Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Становище по публикуван проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни

Становище по публикуван проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни

20.05.2026

НСОРБ

ДО

Г-ЖА КАТЯ ИВКОВА

МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО

Относно: Публикуван проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ИВКОВА,

На официалната страница на Министерство на здравеопазването е публикуван за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни. С проекта се предвиждат и изменения в Наредба № 26 от 2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях.

За подготовка на становище по публикувания проект, НСОРБ проведе проучване сред общините, детските ясли, детските градини и детските кухни. Бяха получени и обработени 318 анкетни карти от 118 общини и населени места. Анкетите са попълнени основно от директори и заместник-директори на детски заведения, медицински специалисти и експерти от общинските администрации.

Обобщените резултати показват принципна подкрепа за целите на проекта. Същевременно в отговорите са поставени практически бележки относно начина на прилагане на отделни разпоредби, необходимия финансов и кадрови ресурс, оборудването, документацията, организацията на дейността, рецептурната и методическата обезпеченост и сроковете за въвеждане на новите изисквания.

В тази връзка следва на първо място да се оцени реалното въздействие на проекта на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 2 от 2013 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 0 до 3 години в детските заведения и детските кухни върху общините, детските ясли, детските кухни и детските градини. Предвидените изменения засягат ежедневни дейности, чието прилагане изисква предварителна яснота относно необходимия финансов, кадрови, технически и организационен ресурс.

I. Оценка на въздействието

Предвидените изменения засягат дейности, които се осъществяват ежедневно в общински структури и имат отражение върху организацията на работа, техническата обезпеченост, храненето, документацията и персонала. Поради това преди приемането на проекта следва да бъде извършена и приложена предварителна оценка на въздействието върху общините, детските ясли, детските кухни и детските градини.

В публикуваните материали към проекта не се установява да е приложена самостоятелна предварителна оценка на въздействието. В мотивите е посочено единствено, че предложените изменения и допълнения няма да окажат въздействие върху държавния бюджет и че прилагането на нормативния акт не изисква допълнителни финансови и/или други средства. Този извод не е подкрепен с анализ на въздействието върху общините, общинските бюджети и общинските структури, които ще прилагат предвидените изисквания.

Липсата на предварителна оценка на въздействието противоречи на изискванията на Закона за нормативните актове. Съгласно чл. 18а от ЗНА при изработването на проект на нормативен акт се извършва предварителна оценка на въздействието и се провеждат обществени консултации. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на нормативен акт се публикува заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието. Съгласно чл. 28, ал. 4 от ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, и предварителна оценка на въздействието, не се обсъжда от компетентния орган.

Оценката следва да включва най-малко: необходимите промени в менюта, рецептурници и технологична документация; необходимото оборудване и ориентировъчната му стойност; разходите за обучения и организацията на тяхното провеждане; необходимия кадрови ресурс и въздействието върху работното време; въздействието върху малките общини и детските кухни с ограничен брой потребители; необходимия преходен период; източника на финансиране и методическата подкрепа.

Без такава оценка съществува риск новите изисквания да бъдат въведени формално, без реална възможност за еднакво, качествено и финансово обезпечено прилагане в цялата страна.

II. Принципни бележки

  1. Подкрепа за целите на проекта при гарантиране на реална приложимост на местно ниво

НСОРБ подкрепя целта за подобряване на здравословното хранене, профилактиката и грижата за децата от 0 до 3 години. Нормативното въвеждане на нови изисквания обаче следва да отчита организацията на дейността в детските ясли, детските кухни и детските градини, както и факта, че значителна част от тези дейности се осъществяват от общините или от общински структури. За да бъде постигната целта на проекта, са необходими ясни правила, методическа подкрепа, рецептурна и технологична обезпеченост и реалистичен преходен период.

