Новини по програми и проекти

В рамките на втория панел на Регионалната среща на изборните лица от Югозападния район, обект на дискусиите бяха възможностите за европейско финансиране на общините от района в периода 2021-2027. 

Кметовете, председателите на общински съвети, заместник-кметове и общински експерти се запознаха с напредъка по реализирането на инвестициите на местно ниво по Програмите с европейско финансиране за новия програмен период и Плана за възстановяване и устойчивост.

„За нас общините са едни от най-важните ни бенефициенти и основни партньори в реализацията на подкрепените с европейски средства социални политики и тези на пазара на заетостта. Сигурни сме, че и през новия програмен период ще продължим това успешно сътрудничество“, поздрави  присъстващите заместник-министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова. Тя представи обхвата и мерките за подкрепа на общините по Програмите за развитие на човешките ресурси и храни и основно материално подпомагане за периода 2021-2027, както и предвидените мащабни социални проекти по Националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Пpограма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027:

През периода 2014-2020 по ОПРЧР, общините са договорили близо 1 700 проекта за повече от 557 млн. лв. В допълнение, по партньорски проекти с Агенцията по заетостта (АЗ) общинските договори са почти 2 000 за над 209 млн. лв., като по тях са предоставени услуги по заетост за над 31 хил. лица. Общините са основни бенефициенти по процедурите „Независим живот”, „Услуги за ранно детско развитие”, „Активно включване”, „Развитие на социалното предприемачество”, „Патронажна грижа+”, „Детски кътове“, „Транснационални и дунавски партньорства за заетост и растеж“.

Общините от Югозападния район имат 363 договора за 139 млн. лв. по ОПРЧР и други 268 проекта към АЗ за 27 млн. лв.

Новата Програма за периода 2021-2027, която е одобрена от Европейската комисия (ЕК) в началото на м. август, е с бюджет от почти 3.9 млрд. лв. Тя включва мерки в няколко направления: Бъдеще на труда и инвестиции в цифрови и нови умения; Зелен преход и дигитализация; Активизиране за всички лица, търсещи работа (най-вече за младите хора); Aдаптиране на работниците, предприятията и предприемачите към промените; Баланс между професионалния и личен живот; Несъответствие между търсени и предлагани умения, регионални диспропорции. По нея вече има и 3 отворени процедури насочени към общините:

• Процедура „Грижа в дома“: с бюджет от  175  млн. лв. , тя е реално продължение на добре познатите патронажни услуги.  Подкрепата е насочена към почасови мобилни интегрирани здравно-социални услуги по домовете за възрастни хора в невъзможност за самообслужване и лица с увреждания. Над 60 са подадените към момента общински проекти по схемата, 6 на брой са сключените договори с общини;  
• Процедура „Подобряване на административния капацитет“ (бюджет от 25 млн. лв.) – включваща подготовка за обезпечаване правомощията на общините по ЗСУ, ЗХУ и ЗЛП и създаване на работни места, наемане, обучение и супервизия на персонала, както и подкрепа на общините за планиране и анализиране на предоставянето на социални и интегрирани здравно-социални услуги;
• Процедура „Бъдеще за децата“ (бюджет от 81.2 млн. лв.), обхващаща дейностите здравна профилактика, патронажна грижа за деца от 0 до 3 години, услуги за ранно детско развитие, интегрирани здравно-социални услуги за деца и младежи, вкл. с увреждания и др. Целта на процедурата е да осигури непрекъсваемост на услугите по общинските проекти за ранно детско развитие до края на 2023 г., които са подкрепени от ОПРЧР. След това, плановете са от началото на 2024 г. услугите да се трансформират държавно делегирана дейност.

През 2023 г. ще се отворят 5 схеми по ПРЧР, по които общините ще могат да кандидатстват. Те ще подкрепят:

• Квалификация, умения и кариерно развитие на заети лица – 55 млн. лв., май 2023 г. (ваучери за общински служители);
• Активно приобщаване и достъп до заетост на хора в неравностойно положение – 30 млн. лв., май 2023 г. (общините ще могат да участват като доставчици на социални услуги или като работодатели);
• Устойчива заетост за лица в неравностойно положение – 100 млн. лв., юни 2023 г. (възможност за кандидатстване на общински предприятия, като работодатели, ако могат да открият нови работни места);
• Насърчаване на социалната икономика на местно и регионално ниво – 22 млн. лв., септември 2023 г. (общини и общински предприятия;)
• Младежка заетост + с бюджет 80 млн. лв. - в зависомост от изпълнението на операция Младежка заетост по ОП РЧР 2014-2020. (общини и общински предприятия ще могат да заявят възможности за стажуване).

