×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Становище по работен вариант на Програмата за околна среда за програмен период 2021 – 2027 от м. юни 2022 г.

Становище по работен вариант на Програмата за околна среда за програмен период 2021 – 2027 от м. юни 2022 г.

30.06.2022

НСОРБ

изх. № И-1166(6) / 30.06.22.

ДО

Г-ЖА ГАЛИНА СИМЕОНОВА

И.Д. ГЛАВЕН ДИРЕКТОР НА ГД

ОПОС И РЪКОВОДИТЕЛ НА

ТЕМАТИЧНАТА РАБОТНА ГРУПА

ПО ПОДГОТОВКА НА ПОС 2021-2027

Относно: Работен вариант на Програмата за околна среда за програмен период 2021 – 2027 от м. юни 2022 г.

           

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СИМЕОНОВА,

Във връзка с предстоящото заседание на Тематичната работна група (ТРГ) за разработване на програма „Околна среда“ 2021-2027 г. (ПОС 2021-2027), представяме на Вашето внимание коментарите на общините по представения работен вариант на Програмата за околна среда за програмен период 2021 – 2027 от м. юни 2022 г.:

  1. По отношение на Приоритет 2 „Отпадъци“

1.1. Предлагаме да се запазят инвестициите от Приложения № 6 (Индикативен списък на РСУО, в които могат да се изградят допълнителни модули за стабилизиране на биоразградимата фракцията към инсталациите за сепариране) и Приложения № 7 (Индикативен списък на РСУО, в които могат да се изградят инсталации за предварително третиране) на Националния план за управление на отпадъците 2021-2028 (НПУО). Планираните мерки и в двете приложения са в пълно съответствия с идентифицираните нужди на общините и са отразени в НПУО. Тези мерки са крайно необходимо за общините за доизграждане и надграждане на техните системи за управление на отпадъците и съответно за изпълнение на целите поставени с националното и европейското законодателство. В тази връзка е необходимо да се изяснят причините за изключването на тези дейности. В Регламент ЕС (2021/1058) указва, че ЕФРР и КФ не подкрепят инвестиции, увеличаващи капацитета на съоръженията за третиране на остатъчни отпадъци (остатъчни отпадъци са предимно неразделно събирани битови отпадъци и остатъци при третиране на отпадъци). Същевременно в чл. 7 от Регламента се позволява изключение от това правило, ако инвестициите са в технологии за оползотворяване на материали остатъчни отпадъци за целите на кръговата икономика. Считаме, че по този начин може да бъде защитена позицията на УО ОПОС пред Европейската комисия.

1.2. Предлагаме да отпадане изречението, посочено на стр. 23 „Няма да се подкрепя изграждане на инсталации за изгаряне и/или друго оползотворяване на отпадъци с производство на енергия“. Мотивите за нашето предложение са свързани с все по- ограничените възможности за използване на енергийни ресурси предвид сложната международна обстановка.

1.3. Общините предлагат добавянето на мярка за рекултивация (техническа и биологична) и на общинските депа с прекратена експлоатация, не отговарящи на нормативните изисквания.

  1. Приоритет 4 „Риск и изменение на климата“

2.1. На стр. 42, в т. 2.1.1.1.1. „Интервенции по линия на фондовете“ е посочено, че допустими мерки за финансиране са приоритетно насочени към управление на риска от мащабни климатични бедствия – наводнения и засушаване, свлачища и горски пожари.

В тази връзка, следва да се има предвид, че предизвикателствата, свързани с изменението на климата, засягат силно урбанизираната територия на градовете, където е концентрирана и голяма част от населението на страната. Промените в климата не само поставят нови рискове пред градовете, но и обострят съществуващи такива. Прави впечатление, че в Програмата не са адресирани важни за градовете рискове (например: градски топлинен остров), както и не е отразена необходимостта от адаптация на градската инфраструктура чрез въвеждане на подходящи иновативни мерки за превенция от локални наводнения (например: обособяване на дъждовни градини, зелени покриви и резервоари за задържане на дъждовна вода, други). В тази връзка считаме, че би било целесъобразно да бъдат разгледани и мерки за адаптация на местно ниво (в силно урбанизираните градски територии). Изпълнението на подобни мерки ще допринесе за подобряване на топлинния комфорт, намаляване на ефекта на градския топлинен остров в откритите градски пространства и ще увеличи положителните ефекти от преустройството на обществени пространства. По тази причина и въз основа на извършени анализи на рисковете в градска среда, предлагаме да бъдат предвидени мерки, които адресират климатичните рискове, идентифицирани като най-опасни в градската среда. Препоръчително е да бъде заложено финансиране и за по-дребномащабни проекти, които ще имат голям ефект за повишаването на адаптационния капацитет на градовете.

