Становища

Относно: Становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (сигн. № 48-254-01-26/ 21.10.2022 г.)

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

По повод Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, сигн. № 48-254-01-26/ 21.10.2022 г., изразяваме следното становище:

I. Принципни бележки:

НСОРБ споделя необходимостта от пълна прозрачност при разходването на публичния ресурс и стриктно спазване на законовите изисквания, но считаме че това може да бъде постигнато без да се стига до премахване от закона на основни инструменти при възлагането на обществени поръчки. Вместо това, усилия трябва да бъдат положени за ефективно прилагане на всички контролни механизми на държавата, както и чрез инструментите на правораздавателната система.

В тази връзка не подкрепяме предложените текстове, предвиждащи сериозно ограничаване на приложното поле на инженеринга, като способ за изпълнение на строителство с мотиви за прекратяване на възможностите за корупционни практики и заобикаляне на закона.

Предлагания законопроект противоречи и на целите на ЗОП, неоправдано ограничава свободата на договаряне и поставя в неравностойно положение възложителите, като ги лишава от възможността сложните инфраструктурни проекти да бъдат осъществени с най-подходящия инструментариум. От опита на общините може да обобщим, че част от основните ползи от провеждането на обществени поръчки на инженеринг са следните:

• провежда се само едно процедура, което съкращава периода на реализиране на инвестиционните намерения (вкл. времето за евентуално обжалване на поръчките);
• бързо изпълнение предвид, че проектирането и строителството са осъществяват почти едновременно;
• защита на обществения интерес, тъй като отговорността е на едно лице – изпълнител, вместо на няколко за прехвърляне на вината при възникнали проблеми;
• по - качествени проекти поради взаимствения процес;
• минимизиране на разходите за корекция на проектите и авторския надзор.

Обръщаме внимание, че инженеринга също така е признат европейски метод на строителство и той следва да продължи да бъде прилаган. Съгласно чл. 2, т. 6 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО, под обществени поръчки за строителство следва да се разбират договори, които имат за предмет някое от посочените по-долу: а) изпълнение или проектиране и изпълнение на строителство, свързано с една от дейностите по смисъла на приложение II; б) изпълнение или проектиране и изпълнение на строеж; в) изпълнение, независимо с какви средства, на строеж, отговарящ на изискванията на възлагащия орган, който има решаващо влияние върху вида или проектирането на строежа.

Във връзка с горното, считаме, че за постигането на антикорупционна среда не би следвало да се ограничава инженеринга при възлагането, който в множество европейски страни е доказал своята ефективност. В случай на установени нарушения при възлагането на обществени поръчки в областта на строителството би следвало в закона да се въведе засилена превенция чрез осъществяване на строг и рестриктивен многостепенен контрол от проверяващите органи и съответна отговорност на възложителите.

II. Конкретни бележки

1. По § 1 за създаването на нов чл. 3а в ЗОП:

1.1. По чл. 3а, ал. 2, т. 1 – предвижда се, че инженеринг може да се прилага „при изграждане на национални обети, за ĸoитo в Р България не са налични пoзнaния и опит за тяхното проектиране и технология за изпълнение“.

Според нас този текст е неясен и не дава възможност за обективна преценка за това дали даден обект, би могъл да бъде изпълнен като инженеринг или не.

1.2. По чл. 3а, ал. 2, т. 2 - предвижда се, че инженеринг може да се прилага „при изгpaждaнeтo на общински обекти oт III, IV, V и VI ĸaтeгopии, съгласно ЗУT, финансирани по европейски програми или от общински бюджети, чийто срок на изпълнение е до една ĸaлeндapнa година, а строителната стойност дo 120 xил. лв. без ДДC“

и т. 3 „пpи изpaждaнe или възcтaнoвявaнe нa oбeĸти, пoвpeдeни oт пpиpoдни бeдcтвия, aвapии и/или дpyги фopcмaжopни oбcтoятeлcтвa“

Изразяваме несъгласие за подобно механично и немотивирано ограничаване правото на общините да извършат строителство на инженеринг. Това на практика ги лишава от възможността за прилагането му при големи инфраструктурни обекти, каквато всъщност е тенденцията в други държави членки на ЕС.

