Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 48-254-01-81, внесен от Костадин Ангелов и група народни представители на 01.12.2022 г.

Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 48-254-01-81, внесен от Костадин Ангелов и група народни представители на 01.12.2022 г.

15.12.2022

НСОРБ

изх. №И-2097(2)/15.12.22.

ДО

ДОЦ. Д-Р АНТОН ТОНЕВ, Д.М.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ

ПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

48-мо НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, № 48-254-01-81, внесен от Костадин Ангелов и група народни представители на 01.12.2022г. (Ваш изх. № КЗ-48-253-10-23/09.12.2022г.)

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТОНЕВ,

По повод цитирания законопроект, Ви предоставяме следните бележки и предложения:

Отчитаме необходимостта от подкрепа за многопрофилните болници за активно лечение със смесено държавно и общинско участие в капитала, за изпълнение на държавната политика за здравето на нацията и за осигуряване на защитата на живота и здравето на населението в съответната област при възникване на бедствие по смисъла на Закона за защита при бедствия.

С оглед обаче на непредвидимостта и риска от възникване на бедствия на цялата територия на страната, предлагаме новата възможност да бъде прилагана по отношение на всички многопрофилни болници за активно лечение с държавно и/или общинско участие, а не само за областните болници. Последните кризисни събития на територията на общините Карлово и Марица доказват необходимостта от съществуването на общински болници, като основа на мрежата от лечебни заведения в страната.

Остава открит и въпросът за това, как биха се адресирали мерките за здравна подкрепа и евентуално финансиране на дейностите на лечебни заведения, които поемат пациентите в случаи на други кризисни за здравето на хората събития, като катастрофи, производствени аварии и др.

На тези основания предлагаме да се обсъдят варианти, условията за подобно субсидиране да се прилагат за всички многопрофилни болници за активно лечение с държавно и/или общинско участие, като обаче ресурсите за съответното подпомагане, предвидени в бюджета на Министерството на здравеопазването за съответната календарна година да са диференцирани.

Следва да бъде отчетено, че към момента с Наредбата по чл. 106а, ал. 6 ще се определят условията и реда за субсидиране на лечебните заведения както по чл. 106, ал. 3, така и по чл. 106а, ал. 1 до новата ал. 5б и по ал. 7 от ЗЛЗ. В този смисъл и без наличието на законово изискване за отделно обособяване в бюджета на МЗ на ресурса за осъществяване на подкрепа по съответните видове дейности на лечебните заведения, съществува риск чрез промени в сега съществуващата подзаконова уредба (Наредба № 3 от 5 април 2019 г. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, за които Министерството на здравеопазването субсидира лечебни заведения, и за критериите и реда за субсидиране на лечебни заведения) да се осъществява преразпределение на средствата от един към друг вид дейности. Това от своя страна би увеличило несигурността и невъзможността за нормално планиране на източниците на финансиране на лечебните заведения.

Уверени сме, че въз основа на предлаганите промени в ЗЛЗ, допълнителната финансова подкрепа за болниците ще бъде обезпечена и гарантирана с допълнителни средства по бюджета на Министерство на здравеопазването, а не само чрез използването на инструмента за вътрешни компенсирани промени и намаляване на получаваните до момента субсидии за останалите дейности на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие.