Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Становище по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет на 5.07.2023 г., сигн. № 49-302-01-44

Становище по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет на 5.07.2023 г., сигн. № 49-302-01-44

07.07.2023

НСОРБ

И-1219/07.07.2023

ДО

ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

49-то НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Становище по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., внесен от Министерския съвет на 5.07.2023 г., сигн. № 49-302-01-44.

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯ ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ,

Във връзка с внесения законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. предоставяме следното становище на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ):

  1. Принципни бележки и коментари

На основание чл. 77 от ЗПФ, Управителният съвет на НСОРБ проведе консултации с Министъра на финансите по бюджетните взаимоотношения на общините с централния бюджет за 2023 г., като протоколът от консултациите е приложен в пакета документи към Законопроекта, внесен в Народното събрание, съгласно изискванията на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗПФ.

НСОРБ оценява положително подобрената финансова рамка на бюджетните взаимоотношения на общинските бюджети с централния бюджет за 2023 година – държавните трансфери са в размер на 7,016 млрд. лв. (обща субсидия за делегираните от държавата дейности - 6,087 млрд. лв., обща изравнителна субсидия – 404 млн. лв., трансфер за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища – 48,228 млн. лв., целева субсидия за капиталови разходи – 426,310 млн. лв. и нов трансфер за други целеви разходи за местни дейности - 50 млн. лв.).

Подкрепяме и предложеният подход за запазване и надграждането на добре работещите нормативни разпоредби, свързани с дейността на общините и през 2023 г., както и предвиждането на целеви ресурс в централния бюджет за реализиране на приоритетните държавни политики на местно ниво.

Оценяваме положително и предвиденият в Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. ангажимент от бюджета на МРРБ през 2023 г. да бъдат осигурени необходимите средства за реализиране на втория етап от изпълнението на общинските обекти на линейна техническа инфраструктура - общинска пътна и улична мрежи и ВиК инфраструктура, финансирани по споразуменията от 2022 г.

Същевременно сме длъжни да споделим и тревогата на всички общини, че негативните ефекти от значителния ръст на цените през последната година и трайният недостиг на средства за обезпечаване на националната политика по доходите не могат да бъдат компенсирани единствено и само чрез договорените ръстове на субсидиите, а следва да бъдат компенсирани и с други инструменти за финансова подкрепа. В тази връзка в Протокола от проведените консултации с Министъра на финансите, неразделна част от пакета документи към Законопоректа, сме предложили при възможност да бъдат осигурени допълнителни средства за приоритетни общински системи и публични услуги през 2023 г.

За гарантиране на нормалната работа на общините до края на 2023 г. се надяваме по Ваша инициатива със Закона за държавния бюджет на Република България да бъдат осигурени и следните нормативни условия:

  • наличните по бюджетите на общините преходни остатъци за делегираните от дъргжавата дейности от предходни години да не се централизират в държавния бюджет в края на настоящата година;

  • промяна в разпоредбите на Закона за местните данъци и такси, въвеждащи неефективни и неотговарящи на съвременните условия данъчни облекчения за сгради с определен енергиен клас. В случай на запазването им държавата би следвало да осигури финансова компенсация за общините по реда на чл. 45, ал. 2 от ЗПФ;

  • допълнително финансово осигуряване на необходимият ресурс за дължимите съгласно Кодекса на труда обезщетения на местните изборни лица в края на мандата.

Отчитайки напредналия етап на разглеждане на Законопроекта, както и ограниченията на фискалната рамка, правим и следните:

  1. Конкретни предложения (записани и в Протокола по чл. 77 ЗПФ, подписан между НСОРБ и МФ)

  2. В чл. 1, ал. 5 да се добавят две нови области на политики - „Общинска администрация“ и „Благоустройство:

1.1. Област на политика „Общинска администрация“, за която да се предвидят средства за:

  • изплащане на дължимите обезщетения на основание Кодекса на труда на кметове и кметски наместници за сметка на централния бюджет за 2023 г., които по обективни причини на този етап не могат да бъдат разчетени в стандартите за делегираните от държавата дейности.

