Новини по програми и проекти

Европейската асоциация Energycities проучи нуждите на местните власти за осъществяването на декарбонизацията на сградния фонд https://www.localstaff4climate.eu/wp-content/uploads/2022/05/EnergyCities21_PolicyPaper_CapacityNeeds_EN_FINAL_OK.pdf

Изследването определя изменението на климата като кризисна ситуация, сравнявана с ковид пандемията и с войната в Украйна. Досегашните кризи показват, че местните власти са в челните редици при управлението им, затова се очаква те да са и водещите при справянето с извънредната климатична ситуация.

Ключов момент в процеса по декарбонизацията е наличието на административен капацитет на местно ниво. Общините обаче не могат да наемат нужния персонал  поради ограничените си бюджети, строгите правила за поемане на дълг и неконкурентността на заетостта в местните администрации .

Същевременно, за да се стимулира климатичният преход, местното ниво трябва да бъде много добре подготвено. Декарбонизирането на градовете изисква участието на много различни заинтересовани страни и засяга различни сектори.

Сградите потребяват около 40% от енергията в Европейския съюз (ЕС) и Европейската комисия (ЕК) акцентира върху необходимостта от основно обновяване на сградния фонд. Някои разпоредби в предложените изменения на Директивите за енергийната ефективност и енергийните характеристики на сградите може да ускорят инициатива ако бъдат приети от Европейския парламент и Съвета.

На местните власти се отрежда решаваща роля в това обновяване, например в член 6 от предложеното изменение на Директивата за енергийна ефективност се очаква те да реновират най-малко 3% от площта на обществените си сгради. Декарбонизирането на застроената среда обаче надхвърля сферата на обществените сгради. Според проучванията, около 97% от сградите в ЕС трябва да бъдат модернизирани, за да се постигне целта за климатична неутралност до 2050 г.

Следователно декарбонизирането на застроената среда засяга всички и предполага взаимодействие с много заинтересовани страни: граждани, асоциации за социални жилища, сдружения на собственици, частни компании, занаятчии и строители.... Общините играят голяма роля в подкрепата на декарбонизация на местния сграден фонд.

Има трима ключови участника в декарбонизирането на градовете: местната власт, гражданите и външните заинтересовани страни. От националните правителства се очаква да осигурят правилната рамка за подкрепа на необходимите инициативи, да помогнат  изграждането на обща „климатична култура“ в рамките на различните публични власти. За да се случи това, местните администрации трябва да се обучат и да се осигурят допълнително експерти.

Проучване в Холандия показва, че на местно ниво ще има нужда от двойно повече персонал между 2022 г. и 2030 г. за декарбонизацията, а за малките градове – три пъти повече спрямо сегашния.

Вакантните позиции са разнообразни: енергийни анализатори, ръководители на проекти, градски предприемачи, инженери, експерти по ангажиране на гражданите и заинтересованите страни, енергийни съветници, комуникационни служители, експерти по обществени сгради, експерти по социални жилища…

На общоевропейско ниво интерпретирането на Холандското проучване означава около 2.5 допълнителни работни места на пълен работен ден на община годишно през следващите 9 години (вкл. 2022 г.) или 214 000 нови местни работни места в целия Европейски съюз. Годишните разходи ще са около 16 млрд. евро на ниво ЕС, което е 3% от местните публични разходи за 2019 г.

За България, т.е. на българските общини, съгласно проучването ще са нужни 2 003 нови работни места и бюджет от 28 млн. евро.

Тези данни се потвърждават и от участвалите в допълнителното проучване на Energycities европейски градове и общини. Въпросът със заплатите, които често се смятат за неконкурентни в сравнение с частния сектор, е ключов за общините, за да привлекат точните кандидати и, което е по-важно, да ги задържат в дългосрочен план. За повечето държави от ЕС средните заплати, получавани в публичната администрация, са по-ниски, отколкото в останалата част от икономиката. Това е особено забележимо в България (-34%) и Германия (- 26%). Служителите в публичната администрация са по-добре платени, отколкото в други сектори само в четири държави членки: Испания и Холандия (+4% и за двете), Румъния (+22%) и Люксембург (+44%).

Местните власти ще трябва с 53% да увеличат разходите си за персонал в отделите занимаващи се със строителството и опазването на климата, което само по себе си представлява огромна промяна в приоритетите. Инвестирането в персонал на местно ниво може да доведе до повече инвестиции и по този начин да ускори декарбонизацията.

Начините да се привлече повече персонал в общините, според авторите на проучването, са:

1.Осигуряване на финансиране и насърчаване на местното сътрудничество, чрез преразпределяне на средства за финансиране на работни места, насърчаване на местната или регионална координация за съвместни работни места, широко споделяне на добри практики на местно ниво.

