×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Писмо до БАБХ на техен изх. № ЗЖ - 291/19.05.2022 г. – изпълнение на чл. 133 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД)

Писмо до БАБХ на техен изх. № ЗЖ - 291/19.05.2022 г. – изпълнение на чл. 133 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД)

25.05.2022

НСОРБ

изх. № И-994(2)/25.05.22.

ДО

ПРОФ. Д-Р ХРИСТО ДАСКАЛОВ

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР

БАБХ

 

КОПИЕ:

Г-Н ИВАН ИВАНОВ

МИНИСТЪР НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО

Относно: Ваш изх. № ЗЖ - 291/19.05.2022 г. – изпълнение на чл. 133 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД)

УВАЖАЕМИ ПРОФ. ДАСКАЛОВ,

            Националното сдружение на общините в Република България е неправителствена организация, в която всички 265 български общини членуват на доброволен принцип. Съгласно чл. 9 от Закона за местното самоуправление и местната администрация НСОРБ представлява интересите на общините, но те не са в йерархична зависимост от него. Нямаме законови и уставни правомощия и не събираме от общините информация относно справки, законодателно възложени на органи на централната администрация.

            В тази връзка не можем да Ви предоставим изискваната от Вас информация по писмото с горецитирания номер. Надлежна информация относно актуалността на одобрените или в процес на одобряване терени и затрудненията по прилагане на Наредба № 3 от 27.01.2021 г. следва да бъде събрана от поверените Ви служби – областни дирекции по безопасност на храните (https://www.bfsa.bg/bg/Page/contacts-regions/index/contacts-regions/), представители на които са включени в комисиите по определяне на трупните терени.

В рамките на нашите правомощия, можем да окажем съдействие за събиране на необходимите данни, в случай, че от Ваша страна предоставите образец на електронен формуляр, както и лице за контакт, на което да се изпраща исканата информация. НСОРБ ще се ангажира да разпространи до общините Вашата молба, с указание попълнените електронни формуляри да се изпращат до Вашите служители.

УВАЖАЕМИ ПРОФ. ДАСКАЛОВ,

            Практиката на НСОРБ и на общините показва, че прилагането на Наредба № 3 от 27.01.2021 г. не може да бъде едностранен акт, а още по-малко - плод на административна принуда. Необходими са съвместни усилия и спокоен анализ на затрудненията на държавата и общините в справянето с аварийно възникнали епизоотични огнища (чл.133, ал.3 ЗВМД).

При анализа на ситуацията следва да вземете предвид, че цитираните във Вашето писмо ангажименти за общините им бяха вменени без анализ и оценка на въздействието и съответно – без необходимото кадрово и финансово обезпечаване. На предходните ръководства на Министерството на земеделието и законодателите в областта на ветеринарномедицинското дело им бе по-лесно да прехвърлят на общините разходите по обезвреждане на страничните продукти от животновъдството, удобно натоварвайки обществото, вместо да задължат операторите и производителите да ги поемат за своя сметка.

С години абсолютно нищо не бе направено по отношение на изграждане на мрежа от екарисажи и/или трупосъбирателни площадки, така че държавната, уж, политика в областта да получи системен характер – финансово, кадрово и материално обезпечен. Общините и местните общности отказваме да признаем трупните траншеи за панацея, само защото централната власт няма отношение и целенасочена политика през последните 20 години.

            В тази връзка позвам случая да Ви информирам, че продължаваме да получаваме сигнали от местните власти, особено от тези, разположени в планински и силно пресечени райони, че терени за трупни ями няма поради стриктните критерии на Басейновите дирекции и РИОСВ относно опазването на околната среда и подпочвените води. От тези институции също може да получите информация за причините по отхвърляне на близо 90% от терените, идентифицирани от съответните местни комисии.

Този процес на актуализация на терените се повтаря на приливи и отливи през последните 5 години. Масово се отхвърлят общинските места за трупни ями заради постфактум завишените изисквания от страна на РИОСВ, Басейновите дирекции и РЗИ – високи подпочвени води, неподходящи скатове, близост до населени места и/или повърхностни водни обекти, и пр.