План за възстановяване и устойчивост:

МТСП отговаря за 5 инвестиции по ПВУ, насочени към: модернизирането на дългосрочната грижа; развитието на социалната икономика; предоставянето на обучения за дигитални умения и създаването на платформа за обучение на възрастни; предоставянето на помощни средства за лица с трайни увреждания и модернизацията на АЗ и АСП.

Най-голямата инвестиция по Плана, по която общините ще са директни бенефициенти е за модернизирането на дългосрочната грижа. Тя ще се реализира с три отделни процедури на директно предоставяне на подкрепа към общините:

Процедура 1: Обновяване на 82 резидентни услуги за възрастни хора в надтрудоспособна възраст. Подкрепата ще е за реформирането на съществуващите  82 дома за стари хора, за да отговорят на изискванията заложени към тях- по двама потребителя в стая и т.н.. Процедурата, която предстои да стартира до края на м. ноември  е с бюджет от 189.8 млн. лв.

Процедура 2:  Повишаване на енергийната ефективност в 840 съществуващи социални услуги (резидентни и в общността) с капацитет 25 хил. души, включваща и доставка на оборудване и обзавеждане. При изпълнението й ще е нужно да се докаже, че предвидените мерки за ЕЕ постигат поне 30% спестяване на енергия. Процедурата няма да финансира сгради на съществуващи услуги от резидентен тип, които ще бъдат закривани. Бюджетът й е 215 млн. лв. и предстои стартиране през м. декември.

Процедура 3:  Изграждане на 125 нови социални услуги за резидентна грижа за лица с увреждания и 125 нови съпътстващи специализирани и консултативни социални услуги за лица с увреждания. Капацитетът им ще е 37 50 потребители -  лицата, който ще бъдат извеждани от затварящи се институции. Бюджетът е й  331 млн. лв. и предстои обявяване в началото на 2023 г.

По повод кратките срокове за реализацията на инвестициите по ПВУ, и с цел улесняване на процеса, МТСП ще разработи типови тръжни процедури. Разходите на общините за изготвяне на инвестиционните проекти, ще се възстановяват от средствата по Плана. Предвижда се инвестиране само в сгради, които са общинска или държавна собственост. Всички инвестиции ще са и обвързани с Картата на социалните услуги, т.е. ако някоя услуга не е залегнала в него, то тя няма да бъде финансирана.

Програма за храни и основно материално подпомагане 2021-2027:

Програмата е с общ бюджет от 411.7 млн. лв и предвижда четири направления за подкрепа:

• Подпомагане с хранителни продукти и с пакети хигиенни материали (обявена процедура с бенефициент АСП);
• Топъл обяд: общините са бенефициенти. По текущата процедура за набиране на проекти са получени 176 проектни предложения. Първите 46 договора с общините се подготвят за сключване. Съобразно темпът на инфлацията, ще има възможност за актуализация на ставката от 3.20 лв. за единица продукт- топъл обяд;
• Пакети за новородени деца от бедни семейства;
• Детска кухня – ще обхване 10 000 деца от 10 месеца до 3-годишна възраст от семейства обект на социално подпомагане. АСП ще предоставя ваучери, чиято стойност към момента се изчислява, за детска кухня на семействата на нуждаещи се деца, а всички общини ще могат да се включат като партньори.

Галина Симеонова, ръководител на Управляващия орган на Програмите за околна среда, апелира местните власти за полагане на съвместни усилия за успешното изпълнение и приключване на проектите от периода 2014-2020. Г-жа Симеонова представи новата програма „Околна среда“ 2021-2027 г., която е одобрена от ЕК в началото на октомври. Бюджетът й е почти 3.6 млрд. лв., за инвестиции в познатите и до сега приоритетни области: води,  отпадъци, биологично разнообразие, риск и изменение на климата и въздух.

В началото на м. декември предстои заседание на Комитета за наблюдение на програмата, като се предвижда той да одобри стартирането на първите процедури в подкрепа на общините в началото на 2023 г.

Поради спецификата на ЮЗР, който вече е в категорията на т.нар. региони в преход, в рамките на новата Програма, за него е обособен отделен ресур. В допълнение, поради европейските изисквания, средствата за ЮЗР, допълнително се разделят за столицата София и останалите общините, като на национално ниво е взето решение минимум 36 % от средствата за ЮЗР на ниво програма да бъдат предоставяни за инвестиции извън София-град.

Приоритетите на ПОС 2021-2027:

Приоритет „Води“: Допустими дейности за реализиране на инфраструктурни мерки за ВиК за териториите на области Търговище, Велико Търново, Габрово, Плевен, София-област, Хасково, Добрич и Столична община. Това включва изпълнение на втора фаза на проекти, стартирали през периода 2014-2020 г., както и разработване на РПИП за райони Благоевград, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Разград след тяхното консолидиране.