Както отбелязахме по-горе инженерингът, като форма на изпълнение на строителство, по смисъла на закона, има своите положителни страни, практически и икономически ползи, а такова рестриктивно ограничаване на приложението му се явява ненужно и в противоречие с практиките на държавите членки и с Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година.

Също така предложението е нецелесъобразно. То въвежда ненужната бъдеща необходимост от индивидуална преценка дали и кога да се приложи „инженеринг“, като способ за изпълнение на строителство. Общините ще бъдат задължени да извършват предварителен задълбочен анализ и идентифициране на обектите, при които е възможно да се използва този способ. Това от своя страна подставя под риск цялостното законосъобразно провеждане на възлагателен процес и съответно налагане на сериозни финансови санкции на общините от контролиращите органи.

Също така остава и неизяснено в мотивите на вносителите, как точно е определена стойността на строителството - до 120 xил. лв. без ДДC, независимо, че в практиката е доказано, че именно инженеринга е подходящ при изпълнението на по-мащабни проекти поради своите качества, свързани с бързина и ефективност при строителството.

Не на последно място тази стойност, в настоящата ситуация на постоянно увеличаващите се цени на материалите и вложения труд, се превръща в абсолютно неприложима.

1.3. По чл. 3а, ал. 3 - „(3) При строителство на обекти чрез инженеринг изпълнителят е длъжен да изготви от името и за сметка на възложителя подробен устройствен план, инвестиционен проект, да се снабди с разрешение за строеж и да извърши строителството.“

Според нас подобен текст освен, че навлиза в предмета на Закона за устройство на територията, е ненужен и не въвежда яснота относно това, какви дейности включва понятието „инженеринг“.

С него се разширява обхвата, като се вменява задължение на изпълнителя да извършва услуги и дейности, които не могат да се определят като такива – част от самия строителен процес, а „инженерингът“ е именно начин за изпълнение на строителство по смисъла на Закона за обществените поръчки. Посочените по-горе дейности биха били напълно ненужни на възложителя, в случай че той вече разполага с изброените документи и информация, още повече, че той би могъл да се снабди с тях, без да заплаща допълнително, а включването им в обхвата на дейности, изпълнявани като инженеринг, би довело до оскъпяване и ненужно забавяне на целия процес.

1.4. По чл. 3а, ал. 4 – „(4) За строежи, които не се изпълняват чрез инженеринг, задължително се провеждат отделни конкурси и/или търгове за проектиране, за надзор и за строителство. Контролният инженер по чат „Конструкции“ се избира от възложителя.“

Следва да се има предвид, че използваният термин „търг“ е некоректен. В Закона за обществените поръчки се използва термина „електронен търг“, като обаче съгласно разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗОП „не могат да бъдат обект на електронен търг обществени поръчки за услуги и строителство, които имат за предмет интелектуална дейност, включително дейности по проектиране на строителни обекти, и които не подлежат на автоматична оценка с електронни средства.“.

Също така, „конкурсът“, като вид процедура по смисъла на чл. 18, ал. 1, т. 11 от ЗОП, се използва като „конкурс за проект“, приложим единствено към случаи на придобиване, основно в областите на градското и селищното устройство, архитектурата, инженеринговата дейност или на обработката на данни, на план или идеен проект, т.е. същият е неотносим към изпълнението на самия строеж или упражняване на услуги по надзор.

На следващо място, предложеното уточнение в ал. 4 на новия чл. 3а е практически ненужно, тъй като възложителите по целесъобразност и с оглед на прогнозите стойности и конкретната необходимост, вземат решение за избор на конкретна процедура или способ, чрез който да възложат дадената услуга/строителство.

В заключение още веднъж изразяваме позицията, че при необходимост от подобряване на нормите, свързани с инженеринга би трябвало в Закона за обществените поръчки да се разпишат допълнителни норми, гарантиращи правилната оценка на офертите и нови правомощия на отговорните институции при осъществяването на превенция и на необходимия текущ и последващ контрол.