2. Разработване на местна стратегия за човешките ресурси - оценка на нуждите от персонал на всяка община, разработване на планове за привличане и улесняване на набирането на персонал от местни или регионални администрации и техните публични органи, осигуряване на обучение на персонала по климат и енергия, адаптиране на програмите за образование и обучение, за да се отговори на изискванията на пазара на труда.
3. Създаване на възможност за местните и регионалните власти да разработят свои собствени зелени бюджети, чрез преосмисляне на организацията на бюджета на градовете, за да се увеличат разходите за енергия и климат, премахване на регулаторните бариери за улесняване на инвестициите в енергетиката и климата, по-специално в човешките ресурси; овластяване на градовете чрез местни екологични данъци.

Energycities организират и кампания за подкрепа на местните власти, https://www.localstaff4climate.eu/ , включително присъединяване към същата чрез подписването на нарочен манифест.

В манифеста, се казва, че градовете и общините в ЕС не могат да станат климатично неутрални чрез пожелания и добри намерения. Процесът изисква време, технически, финансови и човешки ресурси в местните и регионалните власти и свързаните с тях публични органи. Те картографират възобновяемите източници, планират прехода и реализират проекти. Тези дейности се изпълняват от жени и мъже, които работят за и с общините, в т.ч. местни икономически участници и групи на гражданското общество, които оценяват нуждите и контекста на всеки квартал и предоставят подкрепа на жителите и местния бизнес. Чрез мобилизиране на обществото и изготвяне на стратегии за декарбонизация, местните власти могат да отключат милиарди инвестиции и да създадат милиони работни места.

Европейският съюз (ЕС) все повече признава ролята на местните и регионалните власти в прехода към климатична неутралност. Европейската комисия предложи всяка община с повече от 50 000 жители да бъде задължена да изготви планове за отопление и охлаждане  (предложение за изменение на Директивата за енергийна ефективност (EED), член 23.6). За тези планове за увеличаване на декарбонизацията на сградите и за принос към целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г. поднационалните правителства и техните публични агенции се нуждаят от повече ресурси (настоящото предложение за изменение на в член 23.6, предвижда „Държавите-членки подкрепят регионалните и местните власти във възможно най-голяма степен с всякакви средства, включително финансова подкрепа и схеми за техническа подкрепа“).

Манифестът призовава националните правителства и Европейската комисия:

1.Да осигурят финансиране за наемането на служители в общински и местни публични органи: Държавите членки да оценят задълбочено нуждите от човешки ресурси на местно ниво, за да постигнат ефективен план за декарбонизация в необходимия му мащаб и време. Съответно държавите-членки да предложат стратегии за преодоляване на тесните места: те трябва да включват пряко финансиране на дългосрочни работни места в общините и свързаните с тях публични органи по въпросите на климата и енергетиката. Европейската комисия да подкрепи тези усилия по оценка и набиране на персонал, като ги изисква като част от националните енергийни и климатични планове или законодателството на ЕС за Зелената сделка и комбинира инструменти за финансиране като ЕСФ+, ЕФРР, Еразъм и InvestEU, за да предостави средства.

2. Да направят работните места по-привлекателни и да подкрепят местното споделяне на експертен опит: Държавите-членки да разработят подходящи стратегии за човешки ресурси, за да подобрят привлекателността на работните места в общините и местните свързани публични органи и да улеснят решения като споделянето на експерти между общините и с надобщинските ниво (столични, провинциални и регионални области). ЕС и държавите- членки да подкрепят обширното споделяне на най-добри практики чрез Инструмента за техническа подкрепа, мисионерските градове и Конвента на кметовете.

3.Да осигурят програми за обучение и повишаване на квалификацията на служителите на общинските и свързаните с тях местни публични органи. Националните правителства да разработят адаптирани програми за обучение за нов и споделен общински персонал. ЕС да координира тези национални програми за местен персонал по климата и енергетиката и да участва във финансирането им чрез фондовете за възстановяване и устойчивост и кохезионните фондове.

4. Да се осигури рамка, позволяваща на местните власти да развиват свой собствен зелен бюджет, инвестиции и работна сила. Бюджетните правила на национално и европейско ниво трябва да разглеждат разходите за персонал като продуктови инвестиции, а не като разходи, като по този начин ги освобождават от правилата за изчисляване на дълга и улесняват наемането на нов персонал. За целта Пактът за стабилност и растеж трябва да бъде преразгледан. Освен това, за да се увеличи автономността на градовете при управлението на тяхната политика в областта на климата, приходите от ЕС, националните и местните данъци върху климата, трябва да се използват за финансиране на местни инвестиции, включително наемане на персонал. Развитието на местни климатични данъци също трябва да се насърчава, както и местната собственост върху възобновяеми производствени единици и топлинни мрежи, включително енергийни общности.