Становища

Относно: проекти на Закон за изменение и допълнение на Закона за горите със сигнатури № 48-354-01-3; № 48-354-01-10 и № 48-354-01-13

Уважаеми г-н Костурков,

            По повод цитираните законопроекти Ви представяме следното принципно становище въз основа на проведено допитване до общините и дискусията в нашия Управителен съвет:

• Планиране на кампаниите и добива на дърва за огрев

                 Местните власти не подкрепят предлагания подход за изключително фокусиране върху общинските гори и едва при неясно как определена невъзможност за задоволяване от тях да се търси допълващ добив. Само12% от горските територии са общинска собственост (при 75% държавна и 13% друга собственост). Едва 158 общини са собственици на гори, а данните до момента показват, че едва 15 от тях могат да задоволят самостоятелно нуждите на местното население от дърва за огрев.

                 В тази връзка, стъпка напред би било изготвянето на планове по общини (заложено в законопроект № 48-354-01-13) с участието на наличните ресурсите на всички собственици на горски територии. Задоволяването на местното население, което няма собствена гора, би следвало да стане въз основа на целия наличен публичен ресурс.

• Цени и начин на добив и доставка

                 Предлаганите изменения по реализиране на разпоредбата на чл. 111, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 12 и ал.14 са в противоречие с императивните разпоредби на чл. 148, 225 и 232 от Закона за горите. Години наред полагахме усилия за ограничаване на незаконния дърводобив чрез засилване на позволителните и регистрационни режими, и изисквания към правоспособни лица, технически средства, безопасност и контрол. Допускането с лека ръка на неквалифицирани и неподготвени лица в горските територии, публична собственост, може да доведе до големи поражения. В допълнение, предлаганото обособяване и ценообразуване по дейности по чл. 111, ал. 1 не кореспондира с параграф 1, т. 21 от Допълнителните разпоредби на Закона за горите.

• Ред и приоритет за заявяване

                 Нужна е яснота по реда за заявяване на дърва за огрев от нуждаещите се – чрез списъци, изготвени по досега установения ред (чрез писмено волеизявление на правоимащите) и/или разделен процес на подаване на заявления до общината или съответното държавно горско или ловно стопанство. Логично е това да е еднократен акт, като се установи съвместен механизъм на ниво община за проверка на законовите изисквания, избягване на дублиране на заявените количества, както и за осигуряване на яснота за местните хора пред кое учреждение следва да заявят дървата и да очакват доставката им. По-добра координация е необходима и с оглед натоварването на наличния административен и стопански капацитет на горските структури, който в общините съвсем не е голям.

                 В регламентиране на процеса по подаване на заявления следва да се вземе предвид и възможността възрастните хора и социално слабите да заявяват дърва за огрев с помощта на местните власти, които натрупаха опит в изготвяне на списъци и могат да следят за динамиката на местното население и домакинства (при липса на дефиниция за домакинство за целите на ЗГ). Редица общини предлагат и обмисляне на възможността кръгът на правоимащите да се разшири с тези граждани, имащи настоящ адрес там, които бидейки изрядни данъкоплатци също може да ползват дърва за огрев. В планинските общини с дълга и студена зима може да се планират и плътни, вместо пространствени куб.м.

                 Положително се оценяват предлаганите механизми за изпълнение на заявленията по реда на тяхното подаване като предимство имат лицата с издадени решения по Наредбата за реда и условията за отпускане на целева помощ за отопление, а при превишение на заявените дърва над допустимите количества да се налага коефициент на редукция спрямо всички. Наличната информация сочи, че при настъпилия наплив към отопление с дърва дори и най-„богатите“ на гора общини няма да смогнат с осигуряване на целия заявен обем. С оглед местната специфика редица общини вече прилагат допълнителни критерии за приоритизиране на заявителите по решение на ОбС.

• Забрана за предоставяне на дървесина от общинските горски територии на свободния пазар преди да се осигурят дървата за огрев на нуждаещите се

                 Възразяваме срещу предлаганата забрана. Тя не е обоснована от гледна точка на горскостопанската практика и собственическите правомощия на местните власти. От една страна, при така разчетените в различните законопроекти срокове, забраната се явява постоянна. Отлагането след месец ноември на добива на дървесина го прави изключително труден поради теренните условия и ще възпрепятства общините да проведат своевременно предвидените по решенията на ОбС процедури за продажба на другите категории дървесина, приходите от която също се ползват за социални ангажименти. Следва да се има предвид и че в едно насаждение се добива както дървесина за огрев, така и строителна такава, и при така предвижданите ограничения и срокове такива насаждения няма да може да се предлагат на свободния пазар до края на ноември. 

                 С надежда, че принципните ни бележки ще се отразят при синхронизиране на законодателните инициативи, оставам

С уважение,