Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Становище по проект на РМС за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Р България за 2023 г. и материалите към него

Становище по проект на РМС за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Р България за 2023 г. и материалите към него

29.06.2023

НСОРБ

изх. №И-1175(3)/29.06.23.

ДО

Г-ЖА ТАНЯ ГЕОРГИЕВА

ГЛАВЕН СЕКРЕТАР

МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ

Относно: Съгласуване на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и материалите към него

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА,

Във връзка с предоставените ни за съгласуване проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и материалите към него и на основание проведения диалог с Министъра на финансите, приложено Ви предоставяме становището на НСОРБ.

С оглед изискванията на чл. 79, ал. 1, т. 4 от Закона за публичните финанси, предложенията на НСОРБ са включени и в проекта на Протокол за проведените консултации на основание чл. 77 от Закона за публичните финанси между Министерството на финансите и Националното сдружение на общините в Република България по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. в частта му за общините, който ще Ви предоставим след съгласуване с нашите ръководни органи, не по-късно от 03.07.2023 г.

Приложение: Съгласно текста.


Становище на Национално сдружение на общините в Република България

 по Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и материалите към него (МФ Изх. № 91-00-344/27.06.2023 г.)

НСОРБ приема предложената от Министерство на финансите обща рамка на Бюджет′2023 в частта му за общините, съгласно която трансферите за общините са определени в общ размер на 7 016,3 млн. лв., в т.ч. основни бюджетни взаимоотношения на общинските бюджети с централния бюджет - 6 966,3 млн. лв. и средства в размер на 50,0 млн. лв. за достигане на минималната работна заплата за 2023 г. в местните дейности, разпределени между всички 265 общини.

Положително оценяваме записания ангажимент в Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2023-2025 г. (стр.170), който предвижда по бюджета на МРРБ за 2023 г. да бъдат разчетени необходимите средства за осигуряване на финансирането на втория етап на общинските обекти на линейна техническа инфраструктура - общинска пътна и улична мрежи и ВиК инфраструктура, финансирани по споразуменията от 2022 г.

Във връзка с проведените преговори с министъра на финансите на 13.06.2023 г. и необходимостта от отразяване на специфични за настоящата 2023 г. условия, предлагаме да бъде намерено решение и в законопроекта да бъдат включени и следните допълнителни приоритетни предложения на НСОРБ:

  1. В чл. 1, ал. 5 да се добавят две нови области на политики:

1.1. Област на политика „Общинска администрация“, за която да се предвидят средства за:

  • изплащане на дължимите обезщетения на основание Кодекса на труда на кметове и кметски наместници за сметка на централния бюджет за 2023 г. в размер на 12 млн. лв., който по обективни причини на този етап не може да бъде разчетен в стандартите за делегираните от държавата дейности.
  • възнаграждения на настоящите общински служители, изпълняващи инвестиции по Националния план за възстановяване и устойчивост за сметка на централния бюджет за 2023 г. в размер на 6 млн. лв.

Мотиви: Предложенията по т. 1.1. относно обезщетенията на изборните лица вече бяха включени в първия внесен в Народното събрание законопроект за държавния бюджет за 2023 г. Те се основават на проучване, проведено от НСОРБ през месец април 2023 г. (предоставено на МФ с наше писмо изх. №И-1067/02.06.2023 г.).

В проучването се включиха общо 203 общини (76,6% от всички) с общо 1 604 изборни лица, на които следва да се изплатят обезщетения в края на мандата. Общият размер на средствата за тези общини е в размер на минимум 10,9 млн. лв., вкл. 1.7 млн. лв. обезщетения за придобито право на пенсия. Прогнозни изчисления, направени при екстраполиране на резултатите за всички 265 общини показват, че необходимата сумата за общо 2 231 лица с право на подобни обезщетения ще бъде около 15 млн. лв. Така екстраполираните за всички 265 общини резултати потвърждават договорените помежду ни средства в размер на 12 млн. лв. за обезпечаване обезщетенията на изборните длъжности в края на мандата на местните власти.