2. Храненето на деца от 6 до 9 месеца следва да бъде възможност, а не задължение

Храненето в периода на захранване има индивидуален характер и следва да отчита етапа на въвеждане на храни, здравословното състояние на детето, наличието на алергии или хранителни непоносимости, препоръките на общопрактикуващия лекар и информацията от родителите. Затова разпоредбите относно храненето на деца от 6 до 9 месеца следва ясно да уреждат възможност за организиране на такава дейност, а не автоматично задължение за всеки обект или за всяка детска кухня.

3. Рецептурници, сборник с рецепти и технологични карти като необходима основа за практическо прилагане

Примерната схема по Приложение № 3а може да има ориентировъчен характер, но не може да замести рецептурник, сборник с рецепти или технологична карта. За ежедневното приготвяне и предоставяне на храна за деца от 6 до 9 месеца са необходими конкретни рецепти, грамажи, консистенция, технологична обработка, допустими замени и правила за съобразяване с индивидуалния етап на захранване. Поради спецификата на възрастовата група тези документи следва да бъдат утвърдени от министъра на здравеопазването.

4. Методическа обезпеченост преди въвеждане на новите изисквания

Общините поставят въпроси относно практическото прилагане на ограниченията за добавена захар, мед, конфитюр, мармалад, плодови продукти, подслаждане на напитки и храни, както и относно прилагането на новите изисквания при смесени възрастови групи. Преди прилагането на тези разпоредби следва да бъдат утвърдени методически указания, рецептурни решения и технологична документация, за да се осигури еднаква практика в страната.

5. Необходимост от финансово и организационно обезпечаване на новите изисквания

Част от предложените изменения предполагат промени в оборудването, обученията, документацията, организацията на работа, менюта, рецептурници, технологични процеси и доставки. В случаите, в които нормативен акт въвежда нови изисквания, чието изпълнение се възлага на общините, следва предварително да бъдат оценени необходимите финансови средства, кадровият ресурс, техническата обезпеченост, сроковете за изпълнение и източниците на финансиране.

6. Медицинска документация, индивидуална проследимост и защита на данните

Предложената замяна на здравнопрофилактичните карти с медицински журнал следва да бъде уредена така, че да не се загуби индивидуалната проследимост на информацията за всяко дете. Необходимо е да бъдат определени съдържанието на медицинския журнал, редът за водене, лицата с достъп, правилата за съхранение, предаване и защита на информацията.

7. Обученията следва да имат ясна организация, програма и финансиране

Общините подкрепят необходимостта от обучения на медицинските специалисти, но поставят практически въпроси относно тяхната организация, финансиране, удостоверяване и провеждане в рамките на работното време. Когато обучението се въвежда като нормативно задължение, следва да бъдат ясно уредени редът за провеждането му, източникът на финансиране, документът за удостоверяване и начинът на съвместяване с ежедневната дейност на детските ясли.

8. Оборудване и технически изисквания

Изискванията към оборудването следва да се въвеждат след техническа обосновка и финансова оценка. Сушилният шкаф не следва автоматично да се приема като равностоен заместител на стерилизатор или сух стерилизатор във всички обекти и за всички дейности. Нормативният текст следва да допуска използване на подходящо оборудване според конкретната дейност, съдовете, организацията на работа и утвърдените хигиенни изисквания.

9. Последващо обсъждане на въпроси извън непосредствения предмет на проекта

В постъпилите предложения са поставени и въпроси, които не са пряко предмет на публикуваните изменения, но са свързани с организацията, качеството и устойчивото прилагане на дейностите в детските ясли, детските кухни и яслените групи. Сред тях са предложенията за прецизиране на минималния брой деца в яслените групи, подобряване на емоционалния комфорт и условията за ранно детско развитие, разработване на занимания и игрови програми, както и обучение и информиране на родителите относно здравословното хранене в семейна среда. Тези въпроси следва да бъдат предмет на последващо обсъждане и самостоятелна оценка на въздействието.

