Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Становище по Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г., сигн. № 48-202-01-25/01.11.2022 г.

Становище по Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г., сигн. № 48-202-01-25/01.11.2022 г.

10.11.2022

НСОРБ

И-1912/10.11.2022

ДО

Г-Н ПЕТЪР ЧОБАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

48-МО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г., сигн. № 48-202-01-25/01.11.2022 г.(В отговор на Ваше писмо с изх. № КРП 48-253-04-27/07.11.2022 г.)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЧОБАНОВ,

Поздравяваме Ви с избирането Ви за председател на Комисията по бюджет и финанси в 48мо Народно събрание. Като Ви уверяваме в добрите ни партньорски отношения, разчитаме на прагматично взаимодействие с ръководената от Вас комисия.

С настоящото писмо представяме становище на Националното сдружение на общините в Република България по Законопроекта за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., ЗБДОО за 2022 г. и ЗБНЗОК за 2022 г., внесен от Министерския съвет. Становището е изготвено след съгласуване с общините.

  1. Подкрепяме по принцип необходимостта от своевременно нормативно уреждане на реда, условията и правилата за работа на организациите от публичния сектор до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г.
  2. Със законопроекта очакваме да бъдат гарантирани следните условия за нормална работа на общините до приемането на Бюджет 2023:
  • Гарантиране на достигнатите към 31.12.2022 г. размери на субсидиите и трансферите за общините от централния бюджет, достигнати след актуализацията на Бюджет 2022 и осигуряване на възможности за тяхното надграждане;
  • Ясни регламенти относно процедурите за разплащане по европроектите на общините за програмен период 2014 – 2020 до приемането на Бюджет 2023.

Конкретните ни предложения за допълване на текстовете на Законопроекта са както следва:

  1. В чл. 1,т. 1, преди думите “чл. 99” се поставя запетая и се добавя следния текст: “чл. 83, чл. 84, чл. 85, чл. 86, чл. 90”, а след думите “§ 2, ал. 1-3”се добавя “и § 19”.

Мотиви: Продължаване действието на разпоредбите на цитираните членове на ЗДБРБ 2022 ще гарантира ритмичното изпълнение на европейските проекти на общините, които навлизат в критичната си последна година на изпълнение. Крайната дата за разплащане е 31.12.2023 г., в тази връзка е ключово важно липсата на закон за държавния бюджет да не пречи на плащанията към изпълнителите и верифициране на междинни и окончателни плащания. С продължаване действието на предлаганите от нас разпоредби ще се гарантира:

  • авансово финансиране за плащания през 2022 г., включително и за сметка на наличностите от трансфери от минали години, акумулирани по сметка на Национален фонд в Българската народна банка, за инвестиции, включени в Националния план за възстановяване и устойчивост – разпоредбата касае всички публични изпълнители, не само общините;
  • запазване правомощието на министърът на финансите да извършва промени на бюджетните взаимоотношения между централния бюджет, сметките за средства от Европейския съюз и бюджетите на бенефициентите - бюджетни организации за уреждане на взаимоотношенията, свързани с наложени финансови корекции по оперативни програми и с предоставени безлихвени заеми от централния бюджет;
  • уреждане на разплащанията на данък добавена стойност по всички проекти;
  • финансиране на разходи за данък върху добавената стойност на общини по одобрени за подпомагане проекти по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. и по Програмата за морско дело и рибарство за периода 2014 - 2020 г.;
  • изключване от общия годишен размер на плащанията по общинския дълг за съответната община на дългосрочните договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) и по заеми, предоставени им от финансови посредници в изпълнение на финансов инструмент, управляван от "Фонд мениджър на финансови инструменти в България" – ЕАД. ЕСКО договорите са особено важни в момента за общините, които инвестират в подмяна на уличното осветление, за да намалят разходите за електроенергия.
  • служебно отписване на задълженията на бенефициентите - общини и бюджетни организации, за възстановяване на недължимо платени, надплатени, неправомерно получени или неправомерно усвоени от тях суми по договорите за безвъзмездна финансова помощ, финансирани със средства по оперативните програми за програмния период 2007 - 2013 г.
  1. В чл. 6, в изречение трето думите „за местни дейности“ се заличават, а преди думите „заемни средства“ се поставя запетая и се добавя следния текст: “бюджетните взаимоотношения с централния бюджет и с други бюджети и сметки за средства от Европейския съюз по чл. 45, ал. 1, т. 3 от Закона за публичните финанси“.

