат своята продукция на пазара.
"Неслучайно Момчилград е сред избраните общини. Районът ни е известен със специфични храни, чието производство няма как да стане серийно или поне няма как вкусът им да е същият като домашния", коментира ресорният заместник-кмет Гюлюзар Исмаил. Като примери за продукти, които могат да бъдат обхванати от наредбата, тя посочи домашните трахана, юфка, къпана баница, баклава и други характерни за региона. Според Гюлюзар Исмаил приемането на наредба за домашните храни ще допринесе за развитието на туризма в общината, а в същото време ще бъде възможност за жителите ѝ да си осигурят допълнителни доходи.
На 11 декември 2019 г. Европейската комисия (ЕК) оповести идеята си за т.нар. Европейски зелен пакт, станал известен като Европейска зелена сделка (European Green Deal) https://ec.europa.eu/info/strategy/priorities-2019-2024/european-green-deal_en. Един от елементите на Зелената сделка е Стратегията „От фермата до трапезата“. Тя обръща внимание на повишеното търсене на здравословни и екологосъобразни храни и цели да предложи на потребителите полезна храна на приемливи цени.
Вместо да пренебрегваме местните производители на хранителни продукти, доставките на храни трябва да се съсредоточат върху устойчивата местна храна, така че дребните производители да снабдяват своите местни общности, вместо да бъдат притискани от веригите на световното предлагане, които са с промишлени измерения, препоръчва ЕК.
Връщането към местното ниво в начина, по който произвеждаме, прерботваме и разпределяме храната, може да помогне за промяна в икономиката ни, така че тя да се справя с проблемите на изменението на климата и изчезването на биоразнообразието, както и покачващите се нива на социално и икономическо неравенство. Нашите хранителни системи могат да подкрепят местните икономики и хората, ако ги използваме, за да създадем една по-екологична и по-справедлива икономика, да укрепим местния бизнес, да засилим социалното сближаване, да създадем висококвалифицирани работни места и да подкрепим занаятчийството.
Късите вериги на доставките на местните пазари доказано повишават доходите на производителите, дават по-голяма автономия на земеделските производители, и укрепват местните икономики чрез повече подкрепа за малките предприятия. Това може да подобри жизнеспособността на малките стопанства, да намали въглеродните емисии от разпределяне на храна и да засили продоволствената сигурност на домакинствата като дава достъп до добра и здравословна храна и на хората с ниски доходи.