Общините днес

Музей на тютюна разказва за един от основните поминъци в община Ардино в близкото минало. Разположен на площ от над 300 кв.м.,той бе официално открит като част от програмата на третото издание на „Дните на Ардино“ 2023г.  Кметът на Община Ардино инж. Изет Шабан преряза лентата заедно с председателя на Общинския съвет Сезгин Байрям, главния уредник на Общинския музей Танер Чобанов, председателя на Сдружението за култура  и сътрудничество „Егридерелилер“ (Ардинци) в Бурса Юксел Юртсевер  и бившия началник на Клона на „Тютюнева промишленост“ в Ардино Петър Ангелов.

„В герба на Община Ардино има два символа, единият е Дяволският мост, а другият е тютюнът. Това само по себе си говори много, защото нашите предшектвеници, когато са разработвали този герб, не случайно са се спрели на тези два елемента. Тютюнът е бил основен поминък на хората в този край в продължение на 150 години. Аз лично съм израснал по тютюневите ниви в родното ми село Русалско. Тютюнът може би е най-трудната култура за обработване. Цели 9 месеца хората са ангажирани с неговото отглеждане. Тютюнът е трудоемка култура, особено тук в нашия район, почти недостъпен за механизация. Това, което направихме, ще бъде от значение и за идните поколения, защото това е памет за вековния поминък на предците ни. Това не трябва да се забравя. Знаете, какво се случва през последните десетилетия в световен мащаб. Светът вече има нов поглед върху темата за здравето на човека, забраните за тютюнопушене ограничават потреблението на тютюна. Днес единици семейства отглеждат тютюн. Днешните и идните поколения ще знаят и ще имат представа за него чрез този наш музей“, заяви Изет Шабан.

Той изказа своите благодарности към всички, които са положили усилия и труд за създаването на експозицията. Изказа специална благодарност на ръководството на Историческия музей в Кърджали, за оказаната от тях професионална помощ. Уточни още, че в бъдеще част от експозицията на музея ще бъде изнесена на открито в пространствата и парковете на града и общината.

Експозицията показва пътя на тютюна от обработката на земята и засяването на семената, през създаването на разсада, оформянето на лехите, беритбата, сушенето и балирането му, чак до предаването на суровината във фабриките за цигари. Представата за всеки един от процесите в етапите на отглеждане и обработка посетителите добиват от различни предмети на бита, включени в процесите, снимков и текстови материал. Според уредника на музея Танер Чобанов, музеят в Ардино се отличава от съществуващите експозиции в различни краища на страната именно със своята изчерпателност. Идеята за създаване на музей на тютюна е част от Плана за развитие на родопската община. 

По проекта е осигурено  и монтирано мултимедийно обрудване, което започна да функционира в самия ден на откриването с първия видеоматериал за тютюна, с автор  д-р Недим Исмаилов. Мултимедията ще бъде в услуга на посетителите с презентации, документални и художествени филми, посветени на темата за тютюна.

Тютюнът в района е бил от най-ароматния ориенталски сорт и се използвал основно за износ към чужбина. Бил търсен от големите производители на цигари по света и от тютюневи магнати като Philip Morris. Близо двувековната традиция за отглеждане на тютюн в България днес е на път да влезе в историята. Почти десетилетие основният поминък на населението в Ардино е заменен с други дейности, а в нивите никой вече не засява тютюн. Местните жители все още разказват истории, свързани с тютюнопроизводството, които никога повече няма да се повторят. Например това, как с добития и продаден тютюн само от един сезон, един обикновен производител можел да си купи жилище в големия град, и т.н. "Тютюнът за нас означаваше свобода" – споделя един от жителите на Ардино. По думите му, хората преди сами определяли колко ще засеят и какви добиви ще получат накрая на годината.

 „Има сведения, посочени и в музейната сбирка, че ардинският регион става първенец в цялата Кърджалийска околия по производство на тютюн” – казва за БНР Танер Чобанов, уредник в Общинския музей в Ардино: 

"Отглеждането на тютюна било робски труд, хората ставали в тъмни зори, за да ходят на нивите и да берат листата. Когато слънцето започвало да пече много силно, те се прибирали, но не за да си почиват у дома, а започвали да правят нанизи с листата от прибрания тютюн. Пръстите им ставали черни от катрана до такава степен, че не можели да се измият. Нямаше семейство преди десет години, което да не отглежда тютюн. Първите села, в които се отглежда тютюн в исторически план, през XIX в. са Ахрянско, Родопско и Бял извор. Той е пренесен по нашите земи от  местни жители, работили в тютюневи складове в Ксанти – пренасят тютюневи семена към родния си край, но го правят тайно, защото в началото на XIX в. в Османската империя било забранено да се отглежда тютюн от мюсюлманите. 

Цялото интервю чукйте: ТУК.