  • възнаграждения на текущи служители, изпълняващи инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Мотиви: Предложението за предвиждане на допълнителни средства за изплащане на обезщетения на изборните лица вече беше включено в първия внесен в Народното събрание Законопроект за държавния бюджет за 2023 г. Те се основават на договореност със служебния министър на финансите за преструктуриране на ресурс, предвиден за безлихвени заеми на общините в централния бюджет и на резултати от проучване, проведено от НСОРБ през месец април 2023 г. В това проучване се включиха общо 203 общини (76,6% от всички) с общо 1 604 изборни лица, на които следва да се изплатят дължимите съгласно Кодекса на труда обезщетения в края на мандата. Общият размер на средствата за тези общини е в размер на минимум 10,9 млн. лв., вкл. 1.7 млн. лв. обезщетения за придобито право на пенсия. Прогнозните изчисления, направени при екстраполиране на резултатите за всички 265 общини показват, че необходимата сума за общо 2 231 лица с право на подобни обезщетения ще бъде около 15 млн. лв. Т.е. резултатите от проучването потвърждават договорените иразчетени на предходен етап средства в размер на 12 млн. лв. за изплащане на дължимите обезщетения на изборните длъжности в края на настоящия мандат на местните власти.

Ползваме случая да информираме също, че имайки предвид действащите от 2021 г. разпоредби на ЗАТУРБ и Изборния кодекс за задължителен избор на кмет в населените места с над 100 жители, изготвихме подобна прогноза и за размера на необходимите средства за осигуряване възнагражденията за новоизбраните кметове на кметства в населените места от 100 до 349 ж. с постоянен адрес (които ще бъдат с 1 024 лица повече от настоящите 1 965 кметове на кметства). Прогнозните изчисления за всички 265 общини показват, че за възнаграждения на новоизбраните кметове на кметства в населените места, в които към момента са назначени кметски наместници, за последните два месеца от 2023 г. ще са необходими допълнително поне 5.3 млн. лв., а за първата цяла година от новия мандат (2024 г.) ще бъдат необходими допълнително близо 39 млн. лв.(без да е отразено влиянието на политиката по доходите през 2024 г.).

1.2. Област на политика „Благоустройство“, за която да се предвидят средства за създаване на национален инструмент за съфинансиране на недостига по договори за строителство.

Мотиви: Предлагеме на национално ниво да бъде създаден подобен финансов механизъм, който да бъде ползван от всички публични възложители и който да позволи практическо приложение на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация (приета с ПМС № 290/2022 г., обн. в ДВ, бр. 78/2022 г.). Към момента средства за индексиране на строителните договори са осигурени само от оперативните програми „Развитие на регионите“, „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони. Тепърва предстои стартирането на проектите от Плана за възстановяване и устойчивост, които докато стигнат до избор на изпълнители, също ще има нужда да бъдат индексирани. Подобна необходимост за индексиране на вече сключен договор в изпълнение на първия стартирал общински проект поради ръста на строителните материали - разширението на метрото вече е факт. Подобна е и ситуацията със стартиращите проекти за улично осветление. Считаме, че в следващите години държавата и общините трябва да разполагат с траен механизъм за индексиране на инвестиционните си проекти и залагането на ресурс за това в чл.1, ал. 5 на ЗДБРБ 2023 е вариант за създаване и апробиране на подобен фонд.

Наясно сме с фискалните ограничения на бюджетната рамка, затова предлагаме темата за обсъждане и пир възможност – отразяване в Бюджет 2023.