За останалите терени се изисква извършване на тежки хидрогеоложки проучвания и провеждане на процедури по ЗООС във връзка с екологични оценки и промени в устройствените планове. Намирането на терени по така завишените критерии на посочените институции е изключително трудно. Нещо повече, налаганите проучвания изискват значителен финансов ресурс, който не е по силите на мнозинството общини.

Трябва да се отбележи и че в 4/5 от общините няма промишлени свинекомплекси или птицезаводи, налагащи търсенето на трупни ями. В тези случаи местните комисии би следвало да търсят терени/възможности за директно изгаряне в т.ч. чрез мобилните инсталации, работещи по договор с БАБХ.

Подобно „регионализиране“ на изпълнението на Наредба № 3 спрямо спецификата на местните условия, съчетано с нарочни указания от компетентните органи в тази насока, би спомогнало усилията на местните власти.

            Трябва, обаче, да отчетем, че в много случаи съответните „отговорни“ държавни служби отказваха да се включат в работата на местните комисии, предпочитайки кабинетната работа на поредния контролен орган, цитиращ едностранно наложени ангажименти и плашещ със санкции.

            Преглътнахме всички тези недъзи по време на кризата с африканската чума по свинете от 2019-2020 г., когато за своя сметка, но със съдействието на органите на БАБХ елиминирахме крупните огнища. За целта бяха ползвани редица „новаторски“ подходи, като пренебрегнахме тогавашната архаична Наредба № 22 от 2006 г. – ангажирахме подразделенията на Българската армия; вместо ями копахме трупни траншеи; вместо на общински (поради негодност) навлязохме на държавни и частни терени (със съдействието на областните управители и операторите на промишлени свинекомплекси); вместо траншеи използвахме мобилни екарисажи в планински общини за елиминиране на огнища във фамилни ферми. Тези „иновации“ бяха отчасти отразени впоследствие в Наредба № 3 от 27.01.2021 г.

            Сега, обаче, в условия на едва отминала пандемия, енергийна, бежанска криза и социално-икономическа несигурност следва да се върнем на кардиналните въпроси:

  • Кога ще бъде изяснена политиката относно действащите екарисажи в държавата? Дали ще останат само едва мъждукащите частни инсталации във Варна и Шумен или ще има и други равномерно разположени такива, регистрирани по чл. 259 от ЗВМД, така че оператори и/или общини да имат възможност да транспортират страничните продукти на недалечни разстояния, минимизирайки разходи и риск от разпространение на зараза?
  • Ще бъде ли последователна държавната политика по отношение на мобилните инсталации, ползвани в съответствие с чл. 259а от ЗВМД?
  • Дали ще продължи политиката на отказ от централната власт да осигури финансиране на едностранно вменените ангажименти на общините по линия на чл. 133 от ЗВМД? Дали ще се поучим или отново ще повторим печалния опит от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г., по която бяха одобрени 8 трупосъбирателни центъра с регионален обхват, които впоследствие бяха затворени от общините, които бяха задължени да ги посторят, защото не бяха включени в държавната система за обезвреждане на страничните отпадни продукти?
  • Докога разходите за обезвреждане ще се прехвърлят с лека ръка от частните производители на обществото като цяло, в частност на местните власти?

УВАЖАЕМИ ПРОФ. ДАСКАЛОВ,

Когато се обсъжда изпълнението на цитираните във Вашето писмо ангажименти на общините, следва да се има предвид и финансовия аспект на въпроса. Възложените на общините ангажименти по чл.133 ЗВМД трябва да бъдат финансово обезпечени със собствените приходи в общинските бюджети, които към настоящия момент се формират от данък недвижими имоти, данък моторни превозни средства и данък възмездно придобиване на имущество. С тези приходи общините финансират всички местни дейности (осветление, улична мрежа, канализация, детски градини, училищна мрежа и др.), както и дофинансират делегираните от държавата дейности (например възнагражденията на учителите, служителите в социалните услуги и др.). В условията на тези ограничени собствени приходи общините трябва да приоритизират както важните за местната общност разходи, така и подобни на трупните ями финансово необезпечени от държавата ангажименти.

Разчитайки, че от висотата на Вашия управленски и академичен опит ще насочите националната политика в правилната посока и в решение на поставените критични въпроси, оставам с

С уважение,

Категории
Други