10. Необходимост от законосъобразен обмен на здравна информация

Във връзка с предложените промени относно медицинската документация, медицинския журнал и документите при прием в детска ясла следва да се обсъди възможността за по-добър обмен на необходимата здравна информация между общопрактикуващите лекари, родителите и медицинските специалисти в детските ясли. Това следва да се извършва само при ясно нормативно основание, определен обхват на данните, конкретна цел, определени лица с право на достъп и гаранции за защита на личните данни.

11. Достъп до електронни здравни данни чрез НЗИС

Част от представителите на общините поставят въпроса за достъпа на детските ясли до необходимата здравна информация за децата чрез Националната здравноинформационна система (НЗИС), включително предложение директорите на детските ясли да имат достъп чрез КЕП до електронните здравни данни в his.bg по модел на достъпа на медицинските специалисти в детските градини. Това предложение е свързано с необходимостта медицинските специалисти в детските ясли да разполагат с актуална информация относно здравословното състояние на детето, проведени профилактични прегледи, хронични заболявания, алергии, хранителни непоносимости и други обстоятелства, които имат значение за ежедневната грижа, храненето и безопасността на детето. Същевременно достъпът до електронни здравни данни не следва да бъде общ или неограничен. Необходимо е той да бъде изрично нормативно уреден, с ясно определени лица с право на достъп, обхват на данните, цел на обработването, ред за удостоверяване чрез КЕП, срокове за съхранение и гаранции за защита на личните данни. Поради това предлагаме Министерството на здравеопазването да обсъди възможността за ограничен, ролеви и законосъобразен достъп на детските ясли до необходимата информация чрез НЗИС, без да се създава нерегламентиран достъп до здравни данни.

12. Консултиране с практикуващите специалисти

При изготвяне на методическите указания и последващи промени е целесъобразно да се проведе допълнително обсъждане с практикуващи специалисти от детски ясли, детски кухни, детски градини, общински администрации и регионални здравни инспекции. Този подход ще намали риска от неясни текстове, противоречиво прилагане и необходимост от последващи изменения непосредствено след влизане в сила на наредбата.

III. Конкретни предложения

1. По § 1 и § 5

1.1. По § 1

В § 1 предложената ал. 5 на чл. 7 да се измени така:

„(5) В обектите по чл. 2 от Наредба № 2 може да се организира обедно хранене за деца от 6 до 9 месеца. Храненето се организира съобразно индивидуалния етап на захранване, здравословното състояние на детето, наличието на алергии или хранителни непоносимости и информацията, предоставена от родителите и/или общопрактикуващия лекар, въз основа на рецептурници, сборник с рецепти и технологични карти, утвърдени от министъра на здравеопазването.“

1.2. По § 5

В § 5, в Приложение № 3а към чл. 7, ал. 5, след заглавието „Схема за седмично меню с количества за обедно хранене на деца от 6 до 9 месеца“ да се създаде забележка:

Забележка. Схемата има ориентировъчен характер и не се прилага самостоятелно като рецептурник или технологична карта. Конкретните менюта за деца от 6 до 9 месеца се изготвят въз основа на рецептурници, сборник с рецепти и технологични карти, утвърдени от министъра на здравеопазването, при съобразяване с индивидуалния етап на захранване, здравословното състояние на детето, наличието на алергии или хранителни непоносимости и информацията, предоставена от родителите и/или общопрактикуващия лекар.“

Мотиви:

Предложенията по § 1 и § 5 имат за цел да прецизират режима за обедно хранене на деца от 6 до 9 месеца, така че същият да бъде уреден като възможност, а не като задължение за всеки обект по чл. 2 от Наредба № 2. Това е необходимо, тъй като предоставянето на такава храна предполага предварително осигурена организационна, кадрова, технологична, материална и финансова обезпеченост, както и наличие на утвърдени рецептурници, сборник с рецепти и технологични карти. Храненето в тази възраст е свързано с индивидуалния процес на захранване и следва да отчита здравословното състояние на детето, наличието на алергии или хранителни непоносимости, както и информацията от родителите и/или общопрактикуващия лекар. Поради това примерната схема по Приложение № 3а не следва да се прилага самостоятелно като достатъчна основа за организиране на храненето.

