Становища

Относно: Предложения на НСОРБ за стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети през 2024 г. във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ТОДОРОВ,

В съответствие с чл.71 от Закона за публичните финанси и във връзка със сроковете по бюджетна процедура 2024 (съгласно Решение № 70 / 27.01.2023 г.), приложено предоставяме Ви нашите предложения за промени в стандартите за 2024 г. за група „Култура“ и за осигуряване на допълнителни целеви средства в централния бюджет за реализиране на националните политики в областта на културата

С оглед очертаващото се по-късно приемане на бюджета за 2023 г. и липсата на конкретни данни за параметрите му, НСОРБ си запазва правото да актуализира своите предложения в сроковете по бюджетната процедура за 2024 г.

Приложение: Съгласно текста

Приложение

Предложения на НСОРБ за размерите на стандартите и стойностните показатели

на делегираните от държавата дейности

във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ за 2024 г.

НСОРБ последователно споделя позицията, че предвидените в държавния бюджет средства за култура са недостатъчни. Ефективното и ефикасно управление на публичните ресурси изисква сериозно преразглеждане на начина на планиране на средствата за дейности в областта на културата.

В този контекст липсата на реални стъпки към разработване и приемане на стратегически документ в сферата на културата поражда значителни препятствия пред консолидирането на потенциала и финансовия ресурс на държавно и местно ниво за постигане на реалистични цели, насочени към устойчиви реформи.

НСОРБ предлага общата субсидия за делегираните от държавата дейности във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ за 2024 г. да бъде в размер на минимум 285 млн. лв. , както следва по видове стандарти:

1. Размерите на стандартите за делегираните от държавата дейности – музеи и галерии с регионален характер и библиотеки с регионален характер и читалищата да бъдат увеличени диференцирано, в съответствие с националната политика по доходите, включително и за достигане равнището на минималната работна заплата за страната и нивото на инфлация, както и с допълнителни не по-малко от 9% спрямо достигнатите размери за 2023 г.

Мотиви: Средствата по стандартите за делегираните от държавата дейности за музеите и художествените галерии и библиотеките с регионален характер покриват основно разходите за възнаграждения на заетите (около 80% от средствата). На практика, предвижданите ежегодно ръстове само „догонват“ увеличението на минималната работна заплата. Устойчивата национална политика за сериозни ръстове само при възнагражденията в образованието в последните години води до отлив на музейни специалисти.

На 30.07.2021 в Министерство на културата беше подписан нов браншов колективен трудов договор (БКТД) за музеи и художествени галерии, средства за прилагането на който не бяха заложени както в бюджета за 2022 г., така и в разчетите за 2023 г.

Съгласно БКТД работодателите се ангажират от 1 януари 2022 г. да бъдат въведени минимални възнаграждения за служителите в сектора, които са съобразени с ръста на минималната работна заплата / 20%/.

Бяха добавени и редица допълнителни изисквания към работодателите. Така например, на работещите в музеите на бюджетна издръжка следва да бъдат осигурени:

• увеличение на процента за прослужено време от 1% на 1,1%,
• по-голямо обезщетение при пенсиониране на служители със стаж над 25 г.,
• увеличение на размера на допълнителното възнаграждение за служители, придобили образователна и научна степен „доктор“ и научна степен „доктор на науките“.

Въпреки факта, че кметовете на общини като работодатели на служителите в музеи и художествени галерии общинска собственост, не са страна по този колективен трудов договор, планирането на средствата за Бюджет 2024 следва да отразява договореностите, по които МК е страна.

Предложеният ръст не изключва необходимостта от задълбочен диалог в подходящ формат относно създаването на гаранции за изплащане на дължимите по КТ обезщетения на служители от сферата на културата при пенсиониране. Засега тези обезщетения са изцяло за сметка на местните бюджети.

2. Към показателите за субсидирана численост в музеите и галериите, да се включат музеите и художествените галерии, финансирани от бюджетите на общините, за които през 2022 г. бяха одобрени допълнителни трансфери от държавния бюджет.