  1. В чл. 82 се създава нова ал.3 със следното съдържание:

„(3) Размерът на наложени финансови корекции на общини - бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, се намалява с 80 на сто еднократно, чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма или Държавен фонд „Земеделие“, министъра на финансите и кмета на съответната община, по ред и условия определени с акт на Министерския съвет.“

Мотиви: Предложението е в съответствие с предвидените разпоредби на чл. 80, ал. 1 от Законопроекта и цели запазване и подобряване на норми, предвидени с предходни закони, на базата на които да бъде осигурена подкрепа в най-напредналата фаза на изпълнение на европейските проекти. В последната година за приключване и разплащане на проектите от програмен период 2014-2020, общините са ключов бенефициент, реализиращ съществен дял от европроектите. По много от тях, а и по вече изпълнените проекти, поради възприетия модел на контрол, различните управляващи органи налагат финансови корекции. През предходни периоди, на базата на сходна разпоредба в ЗДБРБ беше възможно предприемането на действия от управляващите органи по еднократното намаляване на до 80 на сто от наложените корекции въз основа на тристранно споразумение. Липсата на подобен инструмент за подкрепа ще доведе до блокиране изпълнението и разплащанията по европроектите на общините, с оглед задължителното приключване на множество мащабни инвестиции до края на 2023 г., както и до влошаване на фискалните показатели.

  1. В чл. 87 да отпаднат думите „като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок не по-късно от 20 декември 2023 г.“.

Мотиви: Следва да бъде отчитано, че през първите 6 месеца на 2023 г., поради липсата на приет ЗДБРБ за 2023 г. и ограниченията, прилагани в подобна ситуация съгласно чл. 98, ал. 1 от ЗПФ и чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., за да бъдат приети общинските бюджети (прогнозно до средата на м. септември) и съответно да бъдат разходвани законосъобразно разпределените с тях средства от преходния остатък в делегираните от държавата дейности ще бъде необходим по-дълъг период, спрямо така предложения в законопроекта срок до 20 декември. Също така, считаме че предложената редакция относно заложения срок (20 декември 2023 г.) ограничава правомощията на общинските съвети да се разпореждат свободно и оперативно с общата субсидия за делегираните от държавата дейности в противоречие на член 4, параграф 5 на ЕХМС. В чл. 129, ал. 2 от ЗПФ също е предвидена подобна норма относно невъзстановяването на постъпилите субсидии за общините и възможността за разходването им за същите цели и през следващите бюджетни години.

Наличието на подобни остатъци за по-стари периоди е обусловено от факта, че в двегодишния период на пандемия по обективни причини редица от делегираните от държавата услуги работеха при ограничителни условия и че за други такива услуги - с част от свободните средства вече са поети ангажименти за реализиране на законово допустими капиталови разходи. Имайки предвид технологичното време за възлагане на съответните поръчки и за реализирането на етапите на строителство е невъзможно преходните остатъци от предходни години да бъдат реално и ефективно разплатени до края на настоящата година. Допълнително в текста е необходимо и прецизиране по отношение на бюджетните функции, за които се прилага изключението, като се отразят съответните разпоредби и на чл. 44, ал. 3 от ЗСУ.

Със заложения рестриктивен срок до края на 2023 година се създава ситуация в която общините се „подтикват“ да разходват тези средства за ненужни към настоящия момент разходи с цел усвояването на средствата, вместо да бъдат насърчени да ги планират за по-необходими за местната общност инвестиции, които изискват по-дълъг период за релизация.

Също така предлагаме в разпоредбите на чл. 88-90 или в ПМС за изпълнение на ДБРБ за 2023 г. да се определи по-ясно обхвата на понятието „неусвоени средства“, с оглед различния подход за отчитане на начислена и касова основа и на поетите ангажименти за разходи.

  1. В чл. 92:

4.1. след думите „по чл. 94, ал. 3, т. 2“ да се добави следния текст „и по чл. 130а, ал. 1, т. 3“.

4.2. да се добави нова т. 3 със следното съдържание:

„3. за капиталови разходи, сключени по реда на чл. 114 от Закона за обществените поръчки.“

Мотиви: Предложението цели осигуряване на възможност за по-пълноценно прилагане на европейските практики и съкращаване на инвестиционния процес чрез ползване на възможността за сключване на договори за капиталови разходи под условие – при наличие на осигурено финансиране (по чл. 114 от ЗОП). Към момента такива договори, сключени под условие се отчитат като поети ангажименти и на тази база участват при определянето на показателите за фискалните правила и ограничения по ЗПФ. Също така съгласно новите изисквания по програмите, финансирани с европейски средства, наличието на обявена процедура по реда на чл. 114 от ЗОП е условие за кандидатстване и допустимост за финансиране. С предложението по т. 4.1. се осигурява еднозначно прилагане на фискалните ограничения и правила в случаите, когато със ЗДБРБ за съответната година е въведено изключение при определянето на размера на съответните показатели по чл. 94, ал. 3 от ЗПФ, то същото да може да бъде приложено и спрямо огледалните изисквания, установени с чл. 130а от ЗПФ –за определяне на общините с финансови затруднения.