Необходимо е конкретните менюта за деца от 6 до 9 месеца да се изготвят въз основа на рецептурници, сборник с рецепти и технологични карти, утвърдени от министъра на здравеопазването. Това ще осигури единен стандарт, безопасност и еднакво прилагане на изискванията, без всяка община, детска кухня или детска ясла самостоятелно да разработва правила за хранене на деца в тази специфична възрастова група.

2. По § 2 и § 4

Подкрепяме по принцип предложените изменения, насочени към ограничаване на добавената захар и към съобразяване на режима с възрастта на децата. С оглед практическото и еднакво прилагане на тези разпоредби предлагаме преди влизането им в сила Министерството на здравеопазването да утвърди методически указания, рецептурни решения и технологични карти, като съответното задължение бъде включено в предложения нов § 9 от заключителните разпоредби.

В указанията следва изрично да се уреди прилагането на ограниченията относно добавената захар, меда, конфитюра, мармалада, плодовите продукти и подслаждането на напитки и храни в детските ясли, детските кухни и яслените групи, включително при смесени възрастови групи.

Мотиви:

Необходимостта от издаване на указания произтича не от несъгласие с предложените ограничения, а от практическите въпроси, поставени от общините относно разграничаването между естествено съдържащи се и добавени захари, използването на мед, конфитюр, мармалад, плодови продукти и плодови пюрета, както и прилагането на изискванията при деца в различни възрастови групи.

3. По § 3

Подкрепяме актуализирането на изискванията към храните за кърмачета и преходните храни съобразно приложимите европейски правила. С оглед избягване на неправилно тълкуване предлагаме в § 3 предложената редакция на чл. 13, ал. 1, т. 1 да се допълни, като след текста на т. 1 се създаде второ изречение:

„Задължението по изречение първо не включва поддържане на всички търговски марки и видове млека за кърмачета/преходни млека, а се изпълнява чрез използване на продукти, които отговарят на приложимите нормативни изисквания и са осигурени по съответния ред.“

Мотиви:

Предложението не променя подкрепата за актуализиране на изискванията, а цели да предотврати непропорционално практическо задължение за детските заведения и детските кухни да поддържат всички марки и видове продукти, налични на пазара. Достатъчно е използваните продукти да отговарят на нормативните критерии и да са осигурени по съответния ред.

4. По § 6, т. 1, буква „а“ и § 6, т. 2

4.1. В § 6, т. 1, буква „а“, подбукви „аа“ и „вв“, и в § 6, т. 2 след думите „медицински журнал“ да се добави:

„по утвърден от министъра на здравеопазването образец, съдържащ индивидуализирани записи за всяко дете“.

4.2. В § 6 след т. 2 да се създаде т. 2а:

„2а. В чл. 11 се създава ал. 3:

„(3) Медицинският журнал по чл. 10, ал. 2, т. 9 и 15 и по чл. 11, ал. 2, т. 7 съдържа индивидуализирани записи за всяко дете относно физическото и психичното развитие, здравния статус и медицинските обстоятелства, които имат значение за престоя му в детската ясла. Министърът на здравеопазването утвърждава образеца, реда за водене, съхранение, достъп и предаване на информацията при преместване на детето, при спазване на изискванията за защита на личните данни.“

Мотиви:

По въпроса за медицинската документация са постъпили съществени бележки. Замяната на индивидуалната здравнопрофилактична карта с медицински журнал следва да бъде уредена така, че да не се загуби индивидуалното и проследимо наблюдение на всяко дете. Необходимо е да се определят съдържанието на журнала, образецът, лицата, които го водят, редът за съхранение, достъпът до информацията, начинът на предаване при преместване на детето и правилата за защита на личните данни.

