Становища

Относно: Становище на Националното сдружение на общините в Република България по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2026 г. в частта за общините, сигн. № 52-602-01-19/01.07.2026 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

На 22.06.2026 г. Управителният съвет на НСОРБ проведе консултации с Министъра на финансите по проекта на държавния бюджет за 2026 година в частта му за общините. Консултациите бяха проведени на основание чл. 77 от ЗПФ, като протоколът от тях е приложен в пакета документи към Законопроекта, внесен от Министерски съвет в Народното събрание, съгласно изискванията на чл. 79, ал. 1, т. 4 от ЗПФ.

Настоящото становище отразява в пълнота предложенията на общините, заложени в подписания Протокол по чл. 77 от ЗПФ между Министерството на финансите и НСОРБ: https://www.namrb.org/bg/deynost/stanovishta/protokol-za-provedenite-konsultatsii-na-osnovanie-tchl-77-ot-zpf-mezhdu-mf-i-nsorb-po-proekta-na-zdbrb-za-2026-g-tchastta-za-obshtinite.

Подробните предложения на НСОРБ по текстовете на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г., внесен в Народното събрание, са представени в Приложение 1 към настоящото писмо.

Разчитаме народните представители да обсъдят и отразят в законопроекта следните приоритетни предложения на общините:

1. Прецизиране на разпоредбите на чл. 113 от законопроекта относно Инвестиционната програма за общински проекти, както следва:
   • Разпоредбата на чл. 113, ал. 1 да бъде преработена така, че финансирането през 2026 г. да се обвързва с общата прогнозна стойност на проектите, последно утвърдена със ЗДБРБ за 2025 г., а не само с колоната „Прогнозна стойност на проекта за 2025 г.“.
   • Водещият принцип за плащане да бъде стойността на сключеното споразумение между МРРБ и общината.
   • Замяна на датата 1 юли 2026 г. за наличие на обявена поръчка или сключен договор с 1 септември 2026 г.
   • Възможността за прехвърляне на проекти от Програмата към европейско финансиране да отчита не само дали даден проект е допустим, а и дали може да бъде реално финансиран. Докато трае процедурата по кандидатстване и до реалното сключване на договор за безвъзмездна помощ от ЕС, съответния проект да може да продължи да се финансира по националната програма.
   • Да се определи ясно възможността общините да могат да извършват междинни и окончателни плащания със собствени или заемни средства, които впоследствие да им бъдат възстановявани от МРРБ.

Мотиви: Предложените разпоредби в законопроекта променят концепцията, по която програмата беше създадена и публично представена - като инструмент за многогодишно капиталово бюджетиране, който да даде предвидимост на общинската инвестиционна дейност отвъд рамките на една бюджетна година. В ежегодно одобряваните до сега от Народното събрание Приложения № 3 към чл. 107 (ЗДБРБ за 2024 г.) и чл. 113 (ЗДБРБ за 2025 г.) се съдържат две колони: за прогнозна стойност/бюджет на проекта за съответната година и за общата прогнозна стойност на проекта за целия период на изпълнение на Инвестиционната програма (т.е. до 30 юни 2027 г.).

При много от тези обекти в досегашното Приложение № 3 цикълът на изпълнение обективно надхвърля една бюджетна година - проектиране, съгласуване, обществени поръчки, строителство, междинни плащания, окончателно плащане и въвеждане в експлоатация. Допълнително, сроковете по някои от тях бяха забавени поради неритмичното разплащане на изпълнените дейности през предходните години.

Фиксирането на законопроекта само върху „Прогнозна стойност на проекта за 2025 г. (хил. лв.) до размера по чл. 113, ал. 12“ (съгласно ЗИД на ЗДБРБ за 2025 г., обн., ДВ, бр. 61/2025 г.), която е разчетена преди повече от година, противоречи на утвърдената от предходни Народни събрания логика на програмата. В правова държава, каквато е Република България, когато законодателят е одобрил проект с обща прогнозна стойност и срок на реализация, общината има основание да приеме, че тази стойност представлява рамката на държавния ангажимент, а допълнителните колони за прогнозен годишен размер са график на плащанията за всяка конкретна година. Обратното тълкуване превръща многогодишното капиталово бюджетиране в едногодишно касово ограничение. В тази връзка прогнозна стойност на проектите на общините за 2025 г. не може да бъде превърната в таван на държавния ангажимент към конкретния проект.

