Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Становище по публикуван Проект на Наредба за медицинска помощ от разстояние след обществено обсъждане

Становище по публикуван Проект на Наредба за медицинска помощ от разстояние след обществено обсъждане

03.10.2025

НСОРБ

И-1759/03.10.2025

ДО

ДОЦ. Д-Р СИЛВИ КИРИЛОВ, ДМ

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Относно: Становище по публикуван Проект на Наредба за медицинска помощ от разстояние след обществено обсъждане

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КИРИЛОВ,

Във връзка с публикувания на Портала за обществени консултации Проект на Наредба за медицинска помощ от разстояние след проведено обществено обсъждане, предоставяме становище, което е на база на предходното, предоставеното от нас през месец юли с наш изх. № И – 1272/28.07.2025г.

Използваме отново възможността да внесем принципни бележки и конкретни предложения, както следва:

I. Принципни бележки

В чл. 10 е предвидено, че медицинската помощ от разстояние се осъществява след изразено информирано съгласие от пациента, съгласно чл. 87 от Закона за здравето и чл. 6б, ал. 5 от Закона за лечебните заведения, като е отпаднал текста за неговото предоставяне писмено. Считаме, че и така предложен, текстът е твърде общ и не урежда как пациентите реално ще могат да заявят медицинска услуга и да дадат съгласие при липса на електронен подпис или дигитални умения.

Това създава риск от неравнопоставеност между пациентите, затруднения за лечебните заведения и правна несигурност. Необходимо е да се предвидят конкретни механизми за заявяване и документиране на съгласието – например чрез електронна платформа, имейл/сканиран документ, SMS или код за потвърждение, както и чрез видео или телефонна връзка.

Предлагаме чл. 10 да бъде допълнен с разпоредба, която ясно да урежда формите и реда за изразяване на информирано съгласие при медицински услуги от разстояние, за да се гарантират равен достъп и правна сигурност.

II. Конкретни предложения:

  1. Предлагаме да се добави нов чл. 6, като останалите се преномерират:

„Чл. 6 (1) Лечебните заведения по чл. 4 могат да създават и управляват центрове за дистанционно наблюдение и подкрепа (Телекеър центрове), самостоятелно или в партньорство с общини, Български Червен кръст и други доставчици на здравни услуги.

(2) Центровете осигуряват непрекъснат мониторинг на здравното състояние, реакции при инциденти и комуникация с медицински лица.

(3) Персоналът на центровете включва медицински специалисти, оператори и обучени парамедици.

(4) Дейността на Телекеър центровете се финансира чрез европейски програми, държавния бюджет и/или публично-частни партньорства.“

Мотиви: Отново предлагаме текста по чл. 6, с който се въвежда възможност за създаване на центрове за дистанционно наблюдение и подкрепа (Телекеър центрове). Необходимостта от тази промяна е продиктувана от сериозните демографски и социални предизвикателства в България – застаряващо население, висок дял самотно живеещи възрастни хора, хронични заболявания, както и неравномерно разпределение на здравните услуги в страната. Все по-често се наблюдават ситуации, при които липсата на навременна медицинска намеса води до усложнения или фатални последици. Телекеър центровете са необходим инструмент за осигуряване на постоянна връзка между пациента и медицинските специалисти, за ранно откриване на рискове и за бърза реакция при инциденти. Те ще допринесат за намаляване на хоспитализациите, подобряване на качеството на живот на уязвимите групи и ще осигурят спокойствие както на пациентите, така и на техните семейства. Създаването на подобни центрове е особено важно в малки населени места и региони с ограничен достъп до медицинска помощ, където Телекеър може да бъде единственият реален начин за непрекъснато наблюдение и подкрепа.

Като се надяваме, че предложенията ни ще бъдат взети предвид, оставам

С уважение,

Категории
Здравеопазване