Приоритет „Отпадъци“:  Финансирането от новия програмен период ще бъде само за разделното събиране на отпадъците и последващата им третиране. Няма да се подкрепят изграждането на инсталации за изгаряне и/или друго оползотворяване на отпадъци с производство на енергия, както и инсталации за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци. Предвидени са мерки за изграждане или надграждане на общински/ регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци. 337.42 млн. лева са планирани за 236 общини от 48 РСУО, съгласно Приложение № 8 на Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 г. (приблизително 55 млн. лв. за ЮЗР). Другите предвидени мерки за подкрепа, са свързани с: разделно събиране и транспортиране на градински и хранителни отпадъци, хартия, картон и дървесни отпадъци като част от морфологичния състав на битовите отпадъци, с фокус върху биоотпадъците (градински и хранителни) и изграждане на компостиращи инсталации за третиране на разделно събраните биоразградими отпадъци.

НСОРБ също ще е  бенефициент по проект за създаване на модели за оптимизиране на процеса на управление на отпадъци.  Целта му е разработване на модели, за подпомагане на общините за въвеждането на такса за битови отпадъци с водеща основа количеството битови отпадъци.

 Мерки за изграждане на центрове за разделно събиране на битови отпадъци, подготовка за повторна употреба и поправка ще бъдат финансирани със 137.3 млн. лв. за петте по-слабо развити региона, 1.8 млн. лв. са за София и 5.8 млн. лв. за останалите общини в ЮЗР. Предвижда се прилагането им чрез подхода на Интегрираните териториални инвестиции (ИТИ).

За техническа рекултивация на регионални депа/клетки на депа, които трябва да бъдат изведени от експлоатация са предвидени 87.67 млн. лв. (5.09 млн. лв. за ЮЗР).

Мерки за рециклиране в комбинация с разделно събиране и предварително третиране на разделно събрани отпадъци (рециклатори с код по КИД 38.32) ще бъдат финансирани с 29.34 млн. лв. (3.81 млн. лв. са за ЮЗР).

Чрез подхода на Воденото от общностите местно развитие (ВОМР), ще бъде допустимо организиране на информационни и разяснителни кампании за повишаване осведомеността на населението за управлението на отпадъците в съответното населено място. За тази дейност са определени 7.1 млн. лева (1.09 млн. лв.  за ЮЗР).

Приоритет „Биологично разнообразие“:  Допустимите мерки ще са за интервенции в територии по и извън НАТУРА 2000 – 94.5 млн. лв. (14.5 млн. лв. за ЮЗР). Основни бенефициенти са НПО, като за общините е интересна мярката за подкрепа за зоопаркове, приоритетно за опазване на местни видове чрез надграждане и модернизиране на съоръженията и осигуряване на оборудване, разполагаща с 58.5 млн. лв. (2 млн. лв. София + 7 млн. лв. за ЮЗР).

През ВОМР подхода са предвидени информационни и разяснителни кампании за заинтересованите страни, свързани с мерките в/извън Натура 2000 – 9.39 млн. лв. (1.22 млн. лв. за ЮЗР)

Приоритет „Риск и изменение на климата“: Бюджет от 140.80 млн. лв. (18.3 млн. лв. за ЮЗР, от които 4.3 млн. лв. за София). Предвижда се оборудване на ГД ПБЗН с цялата необходима техника на национално ниво за гасене на горски пожари. Насърчавани ще бъдат и екологични решения за превенция и управление на риска от наводнения и засушаване, като сивата инфраструктура задължително ще трябва да се комбинира със зелена такава.

Приоритет „Въздух“:  Фокус е поставен върху интервенциите в 21 общини, в т.ч. София и Благоевград, с нарушено качество на въздуха, като основен приоритет са тези, които имат регистрирани превишения на среднодневните норми и/или средногодишната концентрация на ФПЧ, отчетени в периода 2017-2021 г. Мерките включват намаляване на замърсяването на въздуха от битовото  отопление - поетапна подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво (въглища и дърва) с екологични алтернативи.

По индексирането на текущите договори за БФП по ОПОС 2014-2020 поради инфлацията, УО е издал Указания. Индексацията на всеки проект, ще се разглежда индивидуално, като общините се призовават да влязат в директна комуникация с УО по темата.