3. Предлагаме до изготвянето на есенната макроикономическа прогноза за 2024 г. да работим съвместно за цялостно преразглеждане на начина на определяне на стандартите за делегираните от държавата дейности във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ за 2024 г.

Данните от проведеното от НСОРБ  проучване за управлението на дейностите в областта на културата и културното наследство на местно ниво недвусмислено извеждат като

сериозна слабост на модела за финансиране на културата и базирането му върху стандарти, които обхващат основно възнаграждение и частично разходи за издръжка. Преобладаващото мнение сред общинските администрации е, че стандартите за делегирани дейности за културните институти на практика гарантират „пребиваването“ в сферата на културата, но не и нейното развитие и динамика.

В малко над 50% от 160-те общини, участвали в проучването на НСОРБ, отделят средно годишно до 100 000 лв. от местните си бюджети за дофинансиране на културни институти и за дейности в сферата на културата.

В 49% от общините средствата отделяни за дофинансиране в сферата на културата значително надхвърлят 100 000 лв. годишно, като в 12 общини отделяния от местния бюджет ресурс надхвърля 1 млн. лв. годишно, а в 7 общини тези средства са повеме от 2 млн. лв. на година. В 31 общини общият обем на средствата от местни дейности, насочвани за култура, превишават предоставяния от държавата ресурс.

Липсата на адекватни разчети и яснота за обхвата на финансираните от държавния бюджет параметри, натоварват общините с допълнителни отговорности за издръжка и дофинансиране на съществуването на културните институти. Значителна част от общините открояват като сериозен проблем липсата на механизми за финансиране на дейности, което би могло да бъде стъпка към формиране на конкурентна среда и възможност за прилагане на критерии за качество в работата на културните институти.

В тази връзка е и следващото предложение на НСОРБ за промяна на модела за финансиране в сферата на културата:

3.1.Поетапно въвеждане на система за допълнително финансиране на културните институти за дейност.

Ограниченият финансов ресурс през последните години води до насочване на преобладаващата част от финансовия ресурс, предназначен за музеите и галериите, приоритетно за възнаграждения. Съотношението следва да бъде променено в полза на проекти, развиващи дейности, образователни програми, сътрудничество в различни сфери, проактивен маркетинг и въвеждане и разширяване на пазарно ориентирани подходи в работата на културните институти.

Съгласно Закона за закрила и развитие на културата при съставянето на общинските бюджети за съответната година размерът на субсидията за всеки от общинските културни институти не може да бъде по-нисък от този през предходната година, независимо от реализираните приходи от дейността им. Липсват нормативни възможности общините да осъществяват контрол и да влияят при планирането на дейностите на културните институти и изобщо да изискват да бъде развивана някаква дейност в полза на местната общност и в синхрон с приоритетите на общината / например, развитие на туризма и привличане на посетители/.

Съвременното развитие на процесите в културната сфера поставя нови изисквания и административните структури по места основателно поставят въпросите за:

• липсата на визия, концепция и финансиране за дигитализацията в областта на културата /както на културните ценности – движими и недвижими, така и на културно съдържание;
• липса на финансиране за съвременно оборудване на фондохранилища, специализирани лаборатории за консервация и реставрация на движими културни ценности.
• липса на система за повишаване на компетенциите на кадрите в сферата на културата / музейни работници, мениджъри на събития, ръководители на сценични и музикални трупи и др./ в това число и острата нужда от специалисти с познания в областта на маркетинга на културни дейности;
• капсулиране на общността на специалистите в музеите и галериите и липса на ясно осъзнаване на необходимостта от свежи креативни идеи за пълноценно използване на потенциала, утвърждаване на авторитета на институциите и привличане на нови публики.

3.2. Въвеждане на допълващи стандарти за дейност и за управлявани открити площи на музеи и галерии, който като начало да включва регистрираните 33 музея, които управляват археологически резервати.

В преобладаваща част от случаите средствата за поддържане на археологическите резервати и откритите музейни пространства се финансират от бюджета на съответната община. Поддържането на такива площи е сложен и специфичен процес, изискващ специфични експертни познания за ценността на обектите.