Цялата програма до сега обхваща списък с 3 492 одобрени проекта на 264 общини за 4,25 млрд. евро. Проектите със сключени споразумения са за около 3 млрд. евро, от които за двете години и половина от нейното съществуване към момента са изплатени около 991 млн. евро, при одобрени общо за същия период средства в размер на 1 303,8 млн. евро.

Относно предложеното със законопроекта фиксиране на продължаващите през 2026 г. проекти към прогнозната им стойност за 2025 г. следва да бъде отчетено, че точно 577 проекта на 116 общини в тази колона са със стойност „0“, като от тях само 177 проекта вече имат сключени споразумения. Отделно по Приложение № 3 към чл. 113 на ЗДБРБ за 2025 г. по данни на МРРБ от края на 2025 г. има още 1 128 проекта, за които все още няма сключени споразумения, в голямата си част не по вина на общините. Заявленията за сключване са входирани, някои още през 2024 г., но по независещи от местната власт причини, вкл. и забавяне от страна на МРРБ и др. – тези общини остават без сключени споразумения. Това практически означава, че с предложените нови ограничителни условия близо 50% от проектите ще отпаднат автоматично от достъп до държавно финансиране.

Подобен подход би бил особено проблемен, защото голяма част общините вече са планирали, възлагали, договаряли и в много случаи започнали изпълнение на обекти от Приложение № 3 при легитимното очакване, че Програмата ще се изпълнява в нейната цялост. Промяната на правилата след одобряването на проектите със ЗДБРБ за 2024 г. и ЗДБРБ за 2025 г. и след поемане на договорни задължения поставя много общини в риск от недофинансиране, просрочия, неустойки, индексации и обществено напрежение.

Предлагаме и прецизиране на разпоредбите на ал. 4 от чл. 113 така, че извършените от общината междинни и окончателни плащания със собствени средства, целева субсидия за капиталови разходи или заемни средства да се възстановяват по реда на чл. 113. Общинското авансово или мостово плащане трябва да бъде временен инструмент и Законът следва да гарантира възстановяване на тези средства, за да не се блокира собствения ресурс или да бъдат влошени показателите по КФП и по общинския дълг.

По отношение на прехвърлянето на част от проектите към европейско финансиране, НСОРБ подкрепя използването на европейски средства там, където това е допустимо и ефективно. Независимо от това, следва ясно да се разграничат различните хипотези: проектът теоретично да бъде допустим за европейско финансиране и за него да е осигурено реално финансиране чрез договор за безвъзмездна финансова помощ или друг правно обвързващ акт. До подписване на съответния договор за БФП проектът няма гарантиран ресурс, а общината може вече да има сключени договори, започнато строителство и поети плащания. В тази връзка, ако в този междинен период финансирането по националната програма бъде прекратено, възниква финансов вакуум, който може да доведе до спиране на строителство, просрочия и неустойки. По тази причина предлагаме и конкретни редакции в ал. 5 на чл. 113.

Предложенията на НСОРБ за конкретни редакции на чл. 113, съгласно Приложение 1 ще осигурят по-голяма гъвкавост и на МС, и на МРРБ и МФ да преценяват на какъв етап и как да включват проектите на общините. В това число и такива, за които все още не са сключени споразумения, но същите съществуват в Приложение № 3 за 2024 г. и за 2025 г. и за които кметът в срок до 31 декември 2025 г. е подал искане за сключването му заедно с всички изискуеми документи.

2. Гарантиране на плавен преход според готовността на общините при въвеждане на новите основи за определяне на таксата за битови отпадъци, влезли в сила от 1 януари 2026 г.