„НСОРБ се превърна в един устойчив и съдействащ партньор във времена, в които не сме сигурни дали да разчитаме на изпълнителната и законодателната власт“, заяви директорът на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие” в МРРБ Ангелина Бонева. Тя коментира възможностите, които се предлагат на българските общини по Програмата за развитие на регионите 2021-2027 (ПРР). Тя заяви, че Министерският съвет е одобрил Интегрираните териториални стратегии за развитие на шестте региона за планиране, които са в основата на ИТИ. ПРР в частта и финансиране от ЕФРР е и официално изпратена на ЕК. МРРБ работи и по структурирането на териториалните органи по Приоритети 1 и 2 на ПРР. До дни ще се публикуват Указанията за структурирането на Звената и Комитетите за подбор на проектни предложения към 10-те големи града по Ос 1. Подготвен е и проект за изменение на Правилника за прилагането на ЗРР, детайлно описващ прилагането на ИТИ подхода по Ос 2 от РСР. Предстои и публичното му обсъждане. Очакванията на УО са инвестициите по Ос 1 да стартират първи.

За периода 2021-2027 г. Република България ще продължи своето участие в ИНТЕРРЕГ програмите, Станка Димитрова от Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ представи основните им акценти. Югозападния район на планиране попада в териториалния обхват на две от програмите, за които България е Управляващ орган :

• Интеррег VІ-І ИПП България- Северна Македония 2021-2027 с бюджет 31 152 400 евро. Предвидени са три приоритета – По-зелен граничен регион, По-свързан граничен регион и Интегрирано развитие на граничния регион;
• Програма ИНТЕРРЕГ VI-A България-Сърбия 2021 – 2027 с бюджет 38 116 400 евро. Предвидени са три приоритета – Конкурентноспособен граничен регион, Интегрирано развитие на граничния регион, По-устойчив граничен регион.

За новия програмен период се предвижда делегиране на повече правомощия при вземане на решения на регионално и местно ниво за проектите, които ще бъдат финансирани чрез интегриран териториален подход.

Темите, касаещи Програмата за развитие на селските райони и бъдещия Стратегически земеделски план, коментира началник-отделът в дирекция „Развитие на селските райони“ на Министерство на земеделието Светослав Цеков. Той заяви, че общините са акцент в стратегическия план, те ще бъдат и единствени бенефициенти по публичните му мерки, с изключение на подхода ВОМР. Бюджетът за публичните мерки е малко над 500 млн. евро, като МЗм е успяло да осигури национално съфинансиране от 60 %. Европейската комисия е одобрила гарантираните бюджети по общини, но с условие, че на ниво „община“ ще се въведат критерии за подбор. Г-н Цеков заяви, че те ще са по познатите ни индикатори – население, брой населени места, обхванати в инвестицията, допълняемост на предходни инфраструктурни мерки и др. Мерките предвидени за подкрепа са идентични на сегашните. След финализирането на критериите, същите ще бъдат обект на одобряване от Комитета за наблюдение на Стратегическия план, който преди дни официално е депозиран пред ЕК.

По текущият прием по подмярка 7.2. от ПРСР 2014-2020 е удължен срокът за набиране на проекти, до 23-ти декември, увеличен е и общия бюджет. Има и възможност за предварително обявяване под условие на процедури за избор на изпълнители от кандидатстващите общини.

МЗм е изготвило и Указания към общините бенефициенти по ПРСР за индексация на договорите им по Програмата. Средства за това има в рамките на Програмата, като индексацията може да е в порядъка 30-35%. Притеснения обаче има по отношение последващото признаване на тези разходи от ЕК. Въпреки очакванията за общ европейски подход за индексацията на договорите за БФП, такъв няма да има, а всяка държава-членка ще следва да приложи собствен. Комисията е категорична обаче, че индексацията не следва да покрива цялата инфлация, а рискът трябва да подели между държавата-членка, бенефициентите и изпълнителите по проектите.

По подхода ВОМР за следващия програмен период са осигурени 890 млн. лв. от които 570 млн. лв. са от земеделския фонд. 111 заявления включващи 220 общини са получени по подготвителната мярка за стратегиите за ВОМР. Очакванията са оценката им да се финализира до средата на м. декември. Следващата година ще се отвори и прием за реализацията на Стратегиите, като разчетите са, че с наличният ресурс ще се подкрепят около 120. Бюджетът за реализацията им е разпределен на база броят на обхванатото население от Стратегия, като в сравнение с настоящия период средствата ще са с около 50% повече. Очакванията са над 90% от Стратегиите да са многофондови.

ЕЕ на многофамилните жилищни сгради:

Експерти от дирекция „Жилищна политика“ на МРРБ представиха предстоящата процедура за подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд по ПВУ. Очакванията са поканата за набиране на проекти да стартира до края на месеца. В подкрепа на общинските екипи, които ще набират заявленията от гражданите за участие в процедурата, съвместно с НСОРБ е планирано провеждането на онлайн обучения. Те ще са по райони за планиране, непосредствено след старта на поканата.

„В периода 5-7 декември предстои Националната среща на евроекспертите в общините, където ще разискваме по-обстоятелствено всяка програма. Има всички дадености да започнем с реалните проекти“, с тези думи изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева закри събитието.