  1. Предлагаме чл. 94, ал. 1 да добие следната редакция:

„Чл. 94. (1) За унифициране на счетоводните процеси, по предложение на кмета на общината може да бъде въведена Интегрирана финансово-информационна система за общините съгласно одобрен от министъра на финансите план за нейното внедряване. Кметовете на общини, включени в плана за 2023 г., оказват съдействие на изпълнителя на проекта за въвеждането на системата.“

Мотиви: Съгласно изискванията на Закона за публичните финанси и Закона за счетоводството и указанията на Министерство на финансите, всяка една община има единна счетоводна система, която се използва и е интегрирана във всички разпоредители от по-ниска степен. С тези системи общините консолидират своите отчети, които подлежат на заверка от Сметна палата и се представят в Министерство на финансите. На много места финансово – счетоводните системи на общините осигуряват обмен на данни и информация с други информационни системи, използвани на местно ниво – деловодни системи, системи за управление на човешките ресурси и т.н. Задължителното преминаване към нов софтуер във всички случаи е свързано с технологично време за мигриране на данните, за обучения на счетоводните екипи, за изчистване на грешки и др. В тази връзка и поради липсата на нормативно основание за единно прилагане на национално ниво на цитираната интегрирана финансово-информационна система, предлагаме замяна на задължителния характер със създаване на възможност за заявяване от страна на общините, които имат потребност и готовност за нейното внедряване.

  1. Предлагаме да се създаде нова разпоредба със следното съдържание:

 „Чл. … Компенсирането на финансов недостиг по договори за възлагане на обществени поръчки в резултат на ръста на инфлацията през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. на бюджетни организации, финансирани от държавния бюджет и от общинските бюджети се осигурява за сметка на централния бюджет, при условия и по ред определени с акт на Министерския съвет и в размерите съгласно чл. 1, ал. 5. „

Мотиви: Предложението касае инвестиционните проекти, финансирани от бюджета – държавния и общинския, които по обективни причини не могат да бъдат компенсирани със собствени средства на първостепенните разпоредители. По преценка на МФ недостига би могъл да се финансира и за сметка на възстановените средства от общините съгласно чл. 88-90, по ред и условия определени с акт на Министерския съвет. Чрез включването на специална разпоредба в ЗДБРБ за 2023 г. е възможно с Постановление на МС да бъдат определени реда и условията за осигуряване на средства от държавния бюджет за компенсиране на финансов недостиг по договори за строителство на бюджетни организации и публични бенефициенти в резултат ръста на инфлацията. Също така е възможно да се определят и други условия и източници за финансиране на такъв недостиг, като например неусвоен преходен остатък от предходни години и др. подобни.

Начинът, по който би могъл да се реализира подобен инструмент е например чрез подписване на тристранни споразумения между МФ, секторното министерство и общината или друг бенефициент на основание чл. 109 от ЗПФ и на тази база се приеме постановление на МС, в случаите, когато компенсирането на недостига е от държавния бюджет.

  1. По § 14 относно предложението за създаване на нова глава двадесет и първа „а“ „Условия и ред за разплащания с публични средства“ в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс считаме че промените следва да бъдат част от пакета данъчни закони за следващата година.

Мотиви: По отношение на предложението за законодателно разписване на режима за контрол на разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, настояваме и публичните вземания на общините да бъдат включени в този механизъм. Предлаганото намаление на прага - от над 30 хил. лв. до над 10 хил. лв. би довело до забавяне на времето за извършване на разплащанията, съответно би възникнало противоречие с други норми, установени в ТЗ (относно сроковете по парични задължения) и ЗПФ (относно ограниченията за размера на просрочените задължения). И към момента, при прилагането на разпоредбите на РМС № 592/21.08.2018 г. относно режима за контрол на разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, общините ни сигнализират за редица случаи на забавяне на отговорите от страна на НАП и Агенция „Митници“ по технически причини.