Предлагаме в Преходни и заключителни разпоредби на ЗДБРБ за 2026 г. да бъдат включени конкретни текстове, уреждащи реда и условията за продължаване на преходния режим при въвеждане на новите основи за определяне на таксата за битови отпадъци, включително чрез :

• възможност общините поетапно да започват прилагане на новите основи през 2027, 2028 или 2029 г., като в този период да могат да прилагат досегашния ред;
• гаранция, че при неприета план-сметка таксата се събира на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година;
• срок до 31 януари за одобряване на план-сметката за общините, които започват прилагане на новия ред и новите основи през съответната година;
• ежегоден мониторинг на техническата готовност, информационните системи, актуалността на данните и събираемостта;
• безплатен електронен достъп на общините до необходимите данни от първичните администратори.

Мотиви: Предложеният подход за продължаване на прилагането на преходния режим не е отказ от принципа „замърсителят плаща“. Той е условие този принцип да бъде въведен реално и устойчиво и със социално поносими размери за гражданите. Тази ключова реформа изисква надеждни данни, електронен обмен, подготвени информационни системи, ясни методики, актуални регистри и обществено разбиране, което не може да се осигури на територията на всички общини и населени места в страната едновременно.

Без своевременно приемане на тези гаранции, съществува риск от срив в приходната част на общинските план-сметки, което би застрашило предоставянето на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, третиране на отпадъците и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. В Приложение 1 предлагаме конкретни разпоредби, чрез които да се осигури реалистичен и управляем преход, чрез който се избягва очакваният финансов, санитарно-хигиенен и обществен риск.

3. Допълнителни предложения по бюджетните взаимоотношения, които са включени в Протокола по чл. 77 от ЗПФ като неотразени в рамките на консултациите предложения на НСОРБ, както следва:

• Допълнителен ръст за делегираните от държавата дейност във функция „Образование“ със 138 млн. евро или размер на ресурса в ЗДБРБ за 2026 г. – 3 052,9 млн. евро, с цел осигуряване на финансиране за поддържане на материалната база и училищните автобуси.
• Допълнително увеличение за делегираните от държавата дейности във функция „Здравеопазване“ с 23,2 млн. евро или общият размер на средствата, предвидени в ЗДБРБ за 2026 г. да достигне 228 млн. евро, необходими за обезпечаване на дейностите в детското и училищното здравеопазване, където поради променените условия (нормативни и фактически) се налага чувствително увеличение на стандартите за финансиране на здравните кабинети в училищата и детските градини с оглед осигуряване на дейността им през цялото време на престой за отглеждане и обучение на децата в детската градина и на учениците в училище, съгласно новата Наредба № Н-2 от 12 септември 2025 г. за устройството и дейността на здравните кабинети в детските градини и училищата и здравните изисквания към тях (обн. ДВ, бр. 76/16.09.2025 г.). Предложеното увеличение следва да гарантира и достойното заплащане на медицинските специалисти и увеличените разходи за персонал, поради застаряване на персонала (над 1/3 в пенсионна възраст).
• Увеличение с минимум 20% (26 млн. евро) на субсидиите и компенсациите за обществен транспорт - за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване и за субсидиране на превоза на пътници по нерентабилни автобусни линии, при отчитане на ръста на цените на горивата;
• Предвиждане на средства в централния бюджет, договорени при предходните два кръга преговори с МФ за:
  • нов стандарт и нова делегирана от държавата дейност за изпълнението на дейности и мерки за подобряване на безопасността на движението по пътищата в общините в размер на 4,9 млн. евро;
  • финансиране на 49 общински музея и художествени галерии като делегирана от държавата дейност по предложение на министъра на културата в размер на 4,1 млн. евро;
  • осигуряване финансирането на дейността на младежките центрове, създадени по програми, финансирани от ФМЕИП и др.

Мотиви: Предложенията са насочени към покриване на вече възникнали разходи в резултат на нормативни промени и изисквания към предоставяните от общините основни публични услуги - за персонал, осигуровки, горива, енергия, храна, поддръжка.

На основание гореизложеното изразяваме готовност да участваме със свои представители в работата между първо и второ четене на законопроекта и да предоставим допълнително конкретни законодателни редакции, разчети и мотиви по всяко от горните предложения.

Приложение № 1

Предложения на НСОРБ по текстовете на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2026 г.