2. По § 2, за чл. 26 от ЗОП:

2.1. По т. 1 за изменение на чл. 26, ал. 1, т. 3

Остават неизяснени мотивите как е определена стойността от 5 хиляди лева на договорите, които не подлежат на публикуване. Обръщаме внимание, че съгласно чл. 20, ал. 4 от ЗОП договори на стойност под определени прагове не е необходимо да бъдат в писмена форма. Също така считаме, че е необходима нова правно-техническа реакция на разпоредбата, за да изясни изключението от 5 хил. лева се отнася само за чл. 14 или и за чл. 13 от ЗОП.

2.2. по т. 2 за изменение на чл. 26, ал. 2 свързана с публикуване и на заявките по рамкови споразумения, в т.ч. при вътрешен конкурентен избор.

Според нас този текст и ненужен и неясен. Възложителите към момента са задължени съгласно ЗОП да публикуват в централизирана онлайн платформа ЦАИС ЕОП всички документи свързани с вътрешния конкурентен избор. Също така термина „заявки“ е неприложим към обществените поръчки и рамковите споразумения. В случай, че са касае за „офертите“ на лицата по рамковите споразумения те също се подават електронно и задължително се публикуват. Липсва и срок, в който да се публикуват „заявките“.

3. По § 3, за чл. 36, нови ал. 8 и 9 от ЗОП за въвеждане, съхраняване и публикуване на база данни от документите за обществените поръчки:

В настоящата централизирана онлайн платформа ЦАИС ЕОП тази информация е налична и публична за всяка поръчка. Изразяваме опасения, че така написан този текст не дава яснота дали възложителите ще трябва самостоятелно да публикуват тези данни. Считаме, че не следва да се допуска публикуването на една и съща информация, но в различни части на досието на поръчката, което единствено би довело до допускане на грешки и допълнително време за подготовка на поръчката. Поради тази причина предлагаме да се предвиди ред, по който служебно чрез ЦАИС ЕОП, необходимата информация ще бъде публикувана. В тази връзка е необходимо успоредно с приемането на предлаганата разпоредба да се разработят нови законови норми относно съдържанието на обявленията и решенията които се публикуват в ЦАИС ЕОП за да се гарантира, че цялата тази информация автоматично ще може да се генерирана, а не да се вписва ръчно от възложителите.

Също така предлагаме прецизирането на:

• т. 7 от ал. 8 – „точно астрономическо време на настъпили събития в рамките на процедурата“, тъй като не става ясно кои точно събития се очаква да бъдат описани;
• т. 10 от ал. 8 - „данни за разпределение на средствата между членовете на консорциум“, тъй като се отнася до информация, която възложителите не притежават и нямат правомощия да изискват. Съгласно ППЗОП възложителя може да изисква от обединенията единствено информация във връзката с: правата и задълженията на участниците в обединението; разпределението на отговорността между членовете на обединението и дейностите, които ще изпълнява всеки член на обединението.

4. По § 5 за допълнението в ЗДРДОПБГДСРСБНА:

Не е изяснено, как комисията по разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ще бъде уведомена за определените в § 6 лица. Следва да се предвиди ред, по който служебно чрез централизирана онлайн платформа на ЦАИС ЕОП, необходимата информация ще се изпраща на комисията, а не да се ангажират допълнително възложителите.

5. По § 7 към ПЗР за определяне на 6 месечен срок за публикуване на обявленията по чл. 26, ал. 1, т. 3 за периода 01.01.2019 г. до 01.01.2023 г.

Възразяваме срещу придаването на обратна сила на новите изисквания за публикуване на договорите. Подкрепяме прозрачността в процеса на възлагане на обществени поръчки, но в същото врече се опасяваме, че единствено със събирането, публикуването и съхранението на определени статистически данни и информация се стига само до по-голяма административна тежест.

Надяваме се, че нашите предложения ще бъдат взети под внимание при процедиране на законопроекта.