Ползваме случая да информираме също, че имайки предвид действащите от 2021 г. разпоредби на ЗАТУРБ и Изборния кодекс за задължителен избор на кмет в населените места с над 100 жители, проучихме и очакванията относно размера на необходимите средства за осигуряване на възнагражденията за новоизбраните кметове на кметства в населените места от 100 до 349 ж. с постоянен адрес (които ще бъдат с 1 024 лица повече от настоящите 1 965 кметове на кметства). Прогнозните изчисления за всички 265 общини показват, че за възнагражденията на новоизбраните кметове на кметства в населените места, в които към момента са назначени кметски наместници, за последните два месеца от 2023 г. ще са необходими допълнително поне 5.3 млн. лв., а за първата цяла година от новия мандат (2024 г.) ще бъдат необходими допълнително близо 39 млн. лв.(без да се отчитат прогнозите за политиката по доходите през 2024 г.)

1.2. Област на политика „Благоустройство“, за която да се предвидят средства за създаване на национален инструмент за съфинансиране на недостига по договори за строителство, в размер на 50 млн. лв.

Мотиви: По отношение на предложението по т. 1.2., считаме че на национално ниво следва да бъда създаден подобен финансов механизъм, който да бъде ползван от всички публични възложители и който да позволи практическо приложение на Методиката за изменение на цената на договор за обществена поръчка в резултат на инфлация (приета с ПМС № 290/2022 г., обн. в ДВ, бр. 78/2022 г.). Към момента средства за индексиране на строителните договори са осигурени само от оперативните програми „Развитие на регионите“, „Околна среда“ и Програмата за развитие на селските райони. Тепърва предстои стартирането на проектите от Плана за възстановяване и устойчивост, които, докато стигнат до избор на изпълнители, също ще има нужда да бъдат индексирани (първият стартирал общински проект е разширението на метрото и там вече има необходимост от индексиране заради ръста на строителните материали. Такава е ситуацията и във вече стартиращите проекти за улично осветление). Считаме, че в следващите години държавата и общините трябва да разполагат с траен механизъм за индексиране на инвестиционните си проекти и залагането на ресурс за това в чл.1, ал. 5 на ЗДБРБ 2023 е вариант за създаване на подобен фонд.

  1. В чл. 55, ал. 1 след думите „по механизъм“ се добавя „и в срокове“.

Мотиви: Предложението цели своевременно определяне с постановлението за изпълнението на държавния бюджет на Република България за 2023 г. не само на механизма, но и на сроковете, в които общините да могат да внасят съответните предложения за трансформиране на целевата субсидия за капиталови разходи в трансфер за други целеви разходи за извършване на неотложни текущи ремонти на общински пътища, на улична мрежа и на сгради, публична общинска собственост и за извършване на разходи по почистване на речни легла за осигуряване на нормалната им проводимост в урбанизираните територии.

  1. В чл. 82 се създава нова ал.3 със следното съдържание:

„(3) Размерът на наложени финансови корекции на общини - бенефициенти по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, се намалява с 80 на сто еднократно, чрез сключване на тристранно споразумение между управляващия орган на оперативната програма или Държавен фонд „Земеделие“, министъра на финансите и кмета на съответната община, по ред и условия определени с акт на Министерския съвет.“

Мотиви: Предложението е в съответствие с предвидените разпоредби на чл. 80, ал. 1 от Законопроекта и цели запазване и подобряване на норми, предвидени с предходни закони, на базата на които да бъде осигурена подкрепа в най-напредналата фаза на изпълнение на европейските проекти. В последната година за приключване и разплащане на проектите от програмен период 2014-2020, общините са ключов бенефициент, реализиращ съществен дял от европроектите. По много от тях, а и по вече изпълнените проекти, поради възприетия модел на контрол, различните управляващи органи налагат финансови корекции. През предходни периоди, на базата на сходна разпоредба в ЗДБРБ беше възможно предприемането на действия от управляващите органи по еднократното намаляване на до 80 на сто от наложените корекции въз основа на тристранно споразумение. Липсата на подобен инструмент за подкрепа ще доведе до блокиране изпълнението и разплащанията по европроектите на общините, с оглед задължителното приключване на множество мащабни инвестиции до края на 2023 г.