5. По § 6, т. 1, буква „б“

Подкрепяме въвеждането на обучения за медицинските специалисти, като с оглед практическото прилагане предлагаме да се уточнят организацията, програмата, удостоверяването и финансирането им.

В § 6, т. 1, буква „б“, с която се предлага изменение на чл. 10, ал. 3, текстът да се допълни, като се създадат нови ал. 4 и 5:

„(4) Обученията по ал. 3 се провеждат по утвърдена програма, в рамките на работното време и при предварително осигурено финансиране от държавния бюджет по ред, определен от Министерството на здравеопазването. Проведеното обучение се удостоверява с документ по образец, определен в програмата.“

„(5) Обученията по ал. 3 могат да се организират присъствено, дистанционно или регионално, при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването.“

Мотиви:

Преобладаващата подкрепа за обученията не изключва необходимостта от яснота относно тяхното провеждане. Когато обучението се въвежда като нормативно задължение, следва да бъдат уредени неговата периодичност, форма, програма, удостоверяване и финансиране, за да не се създават различна практика и допълнителна неосигурена тежест за общинските бюджети.

6. По § 6, т. 3 и т. 4

Подкрепяме по принцип намаляването на ненужната административна и финансова тежест за родителите чрез отпадане на рутинното представяне на изследвания при клинично здрави деца. С оглед гарантиране на достатъчна информация за здравословното състояние на детето предлагаме в § 6, т. 4, буква „а“ предложената редакция на чл. 20, ал. 1, т. 2 да се измени така:

„2. актуална информация от общопрактикуващия лекар за проведен профилактичен, съответно годишен профилактичен преглед, за здравословното състояние на детето, за наличие или липса на хронично заболяване и/или алергия, както и за медицински обстоятелства, които имат значение за престоя му в детската ясла. При медицински показания общопрактикуващият лекар може да препоръча извършване на допълнителни изследвания;“

Мотиви:

Предложената редакция съчетава подкрепата за отпадане на рутинните изследвания с необходимостта детската ясла да разполага с актуална информация за хронични заболявания, алергии и други медицински обстоятелства. Така не се въвежда рутинно изискване за всички деца, но се запазва възможността за допълнителни изследвания при медицински показания и по преценка на общопрактикуващия лекар.

7. По § 6, т. 5 и т. 6

7.1. В § 6, т. 5 да се измени така:

„5. В чл. 29:

а) в ал. 2 думата „стерилизатор“ се заменя със „стерилизатор/сух стерилизатор и/или сушилен шкаф, съобразно дейността на обекта, използваните съдове и утвърдените хигиенни изисквания“;

б) в ал. 3 думите „сух стерилизатор“ се заменят със „стерилизатор/сух стерилизатор и/или сушилен шкаф, съобразно дейността на обекта, използваните съдове и утвърдените хигиенни изисквания“.“

7.2. Предлагаме § 6, т. 6 да отпадне.

Мотиви:

По тази тема отговорите са силно разделени, а предложението има пряко техническо и финансово отражение. Стерилизаторът, сухият стерилизатор и сушилният шкаф имат различно предназначение. Сушилният шкаф осигурява сушене, но не следва автоматично да се приема като равностоен заместител на стерилизатор или сух стерилизатор, когато дейността на обекта изисква обеззаразяване чрез термична обработка.

В много детски ясли и детски кухни вече има налично оборудване, закупено и използвано съобразно действащите изисквания. Задължителната му подмяна би довела до допълнителни разходи и организационни затруднения без представени технически аргументи и финансова оценка. Поради това е необходимо § 6, т. 6 от проекта, с който се предлага отмяна на чл. 31, ал. 1, т. 11 от Наредба № 26, да отпадне като необоснован и необезпечен с техническа и финансова оценка.