2.2. Към настоящия момент, Приоритет 4 „Риск и изменение на климата“ не предвижда финансиране за регионите в преход по показател RCO26 „Зелена инфраструктура, изградена или усъвършенствана с цел приспособяване към изменението на климата“. С цел справедливото разпределение на финансовите ресурси, считаме за необходимо да бъдат заложени средства и за регионите в преход.

2.3. С писмо, адресирано и до УО община Пловдив предлага включването на проект за осигуряване проводимостта на речните корита. В тази връзка, очакваме становището на УО по предложението на общината.

  1. По отношение на Приоритет 5 „Въздух“

3.1. На стр. 9 и стр. 51, текста: „За намаляване на риска от засилване на енергийната бедност домакинствата, които получават социални помощи за отопление, ще бъдат подкрепени с фотоволтаични инсталации (вкл. батерии), при условие че новата алтернатива за отопление е термопомпа въздух-въздух“ считаме, че той е рестриктивен, като е насочен предимно към социално-слаби домакинства. По този начин интереса към подмяна на отоплението чрез термопомпи би бил значително ограничен.

3.2. Във връзка с посоченото на стр. 9 „Един от научените уроци през 2014-2020 г. показва, че двуетапността на проектите води до прекомерно забавяне в реалната подмяна на топлоуредите. (…) За да се адресират тези затруднения, през 2021-2027 г. се планира техническа подкрепа за екипи, които да консултират хората и да съдействат в избора“ предлагаме да се създаде единна контактна точка във всяка община за предоставяне на информация на крайните получатели (домакинства), подаване на заявления, сключване на договори и др., конкретно във връзка с подмяната на отоплителните уреди на твърдо гориво. Това може да бъде по модела „обслужване на едно гише“, по аналогия на подобна инициатива, каквато е предвидена за мерките за енергийна ефективност в жилищни сгради към Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

3.3. Съгласно описанието на мерките на стр. 51 - поетапната подмяна на отоплителни уреди на твърдо гориво с екологични алтернативи ще се извършва приоритетно в енергийно ефективни жилища. В допълнение се предвижда и „малка“ пилотна процедура за насърчаване използването на ВЕИ, зелен водород, както и други иновационни алтернативи. Предвид липсата на допълнителна информация, считаме за необходимо в проекта на ПОС да бъде пояснено какви са „другите иновационни алтернативи“.

3.4. На стр. 51 е посочено „Алтернативното отопление изключва изкопаемите горива. Малка пилотна процедура ще насърчи използването на иновативни алтернативи на топлоуредите на твърдо гориво, вкл. възобновяема енергия, зелен водород и други, където е приложимо.“ Считаме, че е уместно цитирания текст да бъде конкретизиран.

3.5. По отношение на мярката, касаеща намаляване на замърсяването на въздуха от транспорта чрез въвеждане на зони с ниски емисии, се констатира, че предвиденият във версия 5 механизъм за поетапно премахване на използването на лични превозни средства с високи емисии чрез насърчаване на електромобилността не е включен в приоритета на ПОС 2021-2027 г. Същевременно, от начина по който е формулирана подкрепата за мярката за нискоемисионните зони не става ясно защо се визира такава зона само от транспорта и защо е изключена подкрепа за нискоемисионна зона от битово отопление. В „Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух за периода 2018-2024 г.“ са включени нискоемисонни зони както от транспорта, така и от битовото отопление. Предлагаме ПОС да бъде допълнен относно нискоемисионна зона от битово отопление.

3.6. Относно мярка за справяне с вторичното разпрашаване е направено уточнение, че зелена инфраструктура включва „зелени стени, зелени зони, озеленяване на „кални петна“, зелени покриви и др., включително интелигентни зелени решения“. Считаме за подходящо в обхвата да бъдат включени и други облагородителни дейности, които са неизменно свързани с озеленяването и засаждането на дървета, като би било уместно да се изградят зелени градски споделени пространства. Що се отнася до зелените покриви обхватът на дейността не трябва да се ограничава само до покриви на сгради, а да бъдат включени и конструкции на спирки на градския транспорт, перголи и други подходящи пространства в градската среда.

3.7. Прави впечатление, че не са предвидени средства за регионите в преход и по приоритет 5 „Въздух“ за „Зелена инфраструктура, подкрепяна за цели, различни от адаптиране към изменението на климата“ RCO 36. С цел справедливото разпределение на финансовите ресурси, считаме за необходимо да бъдат заложени средства и за регионите в преход.

Като се надяваме, че нашите коментари да бъдет отразени в проекта на ПОС 2021 – 2027, оставам

С уважение,

Категории
Околна среда