  1. В чл. 87 да отпаднат думите „ като при остатък той се възстановява в държавния бюджет в срок не по-късно от 20 декември 2023 г.“.

Мотиви: Следва да бъде отчитано, че през първите 6 месеца на 2023 г., поради липсата на приет ЗДБРБ за 2023 г. и ограниченията, прилагани в подобна ситуация съгласно чл. 98, ал. 1 от ЗПФ и чл. 6, ал. 1 и ал. 3 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., за да бъдат приети общинските бюджети (прогнозно до средата на м. септември) и съответно да бъдат разходвани законосъобразно разпределените с тях средства от преходния остатък в делегираните от държавата дейности ще бъде необходим по-дълъг период, спрямо така предложения в законопроекта срок до 20 декември. Също така, считаме че предложената редакция относно заложения срок (20 декември 2023 г.) ограничава правомощията на общинските съвети да се разпореждат свободно и оперативно с общата субсидия за делегираните от държавата дейности в противоречие на член 4, параграф 5 на ЕХМС. В чл. 129, ал. 2 от ЗПФ също е предвидена подобна норма относно невъзстановяването на постъпилите субсидии за общините и възможността за разходването им за същите цели и през следващите бюджетни години.

Наличието на подобни остатъци за по-стари периоди е обусловено от факта, че в двегодишния период на пандемия по обективни причини редица от делегираните от държавата услуги работеха при ограничителни условия и че за други такива услуги - с част от свободните средства вече са поети ангажименти за реализиране на законово допустими капиталови разходи. Имайки предвид технологичното време за възлагане на съответните поръчки и за реализирането на етапите на строителство е невъзможно преходните остатъци от предходни години да бъдат реално и ефективно разплатени до края на настоящата година. Допълнително в текста е необходимо и прецизиране по отношение на бюджетните функции, за които се прилага изключението, като се отразят съответните разпоредби и на чл. 44, ал. 3 от ЗСУ.

Със заложения рестриктивен срок до края на 2023 година се създава ситуация в която общините се подтикват да разходват тези средства за ненужни към настоящия момент разходи с цел усвояването на средствата, вместо да бъдат насърчени да ги планират за по-необходими за местната общност инвестиции, които изискват по-дълъг период за релизация.

Съответно в разпоредбите на чл. 88-90 или в ПМС за изпълнение на ДБРБ за 2023 г. следва да се определи по-ясно обхвата на понятието „неусвоени средства“, с оглед различния подход за отчитане на начислена и на касова основа.

  1. В чл. 92:

5.1. след думите „по чл. 94, ал. 3, т. 2“ да се добави следния текст „и по чл. 130а, ал. 1, т. 3“.

5.2. да се добави нова т. 3 със следното съдържание:

„3. по реда на чл. 114 от Закона за обществените поръчки.“

Мотиви: Предложението цели осигуряване на възможност за интегрирано прилагане изискванията на европейските програми за наличие на сключени договори под условие (по чл. 114 от ЗОП), които към момента се отчитат като поети ангажименти и на тази база участват при определянето на показателите за фискалните правила и ограничения по ЗПФ. Съгласно новите изисквания по програмите, финансирани с европейски средства, наличието на обявена процедура по реда на чл. 114 от ЗОП е условие за кандидатстване и допустимост за финансиране. Осигурява се и еднозначно прилагане на фискалните ограничения и правила в случаите, когато със ЗДБРБ за съответната година е въведено изключение при определянето на размера на съответните показатели по чл. 94, ал. 3 от ЗПФ, то същото да може да бъде приложено и спрямо огледалните изисквания, установени с чл. 130а от ЗПФ.