1. По чл. 74 (във връзка с § 17 от ПЗР - изменение на чл. 38, ал. 2 от ЗДСл) -по принцип не възразяваме срещу уеднаквяване на осигурителния режим, но настояваме мярката да бъде финансово неутрална за общините и за служителите и да не влошава служебното правоотношение. За целта предлагаме:
   • Пълно осигуряване на средствата в стандарта за общинска администрация. Допълнителните разходи - както вноските за сметка на осигурените лица, така и увеличението на работодателските вноски вследствие на необходимото консолидиране - да се осигурят изцяло чрез стандарта за делегираната дейност „Общинска администрация", без да се поемат от собствените приходи на общините.
   • Гаранция за нетния доход в съответствие с Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА), тъй като за ръководните длъжности в общинските администрации запазването на нетния доход изисква увеличение на основната заплата, което надхвърля максималните размери по НЗСДА. В тази връзка със законопроекта е необходимо едновременно с чл. 74 да се предвидят и последващи срокове за изменение на НЗСДА, така че необходимото увеличение да е допустимо и за общинските администрации, без да се нарушават таваните по степени и нива.
   • Последващо преодоляване на неравнопоставеността на служителите в общинските администрации, като след анализ и оценка се въведат норми и средства за отчитане и заплащане на клас прослужено време върху индивидуалната основна месечна заплата на държавните служители и да се уеднаквят правата им с тези на служителите по трудово правоотношение (вкл. достъп до средства за СБКО). Въвеждането на лична осигурителна тежест, без адекватни компенсаторни механизми ще влоши условията и ще задълбочи недостига на квалифицирани кадри в общинските администрации.

Мотиви: Разпоредбата на чл.74 от Проекта на ЗДБРБ за 2026 г. предвижда, считано от 1 август 2026 г., индивидуалните основни месечни заплати на държавните служители по Закона за държавния служител да бъдат определени така, че след приспадане на задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък нетният размер да не бъде по-нисък от получавания към 31 юли 2026 г. размер, намален с дължимия данък. До този момент в публичното пространство последователно се коментираше възможност за поетапно поемане на осигурителната тежест от държавните служители. Предложеният текст в проекта на ЗДБРБ за 2026 г. не съдържа преходен механизъм или разсрочване на промяната, а предвижда поемането на осигурителните вноски да бъде извършено изцяло още от 1 август 2026 г. Ако това е действителното намерение на законодателя, считаме, че следва изрично да бъдат представени разчетите за финансовия ефект и мотивите за отказ от първоначално обсъждания поетапен подход.

Следва да се отчете и спецификата на служебното правоотношение. За разлика от лицата, работещи по трудови правоотношения, държавните служители не получават допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, а размерът на основната им заплата не нараства автоматично с натрупването на стаж. Наред с това за държавните служители са предвидени редица ограничения и несъвместимости, включително по отношение упражняването на допълнителна трудова дейност и извършването на дейности, които могат да породят конфликт на интереси.

В случай че законодателят възприеме предложения подход и въведе задължителни осигурителни вноски за сметка на държавните служители, считаме, че следва да бъде извършен и цялостен преглед на действащите ограничения и особености на служебното правоотношение. Въвеждането на допълнителна лична осигурителна тежест, без едновременно с това да бъдат преразгледани част от съществуващите ограничения и компенсаторни механизми, би довело до влошаване на условията на служебното правоотношение.

2. По чл. 90 да се създаде нова ал. 3:

„(3) Алинея 1 не се прилага, когато просрочените задължения са възникнали във връзка с изпълнение на проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, и са резултат от забавено верифициране, забавено възстановяване на средства, обжалване, процедура по налагане на финансова корекция или друго обективно обстоятелство, което не произтича от трайна невъзможност на общината да изпълнява финансовите си задължения.“

Мотиви: Общините са основни бенефициенти и изпълнители на проекти с европейско финансиране. В много случаи временното натрупване на задължения по сметки за средства от ЕС не е показател за структурно финансово затруднение, а резултат от спецификата на проектния цикъл, забавени плащания, верификации, обжалвания или административни процедури. Автоматичното прилагане на режима за финансово оздравяване при такива случаи би било непропорционално и би демотивирало общините да изпълняват сложни инвестиционни проекти. Затова е необходимо просрочени задължения по сметки за средства от ЕС да не водят автоматично до третиране на общината като община с финансови затруднения, когато просрочието произтича от забавено верифициране, забавено плащане от управляващ орган, обжалвания, финансови корекции или други обективни обстоятелства извън контрола на общината.

