Становища

Относно: Становище по проект на Наредба за единната информационна система на етажната собственост, публикуван на Портала за обществени консултации

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

По повод цитирания проект на наредба, НСОРБ проведе проучване сред общините, на база което предоставяме на Вашето внимание следното становище:

I. Принципни бележки

НСОРБ подкрепя концепцията за създаване на единна информационна система на етажната собственост. Дигитализацията на процесите в публичната администрация е необходима стъпка към модернизация на управлението и предоставянето на качествени административни услуги. Централизираното съхранение на данни за етажната собственост, сдруженията на собственици и професионалните управители ще допринесе за по-голяма прозрачност и ефективност в администрирането на тези процеси.

В същото време общините изразяват загриженост относно практическото изпълнение на заложените в наредбата изисквания. Проучването ни показа, че особено малките и средни общини очакват увеличение на административната тежест без съответното ресурсно осигуряване. Обработката, дигитализацията и въвеждането на големи обеми данни изисква не само технически капацитет, но и достатъчен човешки ресурс, какъвто в много от общините е ограничен.

Предвиденият 6-месечен срок за въвеждане на данни от общините в ЕИСЕС се оценява като нереалистично кратък, особено за големите общини с множество етажни собствености и сдружения. По-реалистичен и осъществим срок би бил минимум 12 месеца.

II.Конкретни предложения

1. Разпределение на отговорностите между МРРБ и общинските администрации (чл. 2)

Текстовете на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 създават неяснота по отношение на разпределението на отговорностите между МРРБ и общинските администрации. Необходимо е по-ясно дефиниране на обхвата на отговорност на различните административни нива. По-конкретно, следва да се прецизират задълженията на общинските служители по отношение на вписването, актуализацията и заличаването на данни в регистъра.

Процедурата за предоставяне на достъп на длъжностни лица от общинските администрации до ЕИСЕС, описана в чл. 2, ал. 5-12, е излишно усложнена. Препоръчваме опростяване на процеса чрез делегиране на повече правомощия на общинско ниво за администриране на потребителски права на служителите, работещи с ЕИСЕС, при ясно определени правила за сигурност и защита на данните.

2. Електронни партиди и досиета (чл. 6-8)

Съдържанието на електронните партиди, предвидено в чл. 8, е необходимо да бъде допълнено с данни, които имат значение за определяне на местните данъци и такси, особено такса битови отпадъци, както и такава, необходима за програмиране на мерки за енергийно обновяване на многофамилни жилищни сгради и декарбонизация на жилищния фонд. Тези предложения са свързани с прилагането на Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 2021 година за създаване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на регламенти (ЕО) № 401/2009 и (ЕС) 2018/1999 (Европейски закон за климата), Регламент (ЕС) 2023/955 на Европейския парламент и на Съвета от 10 май 2023 година за създаване на Социален фонд за климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/1060 и др.

Целесъобразно е да се добави изричен раздел, посветен на информация за броя на ползвателите на всеки самостоятелен обект и общия брой на самостоятелните обекти в сградата, което ще улесни прилагането на чл. 67 от ЗМДТ, а и последващи реформи в Закона за гражданската регистрация във връзка с адресната регистрация.

3. Актуализацията на данните (чл. 9)

Процедурата за актуализация на данните в електронните партиди следва да бъде по-детайлно разписана, включително с конкретни срокове за различните типове промени. Особено важно е да се въведе ясен регламент за ежегодната актуализация на данните, свързани с броя на ползвателите, която е от съществено значение за определянето на такса битови отпадъци.

4. Регистрация и вписване (чл. 15, чл. 20, чл. 21)

Срокът от 14 дни, предвиден в чл. 21, ал. 1 за въвеждане на информацията в Регистъра на етажната собственост, е недостатъчен, особено при очаквания голям обем на подадени заявления в началния период. Предлагаме този срок да бъде удължен до 30 дни, което ще позволи по-качествена обработка на информацията и намаляване на риска от грешки при въвеждането.

5. Идентификационен код (чл. 22)

Механизмът за формиране на идентификационния код на етажната собственост, описан в чл. 22, е недостатъчно ясен по отношение на начина на формиране на петцифрената или шестцифрената комбинация след кода по ЕКАТТЕ. Необходимо е да се уреди по-детайлно начина на генериране на тези кодове, за да се гарантира унифициран подход във всички общини.

