Общините днес

Екип архитекти и специалисти в сферата на дигиталните технологии създадоха и продължават да работят по обогатяване на съдържанието на Информационен регистър на недвижимото културно наследство на град Варна.

Информационен регистър на недвижимото културно наследство на град Варна е база данни, систематизирана според българската нормативна база (ЗКН, Нар. Н-12) и утвърдените начини за документиране и архивиране на информацията относно недвижимото културно наследство в Република България. Съдържа графична, документална, историческа и географска информация за всеки единичен обект, както и специализирана информация, като актуален юридически статут, вид и категория на обекта на културно наследство, както и карта с точното географко разположение.

Регистърът съдържа графична, документална, историческа и географска информация за всеки единичен обект, както и специализирана информация, като актуален юридически статут, вид и категория на обекта на културно наследство, а също така и карта с точното географско разположение.

Представени са колекции с документи за емблематични сгради, създадени от именити български и чуждестранни  архитекти, урбанисти и паркостроители, творили във Варна като Дабко Дабков, Антон Новак, Александър Дубовик, Ангел Момов, Анри Пиер, Антон Франгя, Валентино дел Антонио, Георги Костов, Димитър Раделия, Манол Йорданов, Никола Лазаров, Стефан Попов, инж. Янко Мустаков и майстор Янко Костанди, участвал в изграждането на зданията, в които днес са разположени Музеят на медицината, Катедралният храм „Св.Успение Богородично“, храмът „Свети Николай“.

Достъпът до документи е оскъден и изключително затруднен, коментира пред БНР ръководителят на екипа арх. Ирина Ефтивома. Архивите са много стари, доста голяма част от тях са неподдържани и се пазят в основно централизираните институции споделя арх. Ефтимова.

Инициативата „Наследство в риск“ алармира за недоброто състояние на недвижимото културно наследство у нас и дългите години бездействие, които оказват пагубно влияние върху процесите по документиране, консервиране и като цяло опазване на ценните сгради. Според специалистите рисковите фактори зависят от социално-икономическото положение, както и политическата ситуация в страната. Ако тези фактори се влошават, това се отразява негативно и върху опазването на културното наследство. "В световната практика най-сериозните рискови фактори за наследството са природните и агресивната следа и едва след това идват човешките дейности. Докато в България основно човешката дейност или по-скоро бездействие е основният рисков фактор“, споделя архитект Ирина Ефтимова пред БНР.

Информационният регистър на културното наследство на Варна можете да разгледате тук.