Становища

Относно: Становище по проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (сиг. №47-254-01-91/ 07.07.2022г.)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АНАНИЕВ,

По повод цитирания законопроект, проведохме проучване сред общините, на базата на което представяме следното становище:

1. I. Принципни бележки

НСОРБ подкрепя предложения, целящи намаляването на административната тежест както за гражданите и бизнеса, така и за общините. Считаме, че така предложените с проекта на ЗИД на ЗУТ изменения биха решили частично идентифицираните затруднения, но и биха създали и възможност за противоречиви тълкувания.

Отново искаме да обърнем внимание, че e крайно необходимо реализирането на предвидената във вече одобрения План за възстановяване и устойчивост „Единна система за устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството“ (ЕСУТИПРС), като реална реформа в сферата на устройственото планиране и строителството. Със създаването на системата ще се уеднаквят практиките по прилагане на законовите разпоредби, ще се намали времето за извършване на услуги и ще се облекчи процеса на административно обслужване и намалят на разходите, както за гражданите и бизнеса, така и за самата администрация.

Подкрепяме по принцип и предложените изменения в посока създаване на по-добри възможности за прилагане на уличната регулация. Ясно е, че средствата, заложени в общинските бюджети обективно винаги изостават от обществените потребности, но това обстоятелство по никакъв начин не може да бъде въздигнато в основание за неблагоприятно третиране на собствениците на засегнатите от предвижданията на устройствените планове имоти. Наред с усъвършенстването на законовата уредба на прилагането на устройствените планове, следва да бъдат обсъдени и модели за подобряване финансирането на капиталовите програми на общините като част от бюджетните взаимоотношения между централния бюджет и общинските бюджети, разнообразяване на местните приходоизточници, разгръщането на широка палитра от финансови инструменти за алтернативно финансиране на общинските инвестиционни проекти с оглед ефективното удовлетворяване на реалните потребности на гражданите, съобразно разполагаемите публични ресурси.

1. II. Конкретни предложения
2. По §2

С работния устройствен план се решават специфични устройствени задачи, предимно в интензивно застроените части на населените места и зони на недвижимо културно наследство. Премахване на специфичните характеристики „брой на етажите и формата и наклона на покривите“ ще доведе до по-неясни решения, по-трудно разбиране предвижданията на устройствения план, а от там и неразбиране на правата и задълженията от страна на заинтересованите лица – в процеса на съобщаване и в процеса на прилагане на плана. Работните устройствени планове следва да са дори по-подробни – да съдържат издатините на сградите и инсталации по покриви и фасади, а в някои случаи дори изисквания към материалите. С изменението се премахва важна част от инструмента, чрез който общините да изработват специфични правила за устройство на територията, инвестиционното проектиране и строителството, чрез които да се запази или измени характера на специфични малки зони или поземлени имоти.

2. По §3

Предлагаме думите „1-годишен срок“ да бъдат заменени с „3-годишен срок“.

Мотиви: Голяма част от отчуждителните производства не могат да приключат с обезщетяване в 1-годишен срок от започването му, поради редица технически, административни и правни проблеми. Считаме, че оптималният срок е 3 години.

3. По §5

Строежите, които се оценяват от ОЕСУТ или РЕСУТ са от ниска категория и сложност. Считаме, че премахването на обществената услуга – извършване на оценка за съответствие на инвестиционните проекти, която извършват общините ще я направи недостъпна за големи групи по икономически и социални причини, което би довело и до ръст на незаконното строителство.

Следва да се търси начин за електронно извършване на услугата от страна на общините и/или комбинация на ОЕСУТ между няколко общини, там където липсват специалисти. Такъв вариант би могъл да бъде включен като част от функционалностите на ЕСУТИПРС.

Налице към настоящият момент е и конфликт на интереси – лицето, което контролира инвестиционния проект е избирано и финансирано от възложителя, чието задание трябва да бъде контролирано.

Същевременно, ОЕСУТ остава със задълженията си по чл. 128, ал. 8 от ЗУТ, за което ще е необходимо да се осигурят необходимите експерти, същите които се произнасят и за оценката за съответствие на инвестиционните проекти.

4. По §9

С издаването на разрешение за строеж за външната връзка главният архитект на практика освобождава от отговорност проектанта. Строежите по чл. 147 ЗУТ са 6-та категория и не подлежат на въвеждане в експлоатация, т.е. отново най-важното - актовете и протоколите за извършваните дейности и сертификатите/гаранциите на вложените материали не са задължителни и не се проверяват. Изменението ще облекчи значително реда за поставяне на преместваеми обекти, за които е необходимо захранване с ток и вода, но няма да осигури тяхната по-безопасна експлоатация.

Още повече, че липсва ограничение за характера и големината на преместваемите обекти и за част от тях са необходими същата инсталация и външна връзка, както за сграда от висока категория и сложност.

5. По §10

Предложената редакция е по-неясна и трудно приложима в сравнение с отменената от КС. Съгласно чл. 14, ал. 5 от ЗУТ, ПУП е приложен по отношение на уличната регулация и на вътрешните регулационни линии. Неясно е дали трябва да са проведени отчуждителни мероприятия за реализиране на прилежащата улица по определените улично-регулационни линии, ако същите засягат съответния имот. Ако за този имот има отчуждаване, а за съседните няма, това означава, че улицата не е отворена най-малко в нейния пълен габарит. Самото прилагане на уличната регулация чрез отчуждаване не означава, че улицата е вече съществуваща и е осигурен транспортен достъп до имота, ако поне не е разчистена и минимално благоустроена. Не е ясно какво означава в случая „осигурен транспортен достъп“- няма определени критерии.

6. По § 11

Предложението е приложимо при осигуряването на предаването и изпращането на доклада за оценка за съответствие на инвестиционния проект в електронен формат.

7. По §13

7.1. Относно чл. 208, ал. 1

Един подробен устройствен план за публични общински нужди е почти невъзможно да бъде приложен за пет години, най-малкото заради ограничен финансов ресурс. Приложен частично такъв план е по-лош от изцяло неприложения. Разумно е срокът за започване на отчуждителните производства на недвижими имоти, определени с ОУП или ПУП за публични държавни или публични общински нужди да бъде пет години от влизане в сила на плана и десет години от влизането в сила на ПУП за изграждане на елементи на техническата инфраструктура, които са публична собственост на държавата и общините.

Както посочихме по-горе, голяма част от отчуждителните производства не могат да приключат с обезщетяване в 1-годишен срок от започването му, поради редица технически, административни и правни проблеми, като оптималният срок е 3 години.

7.2. Относно чл. 208, ал. 2

Практиката показва, че след като е прекратено едно отчуждително производство с подаване на заявление за изменение на ПУП, предвидил публична общинска нужда, не следва нищо. Липсва законов механизъм определящ кой е възложителят на изменението на ПУП и в какви срокове той трябва да влезе в сила. В общия случай действащият план остава неприложен, а изменение на същия няма. Несериозно е започнало отчуждително производство да се прекратява с подаване на едно заявление, най-малкото трябва да бъде внесен проект за изменението на ПУП, възложен от заинтересуваното лице.

Като се надяваме нашите предложения да бъдат взети предвид, оставам

С уважение,