Становища

Относно: Становище по проект на ЗИД на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № 49-354—01-45

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО АЛЕКСАНДРОВА,

Благодарим за предоставената възможност да изразим становище по внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

В дейността си НСОРБ се ръководи от основната ни мисия – развитието на местното самоуправление в България с пълноценното прилагане на принципа на субсидиарността. Основен елемент в тази ни дейност е разширяване участието на гражданите в решаването на местните дела, което реализираме с предложения за нормативни промени, консултативни разработки и обучения за местните власти. Смятаме, че разширяването на гражданското участие следва да бъде осъществявано с определянето на адекватни форми и механизми, които след като докажат приложимостта си в практиката, следва да бъдат уредени и на нормативно ниво.

Представяме нашата позиция по текстовете, които касаят прякото участие на гражданите в местното самоуправление.

1. По §8, относно отпадане ограничението за провеждане на местен референдум по въпроси на общинския бюджет – не подкрепяме предложението.

Мотиви: В редица закони и подзаконови актове (напр. Закона за публичните финанси, Закона за държавния бюджет на Република България, Постановлението за изпълнение на ЗДБРБ и др.) съществуват редица специфични изисквания относно съставянето, приемането и изпълнението на общинските бюджети, като основно е изискването за балансиране на приходна и разходна част. Поради тези особености, изискващи както експертна квалификация, така и свързани с персонални отговорности на кмета на общината законът възлага отговорност за съставянето на бюджета именно на органа на изпълнителната власт – кмета на общината с подкрепа на специализираната администрация. Не е реалистично отделни елементи на общинския бюджет да бъдат включвани в теми за референдум. Това води до непосредствена опасност от дебалансиране на общинските приходи и разходи, като същевременно може да послужи за отклоняване от отговорност на определените от закона длъжностни лица.

Същевременно смятаме, че както ЗМСМА, така и ЗПФ изрично предвиждат задължителна процедура по предварително публично обсъждане на проектите на общинските бюджети, което дава реална възможност местните общности - граждани, бизнес, други заинтересовани организации да правят и отстояват свои предложения, включително и на етапа на обсъждане на проекта в общинския съвет и комисиите му.

2. По § 9
   • Относно изменение в чл. 27, ал 2 с отпадане на текста „и не противоречи на ограниченията по чл. 26, ал. 2“ – не подкрепяме предложението.

Мотиви: Естествено, за да вземе решение за произвеждане на референдума, общинският съвет трябва да отчете дали предложените въпроси не попадат в кръга на законово определените ограничения. Не разбираме основанията за предложението за отпадане на съответния текст, но той ще доведе до произвеждането на незаконосъобразни референдуми, като разходите ще трябва да се поемат от общинските бюджети.

• По измененията на чл. 27, ал. 1 и 2 относно намаляване на броя граждани, които могат да инициират местен референдум – не подкрепяме посочения праг за иницииране.

Мотиви: Несъмнено, по-ниския изискуем праг за иницииране на референдум е показател за по-голяма демократичност на управлението. Все пак не трябва да се забравя, че организирането на референдум при спазване на всички изисквания на закона е процес, който, аналогично на произвеждане на избори, изисква сериозно ангажиране на общинската администрация и значим финансов ресурс, който се поема от общинския бюджет. В този смисъл уместно е да се потърси някакво по-балансирано решение. Едно по-умерено намаляване на праговете по ал. 1 и 2 ще улесни инициирането на местни референдуми, без да създава предпоставки за каскади от референдуми. Все пак и общинската администрация има достатъчно други законови отговорности и общинския бюджет не е неизчерпаем.

3. По § 10 относно съкращаване на сроковете за провеждане на референдума в чл. 30, ал. 4 – не подкрепяме предложението.

Мотиви: Предвидените срокове в действащия закон, съответно от 45 до 60 дни от приемането на решението за референдума са реалистични за да могат различните заинтересовани страни по въпросите в референдума да проведат свои информационни кампании. Едва ли е смислено да се стремим към бързото провеждане на референдуми, в които гражданите нямат време да изградят своя информирана позиция.

4. По § 11 относно промени в чл. 31 – не подкрепяме предложението.

Мотиви: Не намираме за обосновано заменянето на сегашните конкретни и ясни основания на общинския съвет да откаже произвеждането на референдум с неясните и подлежащи на субективни тълкувания формулировки като „създава социално напрежение и е в противоречие с добрите нрави“. Това би дало основание както на общински съвети да отказват необосновано искания за референдуми, така и на граждани или организации да обжалват също толкова неоснователно решенията им.

5. По § 12 относно промени в чл. 38, ал. 1 – не подкрепяме предложението.

Мотиви: Също както и в предходния параграф, конкретни и формализирани основания за обявяване на бюлетини за недействителни, се заменя с неясни формулировки като „волята на гласоподавателя не е изразена ясно“.

6. По § 13, относно изменение в чл. 54, ал. 1 - не подкрепяме предложението.

Мотиви: Очевидно е, че след като общото събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение, то неговите решения не би трябвало да надхвърлят правомощията на местните власти.

7. По § 13, относно изменение в чл. 54, ал. 2 ­- не подкрепяме предложението.

Мотиви: Действащият законов текст визира действия на кмета на общината и на общинския съвет за изпълнение на решението на общото събрание на населението. Неясно защо в предложението се заменя с текст относно актове относно провеждане на общото събрание.

8. По § 14 относно изменението на чл. 57, ал. 1, т. 3 – не подкрепяме предложението.

Мотиви: Смятаме, че предвидения минимален праг за искане за провеждане на общо събрание от една петдесета от гражданите е достатъчно нисък.

9. По § 15 относно измененията в чл. 58, ал. 1 – не подкрепяме предложението

Мотиви: Замяната на срока за провеждане на общото събрание от 15 дни до 1 месец от оповестяването му, с „до 14 дни“ не би дало практическа възможност да се информират и подготвят заинтересованите страни по темите на събранието.

10. По § 15 относно изменение в чл. 60 – не подкрепяме предложението

Мотиви: Предложеният текст фактически не променя минималния брой от граждани за приемане на събранието за редовно, а само отменя изискването за отлагане с 1 час. Този принцип за отлагане с 1 час е широко прилаган в законодателството и не виждаме основание за премахването му.

Разчитаме представените бележки да бъдат взети предвид при разглеждането на законопроекта.