  1. Предлагаме чл. 94, ал. 1 да добие следната редакция:

„Чл. 94. (1) За унифициране на счетоводните процеси, по предложение на кмета на общината може да бъде въведена Интегрирана финансово-информационна система за общините съгласно одобрен от министъра на финансите план за нейното внедряване. Кметовете на общини, включени в плана за 2023 г., оказват съдействие на изпълнителя на проекта за въвеждането на системата.“

Мотиви: Съгласно изискванията на Закона за публичните финанси и Закона за счетоводството и указанията на Министерство на финансите, всяка една община има единна счетоводна система, която се използва и е интегрирана във всички разпоредители от по-ниска степен. С тези системи общините консолидират своите отчети, които подлежат на заверка от Сметна палата и се представят в Министерство на финансите. На много места финансово – счетоводните системи на общините осигуряват обмен на данни и информация с други информационни системи, използвани на местно ниво – деловодни системи, системи за управление на човешките ресурси и т.н. Задължителното преминаване към нов софтуер във всички случаи е свързано с технологично време за мигриране на данните, за обучения на счетоводните екипи, за изчистване на грешки и др. В тази връзка и поради липсата на нормативно основание за единно прилагане на национално ниво на цитираната интегрирана финансово-информационна система, предлагаме създаване на възможност за заявяване от страна на общините, които имат потребност и готовност за нейното внедряване.

  1. Предлагаме да се създаде нова разпоредба със следното съдържание:

 „Чл. … Компенсирането на финансов недостиг по договори за възлагане на обществени поръчки в резултат на ръста на инфлацията през 2021 г., 2022 г. и 2023 г. на бюджетни организации, финансирани от държавния бюджет и от общинските бюджети се осигурява за сметка на централния бюджет, при условия и по ред определени с акт на Министерския съвет и в размерите съгласно чл. 1, ал. 5. „

Мотиви: Предложението касае инвестиционните проекти, финансирани от бюджета – държавния и общинския, които по обективни причини не могат да бъдат компенсирани със собствени средства на първостепенните разпоредители. По преценка на МФ недостига би могъл да се финансира и за сметка на възстановените средства от общините съгласно чл. 88-90, по ред и условия определени с акт на Министерския съвет. Чрез включването на специална разпоредба в ЗДБРБ за 2023 г. е възможно с Постановление на МС да бъдат определени реда и условията за осигуряване на средства от държавния бюджет за компенсиране на финансов недостиг по договори за строителство на бюджетни организации и публични бенефициенти в резултат ръста на инфлацията. Също така е възможно да се определят и други условия и източници за финансиране на такъв недостиг, като например неусвоен преходен остатък от предходни години и др. подобни.

Начинът, по който би могъл да се реализира подобен инструмент е например чрез подписване на тристранни споразумения между МФ, секторното министерство и общината или друг бенефициент на основание чл. 109 от ЗПФ и на тази база се приеме постановление на МС, в случаите, когато компенсирането на недостига е от държавния бюджет.

  1. По § 14 относно предложението за създаване на нова глава двадесет и първа „а“ „Условия и ред за разплащания с публични средства“ в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс считаме че промените следва да бъдат част от пакета данъчни закони за следващата година.

Мотиви: По отношение на предложението за законодателно разписване на режима за контрол на разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, считаме, настояваме и публичните вземания на общините да бъдат включени в този механизъм. Предлаганото намаление на прага - от над 30 хил. лв. до над 10 хил. лв. би довело до забавяне на времето за извършване на разплащанията, съответно би възникнало противоречие с други норми, установени в ТЗ (относно сроковете по парични задължения) и ЗПФ (относно ограниченията за размера на просрочените задължения). И към момента, при прилагането на разпоредбите на РМС № 592/21.08.2018 г. относно режима за контрол на разплащанията на разпоредители с бюджет по договори, общините ни сигнализират за редица случаи на забавяне на отговорите от страна на НАП и Агенция „Митници“ по технически причини.