В тази връзка, намаляването на прага за контрол на договорите и разплащанията по тях, както и разширяването на обема на изискваната информация, ще доведе до още по-голямо забавяне поради значителното увеличение на броя плащания, подлежащи на регистрация и одобрение от страна на НАП и Агенция „Митници“. Ако тези справки се предоставят под формата на електронни вътрешно административни услуги и могат да се правят в реално време, мярката ще може да се прилага без забавяне на плащанията. Това би могло да стане при осигуряване на свързаност на системите на общините, НАП и Агенция „Митници“.

  1. По § 28 относно промените в Закона за местните данъци и такси, предлагаме да се добавят следните нови разпоредби, както следва:

8.1. В чл. 24, ал. 1, т. 18 се отменя, а т. 19 се изменя както следва:

„19. сградите, въведени в експлоатация преди 2010 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "A" - съответстващ на най-добра енергийна ефективност, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 10 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата“;

Мотиви: Предложението цели прилагане на данъчното облекчение за данък върху недвижимите имоти само за сградите с най-висок енергиен клас, като се изравни и срокът на действие на това облекчение. При сега действащата уредба по неясни причини, независимо от вида на сертификата, данъчната преференция е диференцирана съобразно годината на въвеждане в експлоатация на съответните сгради. С оглед настъпилите промени в начина на определяне на класификацията за енергийна ефективност и националните приоритети и цели във връзка с декарбонизацията е необходимо преосмисляме и актуализиране на този тип данъчна префернция, установена за енергоефективните сгради. Към момента, поради променените условия с новата Наредба № РД-02-20-3/9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради, отчитаме риск от неоснователно освобождаване от данък недвижими имоти за огромен брой многофамилни жилищни сгради, в които не е извършено необходимото саниране и не са постигнати целите за декарбонизация на жилищния фонд. Също така, на следващ етап – подготовката на Бюджет 2024 г. е важно да се определят и други конкретни ангажименти на секторните министерства за постигане на синхронизираност между нормативните актове в областта на енергийна ефективност и прилагането на новите изисквания за проектиране и строителство след 01.01.2024 г. – а именно само на сгради с енергиен клас „А“.

8.2. В чл. 46, ал. 2 се създава нова т. 2, а сегашната т. 2 става т. 3, както следва:

„2. превозните средства - по уговорената цена, а в случай че тя е по-ниска от застрахователната им стойност  - по последната.“

Мотиви: Целта на предложението е осигуряване на по-справедливо облагане на превозните средства, в случаите когато уговорената цена е по-висока от застрахователната стойност, още повече че в измененията на ДОПК са дава и легална дефиниция на това понятие.

  1. Предлагаме да се създадат нови параграфи със следното съдържание:

9.1.„§ …В Закона за държавния служител, в чл. 21, ал. 4 се създава т. 3, със следното съдържание:

„3. национални програми и предложени за изпълнение инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост.“

9.2. В Кодекса на труда, в чл. 107а, ал. 9 се създава нова точка 3, със следното съдържание:

„3. национални програми и предложени за изпълнение инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост.“

Мотиви: Предложението цели осигуряване на правна възможност за възлагане и заплащане на труда на текущо заетите служители по изпълнението на проекти, финансирани от национални програми или предложени за изпълнение инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост в рамките на предвидените средства за персонал на съответната администрация. Към момента липсва подобна възможност за определяне на подобно допълнително възнаграждение за определен срок към основната заплата на съответните текущо заети в администрацията служители (счетоводители, технически експерти и др.). Предложението не изисква осигуряване на допълнителни средства от централния бюджет, тъй като договарянето на индивидуалните възнаграждения се извършва в рамките на разполагаемите за съответната година средства за персонал.

Като се надяваме настоящото становище да бъде взето предвид при обсъждането на законопроекта, оставам

С уважение,