3. В чл. 113 относно устойчивото и гарантирано продължаване на Инвестиционната програма за общински проекти със средства от държавния бюджет през 2026 г. и в рамките на средносрочната бюджетна прогноза (СБП) 2026 - 2028, предлагаме:
   • В ал. 1, запетаята и думите след нея „с определена прогнозна стойност в колона „Прогнозна стойност на проекта за 2025 г. (хил. лева)“ на“ се заменят с „по“.
   • В ал. 1, т. 1 след думите “31 декември 2025 г.“ се добавя следният текст „и/или когато кметът на общината е подал в срок до 31 декември 2025 г. искане за сключване на споразумение и изискуемите документи“.
   • В ал. 1, т.2 думите „юли“ се заменят със „септември“.
   • Текстът по ал. 4 да придобие следната редакция:

„(4) Определените по ал. 1 проекти могат да се финансират за междинни и окончателни плащания и от общините със собствени средства, целева субсидия за капиталови разходи, както и със заемни средства до възстановяването им по реда на ал. 3.“

• В ал. 5 да се добави изречение второ, както следва: „До сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ или друг правно обвързващ акт за финансиране по програми и механизми на Европейския съюз, проектът продължава да се финансира по реда на този член.“

Мотиви: Необходими са ясни гаранции за изпълнението и приключването на проектите в пълен обем съгласно гласуваните от Народното събрание в Приложение № 3 в рамките на средносрочната бюджетна прогноза 2026 – 2028 г. Предложените редакции от НСОРБ на чл. 113 имат за цел да осигурят предвидим, справедлив и практически приложим ред за продължаване на финансирането на Инвестиционната програма за общински проекти през 2026 г. и в средносрочен хоризонт, като се защитят вече предприетите от общините действия по подготовка, възлагане и изпълнение на проектите.

Добавянето на хипотезата, при която кметът на общината е подал в срок искане за сключване на споразумение и изискуемите документи, е необходимо, за да не бъдат изключвани проекти по причини, които не са зависили от общината.

В редица случаи общините са изпълнили своите задължения - подали са заявления, представили са документи, провели са съгласувателни действия и са вложили административен, организационен и финансов ресурс, но процедурата по подписване на споразумението не е приключила поради административно забавяне, необходимост от допълнителни проверки или действия на централни органи. При тези обстоятелства би било несправедливо и непропорционално проектът да отпадне само поради липса на подписано споразумение към определена дата, когато общината е действала своевременно и добросъвестно.

Предложението запазва изискването за наличие на реална проектна готовност, но предотвратява санкционирането на общините за забавяне извън техния контрол.

Замяната на датата 1 юли 2026 г. с 1 септември 2026 г. е необходима с оглед реалните срокове за подготовка, обявяване и провеждане на обществени поръчки, приключване на съгласувателни процедури, разглеждане на жалби, избор на изпълнител и откриване на строителна площадка.

Инфраструктурните проекти се намират в различна степен на готовност. Част от тях са на етап обявена обществена поръчка, други са с избран изпълнител или сключен договор, а трети са достигнали до откриване на строителна площадка. Поради това условията не следва да се тълкуват кумулативно. Достатъчно е към определената дата да е изпълнено поне едно от изброените обстоятелства, което доказва реална проектна готовност и намерение за изпълнение.

Предложението за удостоверяване от съответните управляващи органи е необходимо, за да се избегне субективна или неясна преценка дали даден проект може да бъде финансиран по европейски програми.

Самата теоретична възможност даден проект да попадне в обхвата на европейска програма  като „допустим за финансиране“ не означава, че той ще бъде „одобрен за финансиране“, т.е. за него по допустимост не е осигурено гарантирано реално финансиране. Необходимо е това обстоятелство да се установява от компетентния управляващ орган, който разполага с информация за допустимостта, наличния ресурс, критериите за подбор, етапа на процедурата и възможността проектът да бъде реално финансиран.

