Становища

Относно: Становище по Проект за решение за Мораториум върху промяна на предназначението на земеделски земи-държавна и общинска собственост за изграждане на фотоволтаични паркове и вятърни електроцентрали, № 51-554-02-55/06.02.2025 г., внесен от група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН НАНКОВ,

По повод цитирания проект на решение, предоставяме на Вашето внимание следното становище:

I. Принципни бележки

Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) отчита сериозността на проблема с нарастващия инвестиционен интерес към промяна на предназначението на земеделски земи за изграждане на фотоволтаични централи. Споделяме загрижеността, изразена в мотивите на вносителите, относно мащаба на явлението - над 40 000 дка вече изградени паркове и множество висящи преписки за нови проекти.

Считаме, че предложения проект на решение поставя необходимото институционално начало на широк обществен дебат по този важен обществен въпрос.

Мораториумът обаче в предложения си вид е нецелесъобразен. Същият не  отчита разликата между висококачествените земеделски земи, чието опазване е от стратегическо значение и терените с ниска продуктивност. Липсва и диференциация спрямо мащаба на проектите.

Мотивът за спад в земеделското производство с 20% е представен без необходимия анализ на климатичните условия, пазарната конюнктура и други фактори, влияещи върху селскостопанския сектор. Не е анализирана и връзката между този спад и промяната на предназначението на земите за енергийни проекти.

II. Възможни подходи към проблема

Считаме, че вместо налагането на цялостна забрана, по-ефективно би било да се дебатира диференциран подход към различните категории земеделски земи. Би могло да се обмисли въвеждането на допълнителна защита на висококачествените земи от първа до четвърта категория, където съществува реален риск от необратима загуба на продуктивен потенциал. При земите от по-ниските категории е възможно да се приложи балансиран разрешителен режим, съчетаващ адекватна защита с възможности за устойчиво развитие.

Следва да се отбележи, че през последните години бяха въведени редица допълнителни ограничения, в т.ч. по Закона за опазване на земеделските земи, където в чл.23(3) бе предвидено ограничение изграждането и/или разширението на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, използващи фотоволтаични (слънчеви) системи, освен в случаите, когато производството на електрическа енергия се използва за собствени нужди, да се допуска само върху неполивни земеделски земи от седма до десета категория или некатегоризируеми. Промяна на предназначението на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд е възможно, при условие че за тях през последните три години са били проведени процедури при условията и по реда на чл. 37и от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и не са били сключени договори за наем.

Уместно е преди налагането на „тотален“ мораториум върху подобни инициативи, първо да се направи анализ и последваща оценка на въздействието на прилаганите до момента нормативни ограничения, с цел вземане на обосновано решение за въвеждане на съответни мерки.

Същевременно, местните общности имат легитимен интерес от ефективното управление на общинските земи като източник на приходи за местните бюджети и инструмент за икономическо развитие. Практиката показва, че фотоволтаичните проекти могат да генерират значителни постъпления от наеми и местни данъци, които да се използват за финансиране на важни местни социални и инфраструктурни проекти. Същевременно, тези инвестиции създават работни места и стимулират развитието на съпътстващи производства и услуги в общините.

Общините могат да играят ключова роля в насърчаването на иновативни решения за съвместяване на енергийното и земеделското производство чрез агрофотоволтаични системи. Международният опит демонстрира, че при правилно проектиране соларните инсталации могат не само да съществуват редом с определени земеделски култури, но дори да създават благоприятен микроклимат и да допринасят за по-ефективното използване на водните ресурси, генерирайки двоен икономически ефект за местната общност.

Практиката от последните години ясно показва необходимостта от оценка на кумулативното въздействие на фотоволтаичните проекти. Дори когато отделните инсталации изглеждат незначителни, тяхното съвкупно влияние върху селскостопанския сектор и екологичното равновесие в даден регион може да бъде съществено. В тази връзка е наложително извършването на анализ на алтернативните възможности за разполагане на енергийните мощности, като се отчита и потенциалът за създаване на устойчиви работни места като начин за стимулиране на местното икономическо развитие.

Особено внимание заслужава въпросът за рекултивацията на земите след приключване на експлоатационния период на соларните съоръжения. Наблюденията върху съществуващите проекти разкриват сериозен риск от изоставяне на терените в увредено състояние. Това налага въвеждането на стриктни изисквания за предварително финансово осигуряване на възстановителните дейности.

Съществен потенциал за развитие на соларната енергетика представляват алтернативните терени - покриви на сгради, изоставени промишлени зони и нарушени терени от минна дейност. Опитът на редица европейски държави показва, че чрез подходящи данъчни стимули и облекчени процедури тези алтернативни терени могат да бъдат успешно оползотворени, постигайки едновременно целите на енергийния преход и обновяването на населените места.

Сложността на материята и множеството заинтересовани страни предполагат продължителен период за изследване на всички важни аспекти на този проблем и приемане на обосновано и целенасочено решение за усъвършенстване на нормативната уредба. Тримесечният срок, заложен в проекта за мораториум, е крайно недостатъчен за изготвяне на необходимите анализи и провеждане на обществени консултации.

НСОРБ подкрепя необходимостта от предприемане на действия за регулиране на процеса по промяна на предназначението на земеделски земи за енергийни проекти. Същевременно считаме, че това следва да стане чрез балансиран подход, който да съчетае в полза на местните общности опазването на ценните земеделски територии с възможностите за устойчиво развитие на възобновяемата енергетика.

С уважение,