6. Преходен период (Преходни и заключителни разпоредби, § 3)

Както вече бе отбелязано, шестмесечният срок, предвиден в § 3, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби, е недостатъчен за въвеждане на всички налични данни в ЕИСЕС. Предлагаме този срок да бъде удължен до 12 месеца. Допълнително, следва да се уточни дали в първоначалния етап трябва да се въведат данните само за действащите управителни съвети/управители в рамките на текущия им мандат, или е необходимо въвеждане на историческа информация за всички вписани в регистрите етажни собствености.

III. Допълнителни предложения 

От особено значение за общините е интеграцията на ЕИСЕС със системите за администриране на местните данъци и такси, и по-конкретно – такса битови отпадъци. Последните промени в Закона за местните данъци и такси предвиждат нов начин за определяне на такса битови отпадъци на база брой ползватели на имота, а не както досега - на база данъчна оценка. Това води до необходимостта от редовно събиране и актуализиране на информация за броя на ползвателите във всеки самостоятелен обект.

В проведеното проучване общините посочват необходимостта от интеграция между ЕИСЕС и системите за ТБО като критично важна за ефективната им работа. Без такава електронна интеграция, общинските администрации ще бъдат принудени да поддържат паралелни системи за събиране на информация - една за целите на етажната собственост и друга за целите на ТБО. Това неизбежно би създало двойна административна тежест както за гражданите, така и за администрацията.

Съгласно ЗМДТ, управителите на етажна собственост трябва да подават ежегодно до 31 октомври справка за броя на ползвателите. Ако тази информация се събира и в ЕИСЕС, и за целите на ТБО поотделно, това би довело както до по-голяма административна тежест, така и до дублиране на процеси и възможни разминавания в данните. За съжаление, в предложения проект на наредба за ЕИСЕС отсъстват конкретни текстове, които да осигурят интеграция между новата система и процесите по администриране на ТБО, въпреки очевидната връзка между тях.

За да се преодолеят тези недостатъци, предлагаме създаване на нов раздел в наредбата, озаглавен "Събиране и обмен на данни за целите на местните данъци и такси", който да включва следните ключови разпоредби:

1. ЕИСЕС следва да включва специализиран модул за въвеждане и управление на данни, чрез създаване на възможност за електронно подаване на данните, вкл. и във връзка с определянето на такса битови отпадъци съгласно ЗМДТ. Този модул трябва да позволява въвеждане и актуализиране на информация за броя на ползвателите във всеки самостоятелен обект, както и общия брой на самостоятелните обекти в сградата.
2. Необходимо е изрично регламентиране на автоматизирана електронна връзка (API) между ЕИСЕС и информационните системи на общините за администриране на местни данъци и такси. Тази връзка трябва да позволява автоматично извличане на данните за брой ползватели от ЕИСЕС към общинските системи, с цел изчисляване на такса битови отпадъци.
3. Следва да се въведе задължение за управителните съвети (управителите) на етажната собственост да актуализират данните за броя на ползвателите в ЕИСЕС ежегодно до 31 октомври, за целите на определяне на такса битови отпадъци за следващата година. Това ще елиминира необходимостта от подаване на отделни справки по чл. 71, ал. 1 от ЗМДТ и ще намали административната тежест както за гражданите, така и за общинската администрация.
4. Предлагаме създаване на унифициран електронен образец за подаване на данни за броя на ползвателите, който да бъде интегриран в ЕИСЕС и да служи както за целите на ЗУЕС, така и за целите на ЗМДТ. Този образец следва да бъде утвърден като приложение към наредбата.
5. Необходимо е регламентиране на възможност за електронен достъп на органите по приходите в общините до окрупнените данни от ЕИСЕС, за целите на контрола по ЗМДТ, при спазване на изискванията за защита на личните данни.

Обединяването на тези два процеса чрез предложените допълнения би намалило бюрократичната тежест, увеличило точността на данните, оптимизирало работните процеси в общините и подобрило обслужването на гражданите. По същество, нашите допълнителни предложения целят да запълнят съществена празнина в проекта на наредба и да превърнат ЕИСЕС в действително полезен инструмент не само за управлението на етажната собственост, но и за оптимизиране на местните данъчни процеси, което е от пряк интерес за общините и техните граждани.

Въвеждането на тези допълнителни разпоредби ще позволи ефективно използване на ЕИСЕС не само за целите на управлението на етажната собственост, но и за оптимизиране на процесите по определяне и администриране на такса битови отпадъци, което е от съществен интерес както за общините, така и за гражданите  и фирмите.

Считаме, че проектът на Наредба за единната информационна система на етажната собственост е стъпка в правилната посока към дигитализация и модернизация на административните процеси. Същевременно, за постигане на ефективност и устойчивост, е необходимо адресиране на изложените по-горе проблеми и предложения.