Становища

Относно: Становище по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТОНЧЕВ,

Благодарим за предоставената възможност да изразим становище по проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, подкрепен с подписка на Национална гражданска инициатива „Аз решавам“.

В дейността си НСОРБ се ръководи от основната ни мисия – развитието на местното самоуправление в България с пълноценното прилагане на принципа на субсидиарността. Смятаме, че разширяването на гражданското участие следва да бъде осъществявано с определянето на адекватни форми и механизми, които след като докажат приложимостта си в практиката, следва да бъдат уредени и на нормативно ниво.

На основание тези ни позиции изразяваме подкрепа по принцип на значителна част от направените предложения с уточнението, че те трябва допълнително да се прецизират и да се съобразят както със свързаната нормативна уредба, така и с практическите условия за прилагането им в общините.

Също така трябва да се подобрят някои от предложените текстове, даващи възможност за субективно тълкувание, съответно за оспорване при прилагането им.

1. Изразяваме принципна подкрепа за следните от предложените промени:

• Провеждането на национален референдум съвместно с последващи избори и на местен референдум – съвместно с общи избори, които предстоят в срок до една година. Такова решение ще преодолее до голяма степен основателно изтъквания от авторите проблем с кворума за участие и валидност на референдума, както и ще спести в значителна степен разходите по организиране на референдумите. Разбира се, това ще се отрази сериозно в натоварването на изборните администрации и следва да бъде обезпечено както финансово, така и чрез достатъчен човешки ресурс.
• Намираме за основателно уеднаквяването на ограниченията за провеждане на повторен референдум по същия въпрос – както в случаите, когато предложението не е прието, така и в случай на положителен вот на референдума (чл. 23, ал. 2 и чл. 41, ал. 4);
• Съвсем логично и оправдано е предложението информационното осигуряване на национален референдум, вместо ангажимент на Министерския съвет както е досега, да се възложи на Централната избирателна комисия. Това в значителна степен преодолява потенциална колизия на интереси в случай че референдумът се организира по определени действия или актове на Министерския съвет (чл. 15, ал. 2). По-детайлното определяне на информацията, която следва да бъде предоставена от ЦИК по провеждането на референдума също ще подобри възможностите гражданите да вземат информирано решение при определяне на своята позиция.
• В смисъла на горното по-добри възможности за адекватно участие на гражданите в референдума дава и изменението, предвиждащо разграничение между предложението за предмет на референдума и въпрос, на който трябва гражданите да отговорят (чл. 10, ал. 4 и чл. 27, ал. 6). Все пак в тези норми притеснение предизвиква въведеното изискване „въпросите да не са подвеждащи или насочващи“. Заложената в текста възможност за субективна преценка потенциално може да доведе до сериозни спорове и обжалвания на евентуални действия и от двете страни при организирането на референдума;
• Имат основание мотивите на авторите за отпадане на ограничението граждани с настоящ адрес да участват в подписката за иницииране на референдума. Наистина неоснователно е те да могат да гласуват на референдума, както и на всички избори по местоживеене, а да не могат да участват в подписката за местния референдум (чл. 28, ал. 4). Същевременно, необходимо е тук да се въведе ограничението за 6 месечна уседналост на лицата с настоящ адрес, в съответствие с чл. 36, ал. 1 и 2 на Изборния кодекс. Съответно в подписката трябва да бъде посочена датата на адресната регистрация по настоящ адрес;
• Напълно основателно е предложението в секционните комисии за местния референдум да се включат по един представител на инициативния комитет и представител на регистрираните в подкрепа на алтернативната позиция (чл. 33, ал. 3). Несъмнено основните заинтересовани страни следва да бъдат представени в тези комисии;
• Приемливо е също предложеното увеличение на срока за събиране на подписите и представяне на подписката в общинския съвет за иницииране на местен референдум (чл. 28, ал. 8);

2. Намираме за необходимо да бъдат подложени на по-обстоен дебат и последващо прецизиране следните от предложените промени:

• Кворумът за иницииране на референдум. Анонсираното при представянето на предложените изменения „Умерено намаляване на необходимия брой подписи“ далеч не е толкова умерено, особено по отношение иницииране на местен референдум (чл. 27, ал. 2 и 3). Несъмнено от сегашното изискване за задължително провеждане на референдум 1/10 от гражданите имащи избирателни права с постоянен адрес в общината на 1/10 от участвалите в последните избори за общински съветници практически е намаление с повече от 2 пъти. Следва да се отбележи, че, независимо от изтъкнатите от авторите проблеми при иницииране на национални референдуми, при иницииране на местни няма такъв сериозен проблем – показателни са фактите за немалък брой инициирани и проведени местни референдуми. Освен това, основателни са опасенията, че дотолкова снижен праг за иницииране може в определени случаи да доведе до ситуации за недобросъвестна злоупотреба с право, каквито случаи се наблюдават нерядко при прилагането на Закона за достъп до обществена информация. А организирането и провеждането на всеки местен референдум представлява значително натоварване както за общинските администрации така и за общинските бюджети;
• Отпадането на кворума за участие за приемането на предложението, предмет на референдума (чл. 41, ал. 2 и 3). Изразената позиция в мотивите на авторите, че изискването за кворум на участие по някакъв начин „асимилира и неучаствалите“ за позицията против в референдума донякъде е основателно. Същевременно обаче основателна е и гледната точка, че при нисък брой гласували в референдума инициаторите не са успели да убедят гражданите в значимостта на поставените въпроси и необходимостта от приемане на направеното предложение. По наша информация наистина в много от държавите членки на Съвета на Европа няма задължителен кворум за валидност на референдума, но там референдумите имат консултативен характер. В държавите членки със задължителен характер на референдумите има макар и минимален задължителен кворум за участие. Всъщност и препоръката на Венецианската комисия е или отпадане на кворума за валидност или фиксирането му към по-нисък праг.

На тези основания смятаме, че не е удачно изцяло отпадане на кворума за участие за валидност на референдумите, а по-скоро разумно намаляване на прага.

• Отпадане на изискването за внасяне на подписката за национален и местен референдум в структуриран електронен вид (чл. 13, ал. 1 и чл. 29, ал. 1). Предложението съдържа и допълнението, че вместо извършване на пълна проверка на броя на действителните подписи се извършва проверка на статистическа случайна извадка, съдържаща 2 500 подписа. Основателни донякъде са аргументите на авторите, че така ще се намали тежестта за инициаторите на подписката и ще се намали опасността от технически грешки при прехвърляне на данните в електронен формат. Същевременно обаче трябва да отбележим, че заложения праг за проверка на 2 500 подписа за случая на средните и по-малките общини може значително да надвишава изискуемия брой подписи за иницииране на референдума. По-важното обаче е да се оцени вероятността тази норма евентуално да доведе до сериозни основания за съмнения и оспорвания доколко случайна или преднамерена е извадката, доколко реално води до адекватно определяне на недействителни подписи в цялата подписка.

Разчитаме поставените от нас дискусионни въпроси да станат основа за задълбочен дебат и бъдат преценени с оглед принципната ни позиция за разширяване и насърчаване на гражданското участие в управлението на национално и на местно ниво.