Чрез допълващия стандарт ще бъдат осигурени възможности не само за облагородяване на пространствата и поддържане на експозициите на открито, но и за консервация и социализация на обектите.

3.3.Осигуряване на средства за откупки и попълване на фондовете на музеи и ХГ чрез създаване на национална програма за тази цел и резерв на необходимите средства за нейното изпълнение в централния бюджет

За поредна година НСОРБ настоява за предвиждане на средства за обогатяване на колекциите на музеите и галериите. Подобни средства се предоставят за фондовете на библиотеките, но повече от 20 години регионалните и общинските музеи и художествени галерии на практика не разполагат с ресурс за откупки. Придобиването на произведения на изкуството от местната администрация в полза на галерийните фондове е изключителна рядкост, поради затруднения в процедурите за управление на публичните финанси.

Със средства за попълване фондовете на музеите и галериите, осигурявани от местните бюджети, разполагат само 12 общини, като те не надвишават 20 000 лв. годишно. Местните администрации привличат дарения и организират пленери за обогатяване фондовете на галериите, но не винаги експонатите са със задоволителна художествена стойност. Затова общините нееднократно са изразявали своята тревога, че съвременната история на практика отсъства от фондовете на музеите и галериите и за пореден път отбелязваме, че от гледна точка на историчността на процеса е сериозна цивилизационна щета.

3.4. Финансиране на читалища

Прилаганата към момента методика за финансиране на читалищата със средства от държавния бюджет има редица несъвършенства, които задълбочават негативните процеси. Чрез проведеното проучване НСОРБ е събрало информация за 2 026 читалища на територията на страната, които дават възможност да бъдат откроени някои проблеми за сферата на читалищната дейност и взаимоотношенията с местните власти.

Не малко общини посочват, че не всички регистрирани читалища са реално действащи – проблем, който се коментира от години и в тази връзка НСОРБ настоява пред МК за инвентаризация на регистрираните читалища. Все още съществува разминаване между съществуващите и субсидираните читалища /например в община Варна от 36 се субсидират 25 читалища/. Облекченият режим за регистриране на читалище също води до аномалии.

По-голямата част от читалищни сгради са общинска собственост и общините продължават да инвестират средства в тяхната поддръжка и обновяване, без да могат реално да влияят върху дейността им.

Оценката на дейността на читалищата остава деликатен проблем, който също не намира решение от години. Пренебрежимо малка част от културните събития, организирани от читалищата, биват включвани в културните календари на общините, поради повтаряемост и незадоволителни художествени качества. В структурата на Културните календари прави впечатление големият дял на традиционните събития и проявите на читалищата, което е индикация за липса на сериозна активност и целенасочени действия за привличане на културни събития или работа с организации по създаване на културно съдържание, което ощетява пълноценността на културния живот. В тази връзка е и следващото предложение на НСОРБ:

3.5. Планиране на средства за творческа мобилност в рамките на страната по линия на национални програми или чрез Национален фонд „Култура“, включително и чрез предвиждане на необходимите за целта средства в централния бюджет.

Без културни институти на своя територия са 54 общини /36,49% от участвалите в допитването, проведено от НСОРБ. С 1 културен институт на своя територия са 7 общини /4,72% от участвалите в проучването. Общо общини с ограничен достъп до културни институти – 61 общини. Неблагоприятната картина поражда тревога, заради ограничен достъп до културно съдържание на цели региони. Най-значителен е дефицита на културни институти в класическите изкуства.  В същото време ситуацията създава добри възможности, които, за жалост не се използват, за разширяване на периметъра на работа на действащите и утвърдени културни институти – театри, куклени театри, оркестри, танцови формации. Ограничените ресурси за творческа мобилност и някои специфики на финансирането на сценичните изкуства, също се явяват възпиращи фактори.

В значителна част от общините през последните 10 години са обновени не малко културни обекти, които предоставят добри възможности за творчески контакти, но не се използват поради дефицит на съвременен мениджмънт в културните институти.