Мотиви: Предложението цели осигуряване на условия за нормално осъществяване дейността на общините в срока до приемане на ЗДБРБ за 2023 г. Предложението е редакционно и се отнася до предвиждане на нормативна възможност общините да реализират държавните политики, за които по местните бюджети се предоставят субсидии и трансфери. Такива дейности са продължаването на националните програми, като например тези за системата на образованието, чрез които се финансират редица дейности, предоставяне на механизма лична помощ, осигуряван като трансфер от бюджета на АСП, изпълнението на програмите за заетост, субсидиране на читалищата в рамките на определения размер на разходните стандарти, субсидирането на обществения превоз на пътници и др. подобни.

  1. В чл. 7, ал. 2 да се добави нова т. 8 със следното съдържание:

„8. на общините за изпълнението на влезли в сила нормативни актове, свързани с провеждането на държавна политика.“

Мотиви: С предложението се дава възможност Министерският съвет да може да одобрява съответното финансиране за общините в изпълнение на нормативни актове и цели осигуряване на допълнителна гъвкавост при реализирането на националните секторни политики на местно ниво.

  1. Създават се нови чл. 8 и чл. 9 със следното съдържание:

Чл. 8. (1) В срока по чл. 1 постъпилите по бюджетите на общините средства от трансфери, които не са усвоени към края на 2022 година, може да се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок един месец от приключването на разплащанията, но не по-късно от 20 декември.

(2) Неусвоените към 20 декември 2022 г. средства по бюджетите на общините от трансфери за други целеви разходи, постъпили през 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. на основание актове на Министерския съвет се разходват за същата цел през 2023 г., като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок до един месец от приключването на разплащанията, но не по-късно от 20 декември 2023.

Чл. 9. В срока по чл. 1 постъпилите през 2021 година по бюджетите на общините средства от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, букви "а" - "в" от Закона за публичните финанси, с изключение на тези във функциите "Образование" и „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, които не са усвоени към края на 2022 година, не се възстановяват в централния бюджет и може да се разходват през 2023 г. за делегираните от държавата дейности във всички функции, в т.ч. за капиталови разходи, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени.“

Мотиви: Предложението цели регламентиране на конституционно установените правомощията на общините да се разпореждат самостоятелно с местните бюджети, които съгласно чл. 129, ал. 3 от ЗПФ е възможно да бъдат уредени със законопроекта. Към момента, съгласно разпоредбите на ПМС№31/2022 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2022 г, всички общини ще бъдат задължени да възстановят в централния бюджет средствата от:

  • преходен остатък, реализиран в делегираните дейности през 2021 г., без да се отчитат специфичните Ковид-условия, в които функционираха услугите

и/или

  • формирани наличности от преходни инвестиционни обекти (със срок на реализация 2-5 г.), чието финансиране е одобрено с актове на Министерския съвет в периода 2018-2021 г., без да се отчита забавянето на строителството в резултат на кризата с цените на строителните материали и горивата.
  1. Създава се нов параграф 12 със следното съдържание:

§ 12. (1) В срока по чл. 1, Министерство на регионалното развитие и благоустройството може да сключва споразумения с общини съгласно одобрения от Министерския съвет през 2022 г. Списък на обекти за линейна техническа инфраструктура - общинска пътна и улична мрежи и ВиК инфраструктура от компетентността на МРРБ.

