Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи

Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи

06.10.2023

НСОРБ

изх. №И-1639(2)/06.10.23

ДО

Г-ЖА ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ

49-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, сигн. № 49-354-01-10/27.09.2023 г., внесен от народния представител Атанас Атанасов и група народни представители, Ваш изх. № КЗХГ-49-353-07-46/02.10.2023 г.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЕВА,

По повод цитирания законопроект, изразяваме следното становище:

Предложеният законопроект противоречи на Европейската харта за местно самоуправление (ЕХМС), Конституцията и действащото законодателство.

Съгласно Конституцията и ЕХМС местното самоуправление се осъществява в рамките на общината, която е основна административно-териториална единица (чл.136, ал. 1 КРБ). Придавайки на общините качеството на юридическо лице (чл. 136, ал. 3 КРБ) със свои органи, имущество и бюджет (чл. 140 и чл. 141, ал. 1 КРБ), Конституцията урежда местното самоуправление като форма на децентрализация на държавната власт с цел повишаване ролята на самоуправляващите се общности при решаване на въпроси от местно значение. Разпоредбата на чл. 141 КРБ съдържа необходимите гаранции за органите на местното самоуправление да функционират в условията на самостоятелност, без която би се обезсмислил самият принцип на местно самоуправление.

В тази сфера “да регулират и управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население, съществена част от обществените дела” (чл. 3 ЕХМС) са и правомощията на общинските съвети. Обхватът на тези правомощия в законодателството следва да бъде максимално широк, а начините за тяхното упражняване - изградени върху идеята за широка автономия в рамките на собствения периметър на компетентност на тези органи, съчетана с наличието на финансови средства за осъществяването им.

Осъществяването на възложените на органите на местното самоуправление функции е в пряка зависимост от наличието на съответни финансови ресурси. С оглед на това чл. 141 КРБ урежда въпросите на финансирането на общините съобразно принципите на самостоятелност при взимане на решения и на съответствие на ресурсите със задачите, които общинските съвети изпълняват. Конституцията прогласява самостоятелността на общинския бюджет, който е отделен от държавния, като се предвижда чрез закон да бъдат определени постоянните финансови източници на общината.

Действащата конституционна уредба не предвижда правомощие на органите на местното самоуправление да въвеждат местни данъци и такси и да определят размера на местните данъци, но им предоставя възможност да определят размерите на местните такси, установени в закон. Това правомощие на общинските съвети е конституционно гарантирано-чл. 141, ал. 4 КРБ и като такова то не може по никакъв начин да бъде ограничавано от текущото законодателство.

Съгласно чл. 9 ЗМДТ общинските съвети приемат наредби за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. При определянето и администрирането на местните такси общините следва да спазват редица норми на ЗМДТ относно видовете местни такси, които имат право да събират /чл. 6/, както и начините и принципите, въз основа на които се определят размерите на местните такси /чл. 7, чл. 8/.

Действащата правна уредба /АПК, чл. 45 ЗМСМА/ предвижда като редовен способ за възстановяване на нарушената законност в дейността на органите на местното самоуправление обжалването по съдебен ред на незаконсъобразните подзаконови нормативни актове на общинските съвети, вкл. наредбите по чл. 9 ЗМДТ, от страна на областните управители, кметовете на общини, органите на прокуратурата и заинтересуваните страни.

Областните управители и кметовете на общини разполагат и с допълнително правомощие за иницииране на административно производство по мотивирано връщане за ново обсъждане на незаконосъобразни актове на общинския съвет, както и на нецелесъобразни актове на общинския съвет-само от кметовете на общини. Върнатият за ново обсъждане акт заедно с мотивите за връщането му се изпраща на председателя на общинския съвет в 7-дневен срок от получаването му. Върнатият за ново обсъждане акт не влиза в сила и се разглежда от общинския съвет в 14-дневен срок от получаването му. Общинският съвет може да отмени, да измени или да приеме повторно върнатия за ново обсъждане акт. Измененият или повторно приетият акт на общинския съвет може да бъде оспорван пред съответния административен съд по реда на АПК.Като разчитаме, че становището ни ще бъде взето под внимание при процедиране на законопроекта, оставам