Така се гарантира, че проекти няма да бъдат изключвани от националната инвестиционна програма само въз основа на хипотетична възможност за европейско финансиране. В тази връзка, добавеното изречение „второ“ в ал. 5 е ключово за защита на общините при насочване на проекти към европейско финансиране. До момента на сключване на договор за безвъзмездна финансова помощ или до издаване на друг правно обвързващ акт проектът няма гарантиран финансов източник. Ако през този период бъде прекратено финансирането по националната инвестиционна програма, общината може да остане с поети договорни задължения, но без осигурен ресурс. Предложението предотвратява такъв финансов вакуум и гарантира непрекъсваемост на изпълнението. То е особено важно за проекти с вече сключени договори, започнати строителни дейности или подадени искания за плащане по Инвестиционната програма за общински проекти.

Предложената редакция на ал. 4 осигурява допълнителна гъвкавост при изпълнението на проектите, като допуска общините да използват собствени средства, целева субсидия за капиталови разходи или заемни средства за междинни и окончателни плащания.

Тази възможност е важна за случаите, в които забавяне на плащанията би довело до спиране на строителството, начисляване на неустойки, невъзможност за спазване на договорни срокове или риск от компрометиране на обекта. Същевременно тази възможност следва да се разглежда и като допълнителен инструмент за гъвкавост, а не като заместване на държавния ангажимент за финансиране на проектите, включени в програмата.

Общините следва да могат да използват такива източници при ясни условия, без това да води до загуба на правото им на последващо финансиране или рефинансиране по програмата.

4. Предлагаме като допълнителни нови разпоредби на ЗДБРБ за 2026 г. да се включат и такива, действали до 2022 г., вкл. относно осигуряването на подкрепа за общините при разплащането на наложени финансови корекции (възстановяване на нормата за тристранните споразумения и поемането на 80 на сто от дължимите финансови корекции по европроекти).

Мотиви: Предложението цели възстановяване на работещ механизъм за подкрепа на общините при разплащането на наложени финансови корекции по проекти, финансирани със средства от Европейския съюз, чрез включване в ЗДБРБ за 2026 г. на разпоредби, аналогични на действалите до 2022 г., включително възможността за сключване на тристранни споразумения и поемане от държавния бюджет на 80 на сто от дължимите финансови корекции.

Финансовите корекции по европейски проекти често възникват в резултат на сложни и променящи се правила, различна административна и съдебна практика, последващи тълкувания на процедурите по ЗОП, указания на управляващите органи или констатации на одитни органи след приключване на процедурите. В значителна част от случаите те не са резултат от умишлено нарушение, злоупотреба или недобросъвестно поведение на общината, а от прилагане на сложна нормативна рамка при изпълнение на публични инвестиции в обществен интерес.

Липсата на механизъм за държавна подкрепа при финансови корекции създава сериозен риск за общинските бюджети. Дори една значителна корекция по инфраструктурен проект може да доведе до блокиране на собствения ресурс на общината, натрупване на просрочени задължения, ограничаване на капиталовата програма, невъзможност за съфинансиране на други европейски проекти и влошаване на финансовите показатели по Закона за публичните финанси.

Възстановяването на нормата за тристранните споразумения ще осигури ясен, прозрачен и контролиран ред за уреждане на тези задължения между общината, съответния управляващ орган и Министерството на финансите. Подобен механизъм не освобождава общината от отговорност, а въвежда предвидим начин за споделяне на финансовия риск, така че изпълнението на други публични услуги и инвестиции да не бъде компрометирано.

Поемането на 80 на сто от дължимите финансови корекции от държавния бюджет представлява балансиран подход. От една страна, държавата подпомага общините за запазване на финансовата им стабилност и за продължаване на инвестиционната активност. От друга страна, запазването на 20 на сто собствено участие на общината поддържа необходимата финансова дисциплина и отговорност при управлението на проектите.

Този механизъм е особено необходим през 2026 г., когато общините ще изпълняват едновременно проекти по приключващия програмен период, новите програми 2021–2027 г., както и проекти по националната Инвестиционна програма за общински проекти, част от които могат да бъдат насочени към европейско финансиране. Без гаранции за справедливо разпределение на риска при финансови корекции, общините ще бъдат демотивирани да поемат по-сложни инвестиционни проекти, а това ще намали усвояването на европейски средства и ще забави модернизацията на местната инфраструктура.

