Становища

Относно: Становище по законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗИД на ЗОП), публикуван на 22.06.2022 г. на Портала за обществени консултации

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОЖАНОВ,

Във връзка със Закона за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗИД на ЗОП), публикуван на 22.06.2022 г. на Портала за обществени консултации и след проведено писмено проучване на мнението на всички общини, представяме на Вашето внимание следното становище:

1. Принципни бележки:

Съгласно мотивите на законопроекта, с него се цели подобряване на прозрачността в процеса на възлагане на обществените поръчки и се предлагат промени в три закона – Закона за обществените поръки (ЗОП), Закона за електронното управление (ЗЕУ) и Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА).

За предвидените изменения в ЗОП считаме, че ако се одобрят от МС, следва да бъдат обединени с проекта на ЗИД на ЗОП, който беше публикуван на Портала за обществени консултации на 08.06.2022 г.

По предвидените изменения в Закона за електронното управление (ЗЕУ), с които се въвежда задължително обществено обсъждане на всички обществени поръчки за електронно управление, информационни и комуникационни технологии, считаме, че този усложнен режим на възлагане следва да се ограничи само за национални или стратегически поръчки за електронно управление, информационни и комуникационни технологии, които са от голям обществен интерес. Новият ред не би следвало да се прилага за всички поръчки, свързани с този вид технологии, тъй като повсеместното провеждане на обществени обсъждания би единствено утежнило, забавило и дори оскъпило ненужно процеса по възлагане. Дори нещо повече, подобна административна процедура, би повлияла негативно на волята на възложителите да предприемат инициативи в развиването и усъвършенстването на достъпа и предоставянето на електронни услуги.

Във връзка с горното предлагаме вносителите да определят критерии, за кои точно поръчки ще се отнася предлаганата процедура, като освен вече споменатите – национални и стратегически платформи, могат да се включат процедури над определена стойност.

За останалите обществени поръчки, свързани с информационни и комуникационни технологии, считаме, че те могат да запазят настоящата процедура на предварителен контрол. И към момента подготовката на документацията за обществена поръчка (вкл. техническите спецификации) е дълъг, сложен и контролиран процес, а с поставянето на новото изискване ще се утежни допълнително процедурата (със съмнителен краен резултат).

По действащите правила всички технически спецификации на обществени поръки за е-технологии подлежат на предварителен контрол от страна на Министерство на електронното управление, където са структурирани специализирани звена с нужната професионална компетентност. За останалите обществени поръчки, свързани с информационни и комуникационни технологии, предлагаме да се запази прилагащият се от години ред -  „Оценка за съответствие“ и „Задължителни изисквания при изготвяне на спецификации“ по чл. 57 и чл. 58а от ЗЕУ, които са достатъчна гаранция, че техническите спецификации няма да имат пропуски и грешки. За този вид контрол е създадена и специализираната Наредба за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги. Също така и всяка обявена обществена поръчка подлежи на обжалване пред КЗК и ВАС и при евентуални пропуски в техническите спецификации могат да бъдат отстранени по този начин.

Следва да се има предвид, че и Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година не предвижда подобно „обществено обсъждане на техническите спецификации“ в дадена област, като начин за изготвяне на спецификации и изисквания към изпълнението на обществените поръчки. Това обяснява настоящата законова рамка, в която не съществува нормативно установено задължение за провеждане на обществено обсъждане на техническите спецификации и за други важни процедури, например за придобиване на стоки и услуги, или дори строителство.

2. Конкретни бележки:

1. По §2, за създаване на нова т.6 в чл. 31, ал. 1 ат ЗОП, че документацията за обществена поръчка трябва да съдържа и справката по чл. 58в, ал. 3 от ЗУЕ:

Считаме, че този текст е ненужен, тъй като съгласно новия чл. 58а, т. 13 от ЗУЕ, справката е част от техническите спецификации. Предложението създава ненужно повторение, като веднъж се изисква справката да се публикува като самостоятелен документ, и втори път като част от техническите спецификации.

Ако нашето предложение  за отпадане не се приеме, следва да се има предвид, че предлаганата редакция на т. 6 означава, че справката по чл. 58в, ал. 3 от ЗУЕ ще е задължителна за всички видове поръчки и трябва да се добави изразът „когато е приложимо“.

2. По § 3, за чл. 36 , нови ал. 8 и 9 от ЗОП за съхраняване и публикуване на база данни от документите за обществените поръчки:

В настоящата централизирана онлайн платформа ЦАИС ЕОП тази информация е налична и публична за всяка поръчка. Изразяваме опасения, че така написан този текст не дава яснота дали възложителите ще трябва самостоятелно да публикуват тези данни. Считаме, че не следва да се допуска публикуването на една и съща информация, но в различни части на досието на поръчката, което единствено би довело до допускане на грешки и допълнително време за подготовка на поръчката.