8. По § 6, т. 7 и т. 8

8.1. В § 6, т. 7 да се измени така:

„7. В чл. 34, ал. 1 думите „10 месеца“ се заменят с „шестмесечна възраст, когато детската кухня организира хранене за тази възрастова група въз основа на рецептурници, сборник с рецепти и технологични карти, утвърдени от министъра на здравеопазването“.“

8.2. В § 6, т. 8 да се измени така:

„8. В чл. 35, ал. 1, т. 1 думата „десетмесечна“ се заменя с „шестмесечна при условията на чл. 34, ал. 1“.“

Мотиви:

Предложението е свързано с промените по § 1 и § 5, с които се предвижда възможност за организиране на обедно хранене за деца от 6 до 9 месеца. Промяната на възрастта в чл. 34 и чл. 35 от Наредба № 26 следва да бъде съобразена със същия подход, а именно храненето от шестмесечна възраст да бъде уредено като възможност, а не като автоматично задължение за всички детски кухни.

Предоставянето на храна за тази възрастова група предполага предварително осигурена организационна, кадрова, технологична, материална и финансова обезпеченост, както и наличие на рецептурници, сборник с рецепти и технологични карти, утвърдени от министъра на здравеопазването. В малките общини и в детските кухни с ограничен брой потребители въвеждането на такава дейност като задължение може да бъде практически трудно приложимо и икономически необосновано. Поради това промяната следва да създаде правна възможност за организиране на хранене за деца от шестмесечна възраст, но без да въвежда необезпечено задължение за всички детски кухни.

9. Преходни и заключителни разпоредби

В заключителните разпоредби на проекта да се създадат следните нови параграфи:

9.1. Да се създаде нов § 7:

„§ 7. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“, с изключение на разпоредбите, свързани с въвеждане на нови менюта, рецептурници, сборник с рецепти, технологични карти, оборудване и обучения, които се прилагат след изтичане на 12 месеца от обнародването.“

9.2. Да се създаде нов § 8:

„§ 8. Изискванията, свързани с организиране на хранене за деца от 6 до 9 месеца, ново оборудване, обучения, менюта, рецептурници, сборник с рецепти и технологична документация, се прилагат след утвърждаване на необходимите рецептурници, сборник с рецепти, технологични карти, методически указания и програми за обучение, както и при осигурена организационна, кадрова, технологична, материална и финансова обезпеченост.“

9.3. Да се създаде нов § 9:

„§ 9. В срок до 6 месеца от обнародването на наредбата министърът на здравеопазването утвърждава рецептурници, сборник с рецепти и технологични карти за хранене на деца от 6 до 9 месеца, указания за прилагане на Приложение № 3а като ориентировъчна схема, указания за прилагане на ограниченията относно добавената захар, меда, конфитюра, мармалада, плодовите продукти и подслаждането на напитки и храни, включително при смесени възрастови групи, образец на медицинския журнал и указания за реда за неговото водене, съхранение, достъп и предаване на информацията, минимални технически изисквания към оборудването и програми за обученията.“

Мотиви:

Предвидените изменения предполагат промени в организацията на храненето, менюта, рецептурници, технологична документация, оборудване, обучения и ежедневна работа на детските ясли и детските кухни. Поради това е необходимо да се предвиди реалистичен преходен период, в който общините и общинските звена да могат да се подготвят за прилагане на новите изисквания. Особено по отношение на храненето на деца от 6 до 9 месеца примерната схема по Приложение № 3а не е достатъчна за практическо прилагане. Необходимо е преди въвеждането на тази възможност министърът на здравеопазването да утвърди рецептурници, сборник с рецепти и технологични карти, които да осигурят единен стандарт, безопасност и еднакво прилагане в страната.

Като се надяваме, че предложенията ни ще бъдат взети предвид, оставам

С уважение,

Категории
Здравеопазване