5. Предлагаме в Преходните и заключителни разпоредби да се създаде нов § 41а, както следва:

„§ 41а. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 71, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 16 от 2021 г., бр. 8, 17 и 104 от 2022 г., бр. 66, 80 и 106 от 2023 г. и бр. 70 и 81 от 2024 г., бр. 113 от 20205 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 81 от 2024 г. и бр. 113 от 2025 г.) в § 16 се правят следните изменения и допълнения:
2. В ал. 3:

а) текстът преди т. 1 се изменя така:

„(3) Таксата за битови отпадъци за 2026 г., 2027 г., 2028 г. и 2029 г. може да бъде определена до 31 декември на предходната година по следния ред:“

б) в т. 9 думите „през 2026 г.“ се заменят с „в течение на годината“;

в) в т. 11, буква „а“ след  думата „образец“ се добавя „и ред, определени с наредбата по чл. 9“.

2. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Когато до 31 декември на предходната година общинският съвет не е определил размер на таксата за битови отпадъци за съответната година по реда на ал. 3, таксата се събира на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година.“

3. Алинея 5 се изменя така:

„(5) Разпоредбите на общинските наредби в частта за таксата за битови отпадъци и решенията на общинските съвети, приети по досегашния ред, запазват действието си до приемането на актовете за определяне на таксата за битови отпадъци по основите, посочени в чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси, но не по-късно от 31 декември 2029 г.“

4. В същите преходни и заключителни разпоредби се създава нов § 16а:

„§ 16а. (1) За общините, които през 2027 г., 2028 г. или 2029 г. започват да определят таксата за битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 8 от Закона за местните данъци и такси, срокът за одобряване на план-сметката по чл. 66, ал. 3 от същия закон за всяка от услугите по чл. 62 е до 31 януари на съответната година.

(2) За общините по ал. 1 чл. 68, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси не се прилага за съответната година.

(3) Когато в срока по ал. 1 общинският съвет не е приел план-сметката по чл. 66, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси за всяка от услугите по чл. 62 от същия закон, таксата за битови отпадъци за съответната година се събира от лицата по чл. 11 от същия закон на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година, освен когато таксата за битови отпадъци за съответната година е определена или се събира по реда на § 16, ал. 3 - 5.

(4) Министерството на финансите, съвместно с Министерството на околната среда и водите, Министерство на иновациите и дигиталната трансформация и Националното сдружение на общините в Република България, извършват ежегоден мониторинг на прилагането на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците, като в рамките на бюджетната процедура за съответната година се отчитат техническата готовност на системата за управление на отпадъците и на информационните системи, актуалността на данните в националните регистри и степента на събираемост на вземанията.

(5) За осъществяването на функциите и правомощията по Раздел I „Такса за битови отпадъци“ от ЗМДТ общините имат право на безплатен достъп до информация от първичните администратори на данни - Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“, Агенцията по вписванията, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите и от други държавни и общински органи и доставчици на обществени услуги, като те са длъжни да я предоставят безплатно, по електронен път и в електронен вид в 14-дневен срок от датата на поискването.

5. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 101 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 88 от 2017 г., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 81 от 2024 г. и бр. 113 от 2025 г.) в § 13, ал. 1 от заключителните разпоредби думите „31 декември 2026 г.“ се заменят с „31 декември 2029 г.“.

6. В Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. (обн., ДВ, бр. 113 от 2025 г.) в § 8 се правят следните изменения:

• В ал. 1 думите „за 2026 г.“ се заменят със „за 2026 г. и 2027 г.“

• Алинея 2 се изменя така:

„(2) Дължимите месечни отчисления за 2026 г. и 2027 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година. Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни отчисления за предходната година по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет за съответната година, в срок до 30 април на текущата година.“

7.В ал. 3 думите „за 2026 г.“ се заменят със „за 2026 г. и 2027 г.“.“

8.Предлагаме в Преходни и заключителни разпоредби, в § 46 да се направят следните изменения и допълнения:

„а) в т. 6 накрая точката се заменя с точка и запетая;

б) създава се т. 7:

„7. Параграф 41а, който влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.“

Мотиви: Преминаването към новите основи е сред най-сложните фискални и административни реформи на местно ниво. То изисква едновременно изпълнение на няколко предпоставки: надеждни и актуални данни за имоти, ползватели, обекти и съдове; работещ обмен с първичните администратори на данни; адаптирани общински информационни системи; подготвени наредби; нови план-сметки; публична комуникация с гражданите и бизнеса; както и практически механизми за прилагане на различни основи според спецификата на населените места и услугите.