В тази връзка, намаляването на прага за контрол на договорите и разплащанията по тях, както и разширяването на обема на изискваната информация, ще доведе до още по-голямо забавяне поради значителното увеличение на броя плащания, подлежащи на регистрация и одобрение от страна на НАП и Агенция „Митници“. Ако тези справки се предоставят под формата на електронни вътрешно административни услуги и могат да се правят в реално време, мярката ще може да се прилага без забавяне на плащанията. Това би могло да стане при осигуряване на свързаност на системите на общините, НАП и Агенция „Митници“.

  1. По § 28 относно промените в Закона за местните данъци и такси, предлагаме да се добавят следните нови разпоредби, както следва:

9.1. В чл. 24, ал. 1, т. 18 и т. 19 се изменят както следва:

„18. сградите, въведени в експлоатация преди 1 януари 2010 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "A" - съответстващ на най-добра енергийна ефективност, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 7 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 10 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата;

  1. сградите, въведени в експлоатация след 1 януари 2010 г. и получили сертификати с клас на енергопотребление "A" - съответстващ на най-добра енергийна ефективност, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и наредбата по чл. 48 от Закона за енергийната ефективност, както следва:

а) за срок 3 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата;

б) за срок 5 години - считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата, ако прилагат и мерки за оползотворяване на възобновяеми източници за производство на енергия за задоволяване нуждите на сградата.“

Мотиви: Необходимо е актуализиране на разпоредбите с оглед настъпили промени в начина на определяне на класификацията за енергийна ефективност и националните приоритети и цели във връзка с декарбонизацията. На тези основания и поради променените условия с новата Наредба № РД-02-20-3/9.11.2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради, отчитаме риск от неоснователно освобождаване от данък недвижими имоти за огромен брой многофамилни жилищни сгради, в които не е извършено необходимото саниране. Също така е важно да се определят и други конкретни ангажименти на секторните министерства за постигане на синхронизираност между нормативните актове в областта на енергийна ефективност и прилагането на новите изисквания за проектиране и строителство след 01.01.2024 г. само на сгради с енергиен клас „А“.

9.2. В чл. 46, ал. 2 се създава нова т. 2, а сегашната т. 2 става т. 3, както следва:

„2. превозните средства - по уговорената цена, а в случай че тя е по-ниска от застрахователната им стойност  - по последната.“

Мотиви: Целта на предложението е осигуряване на по-справедливо облагане на превозните средства, в случаите когато уговорената цена е по-висока от застрахователната стойност, още повече че в измененията на ДОПК са дава и легална дефиниция на това понятие.

  1. Предлагаме да се създадат нови параграфи със следното съдържание:

11.1.„§ …В Закона за държавния служител, в чл. 21, ал. 4 се създава т. 3, със следното съдържание:

„3. национални програми и предложени за изпълнение инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост.“

11.2. В Кодекса на труда, в чл. 107а, ал. 9 се създава нова точка 3, със следното съдържание:

„3. национални програми и предложени за изпълнение инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост.“

Мотиви: Предложението цели осигуряване на правна възможност за възлагане и заплащане на труда на текущо заетите служители по изпълнението на проекти, финансирани от национални програми или предложени за изпълнение инвестиции по Механизма за възстановяване и устойчивост.

  1. Увеличаване размера на субсидията за общинските лечебни заведения за болнична помощ за дейността им на адреси в населени места в труднодостъпни и/или отдалечени райони от бюджета на Министерство на здравеопазването

Общинските лечебни заведения осигуряват болнична помощ предимно в малките населени места, в които населението има затруднен достъп до областните лечебни заведения. Това обуславя и поддържането на най-необходимите отделения (вътрешни болести, хирургия, нервни болести, педиатрия, ортопедия и травматология, акушерство и гинекология и др.), така че да отговарят на потребностите. Тази субсидия е изключително важна за тяхното оптимално функциониране, както и за осигуряването на непрекъснат достъп на населението до здравни грижи. Надяваме се, че общия ресурс ще бъде увеличен спрямо предходната година, като бъдат отчетени високите цени на електроенергията, горивата, медикаментите и хранителните продукти.