(2) Със споразуменията по ал. 1 се финансира остатъкът до пълния размер на инвестиционните проекти по приоритети и направления/обекти за целево финансиране.„

Мотиви: Предложението е в съответствие с предвидените в чл. 7, ал. 2, т. 5 от законопроекта възможности Министерският съвет да може да одобрява за финансиране проекти за инвестиционни разходи, одобрени от Народното събрание. В тази връзка и с оглед на бюджетния цикъл и срокове, като отчитаме, че програмните бюджети на секторните министерства за 2023 г. няма да бъдат приети, предлагаме в законопроекта да бъде включена конкретна разпоредба, чрез която се гарантира продължаването на строителството на инвестиционните обекти, одобрени с РМС № 711/30.09.2022 г., за които до сега са осигурени само 50% от пълната проектна стойност на инвестициите. С ресурс от програмите „Рехабилитация и реконструкция на общински пътища“ и „Изграждане на благоустройствени, водоснабдителни и геозащитни обекти“ от бюджета на МРРБ за 2022 г. бяха финансирани първите 50% от инвестиционните проекти на 233 общини по приоритети и направления/обекти за целево финансиране, чиято общата стойност бе малко над 406 млн. лв. Общият брой обекти, включени в списъка е 234, от които - 105 от обектите, на стойност 126,5 млн. лв. са за ВиК инфраструктура; 94 на стойност почти 234 млн. лв. са за ремонт на общински пътища и 35 обекта на стойност 46 млн. лв. са за улична мрежа.

Предложенията ни се основават и на нормативно установените задачи на МРРБ по осъществяване на държавната политика за: развитието, управлението и безопасността на общинската пътна инфраструктура; съдействието на общините за благоустрояване на населените места, вкл. и при подготовката и осъществяването на инвестиционни инфраструктурни проекти, финансирани със средства от държавния бюджет; създаването и поддържането на електронна база от данни за съществуващата общинска пътна мрежа и състоянието ѝ и подпомагането на общините при изпълнението на програмите им по чл. 10в, ал. 1, т. 1 от Закона за водите.

  1. Създава се нов параграф 13 със следното съдържание:

„§ 13. В срока по чл. 1 не се прилага ограничението по чл. 17 б. от Закона за общинския дълг. “

Мотиви: В чл. 17 б. от Закона за общинския дълг е предвидено, че в рамките на текущата бюджетна година общините могат да поемат нов дълг за реализиране на дългосрочни договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори) в размер до 15 на сто от средногодишния размер на отчетените капиталови разходи за последните четири години по съответния общински бюджет. Тази разпоредба препятства възможността по-малките общини да реализират държавната политика за повишаване на енергийната ефективност при потребление на енергия и предоставянето на енергийни услуги. Законодателят в Глава IV, Раздел II от Закона за енергийна ефективност е дал ясна дефиниция на Договорите с гарантиран резултат (ЕСКО договори), като преследваната от закона цел е да се осигури по-добро съотношение между влаганата енергия и получавания резултат.

С ограниченията, въведени в чл. 17б от ЗОД, общините с по-нисък средногодишен размер на отчетените капиталови разходи за последните четири години, са поставени в невъзможност да осъществят държавните и европейски политики за постигане на енергийна ефективност. Договорът е възмезден - изпълнителят си възстановява направените разноски от разликата между сметките за енергия преди и след повишаването на енергийната ефективност, т.е. в рамките на ЕСКО договора възложителят поема задължение само да продължи да плаща същите нива на сметки за енергия.

В този смисъл е необходимо за времето на действие на удължителния закон да не се прилага ограничението по чл. 17 б. от Закона за общинския дълг или същият да бъде отменен. Това е наложително да стане сега, предвид разпоредбата на чл. 17а от Закона за общинския дълг, съгласно която общинският съвет не може да приема решения за поемане на дългосрочен общински дълг след изтичането на 39 месеца от неговото избиране. При непредприемането на действия в тази насока, реализирането на проектите за енергийна ефективност чрез ЕСКО договори ще се отложи във времето поне с една година, което от своя страна ще се отрази негативно както на финансовото състояние на общините (поради по-високите сметки), така и на качеството на публичните услуги (поради редуцираното ползване на ел. енергия).

  1. Параграф 12 се преномерира на §14.

Разчитаме на Вашата подкрепа по така направените предложения и сме уверени, че предложените подобрения в разпоредбите на законопроекта ще бъдат припознати от народните представители и внесени в рамките на законодателната процедура.