3. По § 5 за изменения и допълнения в Закона за електронното управление (ЗЕУ):

3.1. По т. 1 за допълване на чл. 58а от ЗЕУ, като се създават нови т. 11-13:

• като цяло чл. 58а съдържа специфичните изисквания, на които трябва да отговаря техническата спецификация за провеждане на обществени поръчки за разработка, надграждане или внедряване на информационни системи или електронни услуги. Поради тази причина считаме, че не е правилно в него да се добавят като съдържание - доклади и справки и др. неотносими към спецификацията документи. Препоръчваме да се избере друг правно-технически способ за формулиране на новите предписания.
• намираме противоречие със ЗОП, където съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗОП, при подготовката на възлагане на обществена поръчка възложителят може да проведе пазарни консултации. Видно от това, за възложителите не е налице задължение да използват пазарни консултации в процеса по възлагане на обществени поръчки, като това правомощие е оставено от законодателя в рамките на оперативната самостоятелност на органите. Ето защо, въвеждането на подобна разпоредба в ЗЕУ е в противоречие със специалния закон, уреждащ отношенията по повод възлагането обществени поръчки. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗОП, съгласно която възложителите могат да изчислят прогнозната стойност в резултат на проведени пазарни проучвания или консултации. На следващо място, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗОП, консултациите по ал. 1 от същия член могат да се използват, при условие че не водят до нарушаване на конкуренцията и на принципите за недискриминация и прозрачност. Със задължителното въвеждане на пазарните проучвания и пазарни консултации в обществените поръчки за възлагане на дейности в областта на електронното управление и информационните технологии, възложителите ще бъдат изначално поставени пред задължение за доказване ненарушаване принципите на закона. Това би ги поставило в неизгодна позиция спрямо икономическите оператори, които биха имали интерес от възлагането на обществена поръчка с предмет във въпросната област и би забавило процеса по възлагане, като създаде ненужна тежест за страните, участващи в процеса.

3.2. По т. 2, за създаване на нов чл. 58в в ЗЕУ със заглавие „Обществено обсъждане на технически спецификации”:

• в законопроекта не е регламентирано, как ще бъде променена номерацията на действащия към момента чл. 58в, както и следващите до чл. 58д.
• необходимо е да се изясни, дали предлаганото общественото обсъждане не противоречи на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Там е записано, че в процеса по изработване на проект на нормативен акт се провеждат обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Обществените обсъждания на нормативните актове се провеждат поради факта, че те съдържат общи правила за поведение, които се прилагат към неопределен кръг от субекти и се приемат от компетентен държавен орган. В настоящият случай техническите спецификации не съдържат нормативни правила, а единствено условия за постигане на целите на възложителите, адресирани към бъдещия изпълнителя на поръчката.
• проверка за съответствие трябва да бъде извършена и с Наредбата за обхвата и методологията за извършване на оценка на въздействието.
• следва да се има предвид, че предмет на едно обществено обсъждане са техническите спецификации преди обявяване на обществени поръчки за електронно управление, информационни и комуникационни технологии. Това от своя страна означава, че по презумпция, тези обществени консултации ще бъдат предназначени за тесен кръг от заинтересовани лица, а именно – такива, притежаващи специализирани познания в областта. В тази връзка е необходимо е да се гарантира, че лицата които ще представят препоръки и мнения при обсъжданията притежават определена професионална компетентност. В противен случай съществува риск обществените обсъждания да придобият друго непрофесионално съдържание.
• липсват разпоредби до колко възложителя следва да се съобрази с предложенията от обществените консултации.

Във връзка с горното изразяваме нашите сериозни опасения за постигането на описаните в мотивите резултати.

3.3. По т. 3 за създаването нова т. 48 в § 1 от ДР на ЗЕУ, даваща определение на “Пазарно проучване”:

Според нас разписването на определение на термина „Пазарно проучване“ трябва внимателно да бъде анализирано дали не противоречи на смисъла, който се влага в пазарното проучване по ЗОП, където няма легално определение на този термин. В т. 3.1. от настоящето становище сме посочили конкретните членове от ЗОП, където се споменават пазарните проучвания или консултации. Не е правилно в два нормативни документи да се появяват еднакви термини с възможно различно значение. Ако се приема, че тяхното съдържание е идентично, считаме, че систематичното място на определението следва да бъде в ЗОП, а не ЗЕУ.

4. По § 6 за допълнението в ЗДРДОПБГДСРСБНА:

Не е изяснено, как комисия по разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия ще бъде уведомена за определените в § 6 лица. Следва да се предвиди ред, по който служебно чрез централизирана онлайн платформа на ЦАИС ЕОП, необходимата информация ще се изпраща на комисията, а не да се ангажират допълнително възложителите.

В Законопроекта не се отриват конкретни текстове в коя норма на действащият ЗОП се въвеждат тези шаблони и поради тази причина следва мотивите да бъдат променени.

6. Следва да се разпише нов параграф, за определяне на преходен период за евентуалното влизане в сила на новите разпоредби по ЗЕУ (и свързаните със ЗОП). Подобен параграф е изключително необходим, тъй като новите предложения допълват цялата възлагателна процедура и сериозно увеличават обема на документацията на обществените поръчки. Възложителите трябва да имат достатъчно време за изпълнение на промените, като това важи особено за поръчките, които са на етап - публикуване в регистъра на обществените поръчки.
7. Обръщаме внимание, че в чл. 58а и новият чл. 58в, се посочва, че с тези разпоредби са ангажирани административните органи. В § 1, т. 48 е дадено определение на термина "Административен орган" - който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В тази връзка е необходимо да се гарантира, че новите норми ще се отнасят за всички възложители на обществени поръчки, а не само до административните органи.

В заключение заявяваме, че напълно подкрепяме прозрачността в процеса на възлагане на обществени поръчки, но не чрез норми, които механично и немотивирано усложняват процеса по възлагане на обществените поръчки в областта на управление, информационни и комуникационни технологии. За да се постигнат желаните положителни резултати, предлаганите нови норми в ЗОП и ЗУЕ е необходимо да бъдат допълнително подобрени и синхронизирани по между си.

Надяваме се, че нашите предложения ще бъдат взети под внимание при процедиране на законопроекта.