Тези предпоставки не зависят единствено от действията на отделната община. Част от необходимите данни се поддържат от национални регистри и други първични администратори, а прилагането на новите основи изисква оперативна съвместимост, своевременен електронен обмен и яснота относно реда за предоставяне и използване на информацията. Поради това предложението предвижда безплатен достъп на органите по приходите на общините до необходимите данни от първичните администратори, както и ежегоден мониторинг на техническата готовност, информационните системи, актуалността на данните и събираемостта на вземанията.

Предложеният срок до 31 декември 2029 г. създава реалистичен времеви хоризонт, в който общините да подготвят нормативната, техническата и организационната среда за прилагане на новите основи. Така се избягва рискът от формално въвеждане на модел, който на практика не може да бъде приложен еднакво надеждно във всички общини и спрямо всички категории задължени лица.

Определянето на таксата според количеството отпадъци по начин, който е обективен, измерим и устойчив на оспорване, изисква изградена национална рамка: регионални системи за управление на отпадъците; разделно събиране и съоръжения за предварително третиране; средства за измерване/претегляне на отпадъците при източника и на депата; актуални и оперативно съвместими национални регистри и информационни системи, както и окончателна и стабилна методика, особено за многофамилните жилищни сгради. Голяма част от тази инфраструктура тепърва се изгражда, а общините продължават да изпълняват и редица други подготвителни действия в рамките на своите правомощия - събиране на данни чрез декларации от граждани и бизнес; участие в разработените по европейски проект модели за съвременно управление на отпадъците; въвеждане на специализирани технологии и оборудване за по-ефективно отчитане на количествата и т.н. Разликите в готовността между общините произтичат от различната степен на завършеност на регионалните системи и от наличието и актуалността на данните в националните регистри - фактори извън прекия им контрол.

Особено важно е да се запази правната сигурност на приходната част на план-сметките. Ако в дадена община не бъде приет размер на таксата или план-сметка по новия ред в срок, следва да има ясен резервен механизъм, чрез който услугите по чистота да продължат да се финансират. Липсата на такъв механизъм би могла да доведе до невъзможност за събиране на достатъчно приходи, натрупване на задължения към изпълнители, затруднения при сметосъбирането и сметоизвозването, отлагане на дейности по третиране на отпадъците и риск от влошаване на санитарната среда в населените места.

Предложението защитава и гражданите от шоково и трудно обяснимо нарастване на задълженията. Прилагането на новите основи без достатъчно подготвени данни и системи може да доведе до резки размествания в тежестта между различни категории задължени лица, включително домакинства в малки населени места, уязвими групи, малък бизнес и обекти със специфичен режим на ползване. Преходният период дава възможност тези ефекти да бъдат анализирани, публично обяснени и управлявани по начин, който запазва доверието в реформата.

Предложеният режим относно месечните отчисления по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за 2026 г. и 2027 г. също е необходим за запазване на финансовата устойчивост на общините в преходния период. Той дава възможност за по-гъвкаво управление на ресурса за дейности, свързани с управление на отпадъците, без да се нарушава целевият характер на средствата и без да се блокират разходи, необходими за нормалното функциониране на системата.

Също така, очакваме съвместно с отговорните министерства в определен срок да бъдат изработени разпоредби, чрез който всяка една община да може да приложи новите основи поетапно - първоначално за поне едно-две населени места, зони, категории задължени лица и/или услуги и след това напълно за цялата си територия. Така ще се осигурят гаранции, че в тези територии няма да бъдат допуснати кризи при управлението на отпадъците и незаконното им изхвърляне.