Становища

Относно: Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-21, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители и Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-40, внесен от Андрей Иванов Чорбанов и група народни представители (На Ваш изх. № КЗ-50-453-10-2/19.07.2024г.)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН СИМИДЧИЕВ,

Предоставяме на Вашето внимание становища по следните законопроекти:

1. По Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-21, внесен от Александър Димитров Симидчиев и група народни представители:

Телемедицината ще има важна роля в бъдещото развитие на националното здравеопазване, като част от намирането на решения за предоставяне на медицинско обслужване на населението в отдалечени и труднодостъпни райони.

Считаме, че с въвеждането на дейностите, предоставяни от разстояние ще се осигури по - достъпна и своевременна помощ за българските граждани.

Същевременно предлагаме, с цел реализиране на тази положителна инициатива, в законопроекта да се създадат легални дефиниции на употребените в законопроекта понятия: телемедицина, теледиагностика и за диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности от разстояние.

2. По Законопроект за допълнение на Закона за здравето, № 50-454-01-40, внесен от Андрей Иванов Чорбанов и група народни представители:

НСОРБ концептуално подкрепя осигуряването на мобилна медицинска помощ чрез специализирани здравни автомобили (мобилни амбулатории) на територията на страната при разписани правила и разпоредби за отговорностите на всички звена в здравната система по обслужването и финансирането им.

Считаме, че е подходящо закупуването на специализирани здравни автомобили, които при целесъобразното им териториално и структурно разпределение, предоставяне на финансиране от централния бюджет и адекватно кадрово осигуряване биха дали възможност за достъп на населението до здравни услуги в отдалечените и труднодостъпни населени места.

Данните от Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги показват концентрация на лекарите в урбанизираните райони с по-висока икономическа активност и с медицински университети, докато в отдалечените селски райони и малките градове изпитват недостиг, а лекарите са натоварени. Тези диспропорции водят до неравенства в достъпа до първична медицинска помощ, особено за населението в селските райони. Като цяло достъпът до първична медицинска помощ в градските и селските райони се различава съществено, като жителите на отдалечените села срещат редица затруднения поради недостига на ОПЛ, лошата инфраструктура и географската отдалеченост.

Поради тези причини практиката показва, че в част от общините се организират в кметствата безплатни прегледи от медицински специалисти. Въпреки усилията на местните власти обаче е невъзможно да се осигурят такива услуги периодично.

Организирането на мобилна медицинска помощ чрез специализирани здравни автомобили (мобилни амбулатории) на територията на страната ще бъде от полза за българските граждани. По този начин ще се подпомогне профилактиката, превенцията и навременната диагностика и лечение на населението. В този смисъл считаме че Законопроектът е добра основа за дискусия, като следва да се обсъдят аргументирано и след задълбочени анализи следните въпроси:

• При сериозната кадрова криза в българското здравеопазване и в частност в общинското такова, откъде ще се осигурят необходимите медицински специалисти за „мобилните амбелатории“;
• Напълно обосновано ли е създаването на нова Главна дирекция „Превенция, профилактика на здравето и медицински проучвания“ (която ще се финансира от държавния бюджет), при наличие на подобни структури в състава на МЗ.